Решение по дело №90/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 и чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата –ЗДвП.

Същото е образувано по жалба на И. М. Д. [населено място], общ. Тунджа, обл. Ямбол, [улица]против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0260-000143/28.12.2023г. издадена от мл. Автоконтрольор при РУ на МВР [населено място], с която на основание чл. 171, т.2а б.а от ЗДв П е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 м.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на издадената Заповед за налагане на ПАМ, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Посочва, че по делото не е категорично установено твърдяното от органа нарушение, т.е. основанието за издаване на Заповедта се явява недоказано. Органът в мотивите си е описал единствено състав от МПС, управляван от Д. С. с обща маса [рег. номер], който не е притежавал СУМПС за посочената категория, към която спада горепосочения състав. По никакъв начин не може да се установи начина, по който е определена общата маса, тъй като същата не съвпада с приложените по делото писмени доказателства. Именно неизясняването на фактическата обстановка по спора се явява процесуално нарушение по чл. 35 от АПК, което се явява самостоятелно основание за отмяна на ИАА, тъй като съществено е ограничена защитата на жалбоподателя, доколкото той следва да се защитава срещу факти. Неправилно е приложен материалния закон, доколкото посочената като нарушена разпоредба на чл. 150 а, ал.1 от ЗДвП , предвижда редица изисквания изброени в няколко хипотези, които нито са уточнени, нито са доказани. Текстовото описание на нарушението –управлява ППС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него ППС, е неприложимо в конкретния казус, тъй като същата нито е управлявала състава, нито е била собственик на основното МПС, а единствено на ремаркето. По този начин органът е допуснал смешение между понятията управление на МПС и собственост на МПС. Освен това намира, че не е доказана компетентността на органа, издал акта съгласно чл. 172, ал 1 от ЗДвП, доколкото в оправомощаващата Заповед не е посочено името на издателя на акта, нито е приложен график или Заповед, от които да е видно, че същият е бил наряд на процесната дата. От съда се иска да отмени Заповедта за налагане на ПАМ като се присъдят и направените по делото разноски. В о.з. се представлява от ...С., който поддържа така подадената жалба и представя подробна писмена защита.

Ответната страна – Младши автоконтрольор в РУ Е. при ОД на МВР В. Търново, редовно призован не се явява не заема становище по спора.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0260-000143/28.12.2023г. издадена от мл. Автоконтрольор при РУ на МВР [населено място], с която на основание чл. 171, т.2а б.б от ЗДв П е прекратена регистрацията на ППС, собственост на И. М. Д. [населено място], общ. Тунджа, обл. Ямбол, [улица]за срок от 6 месеца.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 26.12.2023г. около 13,03 часа в [населено място], на улица без име Д. С. управлява собствения си автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], с прикачено ремарке тип платформа, с рег. № 1398 ЕЕ, собственост на И. Д. с допустима обща максимална маса на състава от превозното средство [рег. номер], при което същият не притежава свидетелство за управление СУМПС за категорията към която спада управлявания от него състав. Горната фактическа обстановка се доказва от съставения на Д. С. И. АУАН GA № 936080/26.12.2023г. при което е посочено, че нарушението е извършено в [населено място], на улица без име в посока [населено място] в близост до табелата за изход от населено място, като по този начин е нарушил нормата на чл. 150а, ал 1 от ЗДвП, управлява МПС без да притежава СУМПС , валидно за категорията, към която спада управлявания от него състав. В обстоятелствената част на този АУАН е възпроизведена същата фактическа обстановка, която е подробно описана в мотивите на оспорвания акт. От органа е представена справка от масивите на МВР за л.а. Д. Ч. с рег. № У914АХ, от която е видно, че същият е собственост на нарушителя Д. С., справка от масивите на МВР за Ремарке – платформа с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателката.

В административната преписка се съдържа и справка за нарушител / водач, както на водача Д. С., така и на жалбоподателката.

 

Като писмени доказателства по делото са приети материалите, постъпили с вх. № 511/2.2.2024г. по описа на А. съд Велико Търново, както и Заповед рег. № 812з-1639/2.12.2021г. на Министър на вътрешните работи, с която са определени структурите, които да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата , където в т.1 .3 са определени ОД на МВР, Заповед рег. № 366з-2605/28.06.2022г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която в т. 2.2 назначените по график или определени със Заповед служители на длъжност младши автоконтрольор в РУ, могат да издават Заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1 б „б“, „е“, „ж“, т.2 б.“в“ и“м“ и т.2а б. „а“ и б „б“.

 

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а,б“б“ от ЗДвП, който гласи: за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:.. (нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

 

Съдът намира, че индивидуалният административен акт, предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., приложена по делото, Министърът на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП е определил основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 1.3 - Областните дирекции на МВР. Със Заповед рег. № 366з-2605/28.06.2022г. на Директор ОД на МВР В. Търново, с която в т. 2.2 назначените по график или определени със Заповед служители на длъжност младши автоконтрольор в РУ вкл. [населено място], могат да издават Заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1 б „б“, „е“, „ж“, т.2 б.“в“ и“м“ и т.2а б. „а“ и б „б“. Или с горепосочената Заповед Директор на ОД на МВР В. Търново е делегирал своята компетентност по издаване на мотивирани заповеди за налагане на ПАМ на младши автоконтрольор в РУ, какъвто е издателят на акта, видно от приложеното по делото Удостоверение, издадено от РУ [населено място] стр. 17 от делото. Всичко така изложено налага извода, че процесната Заповед е издадена от надлежно оправомощен орган или компетентен такъв. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че след като не е представен график или Заповед за поименно определяне на А. И. за компетентно длъжностно лице, Заповедта е издадена от некомпетентен орган. Г. У. от РУ [населено място] издадено да послужи пред А. съд В. Търново в качеството си на официален документ доказва факта, че издателят на акта към момента на съставянето му е бил дежурен по график мл. Автоконтрольор.

 

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, очертаваща нарушението по повод което се прилага ПАМ, посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т.2а б“а“ ЗДвП, както и правната квалификация на извършеното нарушение чл. 150а, ,ал.1 от ЗДвП. Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че мотивите са неясни, при което може да се направи извод, че жалбоподателката е управлявала МПС, който факт е останал недоказан. Съдът не намира такова противоречие в мотивите на Заповедта, в нея изрично е посочено, че в качеството си на собственик на ремарке с рег. № [рег. номер] го е предоставила за управление на Д. С., собственик на Д. Ч. с рег. № [рег. номер], като общата маса на състава [рег. номер], поради което водачът е имал СУМПС за категория В, която не отговаря на управлявания от него състав и същият е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП като последната е цитирана. Никъде в мотивите не е посочено, че жалбоподателката е управлявала самото МПС, нейната отговорност възниква в качеството й именно на собственик на ППС, което е предоставила на друго лице за управление, преди да се убеди, че същото притежава СУМПС за съответната категория. Следователно не са налице нарушения на изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК и чл. 172,ал.1 от ЗДвП , които сами по себе си да са основание за отмяна на ИАА на това основание.

 

Направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения съдът намира за неоснователни. Органът е издал процесния акт след като е спазил принципа на служебното начало, като е събрал всички относими и допустими доказателствени средства, дал е възможност на жалбоподателя да прави искания, запознал го е със събраните доказателства и е издал акта в съответствие с чл. 35 от АПК след като е изяснил фактическата обстановка по спора. В производството са изяснени релевантните факти в пълен обем, като липсват такива нарушения на производствените правила, които ако не бяха допуснати, биха довели до различни фактически установявания и правни изводи. Посочването в Заповедта, че водачът С. е управлявал състав от МПС, а именно от Д. Г. Ч. и ремарке тип платформа изцяло кореспондира на събраните в хода на производството доказателства вкл. АУАН. Твърдението на жалбоподателя, че в този случай не е налице състав от МПС, а такъв от МПС – лек автомобил и прикачено ППС съдът намира за вътрешно противоречиво, като описан по този начин съставът, по никакъв начин не е ограничил правото на защита на жалбоподателя, да разбере срещу какви факти следва да се защитава. Достатъчно подробно са описани както МПС от категория В, така и съответното ремарке, същите са индивидуализирани и със съответния рег. № и приложената справка от масивите на МВР. Непосочването на допустимата маса на всеки един елемент от състава не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото в административната преписка се съдържат извлечения от официалните регистри на МВР, от които са видни допустимата маса за всяко едно ППС, за Джипа – това е допустима маса [рег. номер] и на платформата – 2000 кг. Допусната грешка при изписване на общата маса [рег. номер] не променя фактическите установявания и правни изводи, като съображения за това ще се изложат в раздела за приложението на материалния закон. Всички релевантни факти по делото се установяват в приложените по делото писмени доказателства, представляващи официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК , чиято материална доказателствена сила не е оборена в хода на съдебното производство. Следва да се посочи, че самият жалбоподател не оспорва факта, че водачът на МПС състава Д. С. не е притежавал СУМПС за съответната категория, необходима за управляваното от него ППС.

 

Досежно приложението на материалния закон съдът намира следното: Както се посочи Заповедта е издадена на основание чл. 171, т.2а, б“ а“ от ЗДвП, чиито текст изцяло е възпроизведен по- горе. Адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното МПС независимо от това дали самият той го управлява или го е предоставил на друго лице за управление. Законът изисква от контролните органи единствено да установят наличието на два кумулативни факта: управлението на МПС в някоя от посочените по- горе хипотези и собствеността на последното. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е следвало той да управлява МПС Няма изискване в закона собственикът да е знаел, че лицето управляващо ППС е неправоспособно, напротив неговото задължение като собственик е да се убеди, че лицето, на което представя своята собственост за управление притежава нужното СУМПС за съответната категория.

 

Съгласно чл. 150а, ал.2 ,т. 6 от ЗДвП категория В на СУМПС се отнася за моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg. От приложените писмени доказателства, касаещи допустимата маса на МПС и ремаркето, МПС не надвишава горепосочената такава [рег. номер];тъй като [рег. номер], но ремаркето [рег. номер] надвишава нормата от 750 kg,а общата маса на състава надвишава горепосочената такава [рег. номер]. От което следва, че притежаваното от водача С. СУМПС за категория В не му дава право да управлява посочения състав.

В конкретния случай е приложима т. 7., която посочва, че категория ВЕ - без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от пътни превозни средства, с теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 kg;

 

Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗДвП , всеки водач има право да управлява МПС от котегорията, за която притежава СУМПС ,а съгласно чл. 155, ал. 9 от ЗДвП , състав от ППС, състоящ се теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на ремаркето или полуремаркето не надвишава 750 kg; когато допустимата максимална маса на състава надвишава 3500 kg; но не надвишава 4250 kg;се управлява от лица , преминали обучение и издържали съответния изпит, като право да се управлява такъв състав се указва в свидетелствата за управление чрез съответния код на Общността,по Директива на Съвета на ЕС 1999/37 от 29.4.1999г. какъвто определено не е притежавал водачът С.. Същият не притежава и категория ВЕ или С1, които също да му дават право да управлява горепосочения състав.

Или след като е доказал наличието на двете кумулативни предпоставки, визирани в нормата на чл. 171,т.2а, б „а“ от ЗДвП органът е издал един материално- законосъобразен акт. Възражението на жалбоподателя, че в Заповедта не е посочена конкретната хипотеза на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и това опорочава акта е неоснователно, доколкото посоченото нарушение касае водача на МПС, който определено не е жалбоподателката. С оглед на което нейните лични права и законни интереси по никакъв начин не са били засегнати.

 

Макар тя да не е собственик на целия състав, а само на ремаркето, Заповедта се явява законосъобразна, доколкото изрично в мотивите е посочен този факт, а след диспозитива на Заповедта е посочено, че е иззета 1 бр. регистрационна табела на това ремарке, поради което не е налице твърдяната от жалбоподателката неяснота.

Наложената ПАМ има временен характер, като законът предвижда нейния срок на действие да е от 6 м. до 1г. Тъй като от страна на административния орган е наложен минимума, предвиден в правната норма, то неизлагането на съображения относно срока съдът не намира за порок в изискването за форма.

Предвид изложеното и в обобщение съдът намира, че приложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото разноски на страните не се присъждат, доколкото ответник жалба не е правил такова искане.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на И. М. Д. [населено място], общ. Тунджа, обл. Ямбол, [улица]против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0260-000143/28.12.2023г. издадена от мл. Автоконтрольор при РУ на МВР [населено място], с която на основание чл. 171, т.2а б.а от ЗДв П е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 м.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.