Решение по дело №433/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 638/28.8.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юли, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Димитрина Георгиева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 433 по описа на съда за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на А.Д.П. с ЕГН ********** ***, против Решение № 1012-12-29#1/24.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 2139-12-17 от 04.02.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, неправилно, издадено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Моли съда да отметни обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, и върне преписката на административния орган за постановяване на акт, с който да бъде отпусната добавка от Учителския пенсионен фонд. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се представлява от адв. Г., която, по изложени съображения, моли съда да уважи подадената жалба и да бъде признат учителският стаж на жалбоподателката като дружинен ръководител през процесния период. Претендира разноски, съгласно списък. Представя подробно писмено становище.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт В., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление с вх. № МП-7035 от 19.03.2015 г. А.П. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Към датата на подаване на заявлението 19.03.2015 г. жалбоподателката е на възраст 61 години 4 месеца и 18 дни. За родените жени в периода 01.05.1953 г. до 30.04.1954 г. правото на пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО се придобива през 2014 г. при навършена възраст 60 години и 8 месеца и осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд – 34 години и 8 месеца. Жалбоподателката е представила към заявлението оригинални, редовно оформени документи, по които пенсионният орган е зачел осигурителен стаж от трета категория за периода от 01.09.1974 г. до 19.03.2015 г., с обща продължителност 40 години 6 месеца и 18 дни, от които 22 години 4 месеца и 27 дни учителски стаж. С оглед на това пенсионният орган е приел, че жалбоподателката е изпълнила условията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал.1-2 от КСО. Последвало е издаването на Разпореждане № 6/ прот. № N01187 от 27.05.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателката е отпусната пенсия, считано от 19.03.2015 г. С разпореждането не е определена добавка от учителския пенсионен фонд, тъй като административният орган е приел, че не е изпълнено условието на § 5 от ПЗР на КСО за необходим учителски стаж от 25 години и 8 месеца.

Недоволна от това е останала жалбоподателката, която със заявление № 1012-12-4 от 09.01.2020 г. е поискала преразглеждане на пенсията, като счита, че положеният от нея стаж за периода от 01.09.1974 г. до 01.06.1990 г. на длъжност „дружинен ръководител“ към организация ДКМС следва да бъде зачетен като учителски. С разпореждане № 2139-12-17 от 04.02.2020 г. е отказано да бъде изменено влязло в сила разпореждане № 6/ прот. № N01187 от 27.05.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

Последвало е издаването на оспореното Решение № 1012-12-29#1/24.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 2139-12-17 от 04.02.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряван, с мотивите, че макар и длъжността „Дружинен ръководител“ да е включена в списъка с длъжности, утвърден от министъра на образованието и науката и съгласуван с управителя на НОИ, зачитащи се като учителски стаж, не може да се приеме за г-жа П., че е заемала учителска длъжност, защото няма данни да е изпълнила пълната норма за задължителна преподавателска работа като дружинен ръководител, а и организацията, към която е работила, не е създадена по реда на отменения Закон за народната просвета или по Закона за предучилищното и училищното образование. В този смисъл е записано, че същата не отговаря на едно от кумулативните условия на чл. 69в, ал. 1 от КСО, а именно да има натрупан учителски осигурителни стаж 25 години и 8 месеца, респективно не следва да и се отпуска добавка от Учителския пенсионен фонд.

Към заявлението г-жа П. е приложила документи за осигурителен стаж от които е видно, че същата е работила като дружинен ръководител за периода от 01.09.1974 г. – 01.06.1990 г., а съгласно показанията на допуснатите свидетели е участвала в мероприятия, тържества и други дейности, свързани с учениците и учебния процес.

В хода на съдебното производство, от страна на жалбоподателката са представени Трудова книжка № 126/01.10.2000 г., УП3 № 57/28.07.2014 г., видно от което е зачетен осигурителен стаж от осигурител Областен съвет на БСП на длъжност „дружинен ръководител“ за периода 01.09.1974 до 01.06.1990 г.  с продължителност 15 години 9 месеца и 0 дни.

За изясняване на значимите за спора факти и обстоятелства по делото е допусната и приета съдебноикономическа експертиза, която, като неоспорена от страните, съдът възприема като компетентно изготвена. В отговор на поставените въпроси вещото лице е посочило, че за периода 01.09.1974 г. – 01.06.1990 г. не са открити доказателства, че жалбоподателката е била назначавана на пълно работно време, при пълна работна седмица и да й е било заплащано месечно възнаграждение за пълно работно време при условията на пълна работна седмица като учител, тъй като същата не е заемала учителска длъжност и не е била свързана организационно и трудово с учителския колектив на ОУ „Васил Левски“ с. Звъничево. Според вещото лице основните заплати на учителите в ОУ „Васил Левски“ с. Звъничево от началото на 1974 г. са в диапазона от 110-115 лева до 165-170 лева, като постепенно се увеличават, достигайки стойности от 170-180 лева до 200-210 лева в периода 1988-1990 г., т.е. заплатата на жалбоподателката е съпоставима със заплатите на учителите във въпросното училище. В съдебно заседание вещото лице посочи, че жалбоподателката е работила на пълен 8-часов работен ден, при пълна работна седмица в ДКМС, което е разписано в трудовата й книжка като период и възнаграждение.

По делото са разпитани като свидетели А.И.Н. и М.С.Т., чиито показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото доказателства. Свидетелите заявяват пред съда, че жалбоподателката е работила като дружинен ръководител в ОУ „Васил Левски“ с. Звъничево, на ненормиран работен ден, сутрин от 07:30 до 08:00 часа, понякога до 19:00-20:00 часа, в зависимост от мероприятията, които е организирала. В училището дейността й е била свързана с организирането на олимпиади по линия на ТНТМ, различни празненства – за Деня на будителите, за 24-ти май, Коледни празници и патронния празник на училището, организирала е екскурзии за учениците, организирала е събирането на вторични суровини и др. Свидетелите сочат, че жалбоподателката е работила с децата в определена пионерска стая, участвала е в Училищния съвет на училището, както и е отчитала дейността си, съгласно изготвени от нея планове, пред Педагогическия съвет.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:  

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното мотивирано решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.

Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ гр. Пазарджик е териториално и материално компетентен да издава разпореждания за отпускане и спиране на пенсиите. На основание чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“, ал. 2 и ал. 3 от КСО разпорежданията за отпускане и спиране на пенсиите подлежат на задължително обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ в 3-месечен срок. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване са спазени. Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по обжалваното разпореждане с решение, с което го е потвърдил като е изложил мотиви и подробни аргументи, в тази насока. Посочено е правното основание за издаването му, както и относимите правни норми, които обуславят постановяване на оспорения административен акт.

Спорът е от правен характер, като противоположните становища на страните се свеждат до въпроса дали за жалбоподателката са налице предпоставките за отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на чл. 69в, ал. 3 от КСО и се концентрира в това, дали стажът, положен от нея за процесния период 01.09.1974 г. – 01.06.1990 г. на длъжност „дружинен ръководител“ в ОК на ДКМС гр. Пазарджик, положен в ОУ “Васил Левски“ с. Звъничево, е учителски стаж по смисъла на чл. 69в, ал. 3 от КСО, съответно има ли жалбоподателката право на добавка от Учителски пенсионен фонд. Породено е от становището на ответния административен орган, че стажът не е учителски по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПСО, съответно жалбоподателката няма право на добавка от Учителски пенсионен фонд по смисъла на чл. 69в, ал. 3 от КСО, тъй като не е изпълнила условията на § 5 от ПЗР на КСО, чл. 69в от КСО за необходим учителски стаж 25 години и 8 месеца.

В случая становището на административния орган е неправилно, като се е наложило от неправилното тълкуване и прилагане на материалния закон – нормите на Закона за народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отменен със Закона за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.), и Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91 г.), които неправилно не са приложени в процесния случай, на основание разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО.

Съображенията в тази насока са следните:

Съгласно § 9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. Изявена е изрична законодателна воля, по отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999 г., да се прилагат действащите дотогава разпоредби, а не тези, действащи към момента на постановяване на оспореното разпореждане. Казано иначе, трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение. Така, към момента на полагане на спорния трудов стаж 01.09.1974 г. – 01.06.1990 г. е действал Закона за народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отменен със Закон за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91 г.). В ЗНП (отм.) не е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа на „дружинен ръководител“ в ОК на ДКМС“, които са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния курс на образование (от първи до осми клас). Дейността на дружинния ръководител към ОК на ДКМС се е изпълнявала от лица с педагогическо образование и е включвала учителски функции за възпитание на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения. Положеният труд при ненормиран 8-часов работен ден на учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности, сред които е трудът на дружинните ръководители към ОК на ДКМС, полаган в основните училища, се зачита за учителски на основание чл. 15, раздел „Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа“ от Указ № 330 за народната просвета.

В случая разпоредбите на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (в сила от 02.08.2003 г.), на които са се позовали органите на ТП на НОИ – гр. Пазарджик са неприложими по отношение на спорния трудов стаж положен от жалбоподателката. Въпросните разпоредби са материално - правни и нямат придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на жалбоподателката, възникнали и осъществени през процесния период 01.09.1974 г. – 01.06.1990 г. В тази насока следва да се посочи, че не е допустимо положения труд през минали периоди, да се субсумира в хипотезите на материално - правни разпоредби (каквито в случая са разпоредбите на НПОС), и които са били приети и са влезли в сила в много по – късни периоди, във възприетия от органите на ТП на НОИ – гр. Пазарджик аспект.

От събраните неоспорени писмени и гласни доказателства по делото, се установява, че през процесния период от 01.09.1974 г. – 01.06.1990 г. жалбоподателката е заемала длъжността „дружинен ръководител“, като е участвала в мероприятия, тържества и други дейности, свързани с учебно-възпитателния процес на деца от 1-ви до 8-ми клас, респ. трудът включва учителски функции, свързани с възпитание на децата, при което положение положеният стаж от същата за този период, следва да бъде зачетен като учителски. Казано с други думи, в случая длъжността „дружинен ръководител“, заемана от жалбоподателката през спорния период, без всякакво съмнение се субсумира в хипотезата на учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности по смисъла, вложен в приложимия за случая чл. 15 от Указ № 330 за народната просвета (отм.), което определя квалифициране на стажа като учителски. Съответно на изложеното, в случая следва да бъде прието, че А.П., която се е пенсионирала при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, притежава изискуемия общ учителски стаж по смисъла на приложимата редакция на чл. 69в, ал. 3 на КСО от 25 години, 08 месеца и е придобила право на пенсия, при което положение, за жалбоподателката са налице предпоставките за отпускане на добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на чл. 68в, ал. 3 от КСО.

На основание чл. 69в, ал. 3 на КСО на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на чл. 69в, ал. 1 на КСО и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии“ и добавка от учителски пенсионен фонд в размер 0.33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по чл. 69в, ал. 1.

Обстоятелството, че жалбоподателката е била назначена на работа от ОК на ДКМС – гр. Пазарджик (през процесния период 01.09.1974 г. – 01.06.1990 г.), каквато е била и установената практика през този период от време, е ирелевантно и няма отношение към определянето на спорния трудов стаж като учителски по смисъла на чл. 69в, ал. 1 от КСО, доколкото естеството му е свързано с възпитание на деца от основния курс на обучение, и това, че г-жа П. е притежавала необходимата педагогическа квалификация. В подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че длъжността „дружинен ръководител“ е включена в списъка на длъжностите, приет от Министерството на образованието и науката и от НОИ, за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.) и чл. 19, ал. 2 от НПОС, в който смисъл е и Решение № 6159/12.05.2010 г. по адм.дело № 16546/2009 г. на ВАС. (Решение № 1090/25.01.2018 г., постановено по адм. дело № 3140/2017 г. по описа на ВАС – Шесто отделение; Решение № 1670/07.02.2018 г., постановено по адм. дело № 5729/2017 г. по описа на ВАС – Шесто отделение).

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени в противоречие с материалноправните разпоредби - основание по чл. 146, т. 4 от АПК, поради което ще следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. И тъй като естеството на акта не позволява разрешаване на административноправния въпрос по същество от съда, то с оглед правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК, след отмяната на административните актове на органите на ТП на НОИ, делото ще следва да се изпрати на органа като преписка, за разглеждане на заявлението, при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, при преценка и на останалите нормативно установени изисквания за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката и отпускане на исканата добавка.

При посочения изход на спора, и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, ответното ТП на НОИ - гр. Пазарджик ще следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 710 (седемстотин и десет) лева, от които 10 лева – държавна такса, 200 лева – за вещо лице и 500 лева – адвокатско възнаграждение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе Пазарджишкият административен съд, IІІ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-29#1/24.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 2139-12-17 от 04.02.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пазарджик, за ново произнасяне по заявление с вх. № МП-7035 от 19.03.2015 г., подадено от А.Д.П., при съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в мотивната част на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр. Пазарджик да заплати на А.Д.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 710 (седемстотин и десет) лева, съставляваща сторените от последната разноски по производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

                                                    

                                                         СЪДИЯ:/П/