Определение по дело №1013/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2504
Дата: 9 юли 2019 г.
Съдия: Светлана Тодорова Кирякова
Дело: 20193101001013
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…………07.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на ………… юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кирякова,

частно въззивно търговско дело № 1013 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.407, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 32054 от 07.05.2019г. по регистъра на ВРС от „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Цариградско шосе 135А,  представлявано от А.Х.Б., чрез пълномощник Ц.Й.- юрисконсулт, срещу Разпореждане  № 14582 от 03.04.2019г., постановено по гр.д. № 18479/2017г. по описа на ВРС, в частта, в която е оставена без уважение молбата от 26.02.2019г., подадена от „ОББ Интерлийз“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 135А, правоприемник на ищеца „Интерлийз Ауто“ ЕАД, ЕИК *********, с която се иска издаване в полза на молителя на изпълнителен лист срещу солидарните длъжници „Хелиос 99“ ООД и Д.К.Г. за сумата от  482.52 лв. представляваща непогасен остатък от заплатен от ищеца адвокатски хонорар от общо 532.54 лв. по гр. д. № 18479/2017 г. на ВРС.

          Частният жалбоподател  счита, че  достатъчно условие за възникване на правото за присъждане на разноските е да се сторени след получаване на указанията по чл.415 от ГПК и преди ищецът да е уведомен за прекратяване на производството. Сочи се, че когато съдът се десезира от правния спор поради недопустимост на иска, е длъжен да се произнесе относно разноските, съгласно чл.81 от ГПК, а в конкретния случай е дал неправилни указания, т.к. претендиране на разноските в заповедното производство няма как да се осъществи на практика, защото заповедното производство е отделно от исковото, по което са извършени съответните разходи. Настоява се, че при отказ да се присъдят разноските за заплатен по дело, образувано на осн.чл.422 от ГПК, адвокатски хонорар, кредиторът не би могъл с изпълнителен титул за съответното вземане в отделно производство.  Настоява се за отмяна на постановения съдебен акт в обжалваната част и уважаване на искането за издаване на изпълнителен лист.

  В срока по чл. 276 от ГПК ответникът по частната жалба „Хелиос 99“ ЕООД гр.Варна е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на същата.

Ответникът Д.К.Г. не е подал писмен отговор на частната жалба.  

СЪДЪТ, след като прецени данните по делото и обсъди  оплакванията на жалбоподателя и становището на ответника по жалбата, приема от фактическа и правна страна следното:

          Жалбата е допустима като подадена в срок и от легитимирана страна. Съгласно чл. 407 ал.1 от  ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва в двуседмичен срок, който за  молителя тече от връчването му, а за  ответника – от връчване на поканата за доброволно изпълнение. Съобщението за изготвения съдебен акт е връчено на молителя на 19.04.2019г. чрез пълномощник, а жалбата е подадена на 03.05.2019г., т.е. в двуседмичния законоустановен срок.

Производството по гр.д. № 18479/2017г. по описа на ВРС е образувано по  предявен от „ИНТЕРЛИЙЗ АУТО“ ЕАД ЕИК ********* срещу „ХЕЛИОС 99“ ООД и Д.К.Г. иск с правно основание чл.422 ГПК за приемане на установено между страните съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9505/2017г. по описа на ВРС.

С определение №2535 от 01.03.2018г., постановено по гр.д. № 18479/2017г. исковият съд е прекратил производството по заведения специален установителен иск, на осн.чл.130 от ГПК. Като основание за недопустимост на иска е приел липсата на валидно депозирано от длъжниците възражение по реда на чл.414 от ГПК, които въпреки предоставения срок не се изпълнили задължението си въз основа на дадените от исковия съд указания.

На осн.чл.81 от ГПК, доколкото с постановения акт, съдът е приключил производството по делото, е бил длъжен да се произнесе по искането за разноски, изрично заявено от ищцовата страна в молба с вх. № 14629 от 01.03.2018г. Съдът се е ограничил да даде на ищеца указания в мотивите на съдебния акт, които по същество са неотносими към конкретния случай, но не се произнесъл по искането в диспозитива на прекратителното определение.  В случай, че страната е настоявала за произнасяне по отношение на разноските в исковото производство, единствената й възможност за това е била да заяви в срока по чл.248, ал.1 от ГПК – този за обжалване на постановеното определение – искане за изменението на съдебния акт чрез допълването му в частта за разноските.

При извършена справка с книжата по гр.д. № 18479/2017г. по описа на ВРС, се установява, че съобщението за изготвения съдебен акт ведно с препис от него е връчено на пълномощника на ищеца на дата – 19.03.2018г., при което срокът за обжалването му е изтекъл на 26.03.2018г., без страната да е заявила искане по реда на чл.248 от ГПК.

На 26.02.2019г. „ОББ Интерлийз“ ЕАД, като правоприемник на „Интерлийз Ауто“ ЕАД, чрез пълномощник юрк Й.депозира по гр.д. № 18479/2017г. по описа на ВРС молба за издаване на изпълнителен лист за сторените разноски под формата на юрк възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 9505/2017г. на ВРС и адв.възнаграждение, заплатено по гр.д. № 18479/2017г. на ВРС.

След уточняване на молбата относно размера на търсените суми в частта за разноските от страна на „ОББ Интерлийз“ ЕАД ЕИК *********, съдът е постановил отказ да издаде изпълнителен лист в полза на молителя на изпълнителен лист срещу солидарните длъжници „Хелиос 99“ ООД и Д.К.Г. за сумата 482.52 лв. представляваща непогасен остатък от заплатен от ищеца адвокатски хонорар от общо 532.54 лв. по гр. д. № 18479/2017 г. на ВРС. Мотивирал се е, че в хода на делото не е постановен съдебен акт, с който съдът да се е произнасял по разноските, направени от страните, вкл. да е възлагал сторените от ищеца в тежест на ответника разноки, като е приел искането на ищеца за издаване на изпълнителен титул за вземане за адвокатско възнаграждение, което не му е пресъдено от съда, за изцяло неоснователно. 

Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл.404 от ГПК актове. В конкретния случай на принудително изпълнение подлежи влязлото в сила определение № 2535/01.03.2018г. по гр.д. № 18479/2017г. по описа на ВРС. Както се установи, в диспозитива на същото липсва произнасяне по разноските, съответно заинтересованата страна не е заявила искане за допълването му по смисъла на  чл.248 от ГПК. Следователно липсва съдебен акт, въз основа, на който да се издаде изпълнителен лист за разноските, сторени от ищеца в исковото производство, което е достатъчно основание за отхвърляне на молбата му.

Като правилно и законосъобразно обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

В тежест на молителя следва да бъдат възложени сторените от ответника по частната жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 220 лева.

По изложените съображения, СЪДЪТ :

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане  № 14582 от 03.04.2019г., постановено по гр.д. № 18479/2017г. по описа на ВРС, в частта, в която е оставена без уважение молбата от 26.02.2019г., подадена от „ОББ Интерлийз“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 135А, правоприемник на ищеца „Интерлийз Ауто“ ЕАД ЕИК *********, с която се иска издаване в полза на молителя на изпълнителен лист срещу солидарните длъжници „Хелиос 99“ ООД и Д.К.Г. за сумата от  482.52 лв. представляваща непогасен остатък от заплатен от ищеца адвокатски хонорар от общо 532.54 лв. по гр. д. № 18479/2017 г. на ВРС.

ОСЪЖДА „ОББ Интерлийз“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 135А, правоприемник на ищеца „Интерлийз Ауто“ ЕАД ЕИК *********, на „Хелиос 99“ ООД ЕИК ********* сторените във въззивното производство разноски в размер на 220 лева - адвокатско възнаграждение.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване /ТР №5 от 12.07.2018г. на ВКС по тълк.д. № 5/2015г., ОСГТК/

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                           ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

 

                                                                                                  2.