Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1132 02.07.2020г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р.,
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Матеева адм. дело № 479 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 от
Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 107, ал. 4
от ДОПК и във връзка с чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси
(ЗМДТ).
Образувано
е по жалба на Х.Г.Х.,ЕГН ********** чрез
адвокат И.Й., с адрес: ***, оф. 6 против Акт за
установяване на задължение №377 от 09.05.2019 год., издаден на основание чл.107,ал.3
от ДОПК от А.П.Д.,на длъжност главен инспектор в Отдел "Събиране и
контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община
Пловдив,в качеството му на орган по приходите по реда на ДОПК,потвърден с
Решение № 6/11.02.2020г., издадено от
Директора Дирекция“Местни данъци и такси“, Община Пловдив.
В жалбата се поддържа, че актът е нищожен в частта за определените задължения за периода 2009 год. -2014 год., тъй като същите са определени в противоречие с чл. 109 от ДОПК.
Ответникът по
жалбата - Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител,
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.
Поддържа фактическите и правните констатации в обжалваното решение Претендира
се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение .
І.По
допустимостта.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и с оглед разпоредбата на чл. 149, ал.5 от АПК, съгласно която
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността
им без ограничение на времето.
ІІ.От фактическа страна се установява
следното.
Съгласно декларация по чл.14 от ЗМДТ с
вх.№ 0931828 / 30.03.1998 г. Х.Г.Х. с ЕГН: ********** е собственик на недвижим
имот, както следва: 1 / 6 ид.част от земя 370.00
кв.м. със ЗП - 210.00 кв.м., 1 / 3 ид.част от -
жилище - 96.89 кв.м., на етаж 1, декларирано като неосновно с мазе от 5.61
кв.м., жилище на етаж 2 от 96.89.00 кв.м., декларирано като основно с мазе от
5.61 кв.м., гараж от 23.20 кв.м., гараж от 21.19 кв.м. и търговски обект от
54.30 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ул.”Драган
Цанков” № 41 с партиден №********** 001.
Във връзка с извършена служебна проверка
за установяване на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци са констатирани задължения за периода от 01.01.2009г.-31.12.2018г
и лихви за просрочие от 01.05.2009г.-09.05.2019г. на Х.Х., съгласно подадената декларация.
На 09.05.2019г. А.П.Д. на длъжност главен инспектор в Отдел "Събиране
и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община
Пловдив /определен и за орган по приходите съгласно Заповед № 17ОА2683 от
27.10.2017 г. – лист 89/ съставил Акт за установяване на задължение по
декларация/АУЗД/ № 377/09.05.2019г., с който е установен размера на
задълженията за данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ за периода от 01.01.2009г.-31.12.2018г.в размер на 1177,37 лева;такса за
битови отпадъци /ТБО/за периода от 01.01.2009г.-31.12.2018г.
в размер на 1 951,98 лева;лихва за просрочие на
ДНИ за периода от 01.05.2009г.-09.05.2019г. в размер на 603,53 лева;лихва за просрочие на ТБО за периода от 01.05.2009г.-09.05.2019г. в
размер на 1 062,50 лева.
Няма спор,че АУПДВ не е бил обжалван и е
влязъл в законна сила на 20.07.2019г.
На 18.12.2019г Х.Г.Х. е подал жалба до
Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“,град Пловдив и е поискал да бъде
прогласена нищожността на АУЗД/ № 377/09.05.2019г. в частта за определените му
задължения за периода 2009-2014г.,определени в противоречие на чл.109 от ДОПК.
С
Решение №6/11.02.2020г.на Директора на Дирекция
“Местни данъци и такси“,град Пловдив на основание чл.155,ал.2 от ДОПК във
връзка с чл.107,ал.4 и чл.144,ал.1 от ДОПК е потвърден АУЗД/ № 377/09.05.2019г,изадден на основание чл.107,ал.3 от ДОПК във връзка с
чл.4,ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ от А.П.Д. на
длъжност главен инспектор в Отдел "Събиране и контрол" на Дирекция
"Местни данъци и такси" при Община Пловдив,в качеството му на орган
по приходите по реда на ДОПК,в частта за определените задължения за периода от
01.01.2009г. до 31.12.2014г. за данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци,в която е поискана неговата отмяна
поради нищожност.
При така
установената фактическа обстановка и при
дължимата служебна проверка за законосъобразност на акта, съдът приема
следното:
Съдът намира, че административният акт е
издаден от материално (предметно, йерархически и териториално) компетентен
орган, в съответствие с изискванията за писмена форма и съдържание, при спазване
правилата на ЗМДТ и ДОПК.
В акта са изложени фактическите и правни
основания за издаването му и същият е издаден от надлежно упълномощено лице.
В хода на административното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира, че
по делото няма спорни факти, а противоречивите позиции на страните по него се
свеждат до прилагане на правото –до прилагането на чл.109 от ДОПК .
Задълженията за
данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци представляват публични
общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3
от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните
вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
В гл. ХIV от ДОПК
са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните
осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два
способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване
на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване,
което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретният случай,
се касае до определяне на задължение на данък върху недвижимите имоти и ТБО по
реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Деклараторът на недвижимият
имот Х.Х. е задължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ и чл.64 от ЗМДТ.
Определянето и
администрирането на местните данъци е предоставено на общинския съвет, който
съгласно чл. 1, ал. 2 ЗМДТ приема Наредба за определянето и администрирането на
местните данъци. Същата е приета с Решение № 10, взето с Протокол № 2 от
31.01.2008 г. на Общински съвет – Пловдив.
В конкретния
случай от жалбоподателят не се оспорва размера на определените задължения. Не
оспорва и компетентността на органа, издал оспорения АУЗД.
Единствените
възражения са, че АУЗД е нищожен поради изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК.
Настоящият състав
намира, искането за обявяване нищожността на оспорвания акт за неоснователно,
по следните съображения.
Доколкото в АПК не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са
основанията за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, респ. по чл. 160, ал. 2
от ДОПК (в който отменителното основание по чл. 146,
т. 5 от АПК не е включено), но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени. Или, нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен, радикален и тежък порок, че актът изначално, от момента на
издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно
горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните
актове, теорията е изградила критерии кога един порок води до нищожност и кога
същият води до унищожаемост. Некомпетентност на
органа да издаде акта винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във
формата е основание за нищожност само когато е толкова съществен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление.
Същото се отнася и за нарушения на административнопроизводствените
правила. Тези нарушения са основания за нищожност само в случай, че са толкова
съществени, че са довели до липса на волеизявление.
Нарушенията на
материалния закон по принцип касаят правилността на административния акт, а не
неговата валидност, поради което нищожен на това основание би бил само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията
или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и
да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на
административен акт на посоченото основание.
В контекста на
изложеното, настоящата инстанция счита, че оспореният акт не страда от порок,
който може да обоснове неговата нищожност.
Тъй като се
поддържа нищожност на оспорения АУЗД ,то на първо място съдът намира, че процесният АУЗД е издаден от компетентния за това
административен орган,така както вече се посочи в настоящото решение вече.
Компетентността в административноправния смисъл
обхваща кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен
да се занимава, както и правомощията, с които органът разполага за решаването
на тези въпроси. Тя може да произтича от изрична нормативна разпоредба, да
следва от функциите и задачите, които са му възложени с нормативен акт, да е
делегирана от по-горестоящ орган или да се установи
чрез посочване на по-горестоящ орган, който да
определи съответните компетентни по-долустоящи
органи. Компетентността бива материална, по степен и по място, като според
утвърдената съдебна практика, всяка некомпетентност води до нищожност.
Предмет на
оспорване по делото се явява индивидуален административен акт, с който са
установени задължения за данък върху недвижимите имоти , представляващи местни
данъци по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ и ТБО . Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва
от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия
ред. Според ал. 3 на чл. 4, в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, като съгласно
ал. 4, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Съгласно
чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси
по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, а обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
В случая по делото
са представени писмени доказателства, от които по несъмнен начин се установява
компетентността, както материална, така и по степен и място, на издателя на
оспорения акт. По-конкретно, представени са Заповед № ОА-2825 от 29.12.2006 г.
и Заповед № 17ОА2863 от 27.10.2017 г. на Кмета на Община – Пловдив, с които на
основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ и чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА
служителите назначени на длъжност –Директор, началник отдел, главен инспектор и
инспектор в Дирекция МДТ при Община Пловдив, са овластени
с права и задължения на орган по приходите по реда на ДОПК. В случая А.П.Д..,
издал оспорения АУЗД, заема длъжността главен инспектор в Отдел "Събиране
и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община –
Пловдив.
Събраните по
делото писмени доказателства, с оглед цитираните по-горе законови разпоредби,
водят до извода, че процесният акт е издаден от
надлежно оправомощен орган, в кръга на неговите
правомощия.
Тъй като
жалбоподателят е пропуснал сроковете за обжалване на акта по съдебен ред, то е
налице единствено правната възможност да се търси прогласяване на неговата
нищожност, като инициирането на това производство, законодателят не е обвързал
с конкретен срок.
В хода на това
производство съдът следва да вземе предвид единствено и само съществени
нарушения на производството или на материалния закон, които водят до
опорочаване на волеизявлението на решаващия орган до степен такава, че същото
да не може и да не следва да предизвика целените правни последици.
Съдът не споделя
доводите за нищожност на оспорвания АУЗД поради изтичане на срока по чл. 109,
ал. 1 ДОПК.
В тази връзка
следва да се посочи, че правилото на чл. 109, ал. 1 от ДОПК следва да се
тълкува като се съобразява спецификата на задълженията и декларирането по ЗМДТ.
За определяне на задължения по ЗМДТ не се подава декларация за всеки данъчен
период (ежегодно или ежемесечно), а еднократно при придобиване на имот/МПС или
при промяна на обстоятелства, имащи значение за определяне на данъка. При липса
на промяна в обстоятелствата, първоначално подадената декларация
"замества" декларациите за следващите календарни години.
Новелата на чл.
109 от ДОПК е императивна правна норма, въвеждаща преклузивен
срок, с изтичането на който се препятства възможността на органите по приходите
да установяват задължения. Изтичането на посочения в чл. 109, ал. 1 от ДОПК
срок представлява отрицателна процесуална предпоставка, която е пречка за
образуването и развитието на административното производството за задълженията,
за които този срок е изтекъл. Процесуалните действия в противоречие в
посочената норма са такива предприети при съществено нарушение на
административно-производствените правила по издаването на административния акт
и обуславят неговата незаконосъобразност, но не и нищожност. Иначе казано, в
случая недопустимостта на производството не прави завършващият го акт нищожен,
а унищожаем/така последователната практика на ВАС на
РБ през годините- напр. решение № 4336 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 629/2016 г., VIII отд.;
решение № 4184 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. №
11321/2015 г., I отд.; решение № 3085 от 14.03.2017
г. на ВАС по адм. д. № 14332/2016 г., I отд.; решение № 14309 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3790/2016 г., VII отд.;
решение № 12502 от 18.11.2016 г. на ВАС по адм. д. №
13290/2015 г., VII отд.; Решение № 6758 от 9.06.2015
г. на ВАС по адм. д. № 13824/2014 г., VII о.; Решение
№ 11690 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9301/2016
г., VIII отд. И много други/.
По отношение на
възражението за изтекла погасителна давност, следва да се отбележи също, че
институтът на давността по чл. 171 и следващите от ДОПК касае сроковете за
погасяване на задължения, както установени по подадени от лицата декларации,
така и установени с административен акт. С изтичането на регламентираните в чл.
171 ДОПК срокове се препятства възможността същите да бъдат събирани по
принудителен ред. В този смисъл, възражение за изтекла давност по чл. 171, ал.
1 ДОПК, е релевантно при проверката на пороците, обосноваващи унищожаемост, а не за обявяване на нищожност на АУЗД.
Погасяването на
задълженията по давност води до материална незаконосъобразност на акта, с който
са установени, но не е порок, лишаващ го от същността му на властническо
волеизявление, което да не може да произведе целените правни последици.
Изтичането на давностния срок не отрича дължимостта на сумите, а само изключва възможността за
принудителното им събиране.
Издаването на АУЗД
в нарушение на чл. 109, ал. 1 и чл. 171, ал. 1 ДОПК може да води до
квалифициране на същия като материално незаконосъобразен или издаден при
нарушение на процедурата по издаването му (в хипотеза на нарушение по чл. 109,
ал. 1 ДОПК), но порокът не обуславя извод за нищожност.
При наличие на
влязъл в сила АУЗД, давността по чл. 171 от ДОПК се релевира
с възражение, което подлежи на преценка в производството по принудително
изпълнение на установените с този акт задължения, при което отказът за
отписване на задълженията подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
С оглед изложените
съображения, настоящият състав на съда намира, че Акт за установяване на
задължение №377 от 09.05.2019 год.,издаден на основание чл.107ал.3 от ДОПК от А.П.Д.на
на длъжност
главен инспектор в Отдел "Събиране и контрол" на Дирекция
"Местни данъци и такси" при Община Пловдив,в качеството му на орган
по приходите по реда на ДОПК,в частта за определените задължения за периода от
01.01.2009г. до 31.12.2014г. за данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци,е валиден и нестрадащ от пороци,
водещи до неговата нищожност, което налага извод за неоснователност на жалбата,
поради което същата следва да се отхвърли.
При този изход на
спора на общинската администрация се дължат сторените разноски по
производството за осъществената юрисконсултска
защита. На основание чл. 161, ал. 1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8,
ал. 1, т. 1 (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ -
бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.)във връзка с чл.7,ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 252 лева
С оглед горното , Административен съд Пловдив,
Първо отделение, І състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Г.Х.,ЕГН ********** чрез адвокат И.Й., с адрес: ***, оф. 6 за прогласяване
нищожността на Акт за
установяване на задължение №377 от 09.05.2019 год., издаден на основание чл.107,ал.3
от ДОПК от А.П.Д.,на длъжност главен инспектор в Отдел "Събиране и
контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община
Пловдив,в качеството му на орган по приходите по реда на ДОПК в частта за
определените задължения за периода 2009 год. -2014 год. ,потвърден с Решение №
6/11.02.2020г., издадено от Директора
Дирекция“Местни данъци и такси“, Община Пловдив.
ОСЪЖДА Х.Г.Х.,ЕГН ********** чрез адвокат И.Й., с адрес: ***, оф. 6 да заплати
на Община Пловдив сумата от 252 /двеста петдесет и два/лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ: