РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 12.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на четиринадесети ноември  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при секретаря Павлина Плючарска,

като разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 374 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по чл.415 от ГПК във връзка 422 от ГПК

 

В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по Ч.гр.д. №101 по описа на съда за 2019 г.– „ххх” ЕООД – Плевен, със законен представител М.Н.С.е депозирал в деловодството на съда искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение против длъжника ххх”, представлявано от К.П.В.- прокурист. Иска се прилагането на ч.гр.д.№ 101/2019 г. по описа на РС – Червен бряг.

Посочва се в исковата молба, че ищеца е предоставял услуги на ответника в качеството му на потребител за ползване на водоснабдителните и канализационна система за които са издавани фактури в периода от 31.07.2018г. до 30.11.2018г., като ответника има партида в регистъра на ВиК Плевен с ИТН № 500505.

Между ВиК оператора от една страна и потребителя от друга е налице облигационно отношение.

На ответника е  останало задължение за  сумата от общо  7703,41 лв. /от които 7395,19 - главница, сумата от 344.22 лв. /триста четиридесет и четири лева и двадесет и две стотинки/ - законна лихва за забава за периода от 31.08.2018г. до 08.01.2019г. и лихва от датата на подаване на заявлението /31.01.2019г. / до изплащане на вземането, както и  направените от заявителя в производството деловодни разноски.

 Твърди се, че  със заявление по чл. 410 от ГПК  ищецът е поискал дължимите му суми да бъдат заплатени, като е образувано Ч.гр. Д. № 101/2019 г., като с разпореждане от 01.10.2018 г. съдът на основание  чл. 415, ал. 1 от ГПК е указал на ищеца, че във връзка с постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед за изпълнение, може да предяви иск за установяване на вземането си.

            В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв. Г.Д. от САК, поддържа иска.

Ответника,чрез процесуалния си представител адв. А.Д. от ПлАК оспорва предявения иск по основание и размер. В дадения от съда срок е депозиран писмен отговор.

По допустимостта на предявения иск.

Иска е предявен от активно легитимирани страни, намиращи се в облигационно правоотношение и при наличие на правен интерес, поради което е допустим и следва да бъде разгледан. Това обстоятелство не се спори между страните.

По основателността на предявения иск.

Безспорно е между страните, че „ххх“ ЕООД гр. Плевен е предоставяло на „Многопрофилна болница за активно лечение-Червен бряг“ ЕООД услуги по силата на сключен между страните договор. Ответника има открита партида с ИТН 500505. Облигационното правоотношение се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране  на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и Общите условия на ВиК Плевен. Общите условия са публично известни на страните и са влезли в сила. Според тях ищеца е длъжен да водоснабди , отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника, а потребителя/ответника/ е длъжен да заплати предоставените услуги. За целта ежемесечно се съставят фактури от ищеца. Към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК от ищеца са издадени три броя фактури които не са били платени от ответника и те са с № № 10494843, 10502898 и 10511026 на обща стойност 10 977,15 лева. Междувременно, преди депозиране на исковата молба е извършено плащане по фактура № 10511026 в размер на 3581,96 лева и са останали не платени две фактури на обща стойност 7395,19 лева.

Горната фактическа обстановка не се спори от страните и съдът я кредитира изцяло.

Спорно по делото е, дали неплатените суми по двете фактури се дължат в пълен размер или не.

По спорния момент съдът съобрази следното:

Ищецът твърди, че процесните суми се дължат в пълен размер, тъй като са установени по безспорен начин в хода на валидно съществуващо, законосъобразно облигационно правоотношение между страните. Установени са по безспорен начин и са дължими.

Ответника не отрича обстоятелството, че за процесния период  имота е бил водоснабден, но количеството вода, отразено в издадените фактури е неприемливо високо и е отчетено с неизправен контролно измервателен уред /водомер/, по вина на ищеца. Твърди се, че водомера е бил монтиран на около петстотин метра извън имота на ответника, технически неизправен е бил към момента на отчитане на количеството вода посочено във фактурите. Количеството вода е неточно, тъй като не е изключено по трасето да е на лице неправомерно присъединяване на други потребители на вода. За тези свои съмнения ответника е сезирал ищеца, но от него не са предприети действия за отстраняване на проблемите.

От друга страна ответника е болница с изключително важно местно значение и функционирането й е невъзможно без наличие на постоянно течаща вода.

Предвид горните съмнения за точността на измерване на ползваната вода, ответника е оспорил с жалба  фактура № 10494843 от 31.07.2018г., като ищеца е отказал корекция на начислената сума, въпреки писмените възражения. Същевременно не са предприети никакви действия от ищеца за проверка на водомера и неговата метеорологична годност в нарушение на общите условия. В резултат на този спор между страните водоподаването в болницата е било преустановено. В резултат на това, че в лечебното заведение няма течаща вода, дейността на болницата е спряна.

Ответника е изискал от ищеца, поради съмнения за неизправности, манипулация на водомера или неправомерно присъединяване, водомерния възел да бъде монтиран на територията на имота на болницата, но това е отказано от ВиК. За съществуващия спор е уведомен и Областния управител на Област Плевен, но въпреки неговата ангажираност със случай ищеца отново е отказал видно от писма изх. №,№ 1795/25.07.2018г. и 1619/06.07.2018г.

Идентичен е случая и с фактура 10502898 от 28.09.2018г. По нея отново показанията са оспорени от ответника, но оспорването е останало без уважение от ищеца.

В противоречие с първоначалните си становища, че не следва да бъде променяно местото на водомерния възел, на 01.10.2019г., след образуване на настоящето дело, водомера е бил преместен от ищеца на територията на болницата, където се намира и в момента, в помещение проектирано при строежа на здравното заведение за тази цел.

            Твърдението на ищеца, че след като ответника е заплатил сумата по издадената трета фактура с № 10511026 от 30.11.2018г., то извънсъдебно признава задълженията и по другите две не се споделя от съда, тъй като и до момента на възникване на спора фактурираните задължения са изплащани коректно от ответника от една страна и от друга неплащането на задължението би могло да доведе отново до спиране дейността на болницата.

Съгласно чл. 8, ал. 5 от Общите условия /лист 21 от делото/ - „Водомерния възел на водопроводните отклонения  в урбанизираните територии и селищните образувания се разполага в урегулирания поземлен имот в защитена срещу нерегламентиран достъп шахта на разстояние до 2 метра от уличната регулационна линия или в общо леснодостъпно, затворено и с осигурено осветление помещение, непосредствено след влизане  на тръбата в сградата, когато тя е  етажна собственост, или когато сградата отстои на не повече от 5 метра от уличната регулационна линия.“. Това задължение на ищеца е грубо погазено от него самия и въпреки това, че е сигнализиран да го отстрани, не го е сторил до 01.10.2019г.

След като водомера е монтиран на територията на болницата, след образуване на настоящето производство, видно от приетата по делото фактура № ********** от 31.10.2019г. количеството използвана вода е в пъти по-ниско от калкулираното в оспорваните фактури от 2018г.

От гореизложеното по безспорен начин се доказва, че ищеца не е изпълнил задълженията си по издадените от него Общи условия. Основен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

След така обсъденото по-горе не може да бъде направен единствен и обоснован извод, че калкулираните количества използвана вода от МБАЛ-Червен бряг, отразени във фактури № № 10494843 и 10502898 са реално използвани от ответника и че съответно същия дължи посочените в тях суми.

При този изход на делото обсъждането на останалите по делото доказателства е правно ирелевантно.

По разноските:

С оглед изхода на делото и отхвърляне на предявения иск, ищеца дължи на  ответника направените от него съдебно деловодни разноски, съобразно приложения списък, в размер на 800 лв. възнаграждение за един адвокат.

          Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ххх” ЕООД – Плевен, ЕИКхххсъс седалище и адрес на управление гр. ххх“, № хххпредставлявано от М.Н.С., положителен установителен иск, че ответника ххх”, представлявано от К.П.В.- прокурист с ЕИК ххх с адрес гр. ххх, не дължи сумата от общо  7703,41 лв. /от които 7395,19 - главница, сумата от 344.22 лв. /триста четиридесет и четири лева и двадесет и две стотинки/ - законна лихва за забава за периода от 31.08.2018г. до 08.01.2019г. и лихва от датата на подаване на заявлението /31.01.2019г. / до изплащане на вземането, както и  направените от заявителя в производството деловодни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 „ххх” ЕООД – Плевен, ЕИКхххсъс седалище и адрес на управление гр. ххх“, № хххпредставлявано от М.Н.С.да заплати на ххх”, представлявано от К.П.В.- прокурист с ЕИК ххх с адрес гр. ххх направените в исковото производство разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване от страните в четиринадесет дневен срок от съобщението, пред Плевенски Окръжен Съд.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: