Р Е Ш Е Н И Е

         

                                             Гр.С., 24.04.2012 г.

 

                                            В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Административно отделение, ІІІ –Б  /ІІІ-ж-закрит/ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март

през две хиляди и два.десета година,

 в следния състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:           А. МАРКОВА

                                                                    ЛЮБОМИР   В.

                  

Секретар  Н.С.

Прокурор СНЕЖАНКА КОПЧЕВА                                  сложи за разглеждане

докладваното от съдия Маркова адм.д. № 532 по описа за 2001 г. и адм.д.№ 3515 по описа за 2004 г. и за да се произнесе, взе предвид  следното:

          Производството е по чл.6, ал.6 ЗОСОИ, първа фаза.

          Подадено е заявление № РД-97-00-6043/19.11.1998 г. до Областния управител по реда на чл.6, ал.1 ЗОСОИ.

          Жалбоподателите  И.М. м.ф. /като наследник на починалия в течение на процеса Д. Д. П./Д.й И. Е. П., молба за идентичност на имена л.364 по делото; оста.лите наследници участват на собствено основание /, А.Е. Ш. и А.Б. Р.ш. /като наследници на починалата в течение на процеса Х. М.П./, Н.С.П.-Я., М. Н. Ф.к., Н.Н.Р., А.м. Б. Д. М., С.Л., Ф.К.И.Р., А.А.М., Н.П.Р., А.М.Б., А.М., В.б.к. /производството прекратено с влязло в сила определение/, Б.Н.И.Р., К.К.Р., Ф.Ф.И.Р., Е. Р.е. Р. П., И.и.щ. /производството прекратено с влязло в сила определение/, А.П. Х., Д. Й. В. /починал в течение на процеса/, Е. Б. Б. /впоследствие жалбата е оттеглена и производството прекратено/, Е.С.С., М.С.С., И..Г.С., Т.Т.М., Г.Т.М., П. К.Г. /починала в течение на процеса/, А.С.Г., Л.К.В., А.П.М., Р.з. Б. /производството прекратено с влязло в сила определение/, М. П. С. и Р. П.С. /починали в течение на процеса, а наследницата по закон е оттеглила жалбата/, И.С.М., П.Р.С., М.Д.Г. като наследник по закон на Д. Н. Д., починал в течение на процеса, А.С.Й., П.В.П., М. П. С. /производството прекратено с влязло в сила определение/, В. П.П. /производството прекратено с влязло в сила определение/, Л.Е.Н., М.А.Н., Н.И.Т./името по декларация за идентичност на имена,л.751/, С.Г. В., Р.н.н. /производството прекратено с влязло в сила определение/, К.н.н. /производството прекратено с влязло в сила определение/, М.Б.Б., З.Т.К., Ц.Р.Д., Т.Н.Г., Ц.Г.Д., Г.А.Д., Д.Б.Х.Д., Л.А.Д. и Р.А.Д. твърдят че е незаконосъобразен  мълчаливия отказ на  Областния управител на гр.С. по искането им за обезщетение за участието им в капитала на бившето застрахователно дружество „Б.-ж.”, „Б.п.-т.” и преосигурително дружество „Б.”, одържавено на основание Закона за ДЗИ, по заявление № РД-97-00-6043/19.11.1998 г. относно недвижим имот:

-         представляващ пететажна сграда, находяща се в гр.С., ул.”М. Л.” № **-разрушена и представляваща към настоящия момент сграда на Национална служба „Полиция”- международни паспорти, поради което претендират обезщетение в размер на 45,28 %/относно капитала на преосигурително дружество „Б.”/;

-         сграда заедно с мястото, находящо се в гр.С., пл.”А. І” № 5-разрушено и на негово място е построен бившия Партиен дом, сега сграда на Народното събрание, поради което претендират обезщетение в размер на 33,33 %/относно капитала на  бившето застрахователно дружество „Б.п.-т.”/.

/ с определение от 07.06.2004 г. СГС, АО, ІІІ-ж състав е разделил производството по делото на основание чл.103 ГПК, отм., виж л.132 по делото/.

           Иска се имотите да бъдат върнати реално, а при наличие на законови пречки за това - да бъдат обезщетени с компесаторни записи.

