Р Е Ш Е Н И Е
гр. Враца,
15.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. Маркова
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д. №1185/2019 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.К.Н.,***,
срещу Наказателно постановление (НП) №26-0000320/08.11.2019 г., издадено от началник
ОО АА, гр. Враца, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, за нарушение по
чл.87, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ, на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 2000 лв.
В жалбата се твърди, че НП следва
да бъде отменено, тъй като е неправилно и незаконосъобразно. При това, без да
се излагат конкретни съображения, се моли за отмяна на НП.
В с.з., чрез писмено становище жалбоподателят излага подробни съображения за
неправилно приложение на материалния закон и моли за отмяна на санкционния акт.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител.
Пред първоинстанционния съд са
събрани нови гласни доказателства – разпитан е св. Т. Г..
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 24.10.2019 г., около 11:45
часа, на път Е-79 КПП Ребърково, срещу Бензиностанция Пегас, жалбоподателят
управлявал товарен автомобил специален автомобил кат N3 с рег. ********** и полуремарке кат ******
и извършвал превоз на товари от гр. Перник към гр. Враца. Същият бил спрян за
проверка от св. Т. Г. ***. В хода на проверката се установило, че
жалбоподателят няма валидно удостоверение за психологическа годност за превоз
на товар.
За установеното св. Т. Г.
съставил АУАН, в който посочил, че като извършва превоз на товар без
удостоверение за психологическа годност за превоз на товар, жалбоподателят е
осъществил нарушение по чл.87, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ. АУАН
е съставен в присъствието на жалбоподателят и му е връчен лично, като същият е
вписал, че няма възражения.
Въз основа на така съставения акт,
при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена
разпоредбата на чл.87, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ, на 08.11.2019
г. е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лв.
Изложената фактическа обстановка се
установява от разпитания по делото свидетел Т. Г., показанията на който съдът
кредитира като обективни и безпристрастни, както и от останалите събрани по
делото материали. От доказателствената маса се установява датата и мястото на
извършената проверка, какво е установено в хода на същата, както и какво
нарушение е възприето, че е извършено. Установяват се и обстоятелствата около
съставения АУАН. Съдът кредитира доказателствената маса в цялост, намирайки я
за обективна, безпристрастна и еднопосочно установяваща релевантните по делото
обстоятелства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна
страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно
постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално
допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът
намира следното:
АУАН е съставен при спазване на
предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на
чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като
описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на
същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст
от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не
накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да
организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки материално-правната
законосъобразност на НП, съдът приема, че от установеното по делото от фактическа
страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на 24.10.2019 г., около
11:45 часа, на път Е-79 КПП Ребърково, срещу Бензиностанция Пегас,
жалбоподателят управлявал товарен автомобил специален автомобил кат N3 с рег. ************ и полуремарке кат O4 с рег. ******* и извършвал превоз на товари
от гр. Перник към гр. Враца без валидно удостоверение за психологическа
годност. При това същият от обективна страна е извършил нарушение по чл.87, т.2
от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ, съгласно която норма „Водачът на автомобил за обществен превоз на
товари отговаря на следните изисквания: 2. да притежава валидно удостоверение
за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата“.
Нарушението е и субективно съставомерно. Жалбоподателят е знаел, че при
извършването на превоз е длъжен да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Съзнавал е също, че
при неизпълнението на това си задължение, нарушава
обществествените отношения регламентиращи условията при които се извършва
превоз, но въпреки това е извършил нарушението.
При изложените доводи съдът отчете наведеното в
жалбата, че жалбоподателят е извършвал превоз за собствена сметка и не попада в
обхвата на регламентираните в чл.87 от Наредбата задължения. По делото обаче не са събрани каквито и да са
доказателства да се касае за превоз за собствена сметка, а за да се третира
едни превоз като такъв, същият следва да отговаря на редица условия – превозът
да е без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, да е предназначен
единствено за собствена дейност или да произтича от собствена дейност, да е със
собствено или наето(без водач)пътно превозно средство, превозът да не е основна
дейност за фирмата, а шофьорът да е назначен по трудов договор с фирмата,
извършваща превоза. По делото липсват доказателства за което и да е от
условията за да се приеме един превоз за собствена сметка. При това съдът
приема твърдението на жалбоподателя за недоказано и намира възраженията срещу
атакувания акт в тази насока за неоснователни.
Правилно е и приложението на чл.93,
ал.1, т.1 ЗАвП. Съгласно тази норма „Водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва със: 1. глоба 2000 лв. - при първо нарушение“. Именно
в такъв размер е наложената на жалбоподателя санкция и с оглед абсолютния
размер, в който законодателя е предвидил същата, правилата на чл.27 ЗАНН не
могат да намерят приложение. Не се споделят изложените в тази насока доводи в
жалбата, че неправилно не е приложена нормата на чл.28 ЗАНН. В разглеждания
случай не са ангажирани каквито и да е доказателства, представляващи
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи
случая като такъв с по-ниска обществена опасност от останалите такива случаи.
При това не е налице основание да се приеме, че случаят е маловажен и да се
претендира приложението на чл.28 ЗАНН.
При горните доводи, след като при
извършената служебна проверка не се констатираха допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, ВрРС приема, че атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0000320/08.11.2019
г., издадено от началник ОО АА, гр. Враца, с което на основание чл.93, ал.1,
т.1 ЗАвП, за нарушение по чл.87, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на МТ, на Б.К.Н.,***,
е наложена глоба в размер на 2000 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: