Р Е Ш
Е Н И Е
№ 313/13.07.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на десети юли
две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 267/2020 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение № 44/16.03.2020 г., постановено по АНД № 333/2019 г. по описа на РС Лом, с което е отменено наказателно постановление № 12 – 001451/26.06.2019 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което на „И*** “ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, офис 17, представлявано от А.К.Х., в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение чл.16, т.1, б“е“ от Наредба №2 за минималните изисквани за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.
Касаторът, директор на Дирекция “Инспекция по труда” Монтана, обжалва решението на съда. В касационната жалба и в с.з. пълномощника юрк.К***, моли същото да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска да се потвърди наказателното постановление, като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция.
Ответникът по касационната жалба, представляван в съдебно заседание пълномощника адв.Ц. и в писмени бележки, моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Представителят на ОП Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Лом е приел, че в административнонаказателното производство не е доказано, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е извършило нарушение за което е санкционирано, на първо място в производството са допуснати неточности относно „ датите на съставяне на констативния протокол, изпращането на поканите и съставянето на АУАН..“, което „ поставя съда в невъзможност да прецени кога точно окончателно е констатирано нарушението..“, като по този начин се нарушава и правота на защита на административнонаказаното лице. В производството от събраните и представени писмени доказателства, които не са оспорени в производството пред въззивния съд, не се установява наказаното дружество да е извършило твърдяното нарушение на трудовото законодателство. Отношенията между двете дружества са изрично уредени с договор, към който има сключено и споразумение, в което са уредени задълженията относно провеждането на инструктаж, съгласно цитираната Наредба №2. Поради което, след като обсъдил всички установени факти и възражения на страните, правилно е постановил, че неправилно административнонаказаващият орган е приел, че е налице надлежно установено нарушение по чл.16, т.1, б“е“ от Наредба №2 за минималните изисквани за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР. Правилно въззивният съд е приел, че наказващият орган не е доказал твърденията си за твърдяното нарушение, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че описаното административно нарушение е извършено от ответника. Действително писмените доказателства са представени едва в съдебното производство, но същите не са оспорени своевременно от страна на административнонаказващия орган.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона – релевираното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав споделя изцяло мотивите на районния съд, за да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отменено наказателното постановление, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря в цялост. С оглед на направените в касационното производство възражения от касатора, както и за пълнота на мотивите, следва да отбележи следното:
Доводите в касационната жалба доводи не се подкрепят от събраните в производството доказателства, не кореспондират с изложеното от касатора становище за наличие на извършено нарушение и неговия нарушител. Извършената проверка очевидно е непълна, вседствие на което неправилно е определен и извършителя на нарушението. Поради това настоящият касационен състав категорично не приема становището на касатора, че е налице безспорно установено нарушение и нерушител.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44/16.03.2020 г. , постановено по АНД № 333/2019 г. по описа на РС Лом.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: