Определение по дело №170/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260333
Дата: 4 юни 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Елисавета Георгиева Деянчева
Дело: 20211500500170
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

  ………

                          гр. Кюстендил, 04.06.2021 г.

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, трети състав, в закрито съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                   Председател: РОСИЦА САВОВА

                                                          Членове:  Татяна Костадинова

                                                                             Елисавета Деянчева

след като разгледа докладваното от съдия Елисавета Деянчева в.ч.гр.д. № 170/2021 г. по описа на Окръжен съд-гр.Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба, именувана Въззивна частна жалба, депозирана от В.В. – ищец в първоинстанционното производство, против допълнително Решение на Районен съд Дупница (ДРС) по гр. дело № 1482/2018 г., неправилно именувано „определение“.

В жалбата са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт.

Изразени са и доводи по същество, от съдържанието на които може да се изведе, че всъщност се обжалва решението по чл. 250 от ГПК. Довод в този аспект може да се вземе от разпоредбата на чл. 250, ал. 3 от ГПК, според която съдебното решение, постановено по реда на чл. 250 от ГПК (независимо дали с него се уважава или отхвърля искането за допълването на основното решение), подлежи на обжалване по общия ред. В случая жалбата, макар и наименована „частна“, има характера и по своята същност е въззивна такава, тъй като с нея е обжалвано изцяло първоинстанционното Определение, по същината си решение, № 260160/19.02.2021 г., което е постановено по реда на чл. 250 от ГПК.

В жалбата се сочи, че в хода на производството пред ДРС не е извършен анализ на фактическата обстановка и събрания доказателствен материал.

Поддържано е, че Димитър Ц. притежавал имот, придобит по наследство и давност, за което бил съставен Нотариален акт № 156/1973 г. След смъртта си остави законни наследници съпругата си и двамата си сина – Р. и Венцислав. Така правата им наследството били равни – по 1/3 ид.ч. С договор за продажба за наследство Венцислав Ц. прехвърлил наследството на ищцата и настоящ жалбоподател – В. В.. Междувременно ответниците се снабдили с констативен нотариален акт досежно процесния имот, т.к. го смятали за свой – придобит по давност и наследство. Той бил оспорен в хода на първоинстанционното производство с предявен инцидентен установителен иск, в който смисъл по реда на чл. 250 от ГПК първоинстанционното решение е допълнено, като той е отхвърлен, но произнасянето на ДРС в този смисъл било неправилно, заради което се иска неговата отмяна. Не било обсъдено и поддържано от страната възражение по чл. 76 от ЗН.

Не са поддържани доказателствени искания.

Насрещната страна е депозирала отговор, в който е застъпено становище за допустимост, но неоснователност на депозираната жалба. Поддържано е също, че исковата молба, с която е предявен инцидентен установителен иск, е нередовна. Изложени са доводи по същество досежно правата на страните в съсобствеността, като е застъпено мнение, че правилно ДРС е отхвърлил инцидентния установителен иск.

Не са заявени доказателствени искания.

С оглед задълженията си по чл. 267, ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за допустимост и редовност на въззивната жалба и намира, че тя отговаря на изискванията по чл. 260 ал. 1, т. 1, т . 2, 4 и 7 и 261 ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното производство, с интерес от обжалването.

По предходна жалба на същия жалбоподател вече е било образувано предходно в.гр.д.№532/2020 г. на КОС. Производството по него е приключило, като атакуваният акт е приет за нищожен и делото е върнато на първоинстанционния съд с указания за произнасяне по молба с вх. № 4572/2020 г. с правно основание чл. 250 от ГПК.

В кориците на това предходно производство се намират и постъпили въззивни жалби на страните в първоинстанционното производство, които са разменени, като са постъпили и съответни отговори, но същите неправилно са пришити в кориците на вече приключилото производство. При проверка на същите съдът констатира, че с атакуваното съдебно решение е постановено по иск с правно основание чл. 69 от ЗС. Именно заради това държавна такса за разглеждането на въззивните жалби по него се дължи съгласно чл. 261, т. 4 ГПК, а съделителят, който е подал въззивна жалба, има процесуалното задължение да я внесе по сметка на въззивния съд и да представи документа за това като приложение към въззивната жалба (спр. определение № 69 от 23.01.2013 г. по ч. гр. д. № 10/2013 г. на IV-то г. о.). В т.см. са и задължителните указания по прилагането на закона в т. 17 от ТР №6/2012 г. на ОСГК на ВКС. Досежно размера й следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 8 ТДТГПК. Но поради това, че при обжалване на решението, с което е допусната делбата, не е възможно да се изходи от посоченото правило, размерът на дължимата такава ще определи с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 1 и във вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, на сумата от 40,00 лв.

В случая са ангажирани доказателства за платена такса по обжалването в размер на 25,00 лв. от жалбоподателя В. В., както и 30,00 лв. от жалбоподателя Р. Ц.. По жалбата срещу приетия за разглеждане установителен иск (наречен инцидентен) също се следва заплащане на държавна такса, която е в размер на 63,80 лв. (с оглед посочената цена на иска), респ. дължимите такси за обжалването не са събрани надлежно от администриращия съд.

При посочените обстоятелства настоящото въззивно производство следва да се прекрати, като доколкото постилите въззивни жалби също следва да бъдат разгледани, делото следва да се върне на администриращия жалбите РС – Дупница, за досъбиране на следващите се държавни такси, необходими за разглеждането на жалбите на страните.

Водим от изложеното, съдът

             О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството в.ч.гр.д. № 170/2021 г. по описа на Окръжен съд-гр.Кюстендил и

ВРЪЩА делото на Районен съд – Дупница, за нова проверка по чл. 262, ал.1 от ГПК и изпълнение на указанията, обективирани в обстоятелствената част на настоящото определение – (на основание чл. 262, ал. 1 във вр. чл. 261, т. 4 от ГПК следва да бъде дадена възможност на жалбоподателя В. В. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да довнесе по сметка ОС – Кюстендил и представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждането на въззивната жалба в размер на общо 83,80 лв., а при същите условия жалбоподателят Р. Ц. да довнесе 10,00 лв., с указания за последиците по чл. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК).

След изпълнение на тези указания въззивните жалби, находящи се в кориците на приложеното в.гр.д. №532/2020 г., както и Въззивна частна жалба, депозирана от В.В., против допълнително Решение на Районен съд Дупница (ДРС) по гр. дело № 1482/2018 г., именувано „определение“, ДА СЕ ВЪРНАТ на Окръжен съд-Кюстендил за надлежното им разглеждане.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________        ЧЛЕНОВЕ: 1.____________        

                 (съдия Росица Савова)               (съдия Татяна Костадинова)

 

2.___________                    

                                                                                         (съдия Елисавета Деянчева)