Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1484 09.07.2018 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 552/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., представлявана от С.П.Ч. против „Ерма 11“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от И.М.Ч. за приемане
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2869 лева главница,
представляваща стойност на консумирана топлинна енергия от м.07.2014г. до
м.07.2016г., сумата от 414.16 лева лихва за забава от 31.08.2014г. до
31.08.2017г., сумата от 42.02 лева, дължима за разпределение на топлинна
енергия от м.07.2014г. до м.07.2016г., сумата от 8.71 лева лихва за забава от
31.08.2014г. до 31.08.2017г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
С разпореждане от
22.01.2018г. делото е оставено без движение, като е задължен ищецът да отстрани
нередовностите, както следва: да заяви дали търси сумите за топлинна енергия на
договорно основание или на извъндоговорно основание. Уточнението се налага, тъй
като в обстоятелствената част от исковата молба се съдържа абзац, според който
между страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради
което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на кредитора. В
останалата част на исковата молба обаче се твърди, че ответникът е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и като такъв е следвало да заплаща
топлинната енергия, т.е. твърденията са, че съществува облигационно
правоотношение между страните. Ето защо следва да се уточни основанието на
иска. В тази връзка съдът е указал на ищеца, че основанието на иска по чл.422 ГПК следва да съвпада с основанието на вземането по заповедта за изпълнение. В
случая заповедта за изпълнение присъжда вземането като дължимо на договорно
основание.
В отговор ищецът е заявил, че
предявеният иск следва да се счита за осъдителен, като прави изменение на иска
от установителен в осъдителен. Заявено е изрично, че сумите се търсят на
извъндоговорно основание-неоснователно обогатяване, тъй като ответникът не е
сключил договор за продажба на ТЕ. С последваща молба повторно е изразена воля
искът да бъде изменен в осъдителен.
С определение от
08.03.2018г. съдът е приел заявеното изменение на иска от установителен в
осъдителен иск за следните суми: сумата от 2869 лева главница, представляваща
стойност на консумирана топлинна енергия от м.07.2014г. до м.07.2016г., сумата
от 414.16 лева лихва за забава от 31.08.2014г. до 31.08.2017г., сумата от 42.02
лева, дължима за разпределение на топлинна енергия от м.07.2014г. до
м.07.2016г., сумата от 8.71 лева лихва за забава от 31.08.2014г. до
31.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на молбата за изменение на
иска до окончателното изплащане, като искът се предявява на основание чл.59,
ал.1 ЗЗД – неоснователно обогатяване, изразяващо се в това, че ответникът е
ползвал услугите на ищеца без да има сключено договорно правоотношение.
Прекратено е производството по първоначално
предявения установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за посочените суми и е
обезсилена заповедта по чл.410 ГПК.
Ответникът е подал
отговор, в който оспорва иска. Заявява, че дружеството не е потребявало
топлинна енергия за процесния период. Оспорва разпределението на топлинната
енергия. Дружеството, извършило разпределението, е нямало мандат да извършва
тази дейност. Оспорва като неверни и неистински представените писмени
доказателства. Моли се за отхвърляне на иска.
“Техем сървисис“ ЕООД – помагач
на страната на ищеца, счита иска за основателен и доказан.
Бургаският районен съд, като
съобрази доказателствата и закона, намери следното:
Искът е частично основателен.
Предвид представените по делото
доказателства и доводите на страните по делото, БРС намира, че ответникът като
юридическо лице е “небитов клиент“ по смисъла на разпоредбата на §1,
т.33а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ.
Легалната законова дефиниция за “небитов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно
разпоредбата на §1,
т.2а от ДР на ЗЕ “битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ,
както в отменената редакция на закона (§1, т.42 и т.43), така и в действащата,
следва че законодателят е използвал като
критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект
(физическо или юридическо лице); нуждите, за
които той ползва/купува енергия (битови -
за домакинството си, или небитови – по
арг. на противното, такива които не задоволяват битови
нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Дефинираните
с двете обсъждани правни норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно
всички възможни случаи в практиката.
В случая ответникът е търговец – юридическо лице. При осъществяване
на своята дейност, а не при задоволяване на битови
нужди, той е
придобил собствеността върху топлоснабдения имот. Несъмнено е, че ответното търговско дружество няма
домакинство, няма собствени битови нужди, което сочи на небитово ползване на
топлоенергията.
От горното следва, че ответникът
е “небитов клиент“,
спрямо когото е приложима разпоредбата на
чл.
149, ал.1, т.3 ЗЕ, която изисква сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Договорът се сключва при ОУ по чл.
298, ал.1, т.2 от ТЗ, които обаче стават задължителни за страните по търговската сделка –ако такава
бъде сключена. Разпоредбата на чл.149,
ал.1, т.3 от ЗЕ (както в действаща редакция – изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г. – приложима към процесния период, така и в предишната
редакция) предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата
на писмени договори при общи условия, сключени между производител и пряко
присъединен потребител (клиент – ред. ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г.) на топлинна енергия за стопански нужди.
Предвидената писмена форма е такава за действителност на правоотношението.
Ответното дружество е “небитов клиент“
по смисъла на §1,
т. 33а от ДР на ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г, която е приложима през процесния период, или - “потребител
за стопански нужди“ по §1,
т. 43 от ДР на ЗЕ /изм. и доп. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм. ДВ, бр. 54 от
2012 г./ и това обстоятелство е изрично
признато в исковата молба и се извежда не само от качеството му на търговец, а
и по аргумент от противното на нормата на §1,
т. 2а от ДР на ЗЕ /нова, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./,
която определя битовия клиент като такъв,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди, каквито ответното дружество няма и за каквито не би могло да я
използва. Ето защо, доказване наличието на валидно облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна
енергия между страните в настоящото производство е
само с доказателства за сключването на
договор в изискуемата писмена форма, какъвто не е
бил сключен между ищеца и ответното дружество. В исковата молба ищецът изрично
твърди, че между него и ответното дружество не е сключен писмен договор за
топлоснабдяване, т.е. следва да се приеме, че липсва възникнало облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Тук следва да се посочи разликата между хипотезата на
договор за търговска продажба на топлинна
енергия за небитови нужди, и хипотезите на договор за търговска продажба на топлинна енергия за битови
нужди, който се счита за сключен и с конклудентни действия - арг. чл.150,
ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ),
т.е. писмена форма не е предвидена. В този случай топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията Общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите - арг. чл.150,
ал.2 ЗЕ. В този случай договорната връзка се предполага по силата на
закона, тъй като съгласно чл.153,
ал.1 Закона за енергетиката (чл.
106а, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм/) всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие. Това обаче не важи за
възникване на договорното правоотношение с небитовите клиенти, тъй като спрямо
тях не са приложими публикувани ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди
по чл.
150, ал.1 от ЗЕ, а се изисква изрично сключването на писмен договор.
С оглед на горното, районният
съд намира, че след като страните по настоящето дело – небитов клиент и “Топлофикация – София“, не са сключили
писмен договор, съгласно изискването на чл.149,
ал.1, т.3 от ЗЕ, между тях липсва възникнало валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия, по силата на което да бъде ангажирана договорната отговорност на
ответника за заплащане на претендираните
суми. Ето защо, след като не е установен
източник на облигационно договорно отношение между страните, и ако е ползвана услугата за топлоснабдяване на процесния имот от ответника, той дължи
сумите за използвана топлинна енергия на
основание чл.59 ЗЗД.
Данните сочат, че “Ерма 11“ ЕООД
е било собственик на имота, представляващ апартамент в гр.С.. С нот.акт № **/**.**.****г., том *, рег. № ***, дело № **/****г. “Ерма 11“ ЕООД е
учредило в полза на Р.М.В. пожизнено вещно право на ползване върху имота, като същевременно
е продало същия имот на М.И.С.. Следователно Ерма 11 ЕООД е било собственик на
имота до 16.02.2016г. и само до тази дата следва да отговаря за плащането по
повод ползваната топлинна енергия.
Ползването на енергия се доказва
от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, според която в
процесния имот не се ползва отопление от радиатори и няма индивидуални
разпределители за отчитане. Начислявана е топлинна енергия от щранг, за топла
вода и за сградна инсталация. За периода от юли 2014г. до май 2016г. се дължат
суми както следва: сума за БГВ – 840.55 лева и сума за отопление – 1876.71 лева
или общо 2717.26 лева. Това е сумата, на която се оценява потребената топлинна
енергия за имота. Изготвена е и счетоводна експертиза, според която за
неизплатените суми са издадени съответните фактури.
Според чл.59,
ал.1 ЗЗД вън
от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В случая, искът по чл.59, ал.1 ЗЗД се
доказва на първо място в своето основание. Ответникът е собственик на имота,
налице е потребена топлинна енергия, но липсва между страните облигационна
връзка, доколкото не е бил подписван писмен договор за топлоснабдяване. Ищецът
не може, поради липсата на писмен договор, да търси на договорно основание
сумите, дължими за изконсумираната енергия. Ето защо пътят му за защита е искът
по чл.59, ал.1 ЗЗД, като претендира сумите на плоскостта на неоснователното
обогатяване. Такова е налице – ответникът е потребявал топлинна енергия, не е
подписал обаче писмен договор с ищеца, като по този начин се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, който пък се е обеднил, предоставяйки енергията.
За да се избегне неоснователно обогатяване, ответникът трябва да върне на ищеца
това, с което се е обогатил, до размера на обедняването. По тези мотиви искът
се доказва по основание.
Както обаче стана ясно, не през
целия период ответникът е бил собственик на апартамента. Ответникът е бил
титуляр на собствеността до 16.02.2016г. Ето защо следва да отговаря за плащане
на сумите само до февруари 2016г. Видно от таблицата, приложена към
експертизата, сумите за отопление, дължими от юли 2014г. до февруари 2016г.
възлизат на 1831.09 лева /сумата е изчислена от съда чрез сборуване на
отделните месечни такси/. Също видно от таблицата, сумите за БГВ възлизат за
периода на 729.59 лева. Общо дължимите суми се равняват на 2560.68 лева
/1831.09+729.59/. В случая съдът намира, че обогатяването е равно на
обедняването. Следва решение, с което ответникът се осъди на основание чл.59 ЗЗД да заплати на ищеца 2560.68 лева стойност на консумирана топлинна енергия
за периода от юли 2014г. до февруари 2016г., ведно със законната лихва от
подаване на молбата за изменение на иска, като се отхвърли претенцията за
горницата до 2869 лева и за периода от март до юли 2016г.
Сумата от общо 42.02 лева за
разпределение на топлинната енергия се дължи от ответника. Посочената такса е дължима
по силата на действащата нормативна уредба, като според счетоводната експертиза
тази такса е фактурирана с редица фактури, издадени в периода от май 2015г. до
февруари 2016г., т.е. за целия период, в който имотът е бил собствен на
ответното дружество. Следва решение, с което то се осъди да заплати стойността
на дяловото разпределение, ведно със законната лихва от подаване на молбата за
изменение на иска, като се отхвърли искът за периода март-юли 2017г.
Претенцията за осъждането на ответника да заплати лихви за
забава върху двете главници съдът намира за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.86,
ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като според чл.
84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
случая вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване и задължението
не е с определен срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в
забава след покана от страна на кредитора. Претенцията относно вземане за обезщетение за
забава чл.86,
ал.1 от ЗЗД би била основателна само за
периода от поканата по чл.84,
ал.2 от ЗЗД, а не от деня на който е
била дължима месечната вноска за топлинна
енергия, тъй като в случая нямаме договорна връзка и разпоредбите на ОУ не
могат да намерят приложение, включително и по отношение на падежите на плащане
на задълженията. След като искът е на плоскостта на неоснователното
обогатяване, за да изпадне длъжникът в забава, трябва да бъде поканен да плати.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест
в процеса да установи, че е отправил до ответника покана за плащане на процесните задължения преди завеждане
на делото, не ангажирал доказателства в тази насока. Ето защо за периода преди
подаване на исковата молба не се дължи лихва за
забава и процесните парични вземания не са
възникнали, поради което и претенциите за двете лихви следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца
разноски от 701.53 лева, съразмерно на уважения иск.
Водим от горното, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Ерма 11“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от И.М.Ч.
на основание чл.59, ал.1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр.С., представлявана от С.П.Ч. сумата от 2560.68 лева /две хиляди петстотин и
шестдесет лева и шестдесет и осем стотинки/ главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода от
м.07.2014г. до м.02.2016г., консумирана без наличието на правно основание, ведно със
законната лихва от подаване на молбата за изменение на иска – 08.02.2018г. до
окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2560.68 лева до 2869 лева и за периода от
м.03.2016г. до м.07.2016г.
ОСЪЖДА „Ерма 11“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от И.М.Ч.
на основание чл.59, ал.1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., представлявана от С.П.Ч. сумата от 42.02 лева /четиридесет и два лева и
две стотинки/, дължима за разпределение на топлинна енергия за периода от от
м.07.2014г. до м.02.2016г., която топлинна енергия е консумирана без правно
основание, ведно със законната лихва от подаване на молбата за изменение на иска –
08.02.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от м.03.2016г. до м.07.2016г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявана от С.П.Ч. за осъждането на „Ерма 11“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от И.М.Ч. да заплати сумата
от 414.16 лева /четиристотин и
четиринадесет лева и шестнадесет стотинки/ лихва за забава върху главницата от
2869 лева, представляваща стойност на консумирана топлинна енергия, за периода от
31.08.2014г. до 31.08.2017г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
представлявана от С.П.Ч. за осъждането на „Ерма 11“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от И.М.Ч. да заплати сумата
от 8.71 лева /осем лева и седемдесет
и една стотинки/ лихва за забава върху главницата от 42.02 лева, дължима за
разпределение на топлинна енергия, за периода от 31.08.2014г. до 31.08.2017г.
ОСЪЖДА „Ерма 11“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Б., представлявано от И.М.Ч. да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявана от
С.П.Ч. сумата от 701.53 лева /седемстотин
и един лева и петдесет и три стотинки/ съдебно-деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.