          С определение от 08.05.2002 г. СГС, АО, ІІІ-ж състав е прекратил производството по отношение на жалбоподателите Д.П., Х.  П., М. Б. д. М., Н.Р., С.  Л., Ф.Р., А.М., Н.Р., А.Б., В.к., К.Р., Ф.Ф.Р., И.щ., А.П., Д. Й. В., Е.Б., Е.С., М.С.С., И.на С., Т.М., Г.М., П. Г., А.Г., Л.В., А. М., Р.з. Б., М.С., Р. П. С., И.С.М., П.С., Д. Н., А.Й., П.П., М. П. С., В. П.П., Л.Н., М.Н., Н.Т., С. В., Р. Н. и   К.н..

          Определението за прекратяване е обжалвано като в производството по чл.213 ГПК /понастоящем отменен/ са представени допълнителни доказателства относно представителната власт.

          С определение №  255 от 14.01.2003 г., постановено по ах.д.№  10714 по описа за 2002 г., ВАС на РБ, ІІІ отд. с оглед допълнително представените пред него писмени доказателства, е отменил определението на СГС за прекратяване на производството по отношение на част от жалбоподателите, а именно: А.м. Б.Р., С.Р.Л., Р. П. С., Д. Д. П., Х. Е.а П., Н.Н.Р., Ф.К.И.Р., А.А.М., А.- М.Б., К.К.Р., Н.П.Р., Ф.Ф.Р., А.П. Х., Д. Й. В., Е. Б. Б., Е.С.С., И.Г.С., Т.Т.М., Г.Т.М., П. К.Г., А.С.Г., Л.К.В., А.П.М., М.П.С., И.С.М., П.Р.С., Д. Н. Д., А.С.Й., П.В.П., Н.И.Т. и С.Г. В..

          Видно от мотивите на горното определение на ВАС на РБ, прието е че определението за прекратяване от 08.05.2002 г., постановено от СГС, АО, ІІІ-ж състав, е правилно по отношение на В.б.к., В. П.П., Р.н.н.,  К.н.н..

          С определение № 7807 от 23.07.2003 г. ВАС на РБ, ІІІ-то отд. по адм.д.№ 4525 по описа за 2003 г. , е изменил определение №  255 от 14.01.2003 г., постановено по ах.д.№  10714 по описа за 2002 г. ВАС на РБ, ІІІ отд. като след думите „С.Г. В.”, т.е. в частта, в която се отменя определението от 08.05.2002 г., е добавил „М.С.С., Л.Е.Н. и М.А.Н.”, а след думите „А.м. Б.Р.” – „д. М.”.

          С оглед мотивите в определение № 7807 от 23.07.2003 г. ВАС на РБ, ІІІ-то отд., определението на СГС от 08.05.2002 г. е правилно и по отношение на И.и.щ., М. П. С. /С./ и Р.з. Б.,

          Следователно, определението за прекратяване, четено на 08.05.2002 г. от СГС, АО, ІІІ-ж състав  е оставено в сила от ВАС на РБ, ІІІ-то отд. по отношение на В.б.к., Р.н.н., К.н.н., В. П.П., И.и.щ. ,М. П. С. С. и Р.з. Б..

          Видно от писмото на район „С.”, л.*** по делото, Р. П. С. е починала още на 07.01.2000 г. и е оставила за наследници по закон М. П. С..

          В течение на процеса е починал жалбоподателят М. П. С. и съдът на основание чл.120 ГПК е конституирал наследникът му по закон – В.ка Л. С.. Видно от молбата от 08.12.2004 г. /л.188 по делото/ наследницата му по закон е отказала да встъпи като жалбоподател и не поддържа, подадената жалба. Затова и с определение от 14.12.2004 г. СГС, АО, ІІІ-ж състав, е прекратил производството по жалбата, подадена от М. П. С..

          В течение на процеса е починал жалбоподателят Д. Д. и е оставил за наследник по закон М.Д.Г. /л.133 по делото/ и с определение от 12.09.2005 г. същата е конституира. като жалбоподател по делото.

          В течение на процеса е починала жалбоподателката Л.Д. /наследник по закон на А.Н.Д./ и съдът е конституирал като жалбоподатели наследниците й по закон – А.Р.Д. и Ц.Р.Д./л.224 по делото/. А.Р.Д. също е починал /л.634 по делото/ и съдът е конституирал наследниците му по закон – Д.Б.Х. –Д., Л.А.Д. и Р.А.Д./определение на л.640 по делото/.

          В течение на процеса е починала жалбоподателката П. К. Г., жалбоподателката А.С.Г. е нейн наследник по закон.

          В течение на процеса е починал жалбоподателят Д. Й. В./л.281 по делото/, без наследници по закон.

          В течение на процеса жалбоподателката Е.Б. е оттеглила жалбата си /л.345 по делото/ и съдът с определение от 14.11.2005 г. на основание чл.203 ГПК, отм. е прекратил производството по отношение на нея.

          Жалбоподателите искат от съда да отмени обжалвания от тях мълчалив отказ и им признае правото на обезщетение.

          С определение от 21.03.2003 г. СГС, АО, ІІІ-ж състав е оставил без уважение молбата от 06.03.2003 г. и становище от 07.05.2002 г. на адв.П. по чл.204 ГПК, понастоящем отменен. Преписката е изпратена на ВАС на РБ по компетентност.

          Видно от протокола от 27.09.2004 г. по адм.д.№ 4496 по описа за 2003 г., /л.180 по делото/ ВАС на РБ, ІІІ-то отд. е приел, че по жалбата на М.Б.Б., З.Т.К., Ц.Р.Д., Л.И.Д., А.Р.Д., Т.Н.Г., Ц.Г.Д. и Г.А.Д. следва да се произнесе СГС.

          С определение от  23.11.2004 г. /л.184 по делото/ настоящия състав е присъединил на основание чл.123 ГПК, вече отменен        , образуваното адм.д.№ 3515 по описа за 2004 г. на СГС, АО, ІІІ-д състав, по молбата от 06.03.2003 г. и становище от 07.05.2002 г. на адв.П. по чл.204 ГПК, понастоящем отменен.

          С определение от 23.11.2004 г. СГС, АО, ІІІ-ж състав / л.186 по делото/ е прекратил производството по делото по жалбата, подадена на 14.07.2001 г. от М.Б.Б., З.Т.К., Ц.Р.Д., Л.И.Д., А.Р.Д., Т.Н.Г., Ц.Г.Д. и Г.А.Д., като просрочена.

          С определение № 4072 от 09.05.2005 г., постановено по адм.д.№ 1491 по описа за 2005 г. ВАС на РБ, ІІІ-то отд. е отменил определението от 23.11.2004 г. СГС, АО, ІІІ-ж състав / л.186 по делото/ и е върнал делото на СГС за продължаване на процесуалните действия и по тази жалба.

          В жалбата не се претендират разноските по делото. В хода по същество се претендират разноски от адв.Г. относно представляваните от него жалбоподатели.

          Ответникът Областния управител на С.-град изразява становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски.

          СГП  не изразява конкретно становище по жалбата.

          Заинтересова.та стра. Народно събрание на Р България не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Заинтересова.та стра. Министерство на вътрешните работи оспорва жалбата по отношение на недвижимия имот, находящ се на бул.”М. Л.” № **. Ангажира доказателства и сочи, че е налице хипотезата на чл.3 от ЗОСОИ. Реално връщане на имота било недопустимо, защото новоизграденият е публична държавна собственост, аргументира се с чл.2,ал.2,т.4 от ЗДС. Ноторно известно било, че имотът се ползва за нуждите и дейността на ГД „Гранична полиция”. Не претендира разноски.

          Съдът като взе предвид представените по делото писмени доказателства приема следното от фактическа  и правна стра. на спора:

          С оглед многократното удължаване от стра. на законодателя на възможността да се обжалват мълчаливите откази на Областните управители по чл.6, ал.1 ЗОСОИ, така подадената жалба е в срок.

           Предвид, че определенията на съда за частично прекратяване на производството по делото са отменени от ВАС на РБ, следва да приемем, че жалбата  е допустима.

          По основателността на жалбата:

          От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателите са наследници по закон, както следва:

          На А. Д. Б., починал 15.05.1954 г. – Е.С. М., Д. Й. В. /жалбоподател, починал без наследници/ и М. И. К..

          На И.Н. Б., починал на 05.09.1963 г.- Р. И. Б.а. Жалбоподателката Р.з. Б. се легитимира като наследничка на Р. И. Б.а, починала неомъжена, без деца, без братя и сестри, видно от удостоверение за наследници, издадено на 10.06.1999 г. Но производството по отношение на нея е прекратено с влязло в сила определение.

          С.Г.Г.-В., П. К.Г. /починала в течение на процеса/, Л.К.В., А.С.Г.; на С.Г., починала на 02.03.1936 г., а на С.Г. Г. – П. К.Г., Л.К.В. и А.С.Г., удостоверение за наследници № 1048 от 29.08.1994 г., издадено от район „С.”; наследници на Г.Г. Г., починал през 1957 г. са : С.Г.Г.-В., П. К.Г., Л.К.В. и А.С.Г..

          На Н.н. Н. – Л.Е.Н. и М.А.Н., удостоверение за наследници № 3156 от 22.10.1997 г., издадено от Община, гр.Р..

          Т.Г. Г. е починал като наследниците му по закон – съпруга, починала 1970 г., дъщеря му също е починала през 1996 г. като разведена без деца, обстоятелство, което се установява от удостоверение за наследници № 157/09.02.1996 г.

          На И.. И.Т., по мъж С. О. – А. П.М. и А.П. Х., удостоверение за наследници № 70 от 20.03.1995 г., издадено от ТОА „О.к.”/според тогавашната структура на Столична община/.

          На Д. Б. – И.и.щ. /жалбоподател по отношение на който производството е прекратено с влязло в сила определение/, С.И. А., Б. И..Щ., П.Р.С. / жалбоподател/ и П. Р.с..

          На Д. И.. Т. – Т. Ц. Т., която е починала на 04.02.1975 г. и е завещала наследството си на племенниците си – А.С. С., Ц. А.ов Б., З. /З./ П. Щ.а, П.р. С. /жалбоподател/ и Д. П. Б..

          На Б. П. Щ. – З. П. Щ.а /починала на 02.06.1996 г./, И.и.щ. /жалбоподател по отношение на който производството по делото е било прекратено/, С.И. Щ.а, Б. И. Щ..

          Видно от удостоверението за наследници на И.Д. Б., Т. И. Б.а и Д. И..Б. са починали без деца, първата неомъжена, а втория – разведен.  

          Наследници на Е. И.Г.- е починал като вдовец без деца и негови наследници са братята му и сестрите, посочени в удостоверение за наследници № 914/24.04.1998 г.:

          На Х. Я. – Д. Д. П. /жалбоподател, починал в течение на процеса/, Х. М.П./жалбоподател, починала в течение на процеса/, М. Н. Ф.к. /жалбоподател/, Н.С.П.-Я. /жалбоподател/;

          На Е. И. Г., починал  1954 г.: Н.Н.Р. /жалбоподател/, Ан-М. Б. Д. М. /жалбоподател/, С.Л. /жалбоподател/ и Ф.К.И. Р. /жалбоподател/;

          На А.Р. Г.а наследници са и жалбоподателите: А.М.Б., А.М., Б.Н. И.. Р., К.К.Р., Е.р. Е.Р.-П. и Ф.Ф.Р..

          Жалбоподателката А.С.Й. се легитимира като наследница на З.м. Й. /удостоверение на наследници № 991 от 07.05.1998 г., издадено от район „С.”/, а жалбоподателките Е.С.С. и М.С.С. – на И.С.с..

          Жалбоподателката Н.И.ова Т. се легитимира като наследник на И.Т.Т., а П.В.П.- на М. И.нов М..

          Жалбоподателите И..Г.С., Г.Т.М. и Т.Т.М. се легитимират като наследници на Р. И.М., дъщеря на И.Д. Б., видно от удостоверение № 358/18.03.1997 г.

          Жалбоподателите М. П. С. и Р. П. С., починали в течение на процеса, са декларирали, че са наследници по закон на П.х. С.; представено е удостоверение за наследници № 1294 от 21.11.1989 г., издадено от район „С.”.

          Жалбоподателката А.А.М. е наследник по закон на В.с.м., удостоверение за наследници № 2446 от 18.12.1997 г., издадено от район „О.”.

          Жалбоподателят П.В.П. е наследник по закон на М. И. М., удостоверение за наследници № 1096 от 07.10.1992 г., издадено от район „С.”.

          На И. С.с.- Е.С.С. и М.С.С., удостоверение за наследници № