№ 18597
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110171408 по описа за 2024 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:
Производството е образувано по предявен от К. Х. Р. срещу Прокуратурата на
Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ,
вр. чл. 53 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – дълбоки негативни емоционални преживявания,
унижения, притеснения, тревожност и несигурност вследствие от незаконосъобразно
наказателно производство – образуване и водене на досъдебно производство и повдигане на
обвинение в извършване на престъпление, по отношение на което ищецът е оправдан с
влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът К. Х. Р. твърди, че с постановление от 13.12.2011 г. за привличане на обвиняем
на разследващ полицай при СДВР същият е привлечен като обвиняем по досъдебно
производство № ЗМ 144/2011 г. по описа на СДВР, пр. преписка № 31287/2011 г. по описа на
СРП, за това, че на 30.05.2011 г. около 20:30 часа в /адрес/, чрез нанасяне на множество удари
по главата и тялото, е причинил средна телесна повреда на Е.Л.П., изразяваща се в лека
контузия на главния мозък с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, както и
контузия с охлузване в областта на долната устна и тилната област на главата, и охлузвания
на лявата подбедрица и левия външен глезен, които травматични увреждания в съвкупност
реализират медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за
живота – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Поддържа се, че с постановление от
13.12.2011 г. на прокурор при СРП ищецът е задържан под стража за срок до 72 часа – от
предявяване на обвинението до 15.12.2011 г. Излага, че с определение от 15.12.2011 г. по
НЧД № 24026/2011 г. по описа на СРС, 4-ти състав, потвърдено с Определение от 23.12.2011
г. по ВНЧД № 6214/2011 г. по описа на СГС, НО, VII въззивен състав, спрямо Р. е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Сочи се, че впоследствие тази мярка е
изменена с по-лека такава – парична гаранция в размер на 1000 лева, на основание
Определение от 13.03.2012 г. по ВНЧД № 1204/2012 г. по описа на СГС, НО, XII-ти състав,
като на 13.03.2012 г. Р. е освободен от следствения арест. Посочва се, че в хода на
проведеното разследване повдигнатото към него обвинение е прецизирано с постановление
от 11.10.2012 г. за привличане на обвиняем, като деянието е квалифицирано като такова по
чл. 129, ал. 2, предл. 5, алт. 2, вр. ал. 1 НК. Твърди се, че по внесен обвинителен акт в СРС е
1
образувано НОХД № 1441/2014 г. по описа на СРС, 2-ри състав, като с определение от
18.09.2015 г. съдебното производство е прекратено и делото върнато на СРП. Последвало
ново повдигане на обвинение с постановление от 13.10.2014 г. за извършено престъпление
по чл. 129, ал. 2, предл. 5, алт. 2, вр. ал. 1 НК. След внасяне на обвинителния акт в съда е
образувано НОХД № 20183/2014 г. по описа на СРС, 2-ри състав, като с Присъда от
30.09.2019 г. подсъдимият К. Р. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му
обвинение. С решение № 260490/17.08.2021 г. по ВНОХД № 2037/2020 г. по описа на СГС,
III-ти въззивен състав първоинстанционната присъда бе потвърдена, като е влязла в законна
сила на 17.08.2021 г. В исковата молба ищецът твърди, че продължителността на
проведеното срещу него наказателно преследване от 10 години и тежестта на поддържаното
от Прокуратурата обвинение срещу него за тежко престъпление по см. на чл. 93, т. 7 НК, са
предизвикали в Р. хроничен стрес и страх от несправедливо осъждане, непрестанно чувство
за уронено добро име в обществото и злепоставяне сред близки, семейство и приятели.
Излага се, че спрямо същия за определен период от време – 13.12.2011 г. – 13.03.2012 г. е
била взета най-тежката мярка за неотклонение, което е засилило тревогата и отчаянието на
Р.. Посочва се, че към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 28 години, а с
това и в най-активния период на живота си. Твърди се, че незаконно повдигнатото
обвинение и несигурността в продължение на 10 години относно изхода на делото са
създали и поддържали в ищеца безпокойствие и притеснение. Същият бил поставен в
сериозно затруднение за намиране на работа, въпреки положените усилия за това,
вследствие от което Р. изпаднал в тежко емоционално и финансово състояние. Изтъква се, че
с участието му по същество са проведени множество процесуално и съдебно-следствени
действия, като в хода на първоинстанционното производство са проведени 25 заседания, на
които ищецът се е явил лично, което е създало за него допълнителни трудности и неудобства.
Сочи се ,че от момента на повдигане на процесното обвинение срещу него животът на К. Р. е
променен, като въпреки постановената оправдателна присъда, същият не може да
възстанови предишния си начин на живот и доброто отношение на хората към него.
Поддържа се, че вследствие от незаконно повдигнатото обвинение срещу него ищецът е
претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки
негативни емоционални преживявания, унижения, притеснения, тревожност и несигурност.
Намира, че справедливото обезщетение за същите възлиза на сумата от 15 000 лева. С тези
съображения ищецът отправя искане за присъждане на тази сума, ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано три години назад от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира присъждане на разноски.
С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Софийска районна прокуратура,
оспорва предявеният иск с твърдения за нередовност на исковата молба, предвид изложени
твърдения относно продължителността на производството над разумния срок, касаещи
претенция по чл. 6 §1 ЕКЗПЧОС. По същество намира претенцията за доказана по
основание, предвид постановената оправдателна присъда срещу ищеца, влязла в законна
сила. Навежда довод относно липсата на доказателства за претърпени от ищеца морални
вреди, които да са пряка и непосредствена последица именно от незаконното обвинение за
извършване на престъпление от общ характер. Посочва се, че дори в процесния период да са
търпени вреди, то последните не са резултат единствено от актове и действия на
Прокуратурата, предвид взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Оспорва като недоказани твърденията за влошено психическо състояние и
преживен непрекъснат стрес и страх. Намира, че липсват доказателства за извършени спрямо
ищеца действия от органи на Прокуратурата в хода на наказателното производство извън
правнорегламентираните. От ответната страна не е разпространявана официално
2
информация относно воденото производство срещу ищеца. Не е доказано по какъв начин
обвинението се е отразило на доброто име на ищеца. Оспорва се претендираният от ищеца
размер на обезщетението като завишен и прекомерен. В тази връзка се сочи, че досъдебното
производство е приключило в относително разумен срок, като съдебната фаза е продължила
седем години, което не е по вина на Прокуратурата, доколкото ръководно-решаващата роля
в тази фаза на процеса е на друг правен субект. Сочи се, че от значение е и обстоятелството,
че ищецът е оправдан от първоинстанционния съд, като сама по себе си оправдателната
присъда компенсира до известна степен претърпените страдания. Ето защо е налице по-
ниска степен на увреждане, която не обосновава присъждане на обезщетение в
претендирания от ищеца изключително завишен размер. С тези доводи се отправя искане за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, алтернативно за присъждане на
обезщетение в по-нисък размер от претендирания.
Съдът, при извършена служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК и с оглед
конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба с доводи за нередовност на
исковата молба, с оглед изложени твърдения относно продължителността на наказателното
производство над разумния срок, намира за необходимо да отбележи, че в случая сезиращата
го искова молба съдържа ясно изложение на основанието, на което ищецът претендира
присъждане на обезщетение и размера на последното с изложени твърдения, че настъпилите
конкретно описани вреди са вследствие от незаконосъобразно образувано и водено срещу
него от ответната страна наказателно производство с обвинение за извършено престъпление,
за което впоследствие е оправдан с влязъл в сила съдебен акт. Действително, в
обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения относно
продължителността на наказателното производство и довод, че същата надхвърля разумната
такава, но същите следва да бъдат отнесени към твърденията относно конкретно
претърпените вреди от ищеца и тяхната продължителност, обосновани именно и с
продължителния срок на воденото срещу него наказателно производство, което не обуславя
извод за предявена друга по характера си претенция, конкретно по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за
нарушаване на правото за разглеждане и решаване в разумен срок на конкретното дело
съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, каквато
не следва от изложените от ищеца твърдения и направено искане. Последните сочат именно
на претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди вследствие
от обвинение в извършване на престъпление когато лицето бъде оправдано.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни конкретния момент, от който
претендира присъждане на законната лихва върху главницата до окончателното плащане
(предвид посочването, че се касае за 3 години преди депозиране на исковата молба).
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения осъдителен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1). спрямо него да е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от общ характер – съгласно смисъла на
„повдигане на обвинение“ в специалния закон; 2). същият да е бил оправдан по
повдигнатото обвинение с влязла в сила оправдателна присъда; 3). да е претърпял описаните
в исковата молба неимуществени вреди; 4). между незаконното действие на правозащитните
органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице пряка причинно-следствена
връзка; 5). размерът на вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
наличието на някоя от предпоставките по чл. 5 ЗОДОВ за изключване или намаляване на
3
отговорността му.
С оглед конкретните оспорвания, направени в отговора на исковата молба и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 20183/2014
г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав ищецът К. Х. Р. е признат за невиновен и е оправдан по
обвинение за извършено престъпление по чл. 129,ал. 2, предл. 5, алт. 2, вр. ал. 1 НК,
повдигнато пред съда от Софийска районна прокуратура във връзка с образувано и водено
досъдебно производство № ЗМ 144/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 31287/2011 г. по
описа на СРП.
По доказателствените искания на страните:
Приложените към исковата молба и към отговора писмени материали са относими към
предмета на спора и необходими за правилното му решаване, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства.
Като относимо и своевременно заявено следва да бъде уважено искането на страните за
изискване на НОХД № 20183/2014 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав за прилагането му
към настоящото до приключването му с окончателен съдебен акт, с оглед твърденията, че в
хода на същото е разгледано обвинението спрямо ищеца за извършено престъпление и
същият е бил оправдан.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели
при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно претърпените от него
вреди, предвид насочеността му за установяване на релевантни за делото факти в
доказателствена тежест на ищеца, както и с оглед различния характер на обстоятелствата, за
които ще свидетелствата поисканите двама свидетели.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да
уточни конкретния момент, от който претендира присъждане на законната лихва върху
главницата до окончателното плащане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2025 г. от
10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към
исковата молба и към писмения отговор писмени материали.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав
НОХД № 20183/2014 г. по описа му, като в писмото се посочи, че същото е необходимо за
послужване по настоящото дело, образувано по предявена претенция по чл. 2 ЗОДОВ, за
прилагане към настоящото до приключването му с окончателен съдебен акт.
ДОПУСКА по искане на ищеца събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата,
посочени в исковата молба.
УКАЗВА на страните възможността най-късно в първото по делото открито съдебно
4
заседание да вземат становище по дадените указания и проекто – доклада
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5