Р Е Ш Е Н И Е
№ 444 04.04.2022 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на четиринадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 2743 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 195б, ал. 1 и 2 и чл. 194,
ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите (ЗВ).
Делото е образувано по жалба от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. ”Победа“, ул. “Генерал Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от инж. Г. Й. Т. – изпълнителен директор, против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 7/18.11.2021 г., издаден от
директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР), с който по
отношение на жалбоподателя е установено задължение в размер на 80 907,02
лева (главница), представляващо непогасен остатък от такса за периода
01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. за правото за водовземане за питейно-битови нужди
от воден обект – язовир „Камчия“, изграден на река Луда Камчия, на 3 км над с.
Камчия, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, предоставено по силата на Разрешително за
водоползване № 0308/20.05.2004 г., изменено с Решение № 256/17.08.2010 г. и
продължено и изменено с Решение № 163/08.09.2020 г., издадени от Министъра на
околната среда и водите с цел и място на водоползване: за Питейно-битово водоснабдяване
на населени места от общините Бургас, Сунгурларе, Карнобат, Айтос, Камено,
Несебър, Поморие, Руен и Созопол, изчислена съгласно чл. 3, ал. 1, във връзка с
чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал.1, т. 1 от Тарифата за таксите за
водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №
383/29.12.2016 г. /обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., при
единичен размер на таксата от 0.02 лв./куб. м., за иззети водни количества
39 779 562 куб. м., възлизаща в общ размер на 795 591,24 лв.,
частично погасена с плащане в размер на 714 684,22 лв. – общо дължима сума
в размер главница 80 907,02 лева, ведно със законната лихва, считано от
16.02.2021 г. до окончателно й изплащане.
Иска се отмяна на оспорения
административен акт като незаконосъобразен и издаден в противоречие с
процесуалния и материалния закон. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, се представлява от адв. П.,
която поддържа жалбата и моли за отмяна на административния акт. Иска
присъждане на направените по делото разноски. Представя по делото писмена
защита, в която излага допълнителни съображения за отмяна на оспорения
акт.
Ответната страна ДИРЕКТОР НА
БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ЧЕРНОМОРСКИ РАЙОН“ - ВАРНА, се представлява от Де. Г.- С.,
която оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира
разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД гр. Бургас е титуляр на Разрешително № 0308/20.05.2004 г.
/л. 13-14 от делото/, изменено с Решение № 256/17.08.2010 г. /л. 15-16 от
делото/ и продължено и изменено с Решение № 163/08.09.2020 г. /л. 17-20 от
делото/, издадени от Министъра на околната среда и водите, за правото за
водовземане от язовир „Камчия“, изграден на река Луда Камчия, на 3 км. над с.
Камчия, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, с място на водовземане – водовземна кула
на яз. „Камчия“, с цел на ползването: Питейно-битово водоснабдяване на населени
места от общините Бургас, Сунгурларе, Карнобат, Айтос, Камено, Несебър,
Поморие, Руен и Созопол, с разрешен годишен воден лимит 64,7 млн. куб.
м./годишно. Разрешителното е издадено с начален срок на действие 20.05.2004 г.
и краен срок – 20.05.2030 г.
С писмо
вх. № 26-00-4885/А3/29.01.2021г. по описа на БДЧР, "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД гр. Бургас е представило декларация
по чл. 194б от Закона за водите /л. 49-51 от делото/, с която е декларирано
иззети водни количества от яз „Камчия“ по Разрешително № 0308/20.05.2004 г. в
размер на 35 734 078 куб. м. за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г.,
за които е определило дължима такса в размер на 714 681,56 лв. В приложена
към декларацията справка, за източените и подадените водни количества от яз.
„Камчия“ за 2020 г. е посочено, че подадените водни количества за „В и К“ ЕАД –
Бургас са в размер на 35 734 078 куб. м. и за технологични нужди на
ПСПВ в размер на 4 045 484 куб. м.
Съобразно размера, общо подаденото количество за
иззетите повърхностни води и съгласно пар. 1 от ДР на ЗВ /според който
„водовземането“ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водни
обекти/, административният орган е изчислил дължимата такса
от „В и К“ ЕАД – Бургас в размер на 795 591,24 лв. на база иззетите от
дружеството 39 779 562 куб. м. водни обеми от яз. „Камчия“ по
формулата в чл. 11 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден
обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2017г., обн. ДВ бр.
