Определение по дело №10035/2019 на Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№

04.04.2019 г., гр. Габрово

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на четвърти април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ

                                                         

като разгледа докладваното от съдия С. Миланези ч. гр. д. № 35/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 255 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на молба за бавност от Г.А.Ч. по гр. д. № 5055/2018 г. на Районен съд Русе, препратена за разглеждане на ГбОС, на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК, с определение № 85/26.03.2019 г. постановено по в. ч. гр. д. № 100/2019 г. по описа на ВТАС. В молбата се излага, че съдът не се е произнесъл по направените от Г. Ч. процесуални искания, както следва: по искането му за освобождаване от държавна такса, за назначаване на процесуален представител и по искането му за отвод на съдията ат РС - Русе. Моли да се определи подходящ разумен срок на Районния съд за произнасяне по заявените от него процесуални искания.

Приложено е становище от Ивайло Иванов - съдия докладчик по ч. гр. д. № 5055/2018 г., в което се излага, че молбата е неоснователна. Твърди, че се е произнесъл по искането за освобождаване от държавна такса, като го е оставил без уважение, а по искането за правна помощ не се е произнесъл, тъй като молбата е процесуално недопустима. Направеният отвод е несъстоятелен, тъй като не се е произнасял по същество на правния спор, т.е. няма причина да се отвежда.

За да се произнесе, настоящият състав на съда съобрази следното:

Пред Районен съд Русе е постъпила молба с вх. № 28710/06.07.2018 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 47/09.07.2014 г. по гр. д. № 993/2003 г. по описа на РС- Русе, като по подробно изложени мотиви, е поискал обезсилване на оспореното решение. В молбата си прави искане за отвеждане на съдиите в РС- Русе, защото му било известно, че са ответници и е поискал процесуален представител, понеже няма пари за адвокат.

С определение № 6335/03.08.2018 г. съдът е оставил без разглеждане депозираната молба за поправка на очевидна фактическа грешка, като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото.

Постъпила е жалба от Г. Ч. срещу така постановеното определение, която е администрирана от съда и е указано жалбоподателят да внесе 15 лв. за подадената жалба.  Жалбоподателят е депозирал молба за освобождаване от държавна такса, която първоинстанционният съдът е оставил без уважение, с разпореждане от 08.09.2018 г. и му е указано отново да представи документ за внесена държавна такса. Съобщението за разпореждането на съда е получено от жалбоподателя на 16.10.2018 г. лично.

Поради невнасяне на таксата от 15 лв., РС - Русе е върнал жалбата на Г. Ч. срещу постановеното от съда определение № 6335/03.08.2018 г. по ч. гр. д. № 5055/2018 г. по описа на съда. След получаване на съобщението за връщане на жалбата на 30.11.2018 г., молителят е депозирал настоящата молба за бавност. 

Настоящият състав на съда намира, че искането за определяне на срок при бавност е неоснователно, тъй като производство по чл. 255 от ГПК е приложимо, когато съдът необосновано забавя процесуалните действия по делото. За да е налице нужда от намеса на горестоящия съд, е необходимо да има законосъобразна нужда за определено процесуално действие и то да не е извършено. В конкретния случай и при така установените факти, настоящият състав на съда намира, че не следва да се определя срок за изпълнение на процесуални действия на РС- Русе по гр. д. № 5055/2018 г., тъй като съдът се е произнесъл по направеното искане  за освобождаване от държана такса своевременно и в този смисъл не е налице забавяне от страна на Районния съд. Фактът, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по поискания отвод на съда, не опорочава извършените действия от същия, а и не е налице забавяне, защото с произнасянето си по молбата е видно, че същият не го е приел. Относно искането за правна помощ, действително съдът не се е произнесъл, но то е направено с първоначалната молба за поправка на очевидна фактическа греша и в последствие не е поддържано от молителя, а самата молба е оставена без разглеждане като недопустима и по аргумент на чл. 24, т. 2 от ЗПрП такава не се предоставя в тази хипотеза. Поради изложеното съдът намира, че като неоснователна молбата следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Габровският окръжен съд.

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата за бавност от Г.А.Ч. по гр. д. № 5055/2018 г. на Районен съд Русе, препратена за разглеждане на ГбОС, на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК, с определение № 85/26.03.2019 г. постановено по в. ч. гр. д. № 100/2019 г. по описа на ВТАС, за определяне на срок на Русенския районен съд, за произнасяне по молбата му за предоставяне на правна помощ, освобождаване от държавна такса и отвод на докладчика по делото, като неоснователна.

  Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: