РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Русе, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20234500100457 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от М. Д. Д.
чрез упълномощен адв. Д. Р. от АК– Русе против Прокуратурата на
Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, настъпили вследствие на незаконно повдигнатото му
обвинение в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2
от НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда. Ищецът
твърди, че в резултат на неправомерното му обвинение е преживял негативни
емоции, свързани с нервност, тревожност, потиснатост от мисълта, че може
да влезе в затвора. Това се отразило на живота и семейството му и въпреки
подкрепата, която получавал от съпругата си, в дома му витаела обстановка,
изпълнена със стрес и напрежение. Към този момент работел като шофьор на
камион и работата му била свързана със заетост по график. Когато
работодателят му разбрал, че го съдят, прекратил трудовия му договор, тъй
като се налагало да отсъства от работа, за да се явява на съдебни заседания.
Така той бил лишен от постоянни доходи, с което се понижил стандартът му
на живот. Не намирал постоянна работа и се наложило да търси временна
заетост, каквато успее да намери. Това ограничило социалните му контакти и
поради липса на средства, престанал да се среща с приятели, което нарушило
цялостния му ритъм на живот и довело до морален дискомфорт и изпадането
му в изолация. Делото станало известно на неговите съседи във входа и те
започнали да го отбягват. Не се успокоил и когато първоинстанционният съд
прочел оправдателна присъда, тъй като очаквал прокуратурата да я
протестира, което се и случило. Когато съдебният състав излязъл на
1
съвещание, се уплашил, че ще бъде арестуван още в съдебната зала.
Продължил да живее в напрежение и стрес, докато не разбрал, че
окончателно е оправдан. Едва тогава се почувствал по-спокоен, но все още не
бил напълно възстановен. Счита, че претърпените от него неимуществени
вреди следва да бъдат репарирани със сумата от 30000 лева. Твърди, че
вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение, приключило с
оправдателна присъда, е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева. Претендира тази
сума да му бъде възстановена от ответника. Прави искане за присъждане на
разноските по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В отговор на исковата молба ответникът – Прокуратурата на Република
България изразява становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат
отхвърлени. Оспорва размера им, като счита, че претенцията за
неимуществени вреди не отговаря на критериите за справедливост,
дефинирани в чл.52 от ЗЗД, че същата е завишена и не съответства на
икономическия стандарт в Република България.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното:
По делото е безспорно установено, че ищецът М. Д. Д. е бил
подсъдим по НОХД №394 по описа на РС – Русе за 2022 г. и ВНОХД
№80/2023 г. по описа на РОС, като с присъда, влязла в сила на 14.03.2023 г., е
бил оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по
чл.290, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Според показанията на свидетелката д. Д. Н., живееща на съпружески
начала с ищеца, след привличането му като обвиняем, М. Д. не се чувствал
добре, бил напрегнат и изнервен. Притеснил се много и започнал да вдига
кръвно, след като прокурорът му обяснил, че ще получи ефективна присъда.
Със свидетелката били домоуправители на входа и многобройните посещения
на домашния им адрес от призовкари от прокуратурата предизвикали
съмнения у съседите. Това накърнило репутацията на ищеца. Той работел
като шофьор и поради честите му отсъствия от работа, бил помолен от
работодателя си да напусне, което създало на домакинството му финансови
затруднения, тъй като се наложило да се издържат само с доходите на
свидетелката Д.. Зачестили битовите скандали в дома им.
Свидетелят Г. Н. Г., приятел на ищеца, заявява, че М. Д. имал
здравословни проблеми с високо кръвно, откакто започнал работа като
шофьор. След образуване на наказателното производство срещу него, ищецът
бил много притеснен да не влезе в затвора и да не бъде изоставен от жена си
2
Д., на която много държал. Д. споделял на свидетеля, че вследствие на
повдигнатото обвинение, за него възникнали семейни и финансови проблеми.
Бил освободен от работа поради честото получаване на призовки, а
работодателят му желаел служителите да имат чисто съдебно минало.
Свидетелят посочва, че Д. страдал от безсъние и високо кръвно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. и Г., като ги цени при
условията на чл.172 ГПК. Те възпроизвеждат лично възприети от тях
обстоятелства и са логични, непротиворечиви и обективни.
Във връзка със защитата си по наказателното производство пред двете
съдебни инстанции, М. Д. взел заем от свид. Г. Г. и заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 5000 лв. Това обстоятелство се установява от
гласните доказателства по настоящото дело и приложените два договора за
правна защита и съдействие съответно по НОХД №394/2022 г. по описа на
РРС и ВНОХД №80/2023 г. по описа на РОС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. По този ред държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице /чл. 4 от ЗОДОВ/. По настоящото дело безспорно е
установено осъществяването на фактическия състав на цитираната разпоредба
относно ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата
на РБ. Ищецът е привлечен като обвиняем на 08.12.2021 г. за извършване на
престъпление по чл.290, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. По внесен на
08.03.2022 г. обвинителен акт от Районна прокуратура – Русе, срещу М. Д. е
образувано НОХД №394 по описа на РС – Русе, по което с присъда
№122/27.10.2022 г. той е бил признат за невинен. Срещу оправдателната
присъда е подаден протест от прокурор при Районна прокуратура – Русе и е
образувано ВНОХД №80/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе. Въззивният
състав с решение №58/14.03.2023 г. е потвърдил присъдата на първата
инстанция и подсъдимият Д. е бил окончателно оправдан. Наказателното
3
производство е водено за умишлено престъпление, което не е тежко по
смисъла на чл.93 НК и е наказуемо с лишаване от свобода до пет години.
Предвид предходните осъждания на Д. на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер, изключващи възможността за приложение
института на условното осъждане, прокуратурата е пледирала за налагане на
наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно.
Воденото повече от една година наказателно производство срещу ищеца и
непрекъснатото притеснение през този период от евентуално попадане в
затвора безспорно е оказало негативно въздействие върху неимуществената
му сфера, повлияло е върху неговото психическо и емоционално състояние,
засегнало е социалните му контакти и семейните му отношения. Съдът
намира за доказани твърденията в исковата молба за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, произтичащи пряко от воденото срещу него
наказателно производство. По отношение размера на обезщетението за
причинените неимуществени вреди, той следва да се определи по
справедливост съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД. Обуславящите критерии
относно стойността на това обезщетение са характерът и степента на
увреждането, възрастта на лицето, неговото обществено и социално
положение, интензивността и продължителността на претърпените негативни
душевни преживявания, общовъзприетото понятие за справедливост и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на вредите.
В конкретния случай съдът съобразява, че наказателното производство е
водено за умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93 НК и
е наказуемо с лишаване от свобода до 5 години. Наказателното производство
е продължило около една година, като са проведени общо седем съдебни
заседания пред двете съдебни инстанции, на които подсъдимият е присъствал.
Спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение подписка, която не
ограничава свободата и изпълнението на трудови задължения. Той е в
правоспособна възраст, с добра репутация сред своето обкръжение. В
резултат на наказателното преследване е засегнат неговият авторитет, но не в
значителна степен. Въпреки накърненото му самочувствие и напрежението в
семейните отношения, той е продължил да се ползва с подкрепата на
семейството си и на своите близки приятели. От свидетелските показания се
установява, че ищецът е бил освободен от работа, което е довело до недостиг
на финансови средства, но по делото не са представени писмени
4
доказателства относно трудовите му правоотношения. Според гласните
доказателства той вдигал кръвно през този период,. Видно от показанията на
свид. Г., Д. е имал такъв здравословен проблем и преди повдигане на
обвинението. Не са представени медицински документи, удостоверяващи
възникване на увреждания на здравето му, които да са в пряка причинна
връзка с повдигнатото обвинение и да налагат провеждане на специфично
лечение. Въпреки негативните емоционални преживявания и преживения
стрес, по делото не са налице данни за настъпване на трайни тежки последици
за физическото и психическото състояние на ищеца в резултат на
наказателното производство.
При съобразяване на всички обстоятелства, относими към определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и на обществено-
икономическата обстановка в страната към процесния период, и с оглед
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че адекватният
размер обезщетение за репариране на вредите от причинените на ищеца
неимуществени вреди е 5000 лева, за която сума искът следва да бъде уважен
като основателен и доказан. По-висок размер на обезщетението е
необоснован, с оглед конкретните обстоятелства, установени по делото.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 5000 лева,
представляваща направени разходи за адвокатско възнаграждение за правна
защита по НОХД №394/2022 г. по описа на РРС и ВНОХД №80/2023 г. по
описа на РОС, съдът намира същата за основателна. Видно от писмените и
гласните доказателства по делото, посочените разноски са действително
извършени и имуществените вреди в претендирания размер, пряко
произтичащи от неоснователно воденото срещу ищеца наказателно
производство, обективно са настъпили. Предвид изложеното искът за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди следва да
бъде изцяло уважен.
С оглед основателността на исковете, следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за законна лихва върху присъдените размери,
претендирана считано от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане, като при
деликтната отговорност лихвата за забава се дължи от датата на увреждането
– т.е. датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Предвид изхода на делото на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в тежест на
5
ответната страна следва да се възложат разноските за държавна такса в
размер на 10 лева, както и за заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие, договореното и заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение по настоящото производство е в размер на 5500 лв. Предвид
направеното възражение от Прокуратурата на Република България за
неговата прекомерност и като съобрази, че делото не се характеризира с
голяма фактическа и правна сложност, съдът намира, че така договореното
адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да се намали на 3850 лв.,
който размер съответства на минималния съгласно чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от
Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъди
възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от исковете, а
именно - 1310 лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. Д.
Д. с ЕГН **********, с адрес ******* сумата от 5000 /пет хиляди/ лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
повдигнатото му обвинение в извършено престъпление по чл.290, ал.1 във вр.
с чл.20, ал.2 от НК, за което е бил оправдан влязла в сила присъда по НОХД
№394/2022 г. по описа на РРС; сумата от 5000 /пет хиляди/ лева -
обезщетение за имуществени вреди от същото обвинение, представляващи
направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство
пред двете инстанции, ведно със законната лихва върху присъдените
обезщетения, считано от 15.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и
разноските по делото - сумата от 10 лева за държавна такса и 1310 лв. – за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди
за размера над 5000 лева до претендираната сума от 30 000 лева, ведно със
законната лихва върху разликата, считано от 15.03.2023 г. до окончателното
изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок
6
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
7