2/06.01.2017г.
С писмо изх.
№ 26-00-4885/А46/20.05.2021 г. /л. 52 от делото/, получено по пощата от
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Бургас на 21.05.2021 г.,
дружеството било уведомено, че в декларацията по чл. 194б от Закона за водите
не са включени всички водни количества, посочени в представената към нея
справка за 2020 г., като водите за „технологични нужди на ПСПВ Камчия“. На
дружеството е даден 14 дневен срок да подаде коригираща декларация, като
отстрани несъответствията.
С писмо
вх. № 26-00-4885/А47/07.06.2021 г. /л. 54-58 от делото/, "Водоснабдяване и канализация" ЕАД
гр. Бургас възразило срещу начина на изчисление на таксата за водовземане от
язовир Камчия, като посочило, че не дължи такса за
водовземане, което се ползва за технологични нужди, тъй като това количество не
се ползва за водоснабдяване, а се връща обратно в реката.
С уведомление изх. № 26-00-4885/А48/29.06.2021 г. /л. 59 от
делото/, получено по пощата от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр.
Бургас на 30.06.2021 г., дружеството било уведомено за започване на
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за
задължението в размер на 295 591,24 лв., представляващо непогасен остатък
от такса водовземане от яз. „Камчия“ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020
г.
На
25.02.2021 г. "В и К" ЕАД гр. Бургас е извършило частично плащане на
дължимата такса в размер на 500 000, 00 лв., а на 02.07.2021 г. в размер
на 200 000,00 лв. На 15.09.2021 г. е извършило последно плащане в размер
на 14 684,22 лв.
Въз
основа на извършените плащания БДЧР е приело, че "В и К" ЕАД гр.
Бургас не е изплатило дължимата такса в пълен размер, за което е съставен Констативен
протокол № 776Б/29.10.2021 г. /л. 11-12 от
делото/, за извършен контрол за изпълнение на задължението по чл. 194, ал. 1,
т. 1, б. „а” и чл. 194б, ал. 4 от ЗВ, за изплащане такси водовземане, във
връзка със съставяне на АУПДВ по реда на чл. 166 от ДОПК.
Производството
е приключило с издаване на оспорения АУПДВ № 7/18.11.2021 г., издаден от директора на БДЧР,
с който по отношение на жалбоподателя е установено задължение в размер на 80 907,02
лева (главница), представляващо непогасен остатък от такса за периода
01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. за правото за водовземане за питейно-битови нужди
от воден обект – язовир „Камчия“, изграден на река Луда Камчия, на 3 км над с.
Камчия, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, предоставено по силата на Разрешително за
водоползване № 0308/20.05.2004 г., изменено с Решение № 256/17.08.2010 г. и
продължено и изменено с Решение № 163/08.09.2020 г., издадени от Министъра на
околната среда и водите с цел и място на водоползване: за Питейно-битово
водоснабдяване на населени места от общините Бургас, Сунгурларе, Карнобат,
Айтос, Камено, Несебър, Поморие, Руен и Созопол, изчислена съгласно чл. 3, ал.
1, във връзка с чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал.1, т. 1 от Тарифата за
таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС
№ 383/29.12.2016 г. /обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., при
единичен размер на таксата от 0,02 лв./куб. м., за иззети водни количества
39 779 562 куб. м., възлизаща в общ размер на 795 591,24 лв.,
частично погасена с плащане в размер на 714 684,22 лв. – общо дължима сума
в размер главница 80 907,02 лева, ведно със законната лихва, считано от
16.02.2021 г. до окончателно й изплащане.
АУПДВ бил връчен на "В
и К" ЕАД гр. Бургас с придружително писмо изх. № 26-00-4885/А52/18.11.2021
г. /л. 9-10 от делото/, получено по пощата от "Водоснабдяване и
канализация" ЕАД гр. Бургас на 19.11.2021 г. Недоволно от това,
дружеството подало жалба до АдмС – Бургас, чрез административния орган, с вх. №
26-00-4885/А53/30.11.2021 г. /л. 4-5 от делото/ .
По делото
е извършена съдебно-техническа експертиза, заключението на която е изготвено от
инж. Е. М.Т. и прието като доказателство
по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е АУПДВ № 7/18.11.2021 г., издаден от директора на БДЧР, с
който по отношение на жалбоподателя е установено задължение в размер на 80 907,02
лева (главница), представляващо непогасен остатък от такса за периода
01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. за правото за водовземане за питейно-битови нужди
от воден обект – язовир „Камчия“, изграден на река Луда Камчия, на 3 км над с.
Камчия, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, предоставено по силата на Разрешително за
водоползване № 0308/20.05.2004 г., изменено с Решение № 256/17.08.2010 г. и
продължено и изменено с Решение № 163/08.09.2020 г., издадени от Министъра на
околната среда и водите с цел и място на водоползване: за Питейно-битово
водоснабдяване на населени места от общините Бургас, Сунгурларе, Карнобат,
Айтос, Камено, Несебър, Поморие, Руен и Созопол, изчислена съгласно чл. 3, ал.
1, във връзка с чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал.1, т. 1 от Тарифата за
таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС
№ 383/29.12.2016 г. /обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.,
при единичен размер на таксата от 0,02 лв./куб. м., за иззети водни количества
39 779 562 куб. м., възлизаща в общ размер на 795 591,24 лв.,
частично погасена с плащане в размер на 714 684,22 лв. – общо дължима сума
в размер главница 80 907,02 лева, ведно със законната лихва, считано от
16.02.2021 г. до окончателно й изплащане.
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган - директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“,
овластен с нормата на чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите.
В производството по издаване на
акта не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да обосноват
отмяната му на това основание. Издаден е в предвидената от закона форма и
съдържа изискуемите реквизити. Жалбоподателят е надлежно уведомен за започване
на производството по съставяне на акта и на същия е предоставена възможност да
заяви становище и да ангажира доказателства. Актът е издаден въз основа на
направените при проверката констатации, съдържащи се в съставения констативен
протокол. Изпратена е покана за доброволно изпълнение на задълженията.
Съгласно
чл. 195б от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по
този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от
директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от
Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на
писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват
таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4.
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
Основният спор по делото е по
тълкуването и приложението на материалния закон, относно реда, по който следва
да бъде определен размера на задължението на дружеството - жалбоподател, дали в
размера на дължимата такса за водовземане, следва да се включи и
количеството вода, което се ползва за технологични нужди. Според оспорващия, за
тези употребени повърхностни води не следва да се дължи такса, тъй като те не се
ползват за водоснабдяване, а се връща обратно в реката. Според ответника такса
следва да се дължи за общия размер на иззетите повърхностни води, съгласно пар.
1 от ДР на ЗВ /според който „водовземането“ обхваща всички дейност, свързани с
отнемане на води от водни обекти/.
В
мотивите на акта органът правилно е приел за приложими нормите на чл. 194, ал.
1, т. 1 б. А и ал. 2 и чл. 194а от Закона за водите и чл. 7, ал. 1 от Тарифата
за таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване, съгласно
които за предоставеното право на водовземане от язовир Камчия „ВиК“ ЕАД дължи
такса, която се определя на база отнетия воден обем от язовира по показания на
монтирано работещо и отговарящо на нормативните изисквания измервателно
устройство на входа на пречиствателна станция Камчия за питейно водоснабдяване
(ПСПВ).
По-нататък
в мотивите си органът основателно е взел предвид, че язовир Камчия е включен в
Приложение № 1, т. 22, към чл. 13, т. 1 от Закона за водите на комплексните и
значими язовири публична държавна собственост. В тази връзка, съгласно чл.53 от
ЗВ, начинът на използване на водите на комплексните и значими язовири по
посоченото приложение се определя в годишен и месечни графици, които се
утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от
разрешителното за водовземане. В тази връзка по преписката е приложено копие от
утвърден от министъра на околната среда и водите график за използване на водите
на комплексните и значими язовири за съответните месеци на 2020 г., в
съответствие с които ВиК ЕАД е ползвало водни количества от язовир Камчия.
Дължимостта
на такса за водовземане въз основа на посочените разпоредби не е спорна между
страните по делото. Не е спорен и приложимия по тарифата размер на таксата за
водоползване, изчислен към съответното количество вода. Жалбоподателят обаче
счита, че използването на води за технологични нужди от пречиствателната
станция не представлява водовземане по смисъла на закона и затова върху тези
количества вода не следва да се начислява такса.
При така
установените факти по делото и въз основа на приложимите правни норми настоящият
състав счита, че с оспорения АУПДВ материалният закон е приложен правилно, а
оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Разпоредбата
на чл. 194, ал. 1, т. 1 от ЗВ ясно посочва, че таксата се дължи за водовземане,
т. е. значимият факт, при осъществяването на който възниква задължението за
заплащане на такса, е вземането на водата от водния обект. В този смисъл е и
легалната дефиниция на термина, дадена в § 1, т. 7 от ДР на ЗВ, съгласно която
водовземане е всяка дейност, свързана с отнемане на води от водните обекти.
Отнесено към процесния случай, това правило означава, че дейността на
жалбоподателя по пречистване на вода чрез ПСПВ Камчия, доколкото е свързана с
отнемане на води от язовир Камчия, представлява водовземане - основание по чл.
194, ал. 1, т. 1 б. А от ЗВ за възникване на задължението за заплащане на такса
по същата разпоредба, чийто размер е изчислен въз основа на количеството отнета
за тази дейност вода от язовира. Извън фактическия състав за възникване на
задължението за заплащане на такса е изтъкваното от жалбоподателя
обстоятелство, че използваната за технологични нужди вода в последствие е била
върната в друг воден обект. Благоприятните екологични аспекти на тази част от
дейността не са предвидени (към настоящия момент) от законодателя като
обстоятелство, влияещо на дължимостта или размера на таксата. Липсват законови
основания да се приеме, че количеството вода, което се използва за технологични
нужди от пречиствателната станция и се връща обратно във водния обект, не представлява
отнето количество вода по смисъла на чл. 194, ал. 2 от ЗВ, тъй като в закона
няма понятие „технологични нужди“. Няма спор по делото, че посоченото от
административния орган количество 4 045 484 куб. м. е отнето от водния обект-
язовир "Камчия" и същото е използвано от жалбоподателя за
технологични нужди. Следователно за него се дължи такса, определена по реда на
чл. 11, ал. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1 от Тарифата, в посочения от
административния орган размер.
В този
смисъл е и константната практика на ВАС на РБ – Решение
№ 8579 от 11.07.2016 г. по адм. д. № 10588/2014 г.; Решение № 7016 от 12.06.2015 г. по адм. д. №
10803/2014 г.; Решение № 3104 от 20.03.2015 г. по адм. д. № 2025/2014 г. и др.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материалните разпоредби и целта на
закона, поради което жалбата против него с искане за отмяната му се явява
неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този
изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на
направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява
основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на
възнаграждението следва да е 100.00 лева.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. ”Победа“, ул. “Генерал Владимир Вазов“ № 3, представлявано от инж.
Г.Й. Т. – изпълнителен директор, против Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 7/18.11.2021 г., издаден от директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ (БДЧР), с който по отношение на жалбоподателя е
установено задължение в размер на 80 907.02 лева (главница) , представляващо
непогасен остатък от такса за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. за правото
за водовземане за питейно-битови нужди от воден обект – язовир „Камчия“, изграден
на река Луда Камчия, на 3 км над с. Камчия, общ. Сунгурларе, обл. Бургас,
предоставено по силата на Разрешително за водоползване № 0308/20.05.2004 г.,
изменено с Решение № 256/17.08.2010 г. и продължено и изменено с Решение №
163/08.09.2020 г., издадени от Министъра на околната среда и водите с цел и
място на водоползване: за Питейно-битово водоснабдяване на населени места от
общините Бургас, Сунгурларе, Карнобат, Айтос, Камено, Несебър, Поморие, Руен и
Созопол, изчислена съгласно чл. 3, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 1, чл. 11,
ал. 1 и чл. 12, ал.1, т. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г. /обн. ДВ бр. 2
от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., при единичен размер на таксата от 0,02
лв./куб. м., за иззети водни количества 39 779 562 куб. м., възлизаща в общ
размер на 795 591,24 лв., частично погасена с плащане в размер на 714 684,22
лв. – общо дължима сума в размер главница 80 907,02 лева, ведно със
законната лихва, считано от 16.02.2021 г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. ”Победа“, ул. “Генерал Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от инж. Г.Й. Т. – изпълнителен директор, да заплати
на Басейнова дирекция „Черноморски район“ направените
по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 100,00 лева /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: