Решение по дело №1112/2016 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ VІ-83                                                          4.08.2017 г.                                         Град Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, въззивен  състав

На деветнадесети септември две хиляди и шестнадсета година

В публичното заседание в следния състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ :    КРИЛ ГРАДЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

                           2. ГАЛЯ БЕЛЕВА

Секретар: Таня Михова

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 1112 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение №615 от 6.04.2016г., постановено по гр.д.№8511/2014г. по описа на Бургаския районен съд е уважен иск с правно основание чл.109 ЗС като Г.К.М. и П.К.М. *** са осъдени да премахнат оградата, изградена между ПИ с идентификатор 67800.501.404 по КККР на гр.Созопол, собственост на К.Н.Г. и Е.Н.С., двамата със съдебен адрес ***, и ПИ с идентификатор 67800.501.405 по КККР на гр.Созопол, собственост на М., която ограда е изпълнена в северозападната част на ПИ с идентификатор 67800.501.404 по КККР на гр.Созопол.

С решението е отхвърлен иска на К.Н.Г. и Е.Н.С. за осъждане на Г.К.М. и П.К.М. да премахнат и съществуващата канализация за отпадни води, обслужваща имота им- ПИ с идентификатор 67800.501.405 по КККР на гр.Созопол и попадаща в ПИ с идентификатор 67800.501.404 по КККР на гр.Созопол, собственост на ищците. 

Ответниците са осъдени да платят на ищците деловодни разноски в размер на 937,27 лв., а ищците- да заплатят на ответниците 747,50 лв.

Против решението са постъпили две въззивни жалби.

Въззивна жалба вх.№15286/16г. по описа на БРС е подадена от адв.Пенева като пълномощник на ищците К.Г. и Е.С.. С нея решението е обжалвано в частта, с която иска по чл.109 ЗС е отхвърлен. Изложени са оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част. Сочи се, че изводите на съда относно неприложимост на чл.109 ЗС по отношение на незаконно изградената канализация за отпадни води на ответниците са неправилни, като с изложени подробни съображения. В жалбата се сочи, че по делото са останали неизяснени въпросите с наличието на две домови отклонения, а тричленната експертиза не е направила справка във ВиК- Бургас с оглед наличието на нов проект за домово отклонение на ответниците извън имота на ищците. Ангажират доказателства. Молят решението на БРС да бъде отменено в обжалваната от тях част и вместо него се постанови ново, с което иска по отношение на канализацията бъде уважен, а на въззивниците-ищци се присъдят разноските по делото.

Ответниците, представлявани от адвокатите Атанасов и Николова са подали своевременно отговор на въззивната жалба на ищците. Същите считат жалбата за неоснователна, а решението на БРС в обжалваната от ищците част- за правилно и законосъобразно. Изложени са съображения по всяко от оплакванията на въззивника, включващи преценка на събраните доказателства и приложимия към казуса закон. Намират, че предявения иск досежно канализацията представлява злоупотреба с право, понеже дори ответниците да бъдат осъдени да премахнат съществуващата канализация от своя имот до имота на ищците, то канализацията преминаваща през имота на ищците ще продължи да съществува и да го обслужва. Противопоставят се да бъдат приети писмените доказателства, представени от ищците поради това, че тези документи не са нови по смисъла на чл.266 ГПК. Възразяват срещу искането за назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза като намират искането за недопустимо и неоснователно.

Втората въззивна жалба- вх.№16113/16г. е подадена от ответниците Г.М. и П.М. чрез адвокатите Николова и Атанасов. С нея решението на БРС е обжалвано в частта, с която иска по чл.109 ЗС е уважен по отношение на оградата между двата имота. Въззивниците- ответници намират, че в тази му част решението на БРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и молят за неговата отмяна. Изтъкват, че решението е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и задължителната съдебна практика по приложението му. Поддържат, че предявяването на иска представлява злоупотреба с права. Развити са подробни съображения, цитирана е съдебна практика. Молят за отмяна на съдебния акт в обжалваната от тях част и постановяване на ново решение по същество, с което и този иск бъде отхвърлен, а на ответниците се присъдят разноските по делото.

Ищците, представлявани от адв.Пенева са подали своевременно отговор, с който молят жалбата да се остави без уважение като неоснователна и недоказана. Сочат, че в обжалваната от ответниците част решението на БРС е правилно и законосъобразно. Намират, че не е необходимо да доказват по какъв начин се пречи на собствениците да използват имота си по предназначение, а районният съд правилно е възприел действията на ответниците – изграждане на масивна ограда в чужд имот  като такива, създаващи нетърпимо положение на собствениците да ползват имота си пълноценно. Цитирана е съдебна практика.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат своите жалби и оспорват тези на насрещната страна. Претендират присъждане на разноски. Въззивниците- ответници са оспорили като прекомерно адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивниците- ищци.

По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:

Жалбите са подадени в законоустановения срок от надлежно упълномощени представители на страни, които имат правен интерес от обжалването на решението в атакуваните от тях части. Същите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и са допустими, поради което делото следва да се разгледа по същество.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.109 от ЗС.

Ищците К.Н.Г. и Е.Н.С. твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор 67800.501.404 по КККР на гр.Созопол, с площ 217 кв.м., административен адрес: гр.Созопол, ул.“А.“ №*, при граници ПИ с идентификатори: 67800.501.403; 67800.501.527; 67800.501.514; 67800.501.405. Ответниците са съпрузи и са собственици на ПИ с идентификатор 67800.501.405, с административен адрес гр.Созопол, ул.“К.“ №*. Границата между двата имота представлявала подпорен зид с ширина около 1,20 м. и височина 0,60 м., строен от бащата на ищците през 1969 г. През м.януари 2000г. ответникът предприел незаконно строителство в двора си- заведение „Бира-скара“. Без съгласие на ищците, без строително разрешение и не по установения ред съборил част от старата ограда в надземната част на подпорния зид между двата имота и построил нова плътна ограда с ширина 0,25 м. и височина повече от 2 м., която била изместена в източна посока в имота на ищците. С влязло в сила на 17.10.2016г. решение по гр.д.№189/2004г. било установено, че същестуващата ограда погрешно била заснета като имотна граница в кадастралната основа от 1989г. и послужила за изготвянето на действащия ЗРП от 1989г. Извършеното въз основа на това решение изменение на кадастралната карта – заповед №КД-14-02-916/10.07.2008г. на Началника на СГКК  била обжалвана от ответниците, като жалбата била отхвърлена с влязло в сила решение по адм.д.№4526/2009г. на ВАС, потвърждаващо решението на Адм.Съд- Бургас. Въпреки това ответникът завел отрицателен установителен иск за собственост против ищците, като първоначално делото било прекратено, но втория иск приключил с влязло в сила решение №V-155 от 29.11.2013г. по описа на БОС.

Ищците твърдят, че гореописаната ограда им пречи да ползват пълноценно имота си- заемала част от техния имот, в резултат на пристроеното към нея външно барбекю в двора на ответника всички дъждовни води се изливали в двора на ищците и така наводнявали помещенията, разположени на приземния и полуподземния етажи. Намиращите се на първия етаж прозорци на жилищни помещения в сградата на ищците били засенчвани от построената ограда поради денивелацията между двата ПИ, от които този на ищците се намирал в по-ниската част на терена. Ограничено и намалено било и входното им пространство, което затруднявало не само подхода към входната врата на жилищната сграда към ул.“К.“, но и правело невъзможно извършването на неотложни ремонти на къщата в тази част на двора.

На следващо място ищците сочат, че през имота им е прокарана и мръсната канализация от жилищната сграда на ответника без тяхно съгласие. Общината била сигнализирана от ищците, а ответниците- предупредени, че трябва да я преместят, тъй като съществува канализационна мрежа на ВиК по уличната регулация. Това се налагало, понеже канализацията на ответниците минавала през двора на ищците, както и през жилищната им сграда, а връзката й с централната канализация по ул.“А.“ била разположена в сутерена на ищците. В резултат от амортизирането й (изградена била от стари каменинови тръби) се налагало ищците многократно да правят ремонти на сутерена поради наводнения, причинени от тръбите, заустени в тяхната канализация. С тези им действия ответниците препятствали ищците да ползват пълноценно да ползват собствения си имот.

С молба от 9.02.2015г. (л.64) ищците са заявили, че са придобили процесния ПИ с договор за продажба на имот ЧДС от 18.08.1998г., а техният наследодател Н. К.Г. е суперфициарен собственик на сградата, построена през 1957г. по силата на учредено в негова полза право на строеж. С поредна молба (л.70) са уточнили, че жилищната сграда в имота им е с идентификатор 67800.501.404.1 по КККР на гр.Созопол, със застроена площ от 93 кв.м. и се състои от два етажа, като представлява жилищна сграда със смесено предназначение.

Във връзка с указанията на районния съд с допълнителна молба (л.126-129) са конкретизирали какви са неудобствата и пречките, създавани им от ответниците, като са акцентирали на това, че оградата и канализацията са незаконни строежи, а канализацията е изградена в нарушение на санитарно-хигиенните изисквания, което е толкова съществено, че води до невъзможност ищците да живеят в имота си и да го ползват без да излагат живота и здравето си на опасност.

Молят съда да осъди ответниците Г.К.М. и П.К.М. (конституирана като ответник с молба от 9.02.2015г. ) да премахнат масивната ограда, изградена в северозападната част на ПИ с идентификатор 67800.501.404, както и да премахнат, като изместят съществуващата канализация за отпадни води. Преминаваща през УПИ 67800.501.404.

Съобразно правомощията си въззивната инстанция също е дала указания на ищците да конкретизират иска си за премахване на процесната канализация. Същите са сторили това с молба от 2.08.2016г. (л.56 от делото на БОС), като са заявили, че искането им за премахване чрез изместване включвало всички съоръжения от процесната канализация, служеща на ответниците за отвеждане на отпадните им води от техния имот и преминаваща през имота, собственост на ищците.

Ответниците са подали своевременно отговори на исковата молба. С тях са оспорени фактическите твърдения на ищците. Твърдят, че оградата не пречи на ищците и не са налице предпоставките на иска по чл.109 от ЗС. Твърдят, че няма пристроено външно барбекю към оградата в двора на ответника, поради което не отговаря на истината и твърдението за наводняване на помещенията, разположени на приземния и полуподземния етажи. Напротив, ищците били построил в техния двор барбекю (външна пещ за ресторант), залепено до оградата между двата съседни имота. В двора на ответниците имало само външна камина, от която нямало течове или оттичане на дъждовни води, нито имало наводняване помещенията на ищците на посочените по-горе етажи. Нямало и засенчване на прозорците на жилищни помещения, тъй като сградата на ответниците се намирала на запад от имота на ищците, който бил разположен по-ниско спрямо имота на ответниците предвид естествената денивелация. Самите ищци, чрез извършване на строителството за разширяване на имота в западна посока- към процесната ограда са извършили изкопни работи, с което са увеличили денивелацията между двата имота. Намират, че разширяването и дострояването на имота на ищците е надхвърлило разрешеното от компетентните органи, поради което ищците сами са се поставили в ситуация на намелени отстояния, а причината не била в естествената денивелация, съществуваща на мястото от 60-70г. В отговора си ответницата е заявила, че това дострояване не съответства на квартално застроителния и силуетен план, който е следвало да се изготви съобразно изискването на чл.61, ал.1 ППЗТСУ. Относно мръсната канализация, прокарана през имота на ищците сочат, че тя съществува в имота на ищците от 1966г., като към онзи момент преминавала през празно държавно дворно място.

 Ищците придобили тази част от двора и го застроили едва през 1998г. със знанието, че строежа се извършва върху съществуваща канализация, свързана с градската канализация на ул.“А.“. Извършвайки строителството ищците се съгласили през имота им да минава чужда канализация. Ответницата е доразвила тези доводи, като е посочила, че канализацията била изградена по устна уговорка между семейството на ответниците и бащата на ищците. Към тази канализационна връзка бил включен и имота на ответниците. Условието за изграждането й било да се подменят остарелите и с по-малък диаметър Ф 100 мм тръби с нови, бетонни с диаметър Ф 200 мм за сметка на ответниците. Твърди още, че оттогава до предявяването на иска не са имали проблеми. Изграждането на тази канализация се наложило поради необходимостта от отводняване на санитарните възли в полусутеренното ниво на сградата на ответниците и ниската част на двора, понеже котата на преминаващата канализация на ул.“К.“било на по-високо ниво. Намира, че строежа на тази канализация не е незаконен по смисъла на чл.225 ЗУТ, според писмо от 2013г. на Община Созопол.

Ответниците са изложили и съображения, че исковете за премахване на оградата и канализацията представляват злоупотреба с права, тъй като субективните права се упражнявали с намерение за увреждане на ответниците. Затова намират, че след като констатира злоупотребата с права съдът следва да откаже на ищците търсената от тях защита. Молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Ангажират доказателства.

Районният съд е приел писмени доказателства, разпитал е свидетели, приел е съдебно-технически експертизи.

За да приеме за основателен и уважи иска по чл.109 ЗС за премахване на оградата районният съд е констатирал, че тя не е изпълнена на границата между двата имота, съгласно заповед №КД-14.02.916/10.07.2008г. на началника на СГКК – Бургас, а по такъв начин, че води до попадането на 11 кв.м. от имота на ищците в този на ответниците. Приел е, че лишаването на ищците да ползват пълноценно собствения си имот, само по себе си е достатъчно основание за уважаването на иска за премахването й. Същевременно е счел, че с действията си по надстрояване на съществуващата ограда през 1999-2000г. ответниците пречат на ищците да упражняват спокойно правото си на собственост. След разрешаването на иска за собственост, свързан с границите между двата имота и процесните 11 кв.м., изпълнената ограда (новоизградена или надстроена) се явявала изпълнена в противоречие с установените собственически права, което било основание за уважаването на иска по 109 ЗС по отношение на нея.

За да отхвърли иска за премахване на канализацията районният съд е приел, че постройката в имота на ответниците е била изградена към 1973г. Към този момент на основание §253 ЗПИНМ се предвиждало при нужда, по преценка на съответните технически служби при народните съвети отклонения от канали, проводи, мрежи и др. да могат да бъдат прокарвани и през чужди имоти, като се държи сметка за сигурността и санитарно- хигиенните изисквания, без да се влошават условията за застрояване и използване на имотите, съгласно действащите разпоредби. Посочил е, че старата нормативна уредба не е предвиждала учредяването на сервитут или договор за преминаване на мрежи и съоръжения през чужд имот, поради което съобразно заключенията на експертите съдът е приел, че канализацията е била допустима, понеже към момента на изграждането й не е съществувала друга техническа възможност- на ул.“К.“не е имало, а и сега няма изградена канализация за отпадни битови води. Счел е, че не било необходимо и съгласие на бащата на ищците, защото към момента на изграждането на канализацията той не е бил собственик на дворното място, което било закупено едва през 2002г. Посочил е още, че канализацията е в режим на търпимост, тъй като е била законна към момента на изграждането й. Намерил е, че вредите за ищците са причинени от техните действия- след пристрояванията на и надстрояванията канализацията попада на тавана на тоалетната в полуприземния етаж на ищците, както и неправилното техническо изпълнение на място в имота на ищците, са в резултат на преустройствата. Счел е, че същите са имат възможност да ги отстранят като изпълнят проекта си за преустройство в част ВиК и вложат нужните материали.  

След преценка на твърденията на страните въз основа на събраните по делото доказателства и закона Бургаският окръжен съд приема следното.

Решението на районният съд е валидно, допустимо и правилно. Съображения:

Не се спори, че страните са собственици на съседни имоти в гр.Созопол- ищците на ПИ с идентификатор 67800.501.404 по КККР на гр.Созопол, а ответниците на ПИ с идентификатор 67800.501.405 по КККР на гр.Созопол.

С договор за продажба на недвижим имот частна държавна собственост от 2.06.1998г. (л.9), ищците са придобили процесното дворно място, като според договора площта му е 207 кв.м., а същото е образувало парцел V, имот пл.№442 в кв.37 (бивш парцел ІХ в кв.25). Безспорно е също, че ищците са собственици и на постройките в него. Видно от удостоверение №440/28.03.1964г. на ГНС- Созопол (л.66) на основание чл.4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, Н. К.К.(който според свидетеля Ж. е баща на ищците, макар да греши името му като го нарича М.) е признат за собственик на постройки и подобрения в държавното дворно място, представляващо парцел ІХ, кв.25 по плана на гр.Созопол, общо застроено и незастроено 215 кв.м.: 1/ жилищна сграда на два етажа- на първия- дюкянско помещение със склад, стая за кухня, а на втория- четири стаи, с общо застроена площ 168 кв.м.  В удостоверението е посочено, че на К.е признато и правото на строеж и ползване върху дворното място на основание §38-41 от ПДИ, като е удостоверено още, че същият е заплатил цената на правото на строеж на 28.04.1958г. Приложен е и типовия договор (л.67) за отстъпеното право на строеж върху държавна земя. Съгласно удостоверение №1603/20.09.1973г. на ИК на ГНС гр.Созопол Н. К.Г. построил в дворното място двуетажно жилище, от което партера върху 64,80 кв.м., което се ползвало за магазин, склад за магазин и помещение за натурии, а етажа върху 75,20 кв.м., ведно с 40% от балконите към него, което се ползвало за жилищни нужди на собственика.

Ответниците по време на брака си (сключен през 1963г.- виж удостоверението на л.56) са купили празно дворно място с площ 124 кв.м., представляващо парцел VІІ, имот №533 от кв.3 по плана на гр.Созопол, за което е съставен нотариален акт №14, т.І, дело №15/1966г. на нотариуса при БРС (л.42). С договор за продажба от 29.10.2002г. (л.55) са придобили още 23 кв.м. от съсобствения с Община Созопол УПИ VІІІ-443 в к.37, целият с площ 147 кв.м.

Между страните са водени множество дела.

С решение №1379 по гр.д.№250/2002г. на БРС е отхвърлен иск на Г. и С. *** и М., за установяване, че в резултат на грешно заснемане на кадастралния план на гр.Созопол от 1989г. неправилно към имот пл.№433 в кв.37 са били придадени 11 кв.м. от имот пл.№442 по протежение на границата между двата имота. Това решение е обезсилено по отношение на Община Созопол и производството по делото е било прекратено спрямо нея с решение №ІV-325/22.03.2005г. по в.гр.д.№189/2004г. по описа на БОС, а в останалата му част решението на БРС е било отменено. Окръжният съд е постановил ново решение по съществото на спора и е уважил иска, като е приел за установено по отношение на М., че в резултат на грешно заснемане на кадастралната основа на гр.Созопол от 1989г. като имотна граница между УПИ V-442 и УПИ VІІІ-443 била отразена съществуващата ограда, а не имотната граница по плана от 1965г., като по този начин 11 кв.м. от имот пл.№442 по протежение на границата между двата имота, оцветени в жълто на скица №1 към СТЕ, приета от БРС в с.з. на 26.06.2003г. били заснети към имот пл.№443 в кв.37. Това решение е оставено в сила с решение №1132 от 17.10.2006г. по гр.д.№1808/2005г. на ВКС, ІV-а гр.о.

Въз основа на влязлото в сила решение по чл.53, ал.2 ЗКИР и по молба на Г. е постановена заповед №КД-14-02-916/10.07.2008г. на Началника на СГКК гр.Бургас, с която е одобрено изменение в КККР на гр.Созопол, по отношение на имоти с идентификатори 67800.501.404 и 67800.501.405, като имотната граница била променена по начина, показан на скицата-проект, изработена от правоспособно лице и представляваща неразделна част от акт за непълноти и грешки №1/25.06.2008г. В резултат на тази промяна на имотната граница имотът на ищците 67800.501.404, който преди промяната бил с площ 206 кв.м. и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), станал с площ от 217 кв.м., без промяна в начина на трайно ползване. Същевременно имотът на ответниците 67800.501.405,  който преди промяната бил с площ 145 кв.м. и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.) станал с площ от 133 кв.м., без промяна в начина на трайно ползване. Тази заповед е била оспорена по административен ред, при което с решение №1192 от 30.12.2008г. по адм.д.№1551/2008г. на Адм.съд- гр.Бургас жалбата на М. била отхвърлена. Решението е оставено в сила с решение №8722/30.06.2009г. по адм.д.№4526/2009г. на ВАС.

От друга страна М. предявил против Г. и С. отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване между страните, че ищците не са собственици на 10 кв.м. от ПИ  67800.501.404 с площ от 217 кв.м. С определение №1634/25.02.2011г. по гр.д.№8400/2010г. по описа на БРС производството по този иск е прекратено като недопустимо по съображения, че М. няма правен интерес от отрицателния установителен иск, а от иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, но спор между страните с такъв предмет вече е бил разрешен със СПН.

Следващото дело е образувано отново по отрицателен установителен иск за собственост, предявен от М. срещу Г. и С., за 10 кв.м. С решение № 524 по гр.д.№5357/11г. по описа на БРС искът е уважен частично, като е прието, че Г. и С. не са собственици на 7 кв.м. от дворното място, а е отхвърлен за останалите 3 кв.м. Решението е отменено в уважаващата иска част с решение №V-155 от 29.11.2013г. по в.гр.д.№1436/13г. по описа на БОС и е постановено решение по същество, с което е отхвърлен иска по чл.124, ал.1 ГПК и по отношение на тези 7 кв.м. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 67800.501.404.

От изложеното следва, че между страните по настоящото дело е налице влязло в сила решение по иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР (сега чл.54, ал.2 ЗКИР) относно местоположението на вътрешната регулационна граница между двата имота, като същото понастоящем е отразено в действащата КККР на гр.Созопол, видно от приложената по делото скица от 2010г. (л.7).

С влязло в сила решение между страните е разрешен и спорът относно собствеността на 10 кв.м. от ПИ с идентификатор 67800.501.404, находящи се по протежение на вътрешната имотна граница между имота на ищците и този на ответниците, като отхвърлянето на отрицателния установителен иск за собственост против Г. и С. на практика води до извод, че именно те са собственици на тези 10 кв.м.

От заключението на вещото лице Здравка Андреева по приетата без оспорвания в тази й част СТЕ (л.165-173) безспорно се установява, че процесната ограда, обозначена на комбинираната скица на л.170 с червен пунктир, попада изцяло в имота на ищците. Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че искът по чл.109 от ЗС по отношение на оградата е основателен, както правилно е приел и районният съд. Наличието на оградата в собствения на ищците ПИ с идентификатор 67800.501.404 ги лишава неоснователно от възможността да ползват пълноценно 11 кв.м. от собственото им дворно място, намиращо се между оградата и вътрешната регулационна линия между двата имота. Затова негаторният иск за премахване на тази ограда следва да бъде уважен.  

По тази причина е ирелевантно за изхода на делото дали са налице останалите твърдени от ищците пречки за упражняване правото им на собственост- засенчване на прозорците на първия жилищен етаж, ограничаване и намаляване на входното им пространство, което затруднявало подстъпа към входната врата на жилищната част от сградата към улица „Кулата“ и правело невъзможно извършването на неотложни ремонти на къщата в тази част на двора. Въпреки това, за пълнота на изложението и  предвид задължението на съда да се произнесе по всички наведени от страните доводи и да обсъди всички доказателства по делото следва да се добави и следното.

Свидетелят Дерменджиев, воден от ищците и който няма родство със страните сочи, че в гимназията бил съученик на ищеца и посещавал често имота както през ученическите си години, така и след това.  Според него първоначално оградата представлявала широка подпорна стена, около 70 см. и била иззидана с камъни, които се виждали от страната на имота на Г.. Последният с изненада установил извършеното преустройство на стената, която била иззидана с тухли. Каменната стена била разрушена, като на място останала само част от основата. Ищецът искал да прави ремонт и да вдигне скеле, но мястото било много тясно. Свидетелят заявява, че не знае по каква причина мястото е станало по-тясно, нито дали след ремонта на старата къща на ищците отстоянията спрямо оградата са били запазени, както и дали е било извършено изкопаване в имота на ищеца.

Воденият от ответниците свидетел К.е първи братовчед на ответницата. Твърди, че е строител по професия и е участвал в строежа на къщата ответниците, но не и на оградата. Въпреки това има впечатления и за оградата от посещенията си в имота на ответниците. Според него оградата била изградена около 1967г., след къщата, а материалите, от които била направена били камъни и кал. Сочи, че дебелината й била около 40 см., а височината- 1 м.-1,20 м. Заявява, че оградата никога не е била местена, а към 1988-1989г. по инициатива на  ответниците върху съществуващата ограда била надградена нова, по-висока, около 1,50-1,70 м., с ширина 25-30 см. Намира, че има промяна в нивелацията между двата имота, но не знае на какво се дължи- на това, че оградата е надстроена или е прокопано. Според този свидетел къщата на ищците била разширявана във всички посоки, с изключение към главната улица.

 Двамата свидетели сочат, че в двора на М. има изградено барбекю. Свидетелят К.сочи, че в този двор има изграден и навес, който бил залепен за оградата, вдясно от входната врата.

Свидетелят П., който от 12 години целогодишно е наемател на магазин в имота на ищците, находящ се на полуприземния етаж, под заведението за хранене сочи, че през мокрото помещение към наетия от него обект преминава тръба, която според него е за канализация или за отходни води. Същият установява, че в това помещение има теч от свръзката между керамичната тръба, която влиза в пластмасовата тръба, като непрекъснато се налагало водата да се събира в кофа и имало неприятни миризми. Имало вода, която капела по стената и се образувала влага, като през лятото течът бил по-силен. Свидетелят сочи още, че при по-силни дъждове течът се увеличавал, което създавало неудобство за наемателите. Заявява, че наемодателят неведнъж е правил ремонт, като уплътнявали самите тръби.

От заключението на в.л.Андреева, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява, че за оградата не е представено строително разрешение. Представените от ответниците разрешение за строеж №56/28.03.2001г. (л.148), писмо от главния архитект на Община Созопол до началника на ДНСК (л.149); становище относно държавно приемане на обекти (л.150); констативен протокол №ІV-1209-06555 (л.151); акт за узаконяване №3/27.03.2001г. (л.152) и разрешение за ползване №826/12.06.2001г. (л.153) са неотносими към въпроса за законността на оградата, понеже касаят други обекти, собственост на ответниците-основния ремонт на покривната конструкция, надзид и стреха, както и покрития дървен бар.

СТЕ, изпълнена от в.л.Андреева установява, че масивната ограда е със следните размери- дължина 10,5 м., ширина 0,25 м. и височина 1,27  м., измерена от имота на ответниците, а от имота на ищците височината й е 1,55 м. Същата в надземната й част е изпълнена от тухлена зидария и мазилка. Над масивната част на оградата е монтирана надстройка от дървени пана. В лицевата част в имота на ответниците между сградата и масивната стена била изпълнена дървена покривна конструкция с керемиди, като оградата била надстроена и била монтирана дограма (прозорец). Дъждовните води от покрива били отвеждани до водосточната тръба на ъгъла на масивната сграда посредством улуци. Тангиращо с оградата в имота на ищеца била изпълнена пещ, а в този на ответника- барбекю с комин. При проливен дъжд и дъжд с определена насока имало вероятност част от водната маса, оттичаща се от барбекюто (камина с комин) да прелее в двора на ищеца. Пещта в двора на ищеца имала покрив, чийто наклон бил към масивната ограда, на ниво под горния й ръб. Дъждовните води се оттичали в двора на ищеца, в който имало сифон, свързан с канализацията. Конкретното разположение на барбекюто, пещта и дървения навес, както и размерите им са онагледени на първата скица (л.204) от допълнителното заключение на в.л.Андреева. От скицата, на която е представен вертикалния разрез на оградата (л.204) се установява и разликата в нивата на двата поземлени имота при оградата, като това на ПИ 404 е с 0,30м. по-ниско от това на ПИ 405.   

По отношение на извършеното строителство в двора на ищеца вещото лице Андреева е констатирала, че за югозападната част от ПИ била издадена виза за проектиране на заведение за обществено хранене. Последното било изпълнено в нарушения на строителните книжа, поради което бил изготвен ЧКЗП с цел узаконяване. Издадена била и виза за проектиране от 25.03.1994г. Проектът бил съгласуван с НИПК с писмо №1884/19.01.1995г. Издадени били акт за узаконяване №14 от 22.05.1995г. и разрешение за ползване №69/30.05.1995г.

Също така в имота на ищците било извършено разширение и преустройство на жилищната сграда, магазин- галерия на първи жилищен етаж. За него имало одобрен проект от 7.10.1999г. и разрешение за строеж №156/11.10.1999г.

Освен това била извършена и реконструкция на покрива на съществуващата тераса към ресторант, въз основа на одобрен проект от 28.10.2008г. и разрешение за строеж №287/5.11.2008г.

Според вещото лице извършените строежи били югозападната част на имота, а в посока на границата между двата имота нямало реализирано строителство.

Вещото лице Андреева е посочила също, че в дворовете на двете страни има дворищни сифони. При работеща канализация попадналите в двата двора води се отвеждали чрез дворищната канализация, която в един участък преминавала като сградна към уличната канализация на ул.“А.“.

Ищците са приложили копия от решения за установяване законността на допълнителното строителство в имота си, които не са оспорени от ответниците. С решение по адм.д №198/2000г. по описа на БОС, адм.отд. е отхвърлена жалбата на М. за прогласяване нищожността на разрешение за строеж №156/11.10.1999г. (за разширението на сградата на ищците). С решение №911/3.02.2004г. по адм.д.№10383/2003г. на ВАС е отменено решението по адм.д.№271/2002г. на БОС, като вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на М. за отмяна на решение №17/21.03.2002г. на началника на РДНСК- Бургас, с което било оставено в сила разрешение за строеж №156/11.10.1999г. С решение №9953/30.11.2004г. по адм.д.№3931/2004г. по описа на ВАС, 5-членен състав, е оставена без уважение молбата на М. за отмяна по реда на чл.231, ал.1, б.“е“ от ГПК (отм.) на предходното решение на ВАС.

С решение №8986/6.07.2009г. по адм.д.№4808/2009г. на ВАС е отменено решение по адм.д.№271/2002г. на БОС и вместо това е постановено отхвърляне на жалбата на М. за отмяна на решение №17/21.03.2002г. на началника на РДНСК- Бургас, с което било оставено в сила разрешение за строеж №156/11.10.1999г.

От изложеното следва, че разрешението за преустройството в имота на ищците, т.е. разрешение за строеж №156/11.10.1999г.) следва да се приеме за законосъобразно.

Понеже вещото лице Андреева е заявило,       че не може да отговори на част от въпросите, предвид липсата на квалификация за тях, БРС е допуснал извършването на експертизата в тази й част от архитект Генов. От неговото заключение (л.223-227) се изяснява, че по одобрения работен проект на обект „жилищна сграда с магазин- галерия“- разширение и преустройство на съществуваща жилищна сграда от 7.10.1999г. на главния архитект било предвидено разширение на съществуващата жилищна сграда в УПИ V-442 (на ищците) да се извърши в посока северозапад- към имота на ответниците и да отстои на 1,50 м. (минимума по чл.113, ал.2 от Наредба №5 за ПНТСУ /отм./) от оградата между двата имота. Експертът е констатирал, че разширението е изпълнено въз основа на одобрен проект, но сградата понастоящем отстои на 1,35 м. между двата имота. Той установява още, че при справките в Общината и РДНСК- Бургас за реализираното разширение на жилищната сграда на ищците не бил представен ЧКЗСП, но за него имало издадено разрешение за ползване №300/12.07.2002г. Имало изготвен проект за ЧКЗСП, одобрен със заповед №8/10.01.1994г. на Кмета на Община Созопол, изработен за узаконяване на едноетажен обем в имота на ищците, съгласно който бил указан вида и размера на предвидената постройка само в посока югозапад. В тези й части експертизата не е оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна.

Въз основа на изложеното съдът намира, че отстоянието между оградата и сградата на ищците е намалено първо вследствие извършеното от тях разширение на жилищната сграда през 1999г., а освен това и по причина, че разрешения обем на разширението е надвишен с 15 см. Без значение в случая е дали това е станало впоследствие, с полагане на топлоизолация, доколкото е налице обективно намаляване отстоянието между оградата и сградата на ищците.

След съвкупната преценка на представените доказателства, въззивната инстанция приема, че не се събраха доказателства в подкрепа на твърденията на ищците, че процесната ограда засенчвала жилищни помещения на първия етаж от тяхната сграда в процесния ПИ 404, а вследствие построеното към оградата барбекю всички дъждовни води се изливали в двора на ищците и така се наводнявали помещенията, разположени на приземния и полуподземния етажи. Показанията на св.П. не установяват наличието на причинно-следствена връзка между барбекюто в двора на ответниците и засиления теч в мокрото помещение на наетия от него обект при по-силен дъжд, още повече, че на това място е свръзката между канализационните отклонения на страните по делото. Всъщност показанията на този свидетел са единствено индиция за проблем с канализацията, който ще бъде подробно обсъден в съответната част на настоящото изложение.

Установява се обаче следващото основание на исковата претенция, изложено в исковата молба, а именно- невъзможността за извършване на неотложни ремонтни дейности по сградата на ищците. Вярно е, че последните също са допринесли с поведението си за намаляване на минимално необходимото по закон отстояние до оградата чрез предприетото разширяване на сградата и надхвърляне обема на разрешеното, но от друга страна доколкото по несъмнен начин се установи, че самата ограда навлиза и е разположена в имота на ищците, без да има правно основание за това, то нейното наличие също допринася за препятстване на достъпа на ищците до входа на жилищната сграда и извършването на неотложни ремонти, съответно- смущава правото на собственост на ищците. Няма съмнение, че при премахването на съществуващата ограда и изместването й по регулационната граница по действащата КККР на гр.Созопол, тези неудобства за ищците няма да съществуват. 

Както и по-горе в изложението се спомена, от съществено значение за основателността на иска по чл.109 ЗС относно оградата в случая е, че тя се намира в имота, който е собственост на ищците, без да има законно основание за това (а не защото представлява незаконен строеж) и въпреки влезлите в сила решения между страните, с които е установено както местоположението на регулационната граница между имотите, така и правото на собственост на ищците. С това ответниците ограничават противоправно правото на собственост на ищците.  Неоснователни са оплаквания в жалбата на въззивниците- ответници, че решението на БРС в тази му част не държи сметка за цитираната от тях задължителна съдебна практика, касаеща незаконното строителство. В случая това, че оградата представлява незаконно строителство не е единственото основание за уважаването на иска за премахването й, а това решение се налага и поради това, че по несъмнен начин се установява, че оградата (независимо дали има строителни книжа за нея) неоснователно създава пречки и смущава пълноценното упражняване правото на собственост на ищците върху цялата площ на дворното им място.   

Поради съвпадане фактическите и правни изводи на двете инстанции решението на районния съд следва да бъде потвърдено в частта относно оградата.

Правилно е и решението на БРС в частта, касаеща канализацията.

Основателни са оплакванията в отговора на жалбата на ответниците, че районният съд не е посочил въз основа на какви доказателства е приел, че процесната канализация на ответниците, която преминава през двора на ищците, е била построена към 1973г.  Такива следва да бъдат изложени от въззивната инстанция.

Свидетелят П., установява, че този начин на свързване на канализацията на ответниците към тази на ищците му е известен от 12 г., откакто е сключил договора за наем с Г..

Свидетелят Ж., който е съпруг на сестрата на ответника твърди, че канализацията е била изградена през 1966г., когато бащата на ищците бил жив. Неговите показания не са достоверни. Този свидетел не само греши собственото име на бащата на ищците (което е допустимо предвид възрастта му- 88г.), но и излага очевидно неверни факти, а именно- че към момента на изграждането на канализацията имота на ищците не бил застроен (това противоречи на приложеното удостоверение №440/64г. – л.66, според което сградата в имота на ищците е била изградена към датата на издаването на този документ), както и че имотът на ищците бил застроен по-късно, през 1990 г., което твърдение противоречи на всички останали доказателства, а и на твърденията на страните, между които няма спор по този въпрос, защото в отговорите на исковата молба се излагат само твърдения за разширяване на сградата на изток и запад, а не и за първоначално застрояване на имота.

Свидетелят К., който твърди, че сградата на М. е строена преди 1967г. сочи, че канализацията била построена след къщата, но не уточнява година.

По повод оплакване на ищеца до общинската администрация за това, че канализационната връзка от имота на ответниците, включваща се в канализационната връзка на неговия имот и достигаща до ул.“А.“ е била построена без строителни книжа и без заверен писмен договор между страните, поради което е поискано премахването й по административен ред (виж писмото от Общината на л.98), ответникът М. депозирал в общината заявление (л.99), в което е изложил твърдения, идентични с тези в отговора на исковата молба. Заявил е, че канализационната връзка била изградена през и функционира от 1968г., при устна договорка между него и бащата на ищеца, при условие да бъдат подменени остарелите тръби с малък диаметър, с нови бетонни с двойно по-голям диаметър, като до този  момент нямали проблеми. Посочил е още, че нуждата от изграждането на канализацията възникнала от необходимостта за отводняване на санитарните възли в полусутеренното ниво на неговата сграда и ниската част на двора, понеже котата на преминаващата канализация по ул.“К.““ било по-високо. Тези обяснения на ответника, съдържащи изгодни за него обстоятелства нямат никаква доказателствена стойност за установяване датата на строежа на канализацията и условията при които е била изградена, тъй като становището на ответника е частен документ, който установява единствено авторството на лицето, посочено като негов издател. 

По повод това заявление е нужно да се посочи още, че с него ответникът е отправил искане за съдействие до Кмета на Община Созопол за учредяване по реда на чл.193, ал.3 ЗУТ право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот по административен ред, като няма данни такава заповед да е била издадена.

От заключението на вещото лице Андреева (л.168, отговор на въпрос А.3) се изяснява, че дворищната канализация е от типа скрити работи. Сградната канализация от сграда с идентификатор 67800.501.405.1 (на ответниците) преминавала в дворищна и продължавала през имота на ищеца с идентификатор 67800.501.404, като била заустена в уличната канализация на ул.“А.“ (безспорно по делото обстоятелство). След разширението и преустройството на жилищната сграда на ищците „магазин- галерия“ на І етаж през 1999г. (изпълнено въз основа на одобрен проект и разрешение за строеж) канализацията частично преминавала като висяща по тавана на помещението за тоалетна. Вещото лице е посочило още, че уличната канализация е нанесена в схемата на канализацията на старата част на гр.Созопол, но за по-старите сгради в схемата не били нанесени дворищните отклонения. Според експерта в Дирекция „ВиК“- Созопол знаели за това домово отклонение и го считали за частна собственост. В отговора си на въпрос Б.3 вещото лице е уточнило, че по делото не са представени строителни книжа, от които би могло да се установи кога е построена дворищната канализация в имота на ответника. В допълнителното си заключение (л.203, отговор на въпрос А.2) вещото лице е посочило само, че компетентно заключение за строителните правила и норми за хигиенните изисквания може да се даде от инженер част „ВиК“.

В своето заключение, част ІV, вещото лице арх.Генов (л.224, отговор на въпрос 2 от молбата на ищците относно допустима ли канализацията на ответника и отговаря ли на строителните правила и кои по –точно, норми и хигиенни изисквания) е посочило единствено, че най-лесният вариант е при добри отношения между страните да се сключи нотариално заверен договор, в който да определят условията на правото на преминаване, като е посочил и възможността за принудително учредяване на такова право със заповед на кмета по реда на чл.192 ЗУТ. Уточнено е обаче, че по този въпрос следва да отговори експерта, на който е възложена частта от комплексната експертиза, отнасяща се до „ВиК“.

Първата еднолична СТЕ (ВиК), касаеща канализацията е изпълнена от в.л.Доневски (л.218-222). Изводите на това вещо лице са, че в имота на ответниците има изградени две канализации- едната (на старата жилищна сграда) била заустена в канализацията по ул.“Кулата“; втората (на разширението на жилищната сграда на ответниците) преминавала през имота на ищците и била заустена в канализацията на ул.“А.“. Според експерта няма писмен договор или заповед на Кмета на общината за процесната канализация, а тя не отговаря на строителните правила и норми. Този експерт сочи, че това грубо нарушение на СПН влече след себе си трудно поправими последствия, които не уточнява. Устно, в съдебно заседание заявява, че макар да е приел че канализацията е построена 1966-1967г. СПН не са се променяли  (цитираните нормативни актове в експертизата са приети в периода след 2005г.)- например това, че всяка сграда трябва да има само едно канализационно отклонение. Посочил е още, че връзката между камениновата тръба и PVC- тръбата не отговаря на никакви технически норми.

Това заключение е оспорено от процесуалните представители на ответниците, като в тази връзка е допусната повторна еднолична СТЕ, изпълнена от в.л.Руска Илиева (л.246-251).

Според това вещо лице е допустимо преминаването на сградно канализационно отклонение през съседен имот когато липсва друга техническа възможност. Този извод вещото лице е обосновало със следните разпоредби- §253 ЗПИНМ, чл.210, ал.1 ППЗТСУ; чл.16, ал.4, т.4 от Наредба №9/14.09.1994г. за ползване на водоснабдителни и канализационни системи; Глава ХІІІ „Сградни и канализационни отклонения“ на Нормите за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации, публикувани в Бюлетин за строителство и архитектура, бр.5 и бр.6/86г.; чл.87, ал.3 ЗУТ; чл.24, ал.4, т.4 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Посочено е още, че при построяването на жилищната сграда на ответника в периода 1966-1967г. (строежът бил извършен въз основа на скица- виза от 24.01.1966г. и одобрен архитектурен и конструктивен план на 6.04.1966г., разрешение за строеж №31 от 16.05.1966г. и дадена строителна линия с протокол №8 от 16.05.1966г., съгласно установеното в констативно-съобразителната част на експертизата фактическо положение) имало изградени две бани и две тоалетни. По данни на ответника сградното канализационно отклонение било включено в съществуваща улична ревизионна шахта на ул.“А.“, като преминавало през съседния имот на Н. Г., покрай северозападната част на сградата, през незастроено дворно място (незастроената част от дворното място- бел. на докладчика). По-късно съществуващите тръби Ф150 мм били заменени с такива с Ф 200 мм (вътрешен диаметър), което се наложило поради голямата денивелация на терена на парцела спрямо улицата с изградена битова канализация и  по устни споразумения.

Съгласно обяснителната записка към одобрения архитектурен план от 1966г. в партера следвало да бъдат разположени две стаи, кухня, баня и клозет; в етажа- три отделни стаи с отделен дрешник и баня; в сутерена- две мазета и една лятна кухня с възможност за влизане отвън. Понастоящем санитарните възли в жилищната сграда на ответника били: на приземния етаж- баня с тоалетна; на първия етаж- самостоятелни баня и тоалетна; на втория етаж- баня с тоалетна; на мансардния етаж- баня с тоалетна. В сградата на ответниците било извършено преустройство на първия етаж в заведение за хранене „Бира - скара“, за което била издадена скица №858/20.09.1999г. и виза от Главния архитект на Община Созопол. Последната била съгласувана с „ВиК“ ЕАД- Бургас на 29.09.1999г., като не били разрешени нови отклонения за парцела, а било предвидено да се ползват съществуващите ВиК- отклонения за парцела. В обяснителната записка на проекта- част „ВиК“ било посочено, че отпадните води от санитарните прибори се отвеждат с тръби-каменинови /Ф 160 и Ф 110/ и ПВЦ Ф 50  до съществуващата сградна канализационна мрежа с Ф 150 от каменинови тръби, като било посочено отклонението, което преминавало през имота на ищците и ревизионна шахта на 0,40 м. от оградата. От ДНСК било издадено разрешение за ползване №826/12.06.2001г. за строеж „Бирария“- преустройство на първи жилищен етаж от съществуващата жилищна сграда, основен ремонт на покривната конструкция, надзид- 0,60 см. и стреха 1.00м., подмяна на дървен гредоред със стоманобетонна плоча и покрит бар-плот- дървена конструкция. Относно ВиК отклоненията било предвидено да се ползват съществуващите. Вещото лице е посочило, че на ул.“А.“ няма изградена дъждовна канализация, дъждовен колектор или дъждовен приемник. Установено е, че в сградното канализационно отклонение, което преминава през имота на ищците се отвеждали отпадните води от санитарните прибори на приземния етаж (сега бирария- бел. на докладчика), дъждовните води от единия скат на покрива на навеса и водите от източната част на прилежащия двор. За ревизия имало сифон Ф100, разположен в южната част на двора, на 0,40 м. от оградата с ищците. Експертът е посочил още, че по ул.“К.“няма изградена улична канализация за отпадни битови води и дъждовни води, такава нямало и по прокара, свързващ ул.“К.“и ул.“А.“. Отпадните битови води от санитарните прибори на първи, втори и мансардни етажи на ответника се включвали в общо канализационно отклонение със съседните имоти в уличната шахта на ул.”Ч.“. Дъждовните води от покрива на жилищната сграда и единия скат на навеса, чрез улуци и водосточни тръби се изливали извън парцела на ответника.

Вещото лице Илиева е констатирала също, че свръзката между двете канализации (на ищеца и ответника), находяща се в имота на ищеца е видима в складовото помещение. Отпадните води от санитарните прибори в жилищната сграда и заведението на ищеца (скара-бира) се отвеждали в сутерена на сградата в хоризонтален канализационен клон от PVC тръба Ф 160. Той преминавал през складовото помещение, успоредно на западната стена на сградата, но не се зауствал директно в уличната канализация, а под ъгъл 90 градуса преминавал по вътрешната стена на сутерена, успоредно на улицата. Връзката между камениновата тръба Ф 200 (от процесната канализация на ответника) и PVC тръбата Ф 160 (от канализацията на ищеца) според вещото лице била изпълнена в нарушение на техническите изисквания, понеже не била използвана фасонна част – намалител Ф 200/160. PVC тръбата Ф 160 била вкарана в камениновата тръба, при което не било направено качествено уплътняването между двете тръби. Според експерта това е причината за теч, влага и неприятна миризма в помещението. Освен това експертът е посочил, че не се допуска намаляване на диаметъра на канализационната инсталация по посока на водното течение (както е станало в случая- бел. докладчика). В тази връзка отговора на въпрос 7, че връзката не е допустима по Наредба №4/17.06.2005г. следва да се разбира в смисъл, че  начина на изпълнение на връзката е недопустим, а не че е недопустима връзка с канализация в чужд имот (на който въпрос вещото лице не е отговорило). Изяснява се още, че в камениновата тръба на ответника е включена тоалетната на заведението на ищеца, изградена непосредствено до страничната регулационна линия, а чрез сифон Ф 50 в нея се включвали и дъждовните води от двете водосточни тръби на част от северния скат на покрива и покритата тераса, както и дъждовните води от прилежащия двор от западната страна на жилищната сграда на ищците, които се стичали свободно в двора им и чрез подов сифон се включвали в канализацията на ответника. 

В съдебно заседание вещото лице е посочило, че не му е известно от кого е изпълнена връзката между двете канализации, намираща се в имота на ищеца. Експертът сочи също, че единствено в последната нормативна уредба има изискване за изграждане на едно отклонение за един имот, а преди това такова не е съществувало.

Това заключение е оспорено от процесуалния представител на ищците като непълно, както и поради непосочване на ползваните нормативни документи и книжа, а и поради противоречие между изводите на първата и повторната експертиза. Затова е допусната тричленна СТЕ (ВиК)- л.277-286. Основното заключение е изготвена от в.л.Н.Н., К.А. и Д. С.. В нея (както и в заключението на в.л.Илиева)- т.ІІІ подробно са описани ползваните нормативни документи и литература, огледите, които са направени и извършената проба, както и ползваните документи, представени от страните.

В  т.ІV от заключението вещите лица детайлно са описали всички съставни елементи и връзки на процесната канализация по посока срещу движението на каналните води. Най-общо характерни били три участъка. Първият- сградно канализационно отклонение (СКО) от точката на заустването в уличния канал на ул.“А.“ до сервизното помещение на търговския обект на ищците, отвеждал общо водите от двата съседни имота на страните по делото. Вторият- след СКО до отклонението на включване на дворния сифон, в който били включени каналните води от сградата и търговския обект, както и от дворния сифон на ищците, който участък отвеждал водите от двата съседни имота. Третият участък- от мястото на включване на дворния сифон на ищците през оградата на ответника до дома му, който отвеждал водите само от приземния етаж, дворния сифон и дъждовните води от един скат на четирискатния покрив на сградата и навеса на ответника. Вторият и третият участъци представлявали дворна канална мрежа.

Вещите лица установяват, че двете страни не са им предоставили документи, проекти и други книжа свързани с проектирането, разрешаване на строителството, строителството и въвеждането в експлоатация на процесния канал. По данни на ответника участъкът от уличния канал до имота му бил изграден за да отводнява двете сгради, построени в съседни имоти- неговата и тази на родителите на ищеца. Към този момент теренът бил държавен, а след това бил закупен от ищеца, който при разширението и преустройството на жилищната сграда изградил търговски обект, на приземния етаж- златарско ателие и на горния етаж- заведение за хранене, които са функциониращи. Визата за проектиране за този търговски обект била издадена през 1994г. Според вещите лица напълно логично и допустимо е при изграждането на търговския обект на ищеца попадащ върху съществуващия канал, да е бил коригиран и участъкът на канала през търговския му обект с PVC тръби и закладни части през стените, както било предвидено в работния проект- част В и К. Трасето на канала било изместено и понастоящем преминавало диагонално до стената на сервизното помещение на кота минус 2,40 м. В разрез с техническите изисквания нямало изградена ревизионна шахта или монтиран ревизионен отвор след преминаване на канала през уличната регулационна линия, а тоалетната чиния в сутерена на търговския обект не можело да служи за ревизионен отвор. През нея при промиването й преминавали миризми от канала и от градската канализация. Нямало монтирани вентилационни тръби, които да отвеждат миризмите (канализационните газове) от канала над покрива на сграда, както било предвидено по проект, а като такава служела водосточната тръба на сградата на ответника. При монтажа на PVC тръбите не били използвани стандартни фасонни части, а муфите били направени след нагряване до еластичност на тръбите и уширяването им до външния диаметър на присъединяваната част. Направен е извод, че връзката на PVC тръбата с Ф 160 с камениновата тръба не отговаря на техническите изисквания (както са констатирали и предходните вещи лица Доневски и Илиева). Така направената при съединяването фуга можела да бъде манипулирана, а във вътрешната й част винаги се задържала канална вода и загниващи утайки. Посочено е, че в този й вид  при малки деформации от слягане и температурни промени се нарушавала водоплътността на връзката. Посочено е още, че по проекта за разширяване на сградата на ищеца, съгласно обяснителната записка било предвидено отпадните битово-фекални води да са заустени в уличната канализация със съществуващото отклонение Ф 150, а дъждовните води да се изливат свободно на терена. При изграждането на сградната канализация на разширението на сградата било предвидено канализацията на отпадните води да се включи в градската канализация на ул.“А.“. Описано е още какви са били предвижданията по проекта за изграждане на останалата ВиК- част на разширението (което е извън предмета на делото и не следва да се обсъжда подробно).

Въз основа на изложените констатации вещите лица в състава на тричленната експертиза са направили следните изводи: Всички нормативни документи (закони и правилници по приложението им) позволяват прокарване на канализации през чужди имоти, при нужда, когато няма възможност за друго техническо решение или по икономически съображения. В тези случаи се допускало канализацията на сгради в УПИ да се включва в уличната канализация на населеното място, преминавайки през съседни имоти.  Презумпцията затова била да не се лишават потребителите на питейна вода, превърната след ползването й в отпадъчна от възможността за отвеждането и пречистването й. Сочат, че това е санитарно и здравно изискване на урбанизираните територии и курортните комплекси. Процедурите по прокарването на такива съоръжения е от компетентността на местните власти, както било описано в заключението на в.л.арх.Генов. Тези експерти са потвърдили констатациите на в.л.Илиева относно броя на санитарните възли в жилищната сграда на ответника, както и връзката им с градската канализация посредством СКО, което през 1968г. преминавало през съседен незастроен имот- държавна собственост. В отговора на въпрос І.1.3 експертите подробно са описали по вид и брой съществуващите санитарни възли и санитарни принадлежности в имота на ответниците. Потвърден е извода на в.л.Илиева, че връзката на мръсната канализация на приземния етаж (бирарията) е в процесната канализация- трети участък, а на останалите три етажа- в канал, прокаран през прохода на северната страна, който пресича ул.“К.“и се зауства на ул.”Ч.“. Потвърден е и положителния отговор на в.л.Илиева по въпроса за наличието на строителни разрешения и книжа във връзка с преустройството от страна на ответника на  приземния етаж в бирария и предвиждането да се ползват съществуващите ВиК отклонения. Идентично с експерта, изготвил повторната експертиза, са отговорили отрицателно на въпроса за наличието на дъждовна канализация на ул.“А.“ в гр.Созопол. Не са направили различни от тези на в.л.Илиева фактически изводи и по въпроса къде се извършва отводняването на старата къща/ новата постройка на ответника, както и къде е свързана битовата и дъждовната канализация. Уточнили са, че в сградното канализационно отклонение, което преминава през имота на ищците се отвеждат отпадни води от санитарните прибори на приземния етаж, респ. старта къща, дъждовните води от единия скат на покрива, на навеса и водите от източната част на прилежащия двор, със сифон Ф 100, който служи и за ревизионен отвор. Дъждовните води от останалите три ската на къщата се изливали извън парцела чрез покривно отводняване- улуци и водосточни тръби.  Относно вида на свръзката между двете канализации са посочили, че връзката между втори и трети участък от канализацията е без ревизионна шахта, скрит под терена и не може да се установи нейния вид. Връзката между сградното канализационно отклонение (първи участък) и втория участък също е без ревизионна шахта. Не била разграничена частта от канализацията, която се обслужва от оператора на ВиК мрежата с ревизионна шахта, както било предвидено по проекта, или с ревизионен отвор. Уточнено е (отговор 1.1.8- л.284), че връзката между първи и втори участък не отговаря на техническите изисквания според Нормите за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни и водопроводни канализации и Наредба №4/2005г., което било констатирано и от предходните експерти. Видът на връзката между приземния етаж на ответника и канала, преминаващ през имота на ищците (втори и трети участък) не бил установен защото бил скрит под терена. Заявили са, че нормативно не било позволено 2 броя сградни канализационни отклонения за отвеждане на отпадните води от един застроен имот, но били чести случаите за отводняване на имоти с 2 СКО, за лесно и хигиенично отводняване. Подчертават, че тези случаи са се наложили като добра практика. Според тях казаното в  чл.110 от Нормите за проектиране от 1986г., че за всеки застроен парцел се проектират самостоятелни сградни канализационни отклонения се отнасяло до проектирането, но не и до изпълнението. В отговора на въпрос І.2.1 вещите лица подробно са описали какви са били предвижданията по проект на разширението на имота на ищеца, като относно действителното изпълнение липсва конкретен отговор, а е извършено препращане към констатациите в част ІV от експертизата.

В отговора си на въпрос І.3.1 вещите лица са посочили, че не им е бил представен одобрен проект по част ВиК на сградата на ответниците. Към момента за тази сграда имало 2 СКО- едно за приземния етаж и едно за останалите три. За процесното СКО, минаващо през имота на ищците нямало представени одобрени проекти и разрешения за ползване нито от ищците, нито от ответниците. Според експертите изграждането му е станало около 1968г., когато нормативно не се е смятало за част от канализационната мрежа на града. След това допълнително били присъединявани санитарни прибори от двете сгради на страните. Тези в имота на ищците били присъединени по проект част ВиК с цел узаконяване, който проект отговаря на нормативите и има издадено разрешение за ползване. Тези в имота на ответника били присъединени като била използвана изградената канализационна инсталация на сградата. Предвид издаденото разрешение за ползване експертите са направили извод, че това присъединяване е допустимо и отговаря на нормативните изисквания. Сочат, че не може да се установи дали при изграждането му са били спазени техническите изисквания, понеже не е документирано изпълнението на СМР. Направен е извод, че съществуването и действието му до момента и ползата от него за двата имота, както и даването на разрешение за ползване и санитарни разрешителни на допълнително изградените обекти за хранене е основание да се допусне, че са спазени техническите изисквания. По въпроса дали е била спазена процедурата за изграждане на това отклонение експертите са посочили, че не са им представени документи във връзка с процедурата за изграждане на процесната канализация. Отговорите им, касаещи по принцип каква е процедурата по ЗУТ не следва да се обсъждат, понеже е безспорно, че канализацията е строена преди 2001г. Експертите са посочили още, че няма данни за проект, доказващ друго техническо решение, както и данни за изплатено обезщетение на собствениците на имота, през който преминава процесната канализация. Допускат, че при строежа на сградата на ответника не се е изисквало представянето на работни проекти, нито съгласуване на проекта за ВиК и Ел. захранване. Установяват, че ответниците не са им представили работни проекти за две сградни канализационни отклонения, както и документ за строителна линия. По въпроса дали сградното отклонение отговаря на чл.110 от нормите за проектиране от 1986г. и наредба №9 от 14.09.1994г., отм. 2004г. експертите са заявили, че отклонението през имота на ищците е дворна канализация, прокарано е без писмено съгласие, през чужд имот и не е уредено право на прокарване, поради което намират, че не е отговаряло на тези норми. Предполагат, че е възможно да е имало и мълчаливо съгласие от общината. Сочат още, че това отклонение във всичките си части няма ревизионни шахти, както се е изисквало по проекта за разширение на ищците. Като ревизионна шахта служел един подов сифон Ф 100. Експертите са отговорили отрицателно на въпроса дали има планове, разрешения, заповеди и др., включително съгласие от ищците, утвърждаващи наличието на сградно отклонение от имота на ответниците, преминаващо през имота на ищците. Същевременно са акцентирали на това, че безотказното действие на канализацията във времето от построяването й до сега, след като се премахне теча на връзката с PVC тръбите Ф 160 и каменин Ф 200 (виж относно теча констатациите в т.14 и 15 от част ІV на същата експертиза и тези на л.282, ред 11-21, идентични с тези на в.л.Илиева) и се осигури естествена вентилация на канализационните газове в имота на ищците, им дава основание да приемат, че ще отговаря на санитарно-хигиенните изисквания, което обаче следва да се докаже от санитарните власти по опазване и контрол на общественото здраве.

В отговор на въпросите по т.І.3.6 експертите за заявили, че при липса на съгласие на ищците и липса на одобрен проект по действащия ЗУТ не би могло да се допусне изграждането на процесната канализация. Без одобрен проект това не било възможно да стане и при действието на ЗТСУ (отм.). В тази връзка намират, че е необходимо да започне процедура по узаконяване, в случай, че се установи незаконно строителство по ЗТСУ или ЗУТ. Отговорът на въпрос І.3.7 преповтаря за пореден път отговорите на предходните въпроси, че за процесната канализация няма проект, а издадената през 1999г. виза за изготвяне на проект за преустройство на заведение за хранене „Бира-скара“ предвижда да се ползва съществуващата канализация. Коментирано е и уведомителното писмо на Община Созопол до страните (л.98 от делото), че за строежа на каналната връзка не са открити строителни книжа, но предвид периода на извършване на строителството и действащите по онова време нормативни разпоредби, строежът не можело да бъде квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225 от ЗУТ. Посочили са, че този текст третира извършващи се строежи, а не приключили, какъвто е процесната канализация.

Пред въззивната инстанция са приети нови доказателства, за които съдът е счел, че ищците не са могли да се снабдят с тях по време на производството пред първата инстанция- извадка от канализационната схема на ВиК-Бургас и молба вх.№1210 от 25.02.2013г. от ищеца до Директора на „ВиК“ ЕАД Бургас- л.80 (върху която има отбелязване с дата 1.10.2015г. на директора, че има тристранен договор).

Допусната е и допълнителна задача към тричленната експертиза, от чийто състав по обективни причини е извършена замяна на в.л. Стоилов с в.л. Е.Б.. Експертите са установили, че е налице нов технически проект на гравитачна улична канализация с домово отклонение (СКО) за имота на ответниците, състоящ се от гравитачна улична канализация- гравитачен канализационен клон ПП Ф250 и сградно канализационно отклонение- канална връзка между уличния канал и имота, собственост на ответника с предназначение за гравитачно отвеждане на формиралите се отпадъчни и дъждовни води от имота му. Посочено е, че сградното отклонение е ПП Ф 200 и преминава по регулационната линия на имота на ответниците и чрез ревизионна шахта се свързва с уличния канал ПП Ф 250, предвиден в проекта чрез РШ 2, която е и главна РШ (червената пунктирна линия на приложената скица на л.11 от делото на БОС- бел.докладчика). Вещите лица са посочили още, че има тристранен договор с предмет отводняване на имота на ответниците чрез изграждане на нови ВиК съоръжения, а именно „Улична канализация ПП Ф 250“. Той е сключен на 1.10.2015г. между Община Созопол, като собственик на терена на местопрекарването; ответника  като инвеститор и ВиК ЕАД-Бургас, като оператор на ВиК мрежата. От обясненията в съдебно заседание се изяснява, че все още там нямало изграден канал, а участъкът бил много стръмен, имало голяма денивелация и стълбище.

Въззивната инстанция кредитира фактическите изводи на тричленната експертиза, понеже същите почиват на задълбочен и обективен анализ на доказателствата по делото, техническата документация (проекти, разрешения за строеж, строителни книжа) предоставена от страните, непосредствените възприятия на експертите от извършените огледи на място, включително направената от тях проба, като са посочени и нормативните актове на които експертите са ги изградили. Оплакванията в жалбата на ищците, че в преобладаващата им част изводите на тази експертиза почиват на предположения и препоръки, както и че не било отговорено на повечето въпроси са неоснователни. Това, че по въпросите, по които са отговаряли първоначалната и повторната експертиза, експертите от тричленната са заявили, че потвърждават изложеното становище от в.л.Илиева не означава, че те не са дали отговор на тези въпроси, понеже се касае за фактически констатации (брой санитарни прибори в отделните имоти, начин на отвеждане на отпадните води от двата имота, начин на свързване на канализацията на ответника и тази на ищеца, причини за теча и др.), които те споделят. Затова настоящият съдебен състав намира, че фактическите обстоятелства във връзка с изграждането на процесната канализация, последващите изменения в части от нея и състоянието й към приключване на събирането на доказателствата пред БОС са изяснени и са такива, каквито са описани в двете заключения на тричленната експертиза- основно и допълнително.

Що се касае до правните изводи на вещите лица относно законосъобразното изграждане на канализацията, същите не обвързват съда, който сам е длъжен да приложи закона въз основа на приетите за доказани факти. Все пак следва да се отбележи, че експертите са отговорили на тях добросъвестно, доколкото районният съд е допуснал към тричленната експертиза именно по искане на ищците и въпроси, които са изключително от правно естество, поради което не е следвало изобщо да бъдат допускани.

С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че процесната канализация, в участъка до връзката й с тази на ищците в мокрото помещение на приземния етаж на къщата на ищците, е била изградена от ответника, който се е включил към съществуващата канализация, отвеждаща отпадните води от сградата на родителите на ищците, построена през 1958г. Въззивният съд приема, че канализацията на ответника е изградена след построяването на неговата къща (така св.К.). Строителството на къщата на ответниците е започнало през 1966г. – видно от експертизата на в.л. Илиева в подкрепа на този извод са данните от представените за нуждите на СТЕ- ВиК експертиза архитектурен и конструктивен план на 6.04.1966г., разрешение за строеж №31 от 16.05.1966г. и дадена строителна линия с протокол №8 от 16.05.1966г. Няма конкретни данни кога точно е приключило строителството на къщата, с изключение на показанията на св.Ж., който твърди, че това е станало през 1966г., но както и по-горе в изложението се спомена неговите показания не следва да се кредитират, доколкото в останалата им час са налице неточности (името на бащата на ищците) и неверни данни (относно това дали имота на ищците е бил застроен към датата на изграждането на канализацията на ответниците). Предвид показанията на св.К., че масивната ограда между двата  имота била изградена през 1967г., съдът намира с оглед признанието на ответниците (в настоящото дело и извънсъдебни, пред различни административни органи), че като година на изграждане на канализацията следва да се приеме 1968г. Няма данни ответниците да са се нанесли в построената от тях сграда след 1973г., а видно от заключението на повторната и тричленната експертиза (основно заключение) в сградата на ответниците са били предвидени по проект, а и изпълнени санитарни помещения, което предполага, че са били свързани с процесната канализация, отвеждаща част от битовите и дъждовните води в имота на ответниците. Освен това липсват доказателства, които да оборват тези изводи и да сочат, че канализацията е била изградена след 1973г., а тежестта на доказване на това обстоятелство е за ищеца.

Безспорно е по делото, а и от експертните заключения се установява, че за процесната канализация (както изградената от ответниците част, така и тази на ищците до заустването в уличната канализация) няма строителни книжа, включително разрешения за строеж. Няма и писмено съгласие на бащата на ищците за включване на канализацията на ответниците към неговата. В тази връзка следва да се направи преценка дали такива са били необходими съобразно действащото законодателство. Районният съд правилно е издирил приложимото право- ЗПИНМ (отм.) и ППЗПИНМ  (отм.) предвид приетата от въззивната инстанция година на построяване на сградата на ответниците. Нормативната уредба на водоснабдяването и канализацията на населените места по ЗПИНМ (отм.) се съдържа в чл.56 – 62 от този закон. Съгласно чл.58 канализацията има за цел подземното отвеждане на нечистите и дъждовните води извън строителните граници на населените места, тяхното пречистване, обезвредяване и използване и т.н. Според чл.59 канализацията на населените места става въз основа на общ и подробни изпълнителни канализационни планове. Чл.62 предвижда правилата относно изработването и одобрението на общите и подробните ВиК планове, проучването, проектирането, строежа, разширението и поддържането на ВиК инсталации и съоръжения в обществени и частни имоти, условията за ползването им тези инсталации и съображения, изискванията за качеството на материалите и пр. се установяват с правилник, одобрен от МС по доклад на Председателя на Комитета по архитектура и благоустройство при МС, т.е. ППЗПИНМ (отм.).

Общите правила относно водопроводите и канализацията се съдържат в § 214 и сл. ППЗПИНМ (отм.), а специалните за канализацията в §227 и следващите. Съгласно §215 водопроводите и канализациите се изграждат в съответствие с регулационните и нивелетните планове на населените места, а при липса на такъв- частични канализации могат да се изграждат в съответствие с уличнорегулационния план и съществуващия релеф на терена. В §228 от правилника е посочено, че парцелите в населеното място се свързват с уличния канал чрез съответни отклонения. За всеки парцел се прави едно отклонение. За големи парцели или при особени топографски или технически условия, по преценка на съответните технически служби при народните съвети могат да се правят и повече отклонения от уличния канал. Отклоненията (до уличната регулационна линия) се строят едновременно с уличния канал за сметка на собствениците на имотите. Допълнителна уредба се съдържа и в §247 и следващите от ППЗПИНМ (отм.). Според §253 при нужда, по преценка на съответните технически служби при народните съвети, отклонения от канали, проводи, мрежи и др. могат да се прокарват и през чужди имоти, като се държи сметка за сигурността и санитарно-хигиенните изисквания, без да се влошават условията за застрояване и използване на имотите, съгласно действащите разпоредби. За вредите във връзка с прокарване на отклоненията правоимащите се обезщетяват предварително от собствениците на имотите , за които се правят отклоненията. Обезщетението се определяло по писмено искане на заинтересуваните по §103, а пълната сума се внасяла по сметка на общината, която я предавала на правоимащите.

От СТЕ на в.л.Андреева се изяснява, че в схемата на канализацията на старата част на гр.Созопол процесната канализация (дворищното отклонение) не е отразена, а в Дирекция ВиК- Созопол я считат за частна собственост. Следва да се отбележи, че в периода на изграждането й имотът, в който е била изградена сградата на ищците е бил държавна собственост.

В цитираната по-горе уредба липсва изискване за прокарване на отклонение през чужд имот по §253 от ППЗПИНМ да се изисква съгласие на собственика (било писмено или устно). Това е обяснимо, предвид обстоятелството, че се касае за изключителни случаи, при които преценката за наличието им се прави от съответните технически служби. Това следва и от правото на обезщетение на правоимащите по §253 ППЗПИНМ (отм.), което се предвижда именно поради неудобствата или вредите, които същите биха били длъжни да търпят. В случая бащата на ищците не е бил собственик на имота, през който е прокарана канализацията на ответниците, понеже той е имал само отстъпено право на строеж върху държавната земя и правото да я ползва. Следователно липсата на негово съгласие е ирелевантно.

Основателно е оплакването на въззивниците- ищци, че не е ясно защо съдът е счел, че е била извършена съответна преценка на техническите служби по смисъла на §228 и по §253 ППЗПИНМ (отм.). Отново следва да се отбележи, че цитираната нормативна уредба не съдържа изискване преценката да бъде обективирана в нарочен акт на техническите служби, като с оглед разпоредбата на §269, ал.2 от ППЗПИНМ (отм.) въззивната инстанция намира, че същата може де се установява и от строителното разрешение, утвърдените проекти и сметни документации, други строителни книжа. Настоящият въззивен състав счита, че подобна преценка на техническите служби при изграждането на канализацията не е правена, първо, защото за канализацията няма никакви строителни книжа и второ, понеже канализационното отклонение на ответника не е заустено в уличната канализация (което предполага контрол от страна на общинските власти), а в съществуващата канализация на сградата на бащата на ищците. Макар и да липсват преки доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, че това е станало по устна договорка между тях двамата, фактът, че бащата на ищците не е подал оплаквания до съответните технически служби за извършеното включване на чужда канализация към неговата, сочи, че същия не се е противопоставял на този начин на свързване на канализацията на ответника към неговата.

Съобразно изложеното по-горе въззивната инстанция намира, че този начин на включване на процесната канализация на ответника към канализацията на ищците не е съобразен с нормативните изисквания на §228, §253 и §269, ал.2 от ППЗПИНМ (отм.), поради което представлява незаконно строителство.

Въпросът дали процесната канализация е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗУТ е ирелевантен към предмета на настоящото дело, понеже касае възможността за премахването му и забрана за ползването му по административен ред.

Въпреки извода на въззивната инстанция, че процесното канализационно отклонение е незаконен строеж, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно,  за да бъде уважен иска по чл.109 ЗС, като претендират въззивниците- ищци. На съда е известна съдебна практика в сочения от ищците смисъл, но следва да се отбележи, че съществува задължителна практика на ВКС и в обратната насока. Именно по тази причина е образувано тълкувателно дело №4/2015г. по описа на ОСГК, по което не е постановено решение. Настоящият съдебен състав споделя задължителните указания по прилагането на закона, дадени в решение №266 от 10.06.2010г. по гр.д.№365/2010г., ІІ г.о. на ВКС, според които самото наличие на тръбопровод или друга инсталация в имот, независимо дали е изграден законно или не, не е основание, годно да се приеме за основание за ограничение на правата на собственика да ползва, владее или да се разпорежда с имота. Когато правото на собственост е придобито при вече изградена инсталация, от съществено значение е наличието на обстоятелства, които да водят до извод за пречки да се осъществяват правата на собственика в пълен обем от самото наличие на изградената инсталация, а не от факта на нейното изграждане.

В случая ищците твърдят, че такива ограничения и смущения на собствеността им са течът в наетото от свидетеля П. сервизно помещение, в което е разположена връзката между канализацията на ищеца и ответника. От събраните по делото доказателства (повторна и тричленна СТЕ /ВиК/ експертизи, както и от показанията на св.П.) действително се установява наличието на теч. Обаче експертите, изготвили ВиК експертизите сочат, че той се дължи на неспазване на проекта в частта ВиК за изграждане на разширението на сградата на ищците (неправилно изпълнение на връзката между камениновата тръба на ответника и ПВС тръбата на ищеца, стесняване диаметъра на тръбата по посоката на оттичане на отпадните води). При това положение съдът намира, че заявените в исковата молба (и уточняващата такава) смущения на правото на собственост на ищците не се дължат на това, че канализацията на ответника е незаконно изградена и свързана към канализацията на сградата на ищците, а причина за тях е извършеното разширение на сградата на ищците, при което канализацията, която до този момент е била подземна (минавала е през незастроената част на двора на ищците, видно от скицата на в.л.Андреева) се е озовала в мокрото помещение на един от търговските обекти на приземния етаж (сутерен) в сградата на ищците. Т.е. липсва пряка причинна връзка между съществуващото незаконно канализационно отклонение, отвеждащо отпадъчните и дъждовните води от имота на ответника и причинените на ищците неудобства- теч, наводнения, миризми и прочее.

Ирелевантно за предмета на делото е установената във въззивната инстанция възможност за изграждане на ново канализационно отклонение от сградата на ответниците към ул.“А.“, което да не минава през имота на ответниците. Това отклонение все още не е функциониращо, поради което наличието на подобна възможност не може да обоснове извод за необходимост от премахване на действащата към момента канализация на ответниците, отвеждаща битовите и дъждовните води от приземния етаж и част от покрива и двора. 

Ето защо искът по чл.109 ЗС относно процесната канализация е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции решението на БРС следва да бъде потвърдено и в тази му част.     

С оглед изхода на делото- отхвърляне на подадената от всяка от страните въззивна жалба, на същите не следва да се присъждат разноски за внесена държавна такса/ респективно- за експертиза. Съответно на всяка от страните следва да се присъди половината от възнаграждението, посочено в договорите за правна помощ а насрещните страни, тъй като възнагражденията са уговорени общо (т.е. включват както защитата по собствените жалби на страните, така и по тези на насрещните страни). Неоснователни са възраженията за прекомерност на хонорара на въззивниците- ищци, тъй като не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК. Делото е с фактическа и правна сложност, тъй като в предмета му се включват обективно и субективно съединени негаторни искове за собственост (като по част от спорните въпроси предстои да бъде прието тълкувателно решение на ВКС), анализирани са множество писмени доказателства, допуснати са във въззивната инстанция допълнителни доказателства- писмени и експертиза, анализирано е е законодателството във връзка със строителните изисквания към сградите и канализацията от 1958г. до момента. Следователно ищците следва да заплатят на ответниците общо 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция или по 150 лв. за всеки от ответниците, а ответниците следва да заплатят на ищците общо 400 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №615 от 6.04.2016г. постановено по гр.д.№8511 по описа на Районен съд- Бургас за 2014г.

ОСЪЖДА К.Н.Г. ЕГН: ********** и Е.Н.С. ЕГН:**********, със съдебен адрес ***-а, адв.Д.П. ДА ПЛАТЯТ на Г.К.М. ЕГН:********** и П.К.М. ЕГН: **********, двамата с адрес *** общо по 150 лв. на всеки от ответниците, представляващи деловодни разноски- адвокатско възнаграждение по отхвърлената въззивна жалба на ищците.

ОСЪЖДА Г.К.М. ЕГН:********** и П.К.М. ЕГН: **********, двамата с адрес *** ДА ПЛАТЯТ на К.Н.Г. ЕГН: ********** и Е.Н.С. ЕГН:**********, със съдебен адрес ***-а, адв.Д.Пенева. общо 400 лв. на ответниците, представляващи деловодни разноски- адвокатско възнаграждение по отхвърлената въззивна жалба на ответниците.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

           2.