Решение по дело №3039/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 123
Дата: 29 януари 2020 г.
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20197040703039
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 123                                 29 януари  2020  година                     град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  БУРГАС, четиринадесети състав, в открито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                              

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Галина Радикова

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова

                                                                          2. Атанаска Атанасова

 

 

Секретар С. А.

Прокурор Дарин Христов

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административнонаказателно дело номер 3039 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН, вр. чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на земеделието, храните и горите, против решение № 1151 от 25.09.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 2670/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление/НП/ № 68/04.04.2019 г. на министъра на земеделието, с което на М.И. ***, за нарушение по чл.33б, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/, на основание чл.49а ЗПЗП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00/петстотин/ лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска да се отмени и да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се остави в сила решението на районния съд. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Санкцията е наложена на М.И.И. за това, че към 21.02.2019 г. е разорал без разрешение площ от 0.24 ха от имот с идентификатор 57337.0.135, с начин на трайно ползване по КВС/КККР „пасище, мера“ с обща площ 5.17ха, публична общинска собственост /земи по чл.19 ЗСПЗЗ/, в землището на село Полски извор, община Камено, попадаща в специализиран слой „постоянно затревени площи“ по чл.33а от Закона за подпомагане на земеделските производители, деяние, квалифицирано като нарушение на чл.33б, ал.1 от същия закон. Наказателното постановление, с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 3/21.02.2019 г.

За да постанови решението, с което е отменил издаденото наказателно постановление, районният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, а именно, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно в какво точно се изразява деянието, извършеното от жалбоподателя - разораване на земеделска земя без разрешение или навлизане по грешка в пасище, както и че не може да се идентифицира мястото на нарушението - площта от парцела, която е засегната, тъй като не е посочено как е извършено замерването. Освен това е прието, че не е доказан субектът на нарушението.

Настоящият касационен състав не споделя мотивите на районния съд относно липсата на конкретизация на изпълнителното деяние. В АУАН на първо място е посочено, че земеделският производител е разорал земеделска земя, а по-надолу в обстоятелствената част на акта е допълнено „…като навлязъл по погрешка в пасището“. Уточнението на начина, по който е извършено изпълнителното деяние разораване в АУАН не създава неяснота за закво е ангажирана отговорността на жалбоподателя и не е довело до ограничаване на правото му на защита. Неправилен е и изводът на съда, че не може да се идентифицира мястото на нарушението, тъй като и в АУАН и в НП е посочен както идентификаторът на пасището, така и засегнатата площ - 0.24 ха, като в съдебно заседание актосъставителят е уточнил, че измерването й е станало чрез GPS.

Независимо от гореизложените мотиви оспореният акт е правилен като краен резултат.

В съставения АУАН не е описан факт, който е съществен елемент от обективната страна на състава на нарушението по чл.33б, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, за което е санкциониран М.И., а именно, че пасището, публична общинска собственост, част от която е разорана без разрешение, попада в специализиран слой „постоянно затревени площи“. Посочването на това обстоятелство за първи път в наказателното постановление е процесуално нарушение от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят е лишен от възможността да се запознае в пълнота и да разбере предявеното му с акта обвинение, с което съществено е органичено правото му на защита.

Освен това не е доказано по несъмнен и категоричен начин от административнонаказващия орган, върху когото е доказателствената тежест, че именно жалбоподателят е субектът на административно нарушение. Актосъставителят не е могъл да потвърди в съдебно заседание самоличността на нарушителя. Напротив изразил е съмнение, че М.И. е фактическият извършител предвид лошото му здравословно състояние, за което са представени и доказателства по делото. Актосъставителят не е възприел лично извършването на разораването на пасището. От показанията му се установява, че нарушението е установено впоследствие, в резултат на проверка на земеделския масив по заповед на министъра на земеделието и храните. С оглед изложеното, неправилно е била ангажирана отговорността на М.И. на основание чл.49а от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/.

Като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Касаторът е направил искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция и такива ме се следват в размер на 300.00/триста/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

         Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,

 

Р  Е  Ш  И :

        

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1151 от 25.09.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 2670/2019 г. по описа на Районен съд  Бургас.

          ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на М.И. ***, разноски в размер на 300.00/триста/ лева.

         Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: