Решение по дело №2173/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2067
Дата: 20 ноември 2023 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20237180702173
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

../…

гр. Пловдив,20.11.2023 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:                      

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

                                                              ДАРИНА МАТЕЕВА                                        

 

 

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 2173 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. 

 

Образувано е по касационна жалба на К.Д.И., ЕГН **********, срещу решение № 1199/03.07.2023г, постановено по АНД № 2392/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ н.с., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 22-1030-0094748 от 13.01.2023 г., издадено от началник група в ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна полиция, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на касатора е наложена административно наказание – глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети 12 контролни токи, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Жалбоподателят моли да се отмени атакуваният съдебен акт като неправилен, незаконосъобразен и постановен при нарушение на процесуалните правила. Излагат се доводи за неспазване на законови изисквания при издаване на електронен фиш. В съдебно заседание касаторът се представлява от процесулания си представител – адв. О., който поддържа доводите изложени в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в писмено становище, чрез юрк. Б., оспорва жалбата като неоснователна и сочи оспорваното за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява относно размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, редовно призован, дава заключение, че решението на районния съд, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на въззивното решение, във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания, и с оглед на приложените към делото доказателства, намери следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против НП № 22-1030-009478 от 13.01.2023 г., издадено от началник група в ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна полиция, с което на К.Д.И., на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание – глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети 12 контролни токи, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

В хода на производство пред ПРС, от фактическа страна е установено, че на 30.11.2022 г. в 13:59 ч. в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ № *** западно платно, посока юг, при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 km/h, МПС БМВ, модел 123Д с рег. № **** се е движило със скорост от 112 km/h, след отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в ползва на водача със скорост 108 км./ч, и това е установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) TFR1-M № 546.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 743038/30.11.2022 г., а въз основа на него и  процесното НП.

За да потвърди същото, след като е обсъдил събраните доказателствени средства, районният съд е приел, че не са налице процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, нарушението несъмнено е установено, а наложеното наказание е в съответствие с предвиденото в приложимия закон. Мотивирано е, че при съставяне на АУАН са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то, постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Подробно са изложени мотиви относно установения факт на извършване на нарушението, правната квалификация и субективната отговорност на нарушителя. Отчетено е и провеждането на  главно пълно доказване относно изправността на техническото средство, с което е заснето нарушението, както и спазванито на всички изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По отношение на възраженията на жалбоподателя е изложено в мотивите на решението на ПРС, че посочената в НП наказуема скорост от 108 км/ч не води до съществено изменение на фактическата обстановка, тъй като санкционните норми за определяне на наказанието боравят с диапазони цели числа и констатираното несъответствие не води до определяне на глоба в друг размер от посочения в НП.

Решението е правилно. Правилно е направен анализ на доказателствата и е приложен материалния закон. Изложените мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което не се преповтарят и съдът препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Видно от административната преписка е, че надлежно е приложена снимка на разположението на АТСС. Местоположението на автомобила ясно е описано с посочване на GPS координати в снимката, според чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично придава качеството на доказателствено средство. От същата е видно и ясно се чете рег.№ на автомобила. В протоколът за използване на АТСС е посочен точно и час на начало и край на работа на АТСС, като нарушението е заснето във време, попадащо в обхвата на посочените часове.

Не се констатират касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на  спора в полза на ответника  следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН  във връзка с чл. 27е от Наредба за правната помощ.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1199 от 03.07.2023г, постановено по АНД № 2392/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ н.с.

ОСЪЖДА К.Д.И., ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.             

 

 

 

                                                                  2.