РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 07.09.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГОРГИ ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР ПАПУРКОВ като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА КАНД № 70 / 2023 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 14 от 08.03.2023 г., постановено по АНД № 130/2022 г., Тетевенският районен съд, първи състав, е изменил Наказателно постановление № 198 от 11.05.2022 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, в частта, с която на Л.Й.Л., ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, като е намалил размера на глобата на 50 лв.
Със същото решение Тетевенският районен съд, първи състав, е потвърдил Наказателно постановление № 198 от 11.05.2022 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, в частта, с която на Л.Й.Л., ЕГН: **********,***, е наложено на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД „лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 години и на основание чл. 20, ал. 1 от ЗАНН и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението: ловна пушка успоредка „Buhag“, калибър 16, с фабричен номер 328, два броя ловни патрони 16 калибър-1бр. тип „бренеке“ зелен на цвят и 1 бр. патрон със сачми 7,4 мм с надпис „Rottweil“.
Със същото решение Тетевенският районен съд, първи състав, е осъдил Л.Й.Л., ЕГН: **********,***, да заплати на Регионална дирекция по горите – Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал Л.Й.Л., написан в касационната жалба с фамилия Л., чрез адв. И.Н. от САК, който е подал бланкетна касационна жалба.
С разпореждане на съдията-докладчик от з.с.з. на 15.05.2023 г. е оставена без движение касационната жалба, като е указано на касатора в 7-дн. срок от съобщението: 1. да посочи три имена на касотара; 2. да посочи конкретно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното решение; 3. да посочи искането до съда; 4. да представи надлежно пълномощно за касационната инстанция, като при неизпълнение е указано, че съдът ще върне касационната жалба.
С уточняваща молба вх. № 1653/08.06.2023 г., подадена от адв. И.Н. от САК, с приложено към нея пълномощно, отново се сочи фамилия на касатора Л., а на друго място се сочи фамилия Л., като се сочи, че се обжалва изцяло решение № 14 от 08.03.2023 г., постановено по АНД № 130/2022 г., Тетевенският районен съд, първи състав, иска се отмяна на решението в неговата цялост, както и отмяна изцяло на Наказателно постановление № 198 от 11.05.2022 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, както и присъждане на разноски за адвокатски хонорар, като се отрича извършването на административното нарушение, а също и се иска приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. И.Н. от САК, която поддържа касационната жалба и уточняващата молба и изложените доводи за отмяна на обжалваното решение в уточняващата молба, както и искането за присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция по горите - Ловеч, чрез юрисконсулт С.Т., в писмено възражение и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като излага подробни аргументи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд в неговата цялост, поради което моли да бъде оставено в сила или алтернативно след отмяната на решението на ТРС делото да бъде върнато за ново разглеждане от РС - Тетевен. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 150 лв.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение № 14 от 08.03.2023 г., постановено по АНД № 130/2022 г., Тетевенският районен съд, първи състав, е изменил Наказателно постановление № 198 от 11.05.2022 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, в частта, с която на Л.Й.Л., ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, като е намалил размера на глобата на 50 лв.
Със същото решение Тетевенският районен съд, първи състав, е потвърдил Наказателно постановление № 198 от 11.05.2022 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, в частта, с която на Л.Й.Л., ЕГН: **********,***, е наложено на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, във вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД „лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 години и на основание чл. 20, ал. 1 от ЗАНН и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението: ловна пушка успоредка „Buhag“, калибър 16, с фабричен номер 328, два броя ловни патрони 16 калибър-1бр. тип „бренеке“ зелен на цвят и 1 бр. патрон със сачми 7,4 мм с надпис „Rottweil“.
Със същото решение Тетевенският районен съд, първи състав, е осъдил Л.Й.Л., ЕГН: **********,***, да заплати на Регионална дирекция по горите – Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
Наведените в касационната жалба основания във връзка с незаконосъобразност на НП са развити и пред първоинстанционния съд, като видно от мотивите на решението на РС, на всички твърдения на касатора, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция намира за законосъобразни и не следва да повтаря.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.
С касационната жалба не се релевират оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а са развити доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, каквито са изложени и пред районния съд, и на които районният съд е изложил подрони мотиви. Доводите на касатора в касационната жалба са идентични на тези, релевирани пред районния съд, на които районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Административното нарушение, за което е наказан касатора с обжалваното пред РС наказателно постановление, е посочено ясно и недвусмислено както в АУАН, така и в наказателното постановление, като правната квалификация на същото и административнонаказателните разпоредби са приложени правилно.
Посочено е в НП, че: „на 13.01.2022 г. в 14,45 ч. в землището на гр. Ябланица, община Ябланица, на място с GPS координати 43.004710 северна ширина и 24.103597 източна дължина, като ловец в ЛРД Ябланица, притежаващ билет за лов с № 339451, членска карта Б 097640 – заверени за 2022 г., ловува по смисъла на чл. 43, ал. 3, пр. 2, т. 1 от ЗЛОД, като се движи извън населено място с извадено от калъф, сглобено и заредено с два броя патрона ловно оръжие – успоредка „Buhag“, калибър 16, с фабричен номер 328, без да притежава писмено разрешително за лов. Няма убит дивеч.“
Административното нарушение е доказано безспорно от всички писмени доказателства, както и от свидетелските показания на разпитаните от районния съд шестима свидетели: П.М.Х., Л.Й. Л., П.Л.П. /разпитани в съдебно заседание на 21.11.2022 г./, Д.С.Д., А.М.И. и Н.П.Н. /разпитани в съдебно заседание на 01.02.2023 г./. Всички писмени и гласни доказателства са подробни, ясни и непротиворечиви относно относимите към съставомерността на административното нарушение факти, поради което правилно са били кредитирани от районния съд, който е извел правилен извод за доказаност на административното нарушение.
Видно от постановление от 19.04.2022 г. на прокурор в РП-Ловеч, ТО-Тетевен, в което е описана подробно фактическата обстановка, която се потвърждава и от показанията на разпитаните от Тетевенския районен съд шестима свидетели, установено е, че лицето Д.С.Д. в качеството си на председател на ЛРД – Ябланица е издал общо осем броя разрешителни за индивидуален лов на хищници, без да има право на това, което е нарушение на чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 90 и чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от ППЗЛОД.
Съгласно чл. 90, ал. 1 от ППЗЛОД - Разрешителните за индивидуален лов на хищници в ловностопанските райони на ловните сдружения се издават от специалиста по ловно стопанство към сдружението. Максималният брой на издадените разрешителни за индивидуален лов на хищници е до 3 на всеки 500 ха.
Съгласно ал. 2 на чл. 90, ал. 1 от ППЗЛОД - Разрешителните по ал. 1 се издават за срок не по-дълъг от един календарен месец.
Съгласно ал. 3 на чл. 90, ал. 1 от ППЗЛОД - Специалистът по ловно стопанство издава разрешителното за лов, като в него вписва трите имена, серийния номер на билета за лов и на членската карта на ловеца, вида на разрешените за отстрел хищници, ловището (местността) и датите на ловуване. Първият екземпляр от разрешителното за лов се предоставя на ловеца.
Съгласно ал. 4 на чл. 90, ал. 1 от ППЗЛОД - Непосредствено след приключването на лова ловецът вписва в разрешителното за лов вида и количеството на отстреляните хищници.
Съгласно ал.5 на чл. 90, ал. 1 от ППЗЛОД - В 3-дневен срок след изтичането на срока на разрешителното ловецът го връща на специалиста по ловно стопанство към ловните сдружения по чл. 30 от Закона за лова и опазване на дивеча.
Видно от всички писмени и гласни доказателства доказано е безспорно, че в деня на административното нарушение 13.01.2022 г. ксаторът не е имал писмено разрешително за лов на хищници, като не е и твърдял, че е имал такова нито на мястото, когато е установен на 13.01.2022 г., нито при съставянето на констативния протокол от 13.01.2022 г. Отделно до датата 17.01.2022 г. безспорно е установено, че специалиста по лова св. Н.Н. не е издавал разрешителни за лов на хищници. Ирелевантно е как и в кой последващ момент касаторът се е снабдил с разрешително за лов на хищници, още повече при наличие на безспорни доказателства за издадени от лицето Д.С.Д. - в качеството си на председател на ЛРД – Ябланица, а не специалист по ловно стопанство, е издал общо осем броя разрешителни за индивидуален лов на хищници, без да има право на това, което е нарушение на чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 90 и чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от ППЗЛОД.
Възраженията на касатора в уточняващата молба за незаконна практика, която е съществувала през дълъг период от време - вместо специалиста по ловно стопанство, разрешителни за лов на хищници са издавани от председателя на ловната дружинка, не може да оневини касатара, защото касаторът е дългогодишен ловец, бил е и председател на ловна дружинка, поради което е бил длъжен да знае разпоредбите на ЗЛОД и ППЗЛОД.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН – непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, поради което в общия случай непредпазливите административни нарушения са наказуеми, а в ЗЛОД не е предвидено изключение, поради което за настоящото административно нарушение, както и в масовия случай на административни нарушения, за съставомерността на административното нарушение е достатъчна форма на вината непредпазливост, а не умисъл.
Отделно неотносимо в случая е колко ловци са извършвали на същата дата и място незаконен лов без писмено разрешително за лов, т.к. на място са установени само двама ловци, един от които е касаторът. Ето защто неотносим е доводът на касатора, че на друг, сочен от него ловец Д.С., е съставен АУАН, но не е издадено наказателно постановление. Доводите на касатора, че е имало и други нарушители, дори и да са достоверни, не могат да оневинят извършването на процесното административно нарушение от касатора, поради което са ирелевантни за настоящото производство.
Касационната инстанция намира, че правилно не е приложен чл. 28 от ЗАНН, като в наказателното постановление правилно е посочено, че: „деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с подобни типични случаи на нарушения от същия вид, обусловено от специфичния вид на обекта на посегателство, свързан със завишените изисквания за опазване на дивечовото богатство като неразделна част от фауната на страната.“
Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН - "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) дава легална дефиниция за „маловажен случай“, която не се различава от легалната дефиниция, прилагана в практиката на съдилищата, до изменението на ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), когато в практиката се ползваше чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, съгласно която „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение/ от същия вид.
Следва да се посочи, че доводите на касатора за приложението на чл. 28 от ЗАНН не са съобразени с действащата разпоредба, т.к. разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) дава легална дефиниция за „маловажен случай“, но независимо от тази непрецизност касационната инстанция констатира, че липсват както смекчаващи обстоятелства, така и по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, т.к. касаторът е дългогодишен ловец, а и самите твърдения на касатора в касационната жалба са за съществуваща незаконна практика в ловната дружинка относно незаконно издавани разрешителни за лов на хищници, която следва да бъде преустановена. Обстоятелството, че съществува незаконна практика и че има множество издавани разрешителни за лов на хищници на множество лица и за продължителен период от време в противоречие с чл. 90 от ППЗЛОД в никакъв случай не обосновава приложението на чл. 28 от ЗАНН, а тъкмо напротив - говори са системност на административните нарушения, поради което няма как да се приложи чл. 28 от ЗАНН.
Следва да се добави, че съставянето на констативен протокол не е уредено в ЗАНН, липсват легални реквизити на констативния протокол в ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Поради това възражение за непълноти и противоречия в констативния протокол не биха могли да се отразят на законосъобразността на наказателното постановление.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС, както за липса на процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, така и за съставомерност на административното нарушение и неговата правилна и подробна правна квалификация, поради което следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
По отношение на размер на наложената глоба районният съд с обжалваното решение е изменил същия от 200 лв. на 50 лв., който е минималният размер, предвиден в чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, като в тази част липсва касационна жалба от административнонаказващия орган, поради което касационната инстанция не следва да се произнася относно размера на наложената глоба.
В разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е предвидено кумулативно наказание във фиксиран размер – Лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години, поради което и относно това кумулативно наказание във фиксиран размер касационната инстанция няма как да измени наказателното постановление.
Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД – При нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на Изпълнителната агенция по горите.
Ето защо и в частите на решението, с което е потвърдено наказателното постановление относно чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД, решението на районни съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Административното нарушение е доказано видно от всички писмени и гласни доказателства, които правилно са кредитирани от РС, като видно от същите доказателства и възприетата от РС фактическа обстановка, няма основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните такива случаи.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
От страна на ответника по касация се претендират разноски за
юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание действащата в момента
редакция на чл. 63д от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, чийто размер с оглед правната и фактическа сложност на делото касационната
инстанция определя на 100 лв., в който размер претенцията следва да бъде
уважена в размер на 100 лв.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло решение № 14 от 08.03.2023 г., постановено по АНД № 130/2022 г. на Тетевенския районен съд, първи състав.
ОСЪЖДА Л.Й.Л., ЕГН: **********,***, да заплати на Регионална дирекция по горите – Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/ разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: