Р Е Ш Е Н И Е
№:510 19.04.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас IІІ-ти състав
На двадесет
и девети март две хиляди двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
Секретар: И.Л.
Прокурор: Д.Х.
като разгледа
докладваното от съдия Димитров
административно
дело № 1766 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата претенция на П.Т.З. ***,
чрез адв. Б. ХАК, против Община Несебър, с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ,
чр. чл.203 АПК, с цена на иска 2,00 лева обезщетение за имуществени вреди,
свързан с прогласяване нищожността на чл.119 от Наредба №11 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Несебър, приета с Решение №918 по Протокол №33от 18.12.2018г. на Общински съвет
Несебър с постановен съдебен акт по АНД 2646/2020г. по описа на АС Бургас -
Решение № 620/23.04.2021г., които вреди са сочени като причинени от
незаконосъобразния характер на прогласената за нищожна норма от цитираната
наредба и представляващи заплатена такса за извършена административна услуга.
В исковата молба се излага твърдение, че от сайта на
общината ищецът се информирал за реда и правилата за предоставяне на достъп до
обществена информация. В Секция Достъп до информация било публикувано извлечение
от чл.119 от Наредба №11 за определяне и администриране на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Несебър, а според т.6 от нормата за
писмена справка се дължали разноски от 2,00 лева. Ищецът подал заявление
вх.№Н1-ОА1-6473-003/04.01.2021г. до Кмета на общината, за да му укаже колко са
изразходените средства за „представителни разходи“ от общината за 2020г., като
към това заявление приложил разписка №0200012345308681 от 19.01.2021г. за
платените 2 лева по зявлението от 04.01.2021г. С решение №
107/01.02.2021г. на Секретаря на община
Несебър търсената информация била предоставена.
Според исковата молба, по жалба на ищеца против разпоредбата
на чл.119 от Наредба №11 било постановено решение №620/23.04.2021г. по
адм.д.№2646/2020г. на АС Бургас, като така разпоредбата била прогласена от съда
за нищожна. Въпреки задължението, което има на основание чл.195, ал.2 от АПК,
общината не предприела служебно уреждане на правните последици за времето,
когато е действала разпоредбата на чл.119 от Наредба №11. Съгласно чл.1 от ЗОДОВ ответникът носел отговорност за причинените вреди от отменени като
незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, а имуществената претенция от 2,00
лева била пряка и непосредствена вреда, която била причинена на ищеца при
действието на разпоредбата на чл.119 от Наредба №11. Затова ответникът дължал
на ищеца обезвреда в размер на 2,00 лева, които бил заплатил по посочената
разписка. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати обезщетение за имуществена вреда в размер на 2,00 лева, както и
направените по делото разноски.
Ответникът по иска – Община Несебър, в писмен отговор
по чл.131 от ГПК, счита, че предявеният иск е неоснователен. Според същия
платената такса е по по-ранно заявление, като заплащането й следва Решение №
104/06.01.2021г., с което такса не е била определена. Според същия отговор разходите
за предоставянето на обществена информация се определяли с решението по чл.28
от ЗОДОВ, а не предварително или след изготвянето на решението. Освен това
ищецът знаел и за разпореденото със Заповед №ЗМВ-1472/2011г. на МФ, обнародвана
в ДВ бр.98/2011г., а именно – че не се дължат разходи за предоставяне на
обществена информация по електронна поща. Ответникът счита, че внасянето на
сумата от 2,00 лева било направено със съзнанието за нейната недължимост. Позовава
се на съдебна практика в този смисъл - Решение №3764 от 23.03.2021г. на ВАС.
Претендира направените по делото разноски.
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при
Окръжна прокуратура Бургас изразява
становище, че е осъществен фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради
което и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
– поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представеното заявление по ЗДОИ – л.8 от
делото, същото е изпратено по електронна поща от ищеца до Кмет на Община
Несебър на 02.01.2021г., като в него е посочено, че иска предоставяне на
информация на хартиен носител и на електронна поща, както и че прилага разписка
за 2,00 лева по чл.119, т.6 от Наредба №11 за ОАМТЦУТО Несебър, но такава не
била приложена. Заявлението е регистрирано с вх.№Н1-0А1-6473-003/04.01.2021г. в
деловодството на Община Несебър. С приложена разписка №0200012345308681 от
19.01.2021г. се доказва, че по-късно е заплатена сума от 2,00 лева от П.Т.З. с
посочено основание за плащането - по заявление 04.01.2021г. по ЗДОИ по чл.119,
т.6 от Наредба №11, като получател е била посочена Община Несебър. Липсват
данни разписката да е изпращана на органа за сведение.
С Решение №107/01.02.2021г. Зам.Кмет на Община Несебър
е предоставил исканата по заявлението информация по пера - „за храна“ и „за
материали“.
С Решение №620/23.04.2021г. по а.д.№2646 по описа на
АдмС Бургас за 2020г. е била обявена за нищожна разпоредбата на чл.119 от
Наредба №11 за определянето и администрирането на местни данъци и такси и цени
на услуги на територията на Община Несебър.
При така установената фактическа обстановка, изяснена
от събраните писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, доколкото предмета на
спора бива очертан от твърденията, изложени в исковата молба. Против същите се
е защитавала и ответната страна. Според посоченото ищецът неблагоприятно е бил засегнат
от действието на отменен по съдебен ред като незаконосъобразен текст – в случая
това е чл.119 от Наредба №11 за определяне и администриране на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Несебър, която разпоредба е обявена за
нищожна, тъй като е приета от некомпетентен орган. Съгласно определените в
разпоредбата цени при предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида
на носителя за писмена справка се е предвиждала такса в размер на 2,00 лева.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове. В случай, че административният орган
не уреди правните последици от действието на акта в посочения в чл.195, ал.2 от АПК тримесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, то причинените
вреди от действието на акта до обявяването му за нищожен подлежат на
обезщетение по ЗОДОВ.
Предявеният иск за обезщетение за материални вреди в
размер на 2,00 лева не установява наличието на всички материалноправни
предпоставки, необходими за уважаването му.
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на
увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че
увреждането е настъпило от нищожна разпоредба на подзаконов нормативен акт,
чиято нищожност била надлежно прогласена от компетентен съд с валиден и
законосъобразен съдебен акт, т.е. при спазване правилата за родова и местна
подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е и Административен съд -
Бургас.
Общината е юридическото лице, съгласно чл.14 от Закона
за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), а кметът само
представлява същата на основание чл.44, ал.1, т.15 от ЗМСМА. Съобразно
правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник. Прогласената
нищожност на чл.119 от Наредба №11 на Община Несебър е материално правно
основание по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ според ищеца да поиска
възстановяване на заплатена от него сума от два лева за снабдяване с търсена
обществена информация.
За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменен като
незаконосъобразен подзаконов административен акт 2.Да са претърпени реално
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена
причинноследствена връзка между отмененото НП и вредите. В производството по
ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатената такса,
следва да се установи наличието на плащането й съобразно
нормативнорегламентирания ред.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на общината по този
ред.
В конкретния случай искът се явява неоснователен, тъй
като не е налице един от кумулативноизискуемите елементи от фактическия състав
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В настоящия случай не е налице пряка и непосредствена
причинноследствена връзка, тъй като таксата, макар да не се спори, че е действително
заплатена, се установява, че това е сторено преди административния орган да е
изискал заплащане на такса. Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДОИ достъпът до обществена
информация е безплатен. Ищецът е бил наясно с тази разпоредба доколкото сам
цитира в заявлението до органа разпоредбата на чл.24 ЗДОИ и мотивира правния си
интерес от получаване на съответната информация. Съгласно ал.2 на чл.20 ЗДОИ
разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи,
определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните
разходи по предоставянето. В тази връзка разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗДОИ
предвижда, че в решението по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, с което се предоставя достъп
до исканата обществена информация, задължително се посочват освен степента на
осигурения достъп до исканата обществена информация; срокът, в който е осигурен
достъп до исканата обществена информация; мястото, където ще бъде предоставен
достъп до исканата обществена информация; формата, под която ще бъде
предоставен достъп до исканата обществена информация, а също и разходите
по предоставянето на достъп до исканата обществена информация – т.5. Така
може да бъде направен извод, че законът предвижда разходите за достъп до
обществената информация да бъдат определени или съответно поискани едва с
решението, с което задълженият субект се произнася по искането за достъп до
обществена информация.
В представеното като доказателство по делото Решение
№107/01.02.2021г., с което е предоставен достъп до информацията, която е
поискана със заявлението на ищеца, не са определени разходи за заплащане на
достъпа. Липсват каквито и да е доказателства за това, че по извършеното
плащане от страна на ищеца е станало негово достояние или е сторено по негови
указания при позоваване на прогласената за нищожна разпоредба на чл.119 от
Наредба № 11 на Община Несебър, още повече, че видно от самото заявление, в
него се сочи, че се прилага разписка за 2,00 лева с горецитираното правно
основание, но в действителност такава не е приложена, а заплатената 17 дни
по-късно ищецът не сочи да е довел до знанието на органа или да я е платил
вследствие негово разпореждане. В този смисъл сумата, която се претендира като
вреда безспорно е внесена без да е била поискана от административния орган. Определянето
размер на таксата в прогласената за нищожна разпоредба не влече автоматично
задължение за заплащането й, доколкото нормативен акт от по-висока степен сочи,
че производството е безплатно. Такова би следвало от конкретно волеизявление на
орган на власт, изискал заплащането и на основание посочената наредба, каквото
не се доказа по делото, като би могло да се презумира и това, че именно поради
нищожността на разпоредбата на чл.119 на Наредба №11 на Община Несебър самият
адм. орган е отказал прилагането й.
Освен това, в случая следва да се има предвид, че
ищецът е поискал информацията да бъде предоставена „в комбинация“ – на хартиен
носител на посочен адрес, както и на посочена електронна поща. Съобразно
Заповед №ЗМВ-1472/2011г. на компетентния орган -Министъра на финансите,
обнародвана в ДВ, бр.98/2011г., не се дължат разходи за предоставяне на
обществена информация по електронна поща, но са дължими разходи за писмена
справка. Доколкото в посочените решения на административния орган няма изрично
произнасяне относно дължими разноски, като е видно, че са уважени и двете
заявени от З. форми, под които се предоставя достъп до исканата обществена
информация, може да се направи извод за това, че волята на органа е била да
предостави исканата информация безплатно, без да претендира разноски или такса.
Това, в комбинация с извършеното предварително внасяне на сумата по инициатива
на ищеца, не може да се обоснове безспорен извод за пряка причинноследствена
връзка между незаконосъобразния акт и претендираните вреди, като тежестта да
докаже наличието на тази предпоставка е лежала върху ищеца.
Не се спори, че сумата е недължимо платена, но според
настоящата съдебна инстанция тя следва да се претендира на друго фактическо
основание, като довела до неоснователно обогатяване на ответника, каквото
фактическо основание не е изложено при условията на евентуалност или
алтернативност, на сочените факти, че е вреда от пряка причинноследствена
връзка с действието на нищожна разпоредба на подзаконов нормативен акт.
Предвид всичко изложено съдът приема, че ищецът не е
претърпял пряка имуществена вреда вследствие действието на отменената
разпоредба на Наредбата, а така не е налице елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и предявеният иск като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора ищецът следва да заплати на
ответника претендираните по делото разноски за юрк.възнаграждение в размер на
100,00 лева.
Воден от горните съображения, Административен съд
Бургас, III-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.З. *** против Община
Несебър иск, с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, чр. чл.203 АПК, с цена на иска 2,00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, свързан с прогласяване нищожността на чл.119
от Наредба №11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Несебър с Решение № 620/23.04.2021г. по АНД
2646/2020г. по описа на АС Бургас -, които вреди се сочат като причинени от
незаконосъобразния характер на прогласената за нищожна норма и представляват
заплатена такса за извършена административна услуга, като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА П.Т.З. с ЕГН ********** *** да заплати на
Община Несебър направените по делото разноски в размер на 100,00 лева
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: