Р Е Ш Е Н И Е
№
7.12.2016 г. град В. Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
седми ноември две хиляди и шестнадесета
година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Д.Г.
като
разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 276 по описа за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Д. а. „Д. р. и в.з.”
(ДА „ДРВЗ”) против наследниците на М. Н.
(Х.) Хр., починал на 13.11.1967 г., както следва:
Р.Р.И., ЕГН **********, Т.Х.К., ЕГН **********,
Ю.Х.К., ЕГН **********,
Б.И.Л., ЕГН **********, В.Г.Г., ЕГН **********, К.М.Г., ЕГН **********, Г.М.Д.,
ЕГН **********, Й.Р.С., ЕГН **********, М.И.М., ЕГН **********, А.М.М., ЕГН **********,
Д.М.М. - В., ЕГН **********, А.Й.М., ЕГН **********, М.Р.Т., ЕГН ********** и
С.М.А., ЕГН **********; против
наследниците на С. М. Н. (Х.),
починал на 27.5.1979 г., както следва: С.М.С., ЕГН **********, Б.М.С., ЕГН **********,
И.М.С., ЕГН **********, С.Й.К., ЕГН **********, и против наследниците на Н..а
М. Х., починал на 17.5.1970 г., както следва: Н.М.С.,
ЕГН **********, С.М.Т., ЕГН **********, В.В.С., ЕГН **********, с
която се иска да бъде прието за установено, че ответниците не са собственици на
деактуваните
по АДС № 1787/21.X.1958 г. ярмомелка и други постройки,
заедно със застроено и незастроено дворно място от 4
800 кв.м., находящо се в местността „Б. т.” на гр. Дебелец, които сгради според ищеца фигурират
в АДС № 3377/23.IV.1974
г. като новопостроени от държавата, а именно по
кадастрални единици с номера: 190.2 - склад с друго предназначение с площ от 216 кв.м.; 190.3 - склад
с друго предназначение с площ от 24 кв.м.; 190.4 - склад с друго предназначение
с площ от 221 кв.м.; 190.5 - склад с друго предназначение с площ от 14 кв.м.;
190.6 - склад с друго предназначение с площ от 246 кв.м.; 190.7 - склад с друго
предназначение с площ от 12 кв.м.; 190.8 - склад с друго предназначение с площ
от 326 кв.м.; 190.9 - склад с друго предназначение с площ от 34 кв.м.; 190.10 -
гараж за автомобили - надземен с площ от 85 кв.м.; 190.11 - склад с друго предназначение
с площ от 42 кв.м.; 190.12 - склад с друго предназначение с площ от 15 кв.м.;
190.13 - склад с друго предназначение с площ 161 кв.м.; 190.14 - склад с друго
предназначение с площ от 201 кв.м.; и 190.15 - склад с друго предназначение с
площ от 133 кв.м.
В молбата се твърди, че държавата е
предоставила на ищеца ДА ,,ДРВВЗ” за управление складова база, находяща се в
гр. Дебелец, която е със статут на публична държавна собственост, както и че държавата
е упражнявала непрекъснато и несмущавано добросъвестно владение върху
процесиите имоти чрез ДА „ДРВВЗ”, гр. София от
С молба от 9.9.2016 г. ищецът прави уточнение, че искът е предявен
от името на ДА ,,ДРВВЗ”. Уточнението е направено с оглед на дадени от съда
указания в тази насока, доколкото цялостното тълкуване
на исковата молба води до извод, че става въпрос за липса на прецизност при
формулирането на петитума. Това е така, доколкото от
титулната част на исковата молба и от обстоятелствената част на същата, става ясно, че
ищецът защита свои
права в процеса, което е
уточнено и с горепосочената молба. Впрочем и искането за конституиране
на подпомагаща страна в процеса лицето на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството също води до извод, че ищецът
предявява иска от свое име, тъй като формира ясна воля, че иска държавата, чрез своя процесуален представител, да участва в процеса като подпомагаща
страна, а не като ищец.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от ответника Н.М.С., в който също се изразява становище за
недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че процесният имот е бил обект на наемни правоотношения с
ищеца, както и че след поискана от страна на директора на ДА „ДРВЗ” парична
сума за ремонт се е стигнало до разваляне на договора за наем. Заявява се, че сградният фонд е собственост на ответниците, както и че за
същия последните заплащат данъци към държавата.
От страна на ответника С.М.Т. е
постъпил отговор, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Не
се оспорва, че част от част от ответниците са получили обезщетения, но само такива,
касаещи движимото имущество и паричните средства, а не сградния
фонд.
Ответникът В.В.С. по същество
оспорва исковата претенция при твърдението, че се прави опит за нова
национализация на вече реституиран имот. Не оспорва твърдението на ищеца за
получени обезщетения, но само в частта, касаеща движимото имущество и паричните
средства, а не недвижимото имущество, включително сградния фонд.
Ответниците С.Й.К. и Б.М.С. са подали
отговори, в които се изразява становище за недопустимост и неоснователност на
исковата претенция. Твърди се, че по отношение правата на ответниците върху процесния имот не е имало спор и от
От страна на
ответника Р.Р.И. е постъпил отговор, в който се заема становище за допустимост,
но в същото време за неоснователност на исковата претенция. Заявява се, че
обезщетяването на ответниците със земя в землището на с. Балван
касае имот с площ от 1.200 дка, попадащ в общия терен от 19.395 дка, който имот
обаче не е част от процесните 4 800 кв.м. Посочва се,
че ответниците притежават констативен нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот, като предвид обвързващото действие
на нотариалния акт, ищецът носи доказателствената тежест да докаже несъществуването признатото право.
Ответниците И.М.С.
и С.М.С. изразят становище за недопустимост и неоснователност на исковата
претенция. Твърдят, че ищецът няма правен интерес от иска, тъй като не заявява
да е налице негово самостоятелно право върху процесния
недвижим имот. Заявяват, че ответниците са собственици на част от ПИ с
идентификатор 000.190, която част е с площ от 4 800 кв.м., ведно с построените
в нея 14 сгради, описани в АДС № 1787/21.X.1958 г., както и че реституцията е
настъпила по силата на закона и за същата не е необходим допълнителен административен
или съдебен акт. Посочват, че реституираният имот е съществувал реално в
размерите, в които е бил отчужден, към влизане в сила на ЗВСОНИ на 25.II.1992 г., а извършеното от страна на държавата
след одържавяването строителство не е основание да бъде отказано
реституирането. Заявяват, че след реституцията ответниците са поискали и
получили обезщетение, но за останалите активи, одържавени от техните
наследодатели - движими вещи и пр. Твърдят, че наследодателите на ответниците
са притежавали земеделски земи в същото землище, както и че един от тях
действително е обезщетен за тези земи, но посочват, че това обезщетяване няма
отношение към реституцията по ЗВСОНИ, тъй като тези земи нямат нищо общо с процесния имот - освен, че се касае до друг имот, то същият
е и земеделски, а не индустриален. Изразяват становище, че към момента на
настъпване на реституционния ефект, одържавеният от наследодателите на
ответниците имот не е бил публична държавна собственост. Твърдят, че ищецът не
е упражнявал давностно владение върху имота, тъй като
е държател, а не владелец на същия, като при условията на евентуалност правят
възражение за изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
От страна на
ответниците Т.Х.К., Ю.Х.К., Б.И.Л., В.Г.Г., К.М.Г., Г.М.Д., Й.Р.С., М.И.М.,
А.М.М., Д.М.М. - В., А.Й.М., М.Р.Т. и С.М.А. не са постъпили
отговори на исковата молба.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
претенция. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в
подкрепа на своето становище.
Ответниците И.С.
и С.С., чрез процесуалния си представител, оспорват претенцията. Представят
писмена защита, в която излага подробни аргументи.
Ответницата Р.И.,
чрез процесуалния си представител, оспорва претенцията. Представя писмена
защита, в която излага подробни аргументи.
Ответницата Й.С.
оспорва претенцията.
Останалите
ответници, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание.
Трето лице помагач
- Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез своя
процесуален представител, изразява становище за основателност на исковата
претенция. Сочи, че не са налице предпоставките за настъпване на реституцията.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид изложеното от страните, събраните по делото доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно,
а и се установява от наличните по делото доказателства, че на основание чл. 1
от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (ЗНЧИМП,
отм.) бившата М. ф. „Б. х. Н.”, с. Дебелец е национализирана, като същата е
включена в Списък на индустриалните предприятия, национализирани по силата на
чл. 1 от ЗНЧИМП, издаден от Министерство на индустрията и занаятите, обн. ДВ. бр. 190/14.VIII.1948 г.
Видно е от представената
Заповед № 1/23.XII.1947 г. (том I, л. 314) на Иван Шишков -
комендант на национализираното предприятие „Братя х. Н.ови”
с. Дебелец, че малко след национализирането на предприятието от същото са били отстранени
неговите съсобственици - М. х. Н.ов, Н.а х. Н.ов и Съби х. Н.ов.
Обстоятелството, че посочените три лица са били съдружници и съсобственици в
одържавеното индустриално предприятие не е спорно, а и е видно и от наличните
по делото доказателства. Така в Акт за завземане на недвижим имот № 1787/21.X.1958 г. е посочено, че имотът - ярномелка и всички постройки към нея, с общо застроено и незастроено дворно място от около 4 800 кв.м., находящо се
в местността „Б. т.”, извън регулационния план на с. Дебелец, е бивша
собственост на „М. х. Н.ов и сие”,
като същият е актуван като държавна собственост с АДС
№ 1787/21.X.1958 г. Съсобствеността на М. х. Н.ов, Н.а х. Н.ов и Съби х. Н.ов в национализираното предприятие се установява и от
представения нарочен баланс (том I, л. 321-323),
удостоверения (том I, л.
324-334), писмо изх. № 3831/19.VIII.1951 г. на ДМЗ „Ч. зв.”,
гара Дебелец и протокол от 20.IX.1951
г. на комисия, определена на основание ЗНЧИМП.
Не е спорно,
а и се установява от наличните по делото удостоверения (том I, л. 72-81), че ответниците по делото са
наследници на бившите собственици и съдружници в национализираното предприятие -
М. х. Н.ов, Н.а х. Н.ов и
Съби х. Н.ов.
Установява се от наличните по делото
доказателства, че през годините дворното място с площ от 4 800 кв.м. и
намиращите се в него сгради, бивша собственост на М. ф. „Б. х. Н.”, последователно са били
предавани за стопанисване на ДМЗ „Ч. зв.”, на Министерство
на просветата, на ТКЗС, с. Килифарево, преди с Решение № 69 на ОНС/8.IV.1963 г. да бъде предадено на Министерство
на народното здраве и социалните грижи, което с решение на VII-то В. народно събрание преминава към
Министерство на здравеопазването. Установява се също, че от 1.4.1991 г. по
силата на ПМС № 44/19.III.1991
г. Главно управление „Държавен резерв” към Министерски съвет и Дирекция
„Държавен медицински резерв” към МЗ се преобразуват в Главно управление „Икономика
на отбраната и държавен резерв” към Министерски съвет, в чиито състав влизат Районни дирекции
„Държавен резерв” в гр. София, Плевен, В. Търново, Варна, Бургас, Пловдив и
Шумен. С ПМС № 203/26.X.1993
г. Главно управление „Икономика на отбраната и държавен резерв” се закрива и се
създава Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси”, а с ПМС № 152/13.VI.2001 г. Главно управление „Държавен резерв
и военновременни запаси” се преобразува в Д. а. „Д. р. и в.з.”.
В наличния
по делото АДС №
3377/23.IV.1974 г., издаден на
основание чл. 6 (отм.) от ЗС и чл. 21 от Правилника за държавните имоти (отм.),
е отразено, че през
От
заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, прието в
с. з. на 7.11.2016 г., се установява, че дворно място с площ от 4 800 кв.м.,
описано в АДС № 1787/21.10.1958 г., към
настоящия момент е с нематериализирани граници и е
част от ПИ с идентификатор 20242.0.190 по КККР, находящ се в землището на гр.
Дебелец. В заключението е описано, че ПИ с идентификатор 20242.0.190 е с
площ от 19 395 кв.м. и в същия са построени общо двадесет и две сгради. Вещото
лице е посочило, че към момента на одържавяването дворното място с площ от 4
800 кв.м. не е представлявало земеделска земя, тъй като е било застроено с описаните
в АДС № 1787/21.X.1958 г. сгради, като понастоящем в рамките на процесните
4 800 кв.м. попадат сгради с кадастрални номера от 002 до 015, както и басейн.
Вещото лице е посочило, че при извършения оглед е установено, че сградите в ПИ
с 20242.0.190 са строени по различно време, съдейки от строителните им
характеристики - архитектура и носеща конструкция. В експертизата е отразено,
че част от сградите са с основи от каменна зидария, оградни
стени от каменна и тухлена зидария, преградни стени от тухлена зидария и/или
зидария от кирпич на дървени паянти, с дървен
гредоред на подовите и тавански конструкции, стоманобетонови елементи (плоча) и
скатни покриви с дървена конструкция, покрити с
цигли, тавани обшити с дъски и/или каратавани от
рогозки или летви - строителство характерно за началото и средата на XX-ти век. Посочено е, че друга част от
сградите са със стоманобетонова носеща конструкция или метална конструкция с оградни стени от тухлена зидария, с покриви, покрити с
ламарина и цигли. Вещото лице е отразило, че предвид липсата на графични данни
за сградите, които да са приложени към преписката по съставяне на АДС №
1787/21.X.1958 г., е установило
идентичността на описаните в същия акт сгради със съществуващите към настоящия
момент такива въз основа на техните строителните характеристики и след
съпоставяне на застроената им площ. Резултатът е онагледен в Скица-Приложение № 1 към експертизата. В изследването е
посочено, че Сграда № 9 (идентификатор 190.009) е с оградни
стени от тухлена зидария и покрив стоманобетонова плоча, а сграда № 10
(идентификатор 190.010) е с оградни стени от тухлена
зидария, метални колони от тръби и покрив от леки метални ферми и дървени
ребра, покрит с вълнообразна ламарина. Установено е, че въпросните сгради
съответстват по площ на два от навесите, описани в АДС № 1787/21.X.1958 г. - този с площ от 90 кв.м. и този с
площ от 36 кв.м., както и че е възможно към момента на национализацията същите
да са имали една или повече оградни стени. С оглед на
тези констатации вещото лице е дало заключение, че въпросните навеси са реконструирани,
като са изградени оградни стени върху същите основи.
Резултатът е онагледен в Скица-Приложение
№ 3 към експертизата.
За извършването на тази съпоставка освен приложените към делото документи и направения
оглед, вещото лице е съобразило и приложените към преписката по съставяне на
АДС № 3377/23.IV.1974 г. документи -
схема на имот № 000190; техническа и счетоводна справка за сградите, които са
построени в имота; техническа характеристика на сградите и справка за земята и
сградите на територията на складова база (Медицински резерв) в землището на гр.
Дебелец. Вещото лице е
дало заключение, че описаните в АДС № 1787/21.X.1958 г. и в Акт за завземане №
1787/21.X.1958 г. сгради съществуват към настоящия момент и са съществували към
25.II.1992 г. Посочило е, че описаните в АДС № 1787/21.X.1958 г. два навеса с
площ 90 кв.м. и 36 кв.м. към настоящия момент не съществуват като навеси, а
представляват складове с оградни стени (сгради № 9 и
№ 10 по КК), а съгласно удостоверение за търпим строеж изграждането на същите е
извършено през
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно
и компетентно
изготвено, съответстващо на писмените
доказателства по делото.
Показанията
на разпитания по искане на ищеца свидетел И.. Р. не съдържат информация, която
да е от пряко значение за предмета на делото.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени отрицателни установителни
искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
В тежест на ищеца в настоящото производство бе да докаже
фактите, от които произтича правният му интерес от предявяване на исковете - т.е. че притежава твърдяното от него субективно
материално право, засегнато от правния спор, което да получи защита в настоящия процес, а в
тежест на ответниците - да
докажат съществуването на отричаното от ищеца право на собственост.
По
допустимостта на исковете:
Съдът
не споделя възражението на ответниците за
недопустимост на исковете, поради
липса на правен интерес.
На първо място, в рамките на
производството (том II, л.
604-605) ищецът уточни, че искът е предявен от името на ДА ,,ДРВВЗ”, а не от
името на държавата, като уточнението бе направено с оглед на дадените от съда
указания в тази насока, доколкото от цялостното
тълкуване на исковата молба следва извод,
че в настоящото производство ДА ,,ДРВВЗ” търси защита на свои права в процеса. Това е така, доколкото ищецът иска произнасяне в своя полза, като твърди, че е
накърнено неговото право да използва необезпокоявано
спорния недвижим имот, който му е предоставен от държавата. Впрочем
и искането за конституиране на подпомагаща страна в процеса лицето на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството също води до извод, че ищецът
предявява иска от свое име, тъй като формира ясна воля, че иска държавата, чрез своя процесуален представител, да участва в процеса като подпомагаща
страна, а не като ищец.
С Тълкувателно решение № 8 от
27.XI.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС по задължителен за съдилищата начин е прието, че
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, като в
производството по този иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича
правният му интерес. В съответствие с тези задължителни разяснения ищецът е
изложил твърдения, че имотът му
е предоставен за стопанисване от държавата, а
в същото е време е изложено, че е било възстановено правото на
собственост на наследниците на бившите
съдружници в национализираното предприятие. Т.е. наведени са
както твърдения за самостоятелни права, които ищецът претендира върху имота,
така и твърдения за оспорването на тези права от страна на ответниците. За наличието на правен интерес в процесния
случай не е необходимо ищецът да твърди, че е собственик на имота, а да търси
защита на свое право по повод спорния недвижим имот - в случая
правото да ползва необезпокоявано имота. В тази връзка няма пречка ищецът, като
специализиран орган на изпълнителната власт, да води самостоятелни искове,
които произтичат от правоотношения, в които встъпва. В случая претенциите не са
„по АДС № 1787/21.X.1958 г., респ. по АДС № 3377/23.IV.1974 г.”,
като визираното от ответниците непрецизно формулирано
уточнение, направено от ищеца в съдебно заседание, не води до извод в обратната
насока, доколкото от исковата молба и нейните уточнения е видно, че предмет на
спора е ПИ с идентификатор 000.190 с площ от 19 395 кв.м., от който спорни са деактуваните по АДС № 1787/21.X.1958
г. ярмомелка и други постройки, заедно със застроено и незастроено
дворно място от 4 800 кв.м., находящи се в местността „Б. т.”. Твърдението, че
ищецът не представя доказателства за собствеността си върху имота (той и не
твърди да притежава такава собственост), както и такива, касаеща правоприемство от държавата по отношение на процесния имот (каквото провоприемство
също не се твърди), не касае процесуалната, а материалната легитимация на ищеца,
доколкото първата се определя единствено от неговите твърдения, а твърдения че
спорният имот е предоставен на ищеца от държавата са налице.
С оглед гореизложеното и предвид възникналия
между страните спор относно индивидуализацията на имота, предмет на настоящото производство,
съдът намира, че исковете следва да се считат предявени за дворно място с площ от 4
800 кв.м., описано в АДС № 1787/21.X.1958
г., находящо се в местността „Б. т.”
в землището на гр. Дебелец, ведно с описаните в АДС № 1787/21.X.1958
г. сгради.
Твърдението на ищеца, че описаните в АДС № 1787/21.X.1958
г. ярмомелка и други постройки, фигурират в АДС № 3377/23.IV.1974
г. като новопостроени сгради с държавни
средства, а именно по кадастрални единици с номера от 190.2 до 190.15, следваше да бъде установено от него в
рамките на процеса. Тук следва да се има в предвид, че в исковата молба и в
хода на процеса ищецът не промени основанието, на което оспорва правото на
собственост на ответниците върху процесната реална част
от ПИ с идентификатор 000.190 и върху построените в нея сгради, а ответниците
от своя страна не промениха основанието, на което се легитимират като
собственици на спорните 4 800 кв.м., ведно с описаните в АДС № 1787/21.X.1958 г. постройки. Така ищецът твърди, че
имотът му е предоставен за стопанисване от държавата, че същият е публична
държавна собственост и не съществува в размерите, в които е бил одържавен,
поради което спрямо него не може да настъпи ефектът на реституцията. Ответниците,
от своя страна, твърдят, че са собственици на имота, описан в АДС № 1787/21.X.1958 г., именно по силата на настъпилата в тяхна полза реституция.
Ето защо спорът следва да бъде разрешен за принадлежността на правото на
собственост върху имота на основанието, въз основа на което ответниците се
легитимират като собственици върху спорната част от ПИ с идентификатор 000.190,
която не е нанесена в кадастралната карта като самостоятелен имот, а именно - настъпилата
в тяхна полза реституция. Тук следва да се има в предвид, че съгласно т. 2 от Тълкувателно
решение
№ 8/23.II.2016 г. на ВКС по тълк.
дело № 8/2014 г., ОСГК в хипотезата на реституция по силата на закона (напр. по
ЗВСОНИ), юридическите актове, които определят границите на имота, така че те да
могат да бъдат установени, са актът, удостоверяващ правото на собственост върху
конкретния имот и актът за отчуждаването на този имот по реда на някои от
посочените в чл. 1
и чл. 2 ЗВСОНИ
закони - в случая АДС № 1787/21.X.1958
г. Следва да се има в предвид също, че няма пречка спорната реална част от ПИ с
идентификатор 000.190 да бъде уточнена след приемането на експертиза, каквато е
изготвена и приета по настоящото дело. В подобен смисъл е и практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 254/21.V.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4/2009 г., I г.
о., според което е допустимо индивидуализирането на имота да се определи чрез
изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждането на спора. В случая по
делото бе установено, че дворно място с площ от 4 800 кв.м., описано в АДС №
1787/21.X.1958 г., понастоящем представлява реална
част от ПИ 20242.0.190 по
КККР в землището на гр. Дебелец, която е обозначена в Скица-Приложение №
1 (том II, л. 555) на
вещото лице инж. Г.,
неразделна част от заключението на техническата експертиза, прието по делото, очертана с червен пунктир при граници - полски път 053051 и останалата
част от ПИ 20242.0.190 по
КККР в землището на гр. Дебелец.
Тук
следва да бъде обсъдено и възражението на ищеца по техническата експертиза, а именно, че в случая не е
ясно дали спорните 4 800 кв.м.
попадат изцяло в ПИ с идентификатор 000.190.
Това възражение не може да бъде споделено по две съображения. На първо място, самият ищец в исковата си
молба и нейните уточнения сочи, че предмет на спора е ПИ с идентификатор 000.190 с площ от 19 395 кв.м., от
които спорни са деактуваните по АДС
№ 1787/21.X.1958 г. ярмомелка и други
постройки, заедно със застроено и незастроено дворно
място от 4 800 кв.м., находящи се в местността „Б. т.”. Т.е. самият ищец сочи, че
спорните 4 800 кв.м., ведно с построените в този терен сгради, са част от ПИ с
идентификатор 000.190. От друга страна, вещото лице в своето заключение ясно е
посочило, че дворно място с площ 4 800 кв.м., описано в АДС № 1787/21.X.1958
г., понастоящем е част от ПИ с идентификатор 000.190,
като идентичността на
имота съгласно АДС № 1787/21.X.1958 г. с ПИ с идентификатор 000.190 е установено
съобразно местонахождението на имота и при
съобразяване със строителните характеристики и площта на сградите. Въпросното експертно заключение е
онагледено на Скица-Приложение № 1 към експертизата, където с червен пунктир са очертани
спорните 4 800 кв.м., като е видно, че същите попадат изцяло в ПИ с
идентификатор № 000.190.
Доколкото
е безспорно, че имотът, предмет на иска (дворно място с площ от 4 800
кв.м., находящо се в местността „Б. т.” в землището на гр. Дебелец,
ведно с намиращите в него сгради), е национализиран на основание
ЗНЧИМП, по делото следваше да се установи дали са налице предпоставките за
реституирането му, посочени в чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността
върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) при влизането му в сила на 25.II.1992 г. Това е така, доколкото приложимият
реституционен закон се определя в съответствие с основанието за
национализирането и доколкото в случая това е станало на основание ЗНЧИМП, то
имотът е реституиран по силата на ЗВСОНИ, ако са налице предпоставките на чл.
2, ал. 3 от същия закон.
Съгласно
чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ (редакция от 21.II.1992
г.) собствеността върху имотите по ал. 1 се възстановява, ако при влизането на закона
в сила те се намират в собственост на държавата, общините, обществените
организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от
Търговския закон и ако те съществуват реално до размерите, в които са
отчуждени. Тук следва да се отбележи, че възстановяването на собствеността по
ЗВСОНИ става по силата на закона, със самото му влизане в сила, като за
настъпването на реституционния ефект не е необходим някакъв специален
административен акт. В този ред на мисли, актът за деактуването
на имота - в случая Заповед № 694/10.VIII.1994 г. на Кмета на Община В.
Търново, има единствено информативно значение и дори същият да е нищожен, това
обстоятелство няма никакво значение за настъпването на реституционния ефект. Т.е.
няма как се оспорва валидността на вещно правните последици на въпросната заповед,
тъй като тя няма такива. В този ред на мисли, съдът не може да се произнася по
реда на косвения съдебен контрол относно нейната нищожност, тъй като тя не е
индивидуален административен акт, засягащ интересите на страните по делото. Междувпрочем, самият ищец чрез своя процесуален
представител в съдебно заседание заяви, че деактуването
на имота (което е сторено с въпросната заповед) не създава права, а в същото
време иска произнасяне по въпроса за нейната нищожност, приемайки че с нея се
признава за възстановена собствеността на ответниците. Т.е. вътрешното
противоречие в твърденията на ищеца е очевидно.
Все
в този смисъл, твърдението на ищеца, че преди отписването от актовите книги
(т.е. преди издаването на въпросната заповед) е следвало да се извърши
обстоятелствена проверка по чл. 9 от ЗВСОНИ не може да бъде споделено.
Цитираната разпоредба предвижда възможност за лицата, чиято
собственост се възстановява по силата на ЗВСОНИ, да се снабдят с документи за
собственост чрез обстоятелствена проверка, ако докажат, че до датата на
отнемането на имота в полза на държавата те или техните наследодатели са имали
правото на собственост, т.е. да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена
проверка, чрез която се установява правото на собственост върху реституираните
имоти към момента на отнемането им. Или иначе казано, разпоредбата на
чл. 9 от ЗВСОНИ представлява единствено законоустановена възможност,
предоставена на разположение на лицата, чиято собственост се възстановява, а не
тяхно задължение, респ. предпоставка за настъпване на реституцията. Именно с
оглед изложеното неоснователно е и твърдението на ищеца, че ответниците не са
легитимирали като собственици на имота, тъй като не са представили необходимите
документи. Какво вече беше посочено, възстановяването на собствеността по
ЗВСОНИ настъпва по силата на закона и представянето на такива документи не е
необходимо (така Решение № 711/3.V.2004
г. по гр. д. № 1103/2003 г., IV.
г.о).
Како вече бе
посочено по-горе, по делото не е спорно, че национализираното предприятие „Братя
х. Н.ови и сие” е било
собственост на М. х. Н.ов, Н.а х. Н.ов и Съби х. Н.ов.
Обстоятелството, че посочените лица са били съдружници и съсобственици на
одържавеното предприятие е видно и от наличните по делото доказателства - нарочен баланс (том I, л. 321-323), удостоверения (том I, л. 324-334), писмо изх. № 3831/19.VIII.1951 г. на ДМЗ „Ч. зв.”,
гара Дебелец, протокол от 20.IX.1951
г. на комисия, определена на основание ЗНЧИМП и пр.
По делото не
е спорно също, а и се установява от наличните по делото удостоверения (том I, л. 72-81), че ответниците по делото са
наследници на бившите собственици и съдружници в национализираното предприятие -
М. х. Н.ов, Н.а х. Н.ов и
Съби х. Н.ов.
По делото не е спорно, а е се установява от
наличните по делото доказателства, че дворно място с площ от 4 800 кв.м., ведно
с намиращите се в него сгради, бивша собственост на М. ф. „Б. х. Н. и сие”,
са предадени за стопанисване и управление на Министерство на народното здраве и
социалните грижи, което впоследствие преминава към Министерство на
здравеопазването. Не е спорно и че от 1.IV.1991 г. по силата на ПМС № 44/19.3.1991 г.
Главно управление „Държавен резерв” към МС и Дирекция „Държавен медицински
резерв” към МЗ се преобразуват в Главно управление „Икономика на отбраната и
държавен резерв” към МС, в чиито състав влизат Районни дирекции „Държавен
резерв” в гр. София, Плевен, В. Търново, Варна, Бургас, Пловдив и Шумен, както
и че с ПМС № 203/26.X.1993
г. От своя страна, Главно управление „Икономика на отбраната и държавен резерв”
се закрива и се създава Главно управление „Държавен резерв и военновременни
запаси”, което с ПМС № 152/13.VI.2001
г. се преобразува в Д. а. „Д. р. и в.з.”. Т.е. към датата на влизане в сила на
ЗВСОНИ процесният имот е бил в собственост на
държавата, каквото е и твърдението на ищеца.
Основните
спорни въпроси в настоящото производство са дали към момента на влизане в сила
на ЗВСОНИ процесният имот е съществувал реално до
размерите, в които е бил отчужден, както и дали към този момент той е
представлявал публична държавна собственост.
При
изследване на първия спорен въпрос следва да се има в предвид, че целта на реституционния закон (в частност на ЗВСОНИ) е да се възстановят имотите, доколкото същите съществуват като
самостоятелни обекти на собственост. Ако тези имоти към
датата на влизане в сила на закона са изгубили тази своя самостоятелност и
вече не притежават характеристиката на такива обекти, то те не биха могли да бъдат възстановени. Т.е. ако имотът
е погинал изцяло или отчасти, той
не би могъл да се реституира,
респ. ще се възстанови само това, което е запазено. Ако в
резултат на благоустройствени изменения, същият се е трансформирал, той пак би
подлежал на възстановяване, но само
ако може да се обособи като самостоятелен обект, съобразно нормативите за
устройство на територията. Същото се отнася и до сградите в имота, като с оглед
на новото строителство при пристрояване или надстрояване, макар че увеличават
размера на заварените сгради, ако нямат самостоятелен статут и представляват приращение към последните, ще бъдат реституирани заедно с
тях. Ако съответните сгради имат самостоятелен статут, те не подлежат на
възстановяване.
Както
вече беше посочено, вещото лице е установило, че описаните в АДС №
1787/21.X.1958 г. сгради съществуват към настоящия момент и са съществували към
25.II.1992 г.,
като сградите в ПИ с идентификатор 20242.0.190 са строени по
различно време, съдейки по строителните им характеристики - архитектура, носеща
конструкция и пр. Предвид липса на графични данни, които да са приложени към
преписката по съставяне на АДС № 1787/21.X.1958 г., вещото лице е установило идентичността
на описаните в акта сгради със съществуващите към настоящия момент такива въз
основа на строителните характеристики на сградите и след съпоставяне на
застроената им площ. Така в Таблица № 1 е направена съпоставка за идентичността
на сградите, описани в АДС № 1787/21.X.1958 г., с тези съществуващи на място
като кадастрални единици, като е посочено, че ярномелка
с площ от 374 кв.м. съответства на сграда с идентификатор 190.008; че складови
помещения на два етажа с площ от 144 кв.м. съответстват на сграда с идентификатор
190.013 (първи етаж); че склад за горивни материали с площ от 29 кв.м.
съответства на сграда с идентификатор 190.003 (на първи етаж); че складово
помещение с площ от 187 кв.м. съответства на сграда с идентификатор 190.002; че
складово помещение с две стаи с площ от 120 кв.м. съответства на сграда с
идентификатор 190.013 (втори етаж); че навес с площ от 90 кв.м. съответства на
сграда с идентификатор 100.010; че складово помещение с площ от 240 кв.м.
съответства на сграда с идентификатор 190.006; че пристройка с площ от 40 кв.м.
съответства на сграда с идентификатор 190.011, че пристройка с площ от 10 кв.м.
съответства на сграда с идентификатор 190.012; че складово помещение с площ от
192 кв.м. съответства на сграда с идентификатор 190.014; че складово помещение
с площ от 193 кв.м. съответства на сграда с идентификатор 190.004; че навес с
площ от 36 кв.м. съответства на сграда с идентификатор 190.009; че жилищни
помещения на два етажа с площ от 27 кв.м. съответстват на сграда с
идентификатор 190.013 (втори етаж); че складово помещение с площ от 115 кв.м.
съответства на сграда с идентификатор 190.015 и че малък склад с площ от 25
кв.м. съответства на сграда с идентификатор 190.003 (втори етаж). По отношение
на описания в АДС № 1787/21.X.1958 г. навес към ярномелка
с площ от 26 кв.м. вещото лице е посочило, че последният съществува на място -
югоизточно от сградата на ярномелката, но не е
отразен на кадастралната карта.
Съдът
не споделя твърдението на ищеца, че гореописаните сгради не са съществували към
По
повод твърдението на ищеца, че от представените от Районна дирекция „Национален
строителен контрол” писмо и преписи от описи на въведени в експлоатация строежи
(том I, л. 91-95) се
установява, че описаните в АДС № 3377/23.IV.1974 г. сгради са построени от
държавата и са въведени в експлоатация в периода от
Не
може да бъде споделено и твърдението на ищеца, че в случая не става ясно как
вещото лице е преценило, че към момента на национализацията спорната площ от 4
800 кв.м. е представлявала „застроено и незастроено
място”, а не земеделска земя. Това заключение на вещото лице почива на
представения по делото АДС № 1787/21.X.1958 г., в който е посочено, че на
основание ЗНЧИМП се одържавява дворно място с площ от 4 800 кв.м., ведно с
намиращите се в него сгради, бивша собственост на М. ф. „Б. х. Н. и сие”. Т.е. обстоятелството, че одържавеното място с площ от
4 800 кв.м. не е представлявало земеделска земя е видно от самия отчуждителен
закон, по силата на който се национализират частни предприятия от различни
клонове на индустрията, а не земеделски земи. Твърдението, че вещото лице не е
отговорило на въпроса какъв е бил статутът на имота към момента на
национализацията, а е посочило, че се касае за имот с друго предназначение,
няма пряко отношение към предмета на доказване. От друга страна,
обстоятелството, че според отразяванията в емлячния
регистър съдружниците в национализираното предприятие са притежавали земеделска
земя в местността „Б. т.” съвсем не означава, че последните са притежавали
единствено такава земя. Напротив, от АДС № 1787/21.X.1958 г., както и от Акт за
завземане на недвижим имот №
1787/21.X.1958 г. се установява
точно обратното - че същите са били съсобственици в национализираното предприятие,
чиято площ е обхващала 4 800 кв.м.
По
отношение описаните в АДС № 1787/21.X.1958 г. два навеса с площ 90 кв.м. и 36
кв.м., следва да се има в предвид, че според заключението на вещото лице към
настоящия момент същите не съществуват като навеси, а представляват складове - кадастрални
единици 190.010 и 190.009, като съгласно удостоверение за търпим строеж № 2778/17.XII.2007 г. изграждането на същите е извършено
през
По
отношение на описаната в АДС № 1787/21.X.1958 г. пристройка с площ от 10 кв.м.
вещото лице е посочило, че понастоящем същата представлява част от сграда с
идентификатор 190.012, но според инж. Г. в рамките на тази кадастрална единица
на практика са налице две различни сгради, съдейки по техните строителни
характеристики, включително от обстоятелството, че същите са с различни
входове. В този смисъл, доколкото сградата е съществувала към датата на влизане
в сила на реституционния закон в размерите, в които е била отчуждена, при наличие
на останалите предпоставки за настъпване на реституцията собствеността върху
нея е възстановена в полза на ответниците, доколкото тази сграда е съществувала
към релевантния за реституцията момент - влизане в сила на ЗВСОНИ, съществува и
понастоящем като самостоятелен обект. Обстоятелството, че сградата е нанесена
заедно с друга такава под един кадастрален номер не може да бъде пречка за
възстановяване на собствеността, а е проблем, който може да бъде разрешен в
процедура по ЗКИР.
Или
в заключение, съдът намира, че по делото се явява доказано, че към релевантния
за настъпване на реституцията момент - датата на влизане в сила на ЗВСОНИ
одържавените и описани в АДС № 1787/21.X.1958 г. сгради: ярномелка с
площ от 374 кв.м., съответстваща на сграда с идентификатор 190.008; навес с
площ от 26 кв.м., съществуващ на място, но ненанесен
на кадастралната карта; складово помещение с площ от 144 кв.м., съответстващо
на сграда с идентификатор 190.013 (първи етаж); склад за горивни материали с
площ от 29 кв.м., съответстващ на сграда с идентификатор 190.003 (първи етаж);
складово помещение с площ от 187 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор
190.002; складово помещение с площ от 120 кв.м., съответстващо на сграда с
идентификатор 190.013 (втори етаж); навес с площ от 90 кв.м., съответстващ на
сграда с идентификатор 190.010; складово помещение с площ от 240 кв.м.,
съответстващо на сграда с идентификатор 190.006; две пристройки, съответстващи
на сграда с идентификатор 190.011 и на сграда с идентификатор 190.012; складово
помещение с площ от 192 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.014;
складово помещение с площ от 193 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор
190.004; навес с площ от 36 кв.м., съответстващ на сграда с идентификатор 190.009;
жилищни помещения с площ от 27 кв.м., съответстващи на сграда с идентификатор 190.013
(втори етаж); складово помещение с площ от 115 кв.м., съответстващо на сграда с
идентификатор 190.015 и складово помещение с площ от 25 кв.м., съответстващо на
сграда с идентификатор 190.003 (втори етаж), са съществували като самостоятелни
обекти на собственост
реално до размерите, в които са били отчуждени.
Доколкото
в случая ответниците твърдят, че са собственици единствено на описаните в АДС №
1787/21.X.1958 г. земя и сгради и предвид заключението на вещото лице, че
сгради с идентификатори 190.005 и 190.007 не са идентични на нито една от
описаните в АДС № 1787/21.X.1958 г. такива, а са строени от държавата след
национализацията, то ищецът няма правен интерес от установителен
иск по отношение на тези сгради, тъй като ответниците не спорят собствеността
на същите, поради което производството по отношение на тези сгради следва да
бъде прекратено.
По
отношение твърдението на ищеца и третото лице, че спорният имот е със статут на
публична държавна собственост следва да се има в предвид, че към момента на
влизане в сила на ЗВСОНИ (Обн., ДВ бр. 15/21.II.1992 г.) реституционният
закон не предвижда като пречка за възстановяване на собствеността статута на
имота като публична държавна, респ. общинска собственост. Това изискване е въведено на
по-късен етап с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ (Обн., ДВ бр. 107/1997 г.) и същото не указва
влияние
на вече възстановената
по силата на ЗВСОНИ
собственост, доколкото ЗОСОИ е
материален закон и разпоредбите му нямат обратно действие. След приемането на
ЗОСОИ, с който се разшири приложното поле на реституцията на одържавени имоти,
въпросът за момента към който
следва да се преценяват
предпоставките за настъпване на
същата е включен за
обсъждане в т. 3 на ТР № 6/10.V.2006 г. по тълк. дело №
6/2005 г. ОСГК на ВКС. С въпросното решение се
приема, че това е моментът
на влизане в сила на ЗОСОИ, но соченото разрешение обхваща
преценка на предпоставките за възстановяване на собствеността на основание чл.
1 и чл. 2, ал. 1 ЗВСВОНИ в хипотезите,
които са добавени с § 1 от ПЗР на ЗОСОИ,
и същото не е относимо към въпроса за това дали е настъпила реституцията
на основание чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ в неговата първоначална редакция. Това е
така, доколкото ЗОСОИ няма обратно действие и действа за напред, т.е. за
хипотезите, които са добавени с § 1 от ПЗР на ЗОСОИ. Действително, разделянето на
собствеността на публична и частна е направено за първи път с Конституцията на
Р България,
но разделението на самата държавна
собственост на публична и частна е направено едва със Закона
за държавната собственост (Обн., ДВ, бр. 44 от 21.V.1996
г.), т.е. след влизането в сила
на ЗВСОНИ.
В случая ищецът
аргументира твърдението си, че имотът е бил публична държавна собственост към
момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, тъй като му е предоставен на основание чл.
2, ал. 2, т. 4 от ЗДС. Тук обаче следва да бъде отбелязано, че към релевантния
за настъпване на реституцията момент - влизането в сила на ЗВСОНИ, ЗДС не е бил
влязъл в сила, респ. няма как имотът да е станал публична държавна собственост
на соченото от ищеца основание. Тук следва да бъде споделено и твърдението
на ответниците, че доколкото Законът за държавните резерви и военновременните
запаси в разпоредбата на чл. 4 сочи, че самите държавни резерви и
военновременни запаси са частна държавна собственост, то няма как да бъде
прието, че теренът и постройките, в които тази частна държавна собственост се
съхранява (т.е. обектите с обслужващо значение), са със статут на публична
държавна собственост. Следва да бъде споделено и становището, че самото
предоставяне на имота за стопанисване и управление от държавата не значи, че
същият автоматично придобива статут на публична държавна собственост, доколкото
за това е необходимо от самите характеристики на имота да е видно, че
последният е предоставен за упражняване на специфични властнически правомощия
на дадено ведомство. В тази връзка следва да се има в предвид и цитираното от
третото лице Решение № 61/26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7685/2013 г., II г.
о., в което е посочено, че никой обект
не може да представлява публична собственост на държавата, ако не е станал
държавна собственост по силата на предвиден в закона придобивен
способ,
като възприемането на противното
би означавало, че с предоставяне на частен имот на ведомство за изпълнение на
функциите му имотът придобива статут на публична държавна собственост, без да е
одържавен или придобит от държавата на друго предвидено в закон основание, т.
е. да се признае на това предоставяне значението на самостоятелен придобивен способ, в нарушение на разпоредбата на чл. 17,
ал. 5 КРБ относно реда и основанията за отчуждаване на частна собственост в
полза на държавата. В цитирането решение е прието, че въпросът, който е
решаващ за изхода на делото, е дали одържавеният на основание ЗНЧИМП
имот е бил възстановен с влизане в сила на ЗВСОНИ, с оглед преценката за наличие на предпоставките за
възстановяване на собствеността и конкретно изискването отнетият имот да
съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. Едва след като е прието за установено, че
имотът не е съществувал във вида и в обема, в който е отчужден, е направен
извод за липса на настъпила реституция.
По
соченото от ищеца основание по чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗДС, от друга страна,
следва да бъде отбелязано, че в случая липсва акт на Министерски съвет, който
да определя имота като такъв от национално значение.
По
отношение твърдението, че ответниците са обезщетени за национализираното
предприятие следва да се има в предвид, че собствениците на национализираното
предприятие, респ. техните наследници не са били обезщетени по реда на чл. 2 и
сл. от ЗОСОИ за одържавените земя и сгради. Това очевидно не е могло да стане с
предоставянето на земеделска земя в землището на с. Балван,
доколкото единственият ред за обезщетяване на основание чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ
е този по ЗОСОИ, а в последния закон не е предвидена възможност за обезщетяване
със земеделски земи. Или, както правилно отбелязва процесуалният представител
на ответниците Ив. С. и С. С., в случая се смесват основанията за получаване на
обезщетение и предмета на самите обезщетения по ЗВСОНИ и по ЗСПЗЗ.
Действително, ответниците са обезщетени по реда на ЗОСОИ, но не с предоставени
им земеделски заеми, като видно от наличните по делото експертни оценки,
изготвени по заповед на Областния управител на гр. В. Търново и утвърдени от
него, въпросното обезщетение касае притежаваното от М. ф. „Б. х. Н. и сие” движимо имущество. Това е така, тъй като в самите
експертни оценки е посочено, че обезщетението касае активите на предприятието,
съгласно нарочен баланс от
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че предпоставките за настъпване на
реституцията по отношение на дворно място с площ от 4 800 кв.м., описано
в АДС № 1787/21.X.1958 г., находящо се в
местността „Б. т.”
в землището на гр. Дебелец, което понастоящем е част от ПИ с идентификатор 000.190,
ведно с построените в него сгради: ярномелка с площ
от 374 кв.м., съответстваща на сграда с идентификатор 190.008; навес с площ от
26 кв.м., съществуващ на място, но ненанесен на
кадастралната карта; складово помещение с площ от 144 кв.м., съответстващо на
сграда с идентификатор 190.013 (първи етаж); склад за горивни материали с площ
от 29 кв.м., съответстващ на сграда с идентификатор 190.003 (първи етаж);
складово помещение с площ от 187 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор
190.002; складово помещение с площ от 120 кв.м., съответстващо на сграда с
идентификатор 190.013 (втори етаж); навес с площ от 90 кв.м., съответстващ на
сграда с идентификатор 190.010; складово помещение с площ от 240
кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.006; две пристройки,
съответстващи на сграда с идентификатор 190.011 и на сграда с идентификатор 190.012;
складово помещение с площ от 192 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор
190.014; складово помещение с площ от 193 кв.м., съответстващо на сграда с
идентификатор 190.004; навес с площ от 36 кв.м., съответстващ на сграда с
идентификатор 190.009; жилищни помещения с площ от 27
кв.м., съответстващи на сграда с идентификатор 190.013 (втори етаж); складово помещение
с площ от 115 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.015 и складово
помещение с площ от 25 кв.м., съответстващо на сграда с идентификатор 190.003
(втори етаж), са били налице към влизане в сила на ЗВСОНИ, поради което отрицателните
установителни искове по отношение на същите следва да
бъдат отхвърлени.
Достигането
до горните изводи налага обсъждане твърдението на ищеца за изтекла в негова
полза придобивна давност.
Придобивната давност съдържа два елемента: период от
време с определена продължителност и владение – упражняване на фактическо
господство върху имота (corpus) с
намерението да се свои (animus),
като липсата или отпадането на един от двата елемента води до липса на придобивна давност или ако същата е започнала, представа да
тече.
Според
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна
давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон, не
се зачита и започва да тече от влизане в сила на посочената разпоредба, т.е. от
22.11.1997 г. Т.е. разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ има ретроактивно
действие и с влизането й в сила се заличава с обратна сила изтеклата вече
давност. С оглед на това, първият елемент от състава на придобивната
давност - изтеклия период от време, следва да се преценява от 22.11.1997 г.
насетне.
В
случая обаче преди да бъде изследвано дали е изтекъл определяният законов срок,
следва да се установи налице ли е другият елемент от състава на придобивната давност - упражняването на фактическо
господство върху имота с намерението същият да се свои.
Според съда ищецът не доказа, че след
влизането в сила на ЗВСОНИ се е превърнал във владелец на имота, т.е. че е
упражнявал фактическо господство върху същия с намерението да го свои. Напротив,
според твърденията на самия ищец собственик на имота е държавата, а ДА „ДРВЗ” само
стопанисва същия, т.е. явява се негов държател. Действително в исковата молба е
посочено, че държавата е упражнявала фактическата власт върху спорния имот именно
чрез ищеца, но по делото са налични писмени доказателства - писма, изходящи от
ДА „ДРВЗ” (том I, л.
Установената липса на първия елемент от
състава на придобивната давност – упражняване на
фактическо господство върху имота с намерението същият да се свои, прави
безпредметно обсъждането дали е изтекъл
законоустановения период от време.
Единствено в допълнение следва да се посочи
следното:
Дори да се приеме, че след 10.8.2006 г. (от
който момент ДА „ДРВЗ” изявява желанието си наемните правоотношения между
страните по повод имота да бъдат прекратени) ищецът от държател се е превърнал
във владелец, то до подаване на исковата молба, респ. на нейните отговори, не е
изтекъл необходимият десетгодишен срок за придобиване на имота по давност. Действително, настоящото дело е
образувано по предявени отрицателни искове, което обаче не променя предмета на делото, който
е за установяване по отношение на ищеца, че
ответниците не са собственици на спорния имот. При образувано
съдебно производство по повод този
имот в хипотезата на отрицателен установителен иск, самото поведение
на ищеца (завеждането на иска) обуславя
извод, че ответниците спорят
собствеността върху имота (каквито са и твърденията на ищеца), тъй като, ако се
приеме
обратното би
означавало, че такъв иск е лишен от правен
интерес. Оспорването на отрицателния
иск е достатъчно, за да се
приеме, че поведението на ответниците е
такова, че води
до спиране на давността, имайки
в предвид и че в тази хипотеза ответниците не могат да предявят насрещен
положителен установителен иск. Или иначе казано,
самото оспорване и
претендиране собствеността от страна на ответниците всъщност представлява възражение срещу
иска, предвид обърнатата доказателствена тежест
при отрицателния установителен иск, при
който именно ответникът следва да изчерпи всички основания придобиване правото
на собственост, за което възражение, на свой ред, законодателят не е поставил специални изисквания от към форма.
По разноските.
На
основание чл. 78, ал.
3 и
ал. 4 ГПК ответниците имат право на разноски. Такива разноски са претендирани
от процесуалните представители на ответниците Р.И., от една страна, и И.С. и С.С.,
от друга. По делото е представен
договор за правна защита и
съдействие (том II, л.
137), според който от
страна на ответниците И.С. и С.С. не е било платено възнаграждение,
понеже същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата, като в
съдебно заседание процесуалният представител на ответниците направи искане за
определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Според чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по
ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставките
на тази разпоредба са налице, тъй като видно от представения договор за правна
защита не е било уговорено възнаграждение, а е уговорена безплатна правна
помощ. Следователно адвокатът има право на възнаграждение, като според
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в полза
на адв. Д. следва
да се присъди възнаграждение в размер на 597.16
лева. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (том II, л. 121), според който от страна на ответницата Р.И. е бил заплатен
адвокатски хонорар в размер на 2 000 лева и доколкото по делото не е направено
възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, в полза на
ответницата следва да бъде присъдена посочената сума.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено по
отношение на Д. а. „Д. р. и в.з.”, че наследниците на МН. (Х.) Хр., починал на 13.11.1967 г., а именно: Р.Р.И., ЕГН **********, Т.Х.К., ЕГН **********,
Ю.Х.К., ЕГН **********,
Б.И.Л., ЕГН **********, В.Г.Г., ЕГН **********, К.М.Г., ЕГН **********, Г.М.Д.,
ЕГН **********, Й.Р.С., ЕГН **********, М.И.М., ЕГН **********, А.М.М., ЕГН **********,
Д.М.М. - В., ЕГН **********, А.Й.М., ЕГН **********, М.Р.Т., ЕГН ********** и
С.М.А., ЕГН **********; че наследниците на С. М. Н. (Х.), починал на 27.5.1979
г., а именно: С.М.С., ЕГН **********, Б.М.С., ЕГН **********, И.М.С., ЕГН **********
и С.Й.К., ЕГН **********; и че наследниците на Н.а М. Х., починал на 17.5.1970
г., а именно: Н.М.С., ЕГН **********, С.М.Т.,
ЕГН ********** и В.В.С., ЕГН **********, не са собственици на дворно
място с площ от 4 800 кв.м., описано в АДС № 1787/21.X.1958
г., находящо се в местността „Б. т.”
в землището на гр. Дебелец, понастоящем представляващо реална
част от поземлен имот с идентификатор 20242.0.190 по КККР в землището на гр. Дебелец, целият с площ от
Скица-Приложение №
1 към съдебно-техническа експертиза, находяща се на л. 555, том II от делото,
изготвена
от вещото лице инж. С.Г., е приподписана от съдията
и е неразделна част от настоящото решение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете за признаване за установено по
отношение на Д. а. „Д. р. и в.з.”, че наследниците на МН. (Х.) Хр., починал на 13.11.1967 г., а именно: Р.Р.И., ЕГН **********, Т.Х.К., ЕГН **********,
Ю.Х.К., ЕГН **********,
Б.И.Л., ЕГН **********, В.Г.Г., ЕГН **********, К.М.Г., ЕГН **********, Г.М.Д.,
ЕГН **********, Й.Р.С., ЕГН **********, М.И.М., ЕГН **********, А.М.М., ЕГН **********,
Д.М.М. - В., ЕГН **********, А.Й.М., ЕГН **********, М.Р.Т., ЕГН ********** и
С.М.А., ЕГН **********; че наследниците на С. М. Н. (Х.), починал на 27.5.1979
г., а именно: С.М.С., ЕГН **********, Б.М.С., ЕГН **********, И.М.С., ЕГН **********
и С.Й.К., ЕГН **********; и че наследниците на Н.а М. Х., починал на 17.5.1970
г., а именно: Н.М.С., ЕГН **********, С.М.Т.,
ЕГН ********** и В.В.С., ЕГН **********, не са собственици на сгради
с идентификатори 190.005 и 190.007, находящи се в поземлен имот с идентификатор
20242.0.190 по КККР в
землището на гр. Дебелец, като ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 276/2016 г. по описа на Районен съд, гр. В.
Търново в тази му част.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение за процесуално представителство на ответниците С.М.С.
и И.М.С. в размер на 597.16 (петстотин
деветдесет и седем лева и шестнадесет ст.) лева, като ОСЪЖДА Д. а. „Д. р. и в.з.” да заплати на адвокат К. Тотева Димова - Д. сумата от 597.16 (петстотин деветдесет и седем лева и шестнадесет ст.) лева,
определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.
дело № 276/2016 г. на Районен съд, гр. В. Търново.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, Д.
а. „Д. р. и в.з.” да заплати на Р.Р.И.,
ЕГН ********** сумата от 2
000.00 (две хиляди) лева, представляваща направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на Министерство на регионалното развитие и благоустройството в
качеството на трето лице-помагач на ищеца Д. а. „Д. р. и в.з.”.
Решението в
частта, с която е прекратено производството по делото, има характер на
определение и може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му. В останалата си част решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: