Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №13420/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Р.Д.М.
срещу З.Л.И. АД, с която е предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 26000 лв.,
представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди и за сумата от 421 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от произшествие, осъществено на 05.03.2017 г.,
вследствие на което е пострадал ищецът. Претендира лихва за забава от датата на
претенцията при застрахователя – 13.04.2017 г. и направените по делото
разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило
се на 05.03.2017 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди
– болки и страдания и е направила разноски за лечението си.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
застрахованият водач да е нарушил правилата за движение, с което да е причинил
произшествието, оспорва твърдените от ищцата вреди и претендирания размер. Позовава
се на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Установява се от писмените доказателства (констативен
протокол от 05.03.2017 г. – л.8 и скица – л.12) и авто-техническата експертиза,
че на 05.03.2017 г. на кръстовището на ул. Бъднина и бул. Ал. Малинов, се е
осъществило пътнотранспортно произшествие при следния механизъм: лек автомобил
„Тойота” с рег.№ *********, управляван от К.Д., се е движил по ул. Бъднина,
обозначена с пътен знак като път без предимство и на кръстовището с бул. Ал.
Малинов се е сблъскал с движещия се с обозначения като път с предимство
булевард автомобил „Пежо“, в който като пътник на задната седалка зад шофьора е
пътувала ищцата. Ударът, настъпил между двете превозни средства, се е
осъществил в зоната до седалката на ищцата. Съдът приема, че причина за
произшествието са субективните действия на водача на автомобила „Тойота”, който
не изпълнил задължението си да пропусне пътното превозно средство, движещо се
по път с предимство. Поради това съдът приема, че водачът е извършил нарушение
на чл.50, ал.1 ЗДвП.
От заключението на съдебно-медицИ.ката експертиза по
делото се установява, че в резултат на произшествието пострадалата Р.Д.М. е
получила следните травматични увреждания: контусия
на гръбначния стълб в поясната област, травматична дискова херния, травма на
нервни коренчета в поясно-кръстния отдела на гръбначния стълб. След инцидента пострадалата е постъпила в УМБАЛ „Света Анна“, гр.София,
Клиника по неврохирургия, където е провела 3-дневно болнично лечение,
ппредложено й е оперативно лечение на дисковата херния, което е отказала,
лечението е продължено медикаментозно и рехабилитационно в домашни условия.
Възстановяването на пострадалата е продължило около 6 месеца. В резултат на
получените травматични увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки и
страдания за срок от около 30 дни и умерени болки до 6 месеца, продължващи в
лека степен. В момента при пострадалата е налице умерено изразен болков синдром
в поясно-кръстната област на гръбначния стълб, която обаче се дължи и на
получените травматични увреждания и на съпътстващи дегенеративно промени в
областта на гръбначния стълб, които не са в причинна връзка с произшествието.
От показанията на свидетеля А.М., син на ищеца, се
установява, че ищцата е имала болки в цялото тяло непосредствено след
произшествието, домашното лечение е протекло на легло, била е подпомагана от
сина си в ежедневието и за битовите си нужди, което е било източник на
дискомфорт за ищцата. Нараняванията й са я затруднили да управлява автомобил,
поради което е загубила работата си като търговски представител, продължава да
избягва да пътува с автомобил.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия
автомобил „Тойота” с рег.№ *********, което съдът намира за противоправно – в
нарушение на чл.50, ал.1 ЗДвП. Съдът намира, че от писмените доказателства,
съставени от органите на административно-наказателното производство, от медицИ.ките
документи, съдебно-медицИ.ката експертиза, както и показанията на свидетеля М.безпротиворечиво
се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това
следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Г.П.при управление
на лек автомобил „Ровер” с рег.№ ********.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното
ПТП за лек автомобил „Тойота” с рег.№ ********* е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и
ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието между тях
е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – характер и
естество на телесните увреждания, интензитет и продължителност на болката,
период на възстановяване, наличието на трайни последици за здравето на
пострадалата – болков синдром, както и обстоятелството, че той се дължи както
на травмите от произшествието, така и на дегенеративни промени, налични при
ищцата, които не са в причинна връзка с произшествието. Освен това следва да се
съобрази, че ищцата е жена в зряла възраст, преживяла силен стрес, довел до загуба
на работата й поради невъзможността да шофира, както поради физическите болки,
така и от страх от пътуване с автомобил. В същото време произшествието не е
довело до сериозни физически травми – липсват счупвания, оперативно лечение и тежки
рани.
Поради което съдът, при преценка на събраните
доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, наличието на
трайни последици за здравето на пострадалата, които само частично се дължат на
произшествието и отнасяйки ги към възрастта и начина й на живот, както и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 18000 лв. До посочения размер искът следва да се
уважи и да се отхвърли до размера от 26000 лв.
Основателната е претенцията за обезщетение за
имуществени вреди, От представените писмени доказателства (л.16-20) и медицИ.ката
експертиза се установява, че ищцата е направила разходи за лечението си, които
са в причинна връзка с травматичните увреждания, в размер на 421 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване. От заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-техническата
експертиза се установява, че поради естеството на удара – страничен и точно в
зоната на седалката, в която е пътувала ищцата, травмите могат да се получат както
при правилно поставен предпазен колан, така и при пътуване без колан. Ето защо
съдът приема, че по делото е доказано, че наличието или липсата на поставен
предпазен колан не влияе на обема на настъпилите вреди. Възражението за
съпричиняване е неоснователно.
На
ищцата следва да се присъди законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава
отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху
обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата
на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от представения с исковата молба отговор на претенция до застрахователя, претенцията
е постъпила и щетата е образувана на 13.04.2017 г. Съдът приема, че това е
най-ранната дата на уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното
събитие, поради което от тази дата застрахователят дължи лихва за забава.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 922,15 лв.
адвокатско възнаграждение.
На ответника следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 90,84 лв. разноски по делото за експертиза,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Не следва да се присъждат разноски за
адвокат, тъй като по делото не са представени доказателства за плащане на
адвокатско възнаграждение, нито в какъв размер е уговорено същото. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение, но процесуални действия не са извършени от
юрисконсулта, чието пълномощно е депозирано.
Ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 770 лв. –
държавна такса и 300 лв. - разноски.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И.АД, ЕИК:********, да заплати на Р.Д.М., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 18000 лв., представляваща
обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за вреди от ПТП, осъществено на 05.03.2017 г., заедно със законната лихва от 13.04.2017 г. до окончателното плащане,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 421 лв., представляваща
обезщетение за
имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
вреди от ПТП, осъществено на 05.03.2017 г., заедно със законната лихва от 13.04.2017 г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди разликата до пълния предявен
размери от 26000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И.АД, ЕИК:********, да заплати на
адв. Е.П.Ж., личен номер: *********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 922,15 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Р.Д.М., ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И.АД, ЕИК:********, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 90,84
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И.АД, ЕИК:********, да заплати по сметка
на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 770 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 300 лв.,
представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: