Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 21.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
осми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4894 по описа на съда за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от ***, ***,
чрез юрисконсулт *** против А.П.Г. с ЕГН
**********,***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 841,68 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2013г. до
31.12.2015 г. и лихва за забава върху главницата в размер на 96,14 лв. за
периода от 04.02.2014г. до 21.01.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 489/16г. на
*** до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответницата, като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за
периода от 01.12.2013г. до 31.12.2015 г.
не е погасила своите задължения към ищцовото дружество за процесния
топлоснабден имот – апартамент с ***, като начислената за този период сума за
ползвана топлинна енергия възлизала в размер на 841,68 лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по
изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата, в която се намира имота – *** на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от
*** за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел
VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради
неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за забава,
изчислявана в размер на 96,14 лв. за периода от 04.02.2014г. до 21.01.2016г.
Излага се, че процесните суми били
претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№489/2016г. по
описа на ***, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, но срещу нея постъпило писмено възражение от длъжника в законоустановения
срок.
Отправя се искане за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответницата за следните суми: 841,68лв.
– главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2013г.
до 31.12.2015г. и лихва за забава върху главницата в размер на 96,14 лв. за
периода от 04.02.2014г. до 21.01.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 489/2016г.
на *** до окончателното изплащане на сумата
Ответницата А.П.Г. не е депозирала
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, но се явява лично в с.з., в което
признава исковете, като твърди, че в хода на делото е заплатила суми в общ
размер на 200лв.
С определение от 13.09.2016г. е конституирано на основание
чл.219 от ГПК в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца ***.
Същото не е ангажирало становище по исковите претенции.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от
заповедния съд по ч.гр.д.№489/2016г. по описа на ***, поради което се явява
допустим и следва да се разгледа по същество.
Безспорно е между страните, че
ответницата А.П.Г. е собственик на процесния имот, ***. Безспорно е също така,
че за имота има открита партида при ***. Видно е от представеното извлечение от
счетоводна сметка по същата партида, както и от представените писмени
доказателства от *** че през периода от 01.12.2013г. до 31.12.2015г. е била начислена
сума в общ размер на 841,68лв. за консумирана топлоенергия. При
съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1
от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите
месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване
на законната лихва за периода на забава, *** е начислила върху дължимите
главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 96,14лв.
за периода от 04.02.2014г. до 21.01.2016г.
От представените преписи на фискални
бонове от 12.08.2016г., 23.08.2016г. и 27.09.2016г. се установява, че след
образуване на делото ответницата е заплатила в полза на ищеца суми в общ размер
на 200лв. Видно е от представените от ищеца счетоводни справки, че е приел за
погасени с тези плащания част от главница, от мораторна лихва и от законна
лихва.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Предвид безспорния между страните
факт, че ответницата А.Г. е собственик на процесния имот, за който има открита
партида при ищцовото дружество с ***, съдът приема, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150
от ЗЕ) при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Поради горното, съдът счита, че
ответницата дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия
до процесния имот през процесния период от 01.12.2013г. до 31.12.2016г.,
изчислявана в общ размер на 841,68лв.
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в
определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от
приложеното счетоводно извлечение, а е и безспорно между страните, че тази
лихва се изчислява в общ размер на 96,14лв. за процесния период от 04.02.2014г.
до 21.01.2016г.
Поради изложеното съдът приема за
установено, че към момента на образуване на производството по делото ответницата
е дължала на ищеца процесните суми от 841,68лв., представляваща главница за
консумирана топлинна енергия за периода от 01.12.2013г. до 31.12.2015г. и 96,14лв., представляваща лихва за забава за
периода от 04.02.2014г. до 21.01.2016г.
Установи се обаче, че в хода на
производството по предявения установителен иск ответницата е заплатила сума в
общ размер на 200лв., който факт следва да бъде отчетен при решаване на спора.
При преценка кои вземания на ищеца
са били погасени с извършеното от ответницата плащане в хода на делото, съдът не
съобрази следните обстоятелства:
Вземанията на ищеца за стойност на потребена топлинна енергия
представляват периодични плащания, с оглед на което не се касае за един главен
лихвоносен дълг, а за еднородни задължения за кредитора. В хипотезата на
няколко еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно да погаси
всички, длъжникът има право да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
се погасява най-обременителното за него задължение, а при няколко еднакво
обременителни задължения, се погасява най-старото, като при едновременно
възникнали задължения същите се погасяват съразмерно /в този смисъл решение №
111/27.10.2009г. по т. дело № 296/2009г. на ВКС, ТК, I о., решение
№233/22.01.2013г. на ВКС по т.д.№914/2011г., ІІ т.о./. Т.е. приложима е
разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД. Втората алинея на цитираната правна норма,
предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е
направил частично плащане.
При съобразяване горното, съдът
намира, че с платената от ответницата сума в размер на 200лв. са били погасени
част от главниците, които са най-обременителните задължения, като доколкото
сумата не е достатъчна да погаси всички главници, погасени се явяват
най-старите от тях или изцяло погасени са главниците за м.декември 2013г. (в
размер на 96,95лв) и м.януари 2014г. (в размер на 86,42лв.) и част от
главницата за м.февруари 2014г. – в размер на 16,63лв. Непогасени са останали
главници в общ размер на 641,68лв. за периода от м.февруари 2014г. до
31.12.2015г. и изцяло начислените лихви
за забава.
Предвид изложеното, съдът счита, че
следва да се признае за установено вземане на ищеца за главница в размер на
641,68лв. за периода от 01.02.2014г. до 31.12.2015г. и обезщетение за забава в
размер на 96,14лв. за периода от 04.02.2014г. до 21.01.2016г. Претенцията за
главница за разликата до пълния претендиран размер от 841,68лв. следва да се
отхвърли, поради погасяване на тези вземания чрез плащане след депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. Ответницата дължи разноски, т.к. с
поведението си е станала причина за завеждане на делото, а погасяването на
задълженията й е станало в хода на производството по спора. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 162,14 лв.,
които не следва да се присъждат изцяло, т.к. по-голямата част от вземанията не
са предмет на установителния иск. Дължима е само частта от държавната такса в
заповедното производство, която е съответна на предявената в исковото
производство част от вземанията или 25лв. Внесената в исковото производство
държавна такса в размер на 75лв. е изцяло дължима, с оглед изхода на спора.
Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че следва да
се присъди минималния размер, предвиден в Наредба №1 за адвокатските
възнаграждения, определен по правилото на чл.7, ал.2, т.1 от същата или 300лв.,
което е общо за осъщественото процесуално представителство в заповедното и в
исковото производство. Съдът счита, че дължимото юрисконсултско възнаграждение
не следва да се изчислява и присъжда по отделно за заповедното и за исковото
производство, по следните съображения: Кредиторът разполага с процесуалната
възможност да претендира вземането си от една страна по реда на заповедното
производство, в който случай при депозирано възражение ще се развие исково
производство, а от друга страна направо по исков ред. При определяне размерът
на дължимата държавна такса е отчетено, че не следва да се допуска събирането
на по-голяма, в зависимост от това, коя процесуална възможност ще избере
кредитора. Следва да се приеме, че и в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК,
Законът не допуска да бъде натоварен длъжника с разноски за юрисконсултско
възнаграждение в по-голям размер, в сравнение с тези, които биха били дължими
при претендиране на вземането направо по исков ред. Именно поради това, в
хипотезата на развило се исково производство след проведено заповедно, въпросът
за всички дължими разноски следва да бъде решен
при постановяване на решението по съществото на спора. И доколкото се
касае за едно и също вземане /в заповедното и исковото производство/, при
съобразяване размера на това вземане следва да се определи размерът на
дължимото юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК.
Поради горните съображения, съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски за държавна такса в размер на 100лв., от
които 25лв. за заповедното и 75лв. за исковото производство и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв. - общо за заповедното и исковото
производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че А.П.Г.
с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на “***”
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, следните
суми: сумата
от 641,68лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.02.2014г. до 31.12.2015г. и
сумата
от 96,14 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
04.02.2014г. до 21.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.01.2016г.
до окончателното й изплащане, представляващи част от вземанията, за които е
издадена Заповед №292 за изпълнение на парично задължение от 28.01.2016г. по
ч.гр.д.№489/2016г. по описа на ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата до пълния претендиран размер от 841,68, като погасен
чрез плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, А.П.Г.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на “***”
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 100лв.,
представляваща деловодни разноски за държавна такса в заповедното и исковото
производство и сумата
от 300лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исковото производство.
Решението е постановено
при участието на ***,
като трето
лице – помагач на ищеца „***” ***.
решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му
на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: