Присъда по дело №893/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 133
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Светлана Димитрова Митрушева Атанасова
Дело: 20212330200893
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 133
гр. Ямбол, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Д. Митрушева

Атанасова
при участието на секретаря Г.Б.М.
като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова
Наказателно дело частен характер № 20212330200893 по описа за 2021
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Н. Н., роден на *** г. в с. Т., живущ в гр. Я.,
българин, български гражданин, със средно образование, *** ***, женен,
неосъждан, ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.08.2021 г., около 17:30 часа, в гр. Я. в кв.
Каргон, пред магазин за хранителни стоки на ул. Жеко Андреев № 103 е
причинил на А. Н. А. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК - престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради което на основание
чл.78а от НК, го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда /лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Н. Н. за НЕВИНОВЕН в това, по същото
време и на същото място да е казал нещо унизително за честта или
достойнството на А. Н. А., поради което и на основание чл.304 от НПК, го
ОПРАВДАВА по така предявеното му обвинение по чл.146 ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подс. Г. Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец А. Н. А.
сума в размера на 2000 лв. - обезщетение за причинените неимуществени
вреди от престъплението по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху тях, считано от 11.08.2021 г. до окончателното им изплащане. Искът да
разликата над уважения размер от 2000 лв. до предявения размер от 6000 лв.,
като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
1
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. А. граждански иск срещу подс. Г. Н.
Н. в размер на 2000 лв., за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл.146 ал.1 от НК, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подс. Г. Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. А. направените по
делото разноски в размер на 972 лв.
ОСЪЖДА подс. Г. Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 80 лв., вносими в приход на съдебната
власт по сметката на ЯРС.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Н. А., роден на *** г. в гр. Я., живущ в
същия град, българин, български гражданин, със средно образование,
пенсионер, неженен, неосъждан ЕГН **********,
ЗА НЕВИНОВЕН в това по същото време и на същото място да е
причинил на Г. Н. Н. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК, го ОПРАВДАВА по
така предявеното му обвинение по чл.130 ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Н. А. ЗА НЕВИНОВЕН в това, по същото
време и на същото място, публично да е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Г. Н. Н., в качеството му на длъжностно лице при или по
повод изпълнение на службата или функциите му, поради което и на
основание чл.304 от НПК, го ОПРАВДАВА по така предявеното му
обвинение по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.146 ал.1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Н. срещу подс. А. Н. А. граждански
иск в размер на 4000 лв., за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл.130 ал.1 от НК, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Н. срещу подс. А. Н. А. граждански
иск в размер на 2000 лв., за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл.148 ал.1 от НК, като неоснователен и недоказан.
Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване 15-дневен срок от днес пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви:
Производството по делото е образувано по частна тъжба на АНТ. Н. АНД. против
подсъдимия Г. Н. Н. от гр. Я. за престъпление по чл. 146 ал.1 НК и по чл. 130 ал.1 от НК. С
тъжбата са предявени и приети за разглеждане граждански искове от А. срещу подсъдимия
в размер на 3000лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130 ал.1
от НК и в размер на 1000лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.
146 ал.1 от НК , ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на
увреждането до окончателното им изплащане.
По делото е подадена и приета за разглеждане насрещна частна тъжба от Г. Н. Н.
срещу подсъдимия АНТ. Н. АНД. за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК и по чл. 148 ал.1 т.1
и т.3 вр. чл. 146 ал.1 от НК . С насрещната тъжба са предявени и приети за разглеждане
граждански искове срещу А. в размер на 4000лв. за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 130 ал.1 от НК и в размер на 2000лв. за причинени неимуществени
вреди от престъплението по чл. 148 ал.1 вр. чл.146 ал.1 от НК у ведно със законната лихва
върху горните суми, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
В съдебно заседание частният тъжител по първоначалната тъжба А.А. е увеличил
размера на предявените искове за неимуществени вреди от 3000 на 6000лв. за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 130 ал.1 от НК и от 1000лв на 2000лв за
причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 146 ал.1 от НК , ведно със
законната лихва върху горните суми, считано от датата на увреждането до окончателното им
изплащане. Съдът с определение от 21.02.22г. е приел така направеното изменение.
Частният тъжител по първоначалната тъжба и подсъдим по насрещната тъжба А.А.
участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Лично и
чрез защитата си поддържа обвинението срещу подсъдимия Г.Н. по първоначалната тъжба и
счита същото за безспорно установено въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. За извършените престъпления моли на подсъдимия да бъдат
наложени наказания, които да изиграят своята превантивна и превъзпитателна роля.
Гражданските искове се преценят като основателни и доказани и се иска уважаването им в
пълен размер , ведно с произтичащите законни последици.
А. не се признава за виновен по предявеното с насрещната тъжба обвинение като
дава обяснения във връзка с него. Лично и чрез защитата си счита обвинението за
недоказано и моли за постановяване на оправдателна присъда с отхвърляне на исковете за
обезвреда.
Подсъдимият по първоначалната тъжба Г.Н. участва лично в съдебно заседание и с
редовно упълномощен защитник-адвокат. Не се признава за виновен по предявеното му
обвинение, като дава обяснения във връзка с него. Лично и чрез защитата си изразява
становище за недоказаност на обвинението и моли за оправдателна присъда и отхвърляне
на предявените искови претенции.
Поддържа обвинението по насрещната тъжба. Счита същото за доказано от обективна
и субективна страна. За извършените престъпления пледира на подсъдимия да бъдат
наложени справедливи по вид и размер наказания с уважаване на предявените искови
претенции и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Страните по делото не спорят, че подсъдимият по първоначалната тъжба Г.Н. заедно
със ***ата си св.Е.Н. стопанисвали магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Я. на
ул.Ж.А. **
В близост до хранителния магазин - на ул.“Чепеларе“ № 1 (деляла ги една ограда) се
намирал дома на *** на св. Б.М.. М. често събирал в дома на леля си приятелски компании,
които след употреба на алкохол нарушавали нощната тишина, по повод на което живущите
в квартала се налагало да търсят съдействие от органите на полицията.
1
На 11.08.2021г подсъдимият по насрещната тъжба А.А. се намирал заедно със св.
Б.М. и други приятели, в къщата на ул. „Чепеларе“ №1. Тъй като на М. му свършили
цигарите дал една банкнота от 20лв. на А. и го помолил да му купи две кутии цигари от
магазина на Н.. А. взел парите и отишъл до хранителния магазин . От там закупил 2 кутии
цигари „Ротманс“ на обща стойност 10.40лв., за което заплатил с дадената му от М.
банкнота от 20лв. Тъй като нямал в себе си други пари и не могъл да предостави на подсъд.
Н. 40ст. между двамата възникнало напрежение.
Когато занесъл на св. М. рестото и кутиите цигари А. споделил за случилото се в
хранителния магазин. Последният се ядосал от поведението на подсъд.Н. и поискал с А. да
се върнат в магазина. Около 17.30 ч. на същата дата двамата се върнали в хранителния
магазин на Г.Н.. Между тях и Н. възникнал конфликт , при което последният се опитал да ги
изгони от магазина. На излизане от магазина Н. взел със себе си метална пръчка, която
ползвал за сваляне на щорите и с нея нанесъл няколко удара в гърба на подсъд.А.. След
това Н. се прибрал в хранителния магазин, а А. и М. се върнали в къщата на ул.“Чепеларе“
№1. Там споделили със свой приятел – Ц.М. за случилото се и последният в 17.46 от
мобилния си телефон се обадил на тел.112. Ц.М. съобщил на дежурния оператор , че
магазинерът в магазин за хранителни стоки на ул.“Ж.А.“ е нанесъл удар с желязо на
приятеля му А.А..
Пристигналите на место ***и св.Д. и св.Д. разговаряли с двамата подсъдими и св. М.
предупредили ги да не влизат в саморазправа помежду си и ако имат претенции да отидат в
РУ-Я. и да подадат жалба.
От заключението на изслушаната по делото видео-техническа експертиза се
установява, че диска обект на експертизата е CD-R сребрист на цвят с щампа на фирмата –
производител „hp“ 700МВ/80Min /52х , съдържа 1 бр. видеофайл, записан във формат: MP4,
MPEG4 с име: Serviz_Камера2_ Serviz_20210811173812_529746. Видеофайлът е цифров
презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна
видеоохранителна система. Върху записаната информация не се установяват следи,
изразяващи се в прекъсване/прескачане на таймера за продължителност на записа , както и
видимо прескачане на кадрите. Записаното изображение е цветно, без звук с резолюция
1920х1080 пиксела и е с вкопирани в кадър данни за дата и часово време. Ведоефайлът е
регистриран в интервала 17.35.47 до 17.38.11 на 11.08.2021г от камера с име :камера 02. На
кадрите от диска се виждат две лица от мъжки пол, които на 11.08.21 вървят един след друг
на тротоара в дъното на кадрите от записа. Първото лице от мъжки пол №1 е среден ръст с
нормално телосложение, облечен е с тъмна блуза с къс ръкав и тъмни къси гащи като върху
гърдите на блузата се вижда светъл надпис, който не се разчита. Второто лице от видим
мъжки пол - №2 е среден на ръст с нормално телосложение облечен е с бяла тениска с къс
ръкав и тъмни къси панталони. На 11.08.21 в 17.36.09ч. двете лица влизат в бяла сграда един
след друг като след това затварят вратата. След кратък престой вътре в 17.36.56 двете лица
излизат от сградата като след тях излиза лице от мъжки пол №3. Лицето от мъжки пол №3 е
среден на ръст с едро телосложение, облечен е с тениска с къс ръкав и тъмни къси
панталони. В 17.37.09ч. ,като че ли мъж № 3 се сбутва първо с мъжът №2, а после и с мъжът
№1, но поради ракурса на заснемане, отдалечеността на заснетите обекти и поради факта, че
по платното за движение преминават превозни средства и действията се развиват зад стълб
не може да се види в какви точно действия се изразява сбутването между лицата. На
11.08.21 двете лица от мъжки пол №1 и №2 тръгват по тротоара в посоката от която са
пристигнали, а мъжът №3 остава на вратата на сградата от която е излязъл. В 17.37.59
мъжът №3 влиза в сградата от която е излязъл, а двете лица продължават да вървят в
посоката, от която са дошли.
Преносимата флаш-памет, обект на експертизата, е черно-синя на цвят с щампа върху
нея „4GB TEAMGROUP Team“ съдържа 1 бр. видеофайл, записан във формат MP4, MPEG4
с име: 20210812$140144. Видеофайлът е цифров презапис от оригинални файлове, записани
от преносимо устройство (GSM-апарат, видеокамера или фотоапарат).Кадрите в записите
протичат последователно в хронологично отношение, без прекъсвания на таймера и фразите
2
на хората. Върху записаната информация не се установяваят следи от
прекъсвания,/прескачане на таймера за продължителност на записа, както и видимо
прескачане на кадрите. Записаното изображение е цветно със звук с резолюция 1920х1080
пиксела и без вкопирани в кадър данни за дата и часово време. Видеофайлът е с
продължителност 00.01.51 минути. На кадрите присъства лице от мъжки пол №1 с едро
телосложение и побеляла коса, облечен в светлосиня тениска с къс ръкав и тъмни къси
панталони, обут с черни обувки. На кадрите от видеоклипа се вижда лицето от мъжки пол
№1 което говори и второ лице от мъжки пол №2, облечен с червена тениска, което влиза и
излиза от кадър и друго лице, което е зад кадър и снима видеоклипа. На кадрите от записа
не става ясно мъж №1 на кого говори и задава въпроси дали на мъжът с червената тениска
№2 или на лицето зад кадър №3.
От приложените по делото справки за съдимост се установява, че към датата на
инкриминираното деяние А. и Н. не са осъждани.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена отчасти от обясненията
на подсдъ. Н., отчасти от обясненията на подсъд. А., отчасти от показанията на св. Ел.Н.,
отчасти от показанията на св.Й.Н., от показанията на св. М., Д., Д., отчасти от показанията
на св.Д., от показанията на св.Г.ев и показанията на св. Н.С. от писменото заключение на
изслушаната по делото видео-техническа експертиза и разпита в съдебно заседание на
вещото лице Р.В., а така също и въз основа на приложените писмени доказателства: писмо
рег № 105840-570/15.11.21 на „Дирекция национална система 112“,епикриза, амбулаторен
лист, писмо рег. № 1679р-39793/6.12.21 РУ-Я., Експертно решение №*** *** на ТЕЛК-
общи заболявания справка за съдимост – 2 бр. и приложените веществени доказателствени
средства –СД, флаш памет.
При установяване на горната фактическа обстановка съдът констатира противоречия
между обясненията на подсъдимите и част от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъд. Н. в частта им, в която се твърди, че не е
нанасял удари на частния тъжител А.. Следва да се има предвид, че обясненията на
подсъдимите имат двояк характер, тъй като освен доказателствено средство са и средство за
защита. В тази им част обясненията противоречат на показанията на св. Б.М., очевидец на
случилото се, на показанията на св. Д. – ***, посетил инцидента, на показанията на св. Г.ев
и Н.а. В тази насока са и данните от записания телефонен разговор на телефон 112.
Заключението на изслушаната по делото видеотехническа експертиза макар и да не дава
категоричен отговор за наличие на удари между страните, сочи, че между тях се вижда
„сбутване“. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че отдалечеността на камерата от
заснетите лица, ракурса на заснемането им и наличието на прегради между тях препятстват
установяването с категоричност на действителните действия между страните и ако в близост
е имало друга камера е нарълно възможно констатациите да са различни. Обясненията на
подсъдимият Н. в тази им част се подкрепят единствено от показанията на св. Н., която
сочи, че при излизането си от магазина Н. е оставил вътре въпросната метална пръчка , с
която се твърди, че са нанесени ударите и , че не е видяла ***ът и да нанася удари.
Доколкото обаче св.Н. е в близка родствена връзка с подсъд. Н. ( ***а) съдът приема, че
същата е заинтересована от изхода на делото, поради което и е логически оправдано, чрез
даване на неверни показания да се опита да оневини неправомерното поведение на
последния. Отделно от това обясненията на Н. в тази им част и показанията на Н. в същата
част са логически необосновани , доколкото и двамата сочат, че подсъдимият е взел
пръчката , за да се подпира на нея, доколкото се твърди, че е трудно подвижен и има
двигателни проблеми. Ако действително пръчката е взета с цел помощно средство при
придвижването, то Н. би имал необходимост от нея и при излизането му от търговския
обект, поради което е нелогично да я оставя вътре, каквито са твърденията на Н.. Съдът не
включи в обсъжданияга си обясненията на подсъд. Н. в частта им, в която се твърди, че
частния тъжител А. и св. М. са му нанасяли удари и са отправили към него обидни думи и
псувни защото излизат извън предмета на повдигнатото му обвинение и навлизат в сферата
3
на предявената от него насрещна тъжба. Доколкото нашия процесуален закон не предвижда
възможност частния тъжител да бъде разпитван в тази им част обясненията се явяват
недопустими и не следва да бъдат ценени като доказателствено средство.
По същите съображения съдът не включи в обсъжданията си и обясненията на
подсъдимия по насрещната тъжба А. в частта им, с която се сочи за нанесените му удари от
страна на тъжителя по насрещната тъжба и отправените му обидни думи, а така също и
досежно последващото му лечение, доколкото не касаят предявеното му обвинение, а
изложените в частната тъжба твърдения.
Съдът не даде вяра на показанията на св. М. в частта им, в която се твърди,че по време
на процесния инцидент подсъд. Н. е отправял към тях обиди и псувни. Показанията в тази
им част са изолирани и не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Съдът констатира противоречие в показанията на св. Д., в частта им,в която се твърди,че
при пристигането им на место подсъд. А. и св. М. са били агресивни към продавача на
магазина и показанията на другия *** – св. Д. , който от своя страна твърди,че при
пристигането им на место никой не е бил агресивен спрямо господин Н.. Предвид взаимното
им противоречие и невъзможността показанията на двамата свидетели в тези им части да
бъдат проверени по обективен начин съдът ги изключи от доказателствения материал по
делото.
Съдът не даде вяра на показанията на св. Н. в частта им, в която се твърди, че подсъд А.
и св. М. са нанасяли удари на тъжителя по насрещната тъжба, в резултат на което се е
влошило здравословното му състояние и през следващите две седмици той си е останал у
тях. Показанията на св. Н. са в противоречие както с показанията на св. М. и св. Г.ев, които
твърдят , че през следващите дни са виждали Н. в кв.Каргон, така и с данните от заснетия от
св. М. видеоклип на Г.Н., от който е видно, че в дните след инцидента пострадалия се е
намирал в автомобилен сервиз в близост до хранителния магазин във видимо добро
здравословно състояние , без следи от наранявания по краката, където твърди, че е бил
удрян и ритан.
Съдът констатира противоречие в показанията на св. Н.а в частта им , в която се твърди,
че се е консултирала по телефона с личната *** – св. С. относно лечението на сина си А. и
показанията на св. С. в частта им, в която се сочи, че не е давала консултации по телефона
на Н.а. Доколкото Н.а е в близка родствена връзка с А. (*** на същия) съдът счита, че е
заинтересована от изхода на делото и чрез даване на неверни показания би се опитала да
предизвика благоприятен за него резултат. Св. С. от своя страна е без родствена връзка със
страните и не са налице данни за заинтересованост от изхода на делото , за да се приеме, че
чрез даване на неверни показания последната би се опитала да повлияе на изхода.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият Г.Н. с деянието си е осъществил както от обективна , така и от субективна
страна състава на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, тъй като на 11.08.2021г около
17.30ч. в гр. Я. в кв. Каргон пред магазин за хранителни стоки на ул.“Ж.А. ** е причинил
на АНТ. Н. АНД. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочените текстове на наказателния
закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин въз основа на показанията
на свидетеля М., очевидец на случилото се. Показанията на последния не се опровергават от
приложеният по делото запис от охранителните камери на намиращия се в близост
автосервиз и заключението на изслушаната по делото видеотехническа експертиза и
извлечения от нея снимков материал. Макар да не се вижда пряка физическа агресия под
формата на нанесени удари от страна на Н. към А. според вещото лице е възможно това да
се дължи на ракурса на заснемане, отдалечеността на заснетите обекти , поради това, че
действията на лицата се развиват зад стълб и поради факта, че по платното за движение
преминават превозни средства. Безспорно е обаче обстоятелството , че между подсъдимия
от една страна и пострадалия от друга е налице физическа близост, която вещото лице е
4
описало като „сбутване“. В подкрепа на показанията на св. М. са и данните от подадения
сигнал на тел.112. Видно от записа на подадения сигнал лицето, което се е обадило
недвусмислено посочва, че магазинерът от магазин за хранителни стоки в кв. Каргон е
нанесъл удар с желязо на приятеля му А.А.. В тази насока са и показанията на св. Д., който
сочи, че при пристигането им на място А. и М. са му съобщили, че Н. е нанесъл удар с
пръчка в гърба на един от тях. Д. е *** без родство със страните и данни за каквато и да
било заинтересованост от изхода на делото. В подкрепа на горното са и показанията на св.
Г.ев, който макар и да не е присъствал на случилото се съобщава, че след като е научил за
инцидента е посетил А. в дома му и е видял следите от ударите по гърба му. В тази насока
са и показанията на св. Н.а, която сочи, че от съседи, а впоследствие и от сина си е разбрала,
че Н. му е причинил телесните увреждания.
От обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с въздействие върху
организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи
на организма на пострадалия или води до промени в тяхното функциониране. Касае се за
типично резултатно престъпление, като за квалифициране на деянието по чл. 130 ал.1 НК е
необходимо увреждането на организма да е от такава степен, че да е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. В конкретния случай по
безспорен начин се установява, че А. е претърпял увреждания, характеризиращи ги като
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, тъй като причинените му
кръвонасядания по гърба , в резултат на нанесените удари са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на тъжителя А. ( разстройство на
здравето,извън случаите на 128 и 129 от НК). Действително липсват приложени медицински
документи в тази насока, поради проведеното самолечение, на последните са безспорно
установени от събраните по делото гласни доказателства. Налице е и пряка причинно-
следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненото на пострадалия телесно
увреждане. Видно от посочените по-горе доказателства увреждането на пострадалия А. е
настъпило в резултат на нанесените му от Н. удари с метална пръчка.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият
е съзнавал, че с нанасянето на удари в областта на гърба с помощта на метална пръчка ще му
причини телесни увреждания с установения интензитет и пряко е целял настъпването на
този вредоносен резултат.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе
предвид следното:
Извършеното от Н. престъпление е умишлено и за същото се предвижда наказание до
две години лишаване от свобода или пробация, от него не са настъпили имуществени вреди
и подсъдимият е с чисто съдебно минало. С оглед на всичко това съдът прецени, че спрямо
Н. са налице кумулативните предпостваки на чл. 78а НК за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба. При определяне
на конкретния размер на същата съдът от една страна взе предвид високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този
вид престъпления понастоящем в страната. От друга страна съдът взе предвид броя, вида и
характера на причинените телесни увреждания, периода от време, необходим за отзвучаване
на травмите, добрите характеристични данни на подсъдимия, съществуващите конфликтни
отношения между семейството на подсъдимия и св. М. и приятелите му, в това число и А..
С оглед на всичко това съдът определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, в минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно
– глоба в размер на 1000лв.
Досежно предявения граждански иск за неимуществени вреди: При горния изход на
делото съдът прецени предявеният граждански иск за обезвреда за основателен, тъй като в
резултат на причинената телесна повреда от страна на подсъдимия гражданският ищец А. е
претърпял значителни болки и страдания за един продължителен период от време. При
определяне конкретния размер на присъденото обезщетение съдът изходи както от вида и
характера на причиненото телесно увреждане, така и от периода от време, необходим за
5
отзвучаването на травмата, съотнесен към възрастта на пострадалия. С оглед на това съдът
прие искът за доказан и основателен до размера на 2000лв., до които размер уважи същия,
като за разликата до предявения такъв от 6000лв. го отхвърли. Върху присъдената сума
съдът постанови изплащането на законна лихва от датата на увреждането 11.08.2021г до
окончателното им изплащане.
Съдът призна подсъдимия Н. за невиновен в това по същото време и на същото място
да е казал нещо унизително за честта или достойнството на АНТ. Н. АНД., поради което и
на осн. Чл. 304 от НПК го оправда по така предявеното му обвинение по чл.146 ал.1 НК.
Единствените събрани по делото доказателства в подкрепа на изложените в частната
тъжба твърдения за отправени обиди от страна на подсъдимия Н. към тъжителя А. са
показанията на св. М.. Дадените от М. показания няма как да бъдат проверени по обективен
начин , отделно от това и е налице мотив, чрез даване на неверни показания да навреди на
подсъдимия Н., доколкото М. е във влошени взаимоотношения със семейството на Н. и е в
приятелски отношения с пострадалия. Тъй като липсват незаинтересовани свидетели, които
да са присъствали по време на инцидента между страните и не са налице други
доказателства , въз основа на които да се извърши проверка на събраните изолирани гласни
доказателства и поради обстоятелството, че присъдата не може да почива на
предположения, съдът оправда подсъдимия по предявеното му обвинение по чл. 146 ал.1
НК.
При този изход на делото съдът прие предявения от А. иск за обезвреда от
престъплението по чл. 146 НК в размер на по 2000лв. за неоснователен и недоказан и го
отхвърли.
По насрещната частна тъжба:
Съдът призна подсъдимия А. за невиновен в това по същото време и на същото място
да е причинил на Г. Н. Н. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК, поради което и на осн. Чл. 304 от НПК го оправда по така предявеното му обвинение
по чл. 130 ал.1 НК.
Единствените събрани по делото доказателства в подкрепа на изложените в
насрещната частна тъжба твърдения за нанесени удари от страна на подсъд. А. на постр. Н.
и причинени в резултат на тях телесни увреждания са показанията на св. Е.Н.. Съдът отказа
да даде вяра на същите , поради изолирания им характер, поради близката родствена връзка
на Н. с пострадалия (негова ***а) и пряката и заинтересованост от изхода на делото.
Отделно от това показанията на Н. в тази им част са в противоречие с данните от
видеозаписа на Н. няколко дни след процесното събитие от който се установява, че противно
на твърденията на Н. същият е във видимо добро здравословно състояние и без следи от
наранявания по краката, където твърди, че е бил удрян и ритан. Показанията на Н. са в
противоречие и с показанията на св. Г.ев, който е без родствена връзка със страните и
същият сочи, че е виждал Н. в дните след инцидента да слиза от автобуса и да отива на
работа в магазина. В противоречие с показанията на Н. са и показанията на полицейските
служители Д. и Д., които сочат, че при посещението си на адреса не им е било съобщено от
страна на Н. за упражнено спрямо него физическо насилие. Още повече, че сигнал за
инцидента не е бил подаден от Н., а от лице от компанията на А.. Предвид изложеното и на
осн. Чл. 304 НПК съдът оправда подсъд. А. по предявеното му обвинение по чл. 130 ал.1 от
НК.
Съдът призна подсъд. А. за невиновен в това по същото време и на същото място
публично да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г. Н. Н. , в качеството му
на длъжностно лице, при или по повод изпълнение на службата или функциите му, поради
което и на осн. Чл. 304 от НПК, го оправда по така предявеното му обвинение по чл. 148
ал.1 т.1 и т.3 вр. чл. 146 ал.1 от НК.
И тук, както при предходното деяние единствените събрани по делото доказателства
в подкрепа на изложените в насрещната частна тъжба твърдения за отправени обиди от
страна на подсъдимия А. към тъжителя Н. са показанията на неговата ***а – св. Н.. Както
6
беше посочено няколкократно е налице заинтересованост на този свидетел от изхода на
делото. Дадените от Н. показания няма как да бъдат проверени по обективен начин,
доколкото освен св. М. са липсвали очевидци на случилото се тъй като липсват
незаинтересовани свидетели, които да са присъствали по време на инцидента между
страните и не са налице други доказателства , въз основа на които да се извърши проверка
на събраните изолирани гласни доказателства. Основен принцип в правото е , че
обвинението трябва да е доказано по несъмнен и безспорен начин и присъдата не може да
почива на предположения. Поради това и на осн. Чл. 304 НПК съдът оправда подсъдимия
А. по предявеното му обвинение по чл. 148 ал., 1 т.1 и т.3 вр. чл. 146 ал.1 НК.
При този изход на делото съдът прие предявените от Н. срещу А. искове за обезвреда
от престъплението по чл. 130 ал.1 НК в размер на 4000лв и за престъплението по чл. 148 вр.
чл.146 НК в размер на по 2000лв. за неоснователни и недоказани и ги отхвърли.
Тъй като подсъдимият Н. беше признат за виновен по част от предявеното му
обвинение, на осн. чл. 189 НПК съдът го осъди да заплати в полза на държавата 80лв
държавна такса, съобразно уважения размер на гражданския иск. Съдът осъди подсъдимия
Н. да заплати в полза на тъжителя А. направените от последния съдебни разноски в размер
на 972лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

7
Съобщи за изтекли лични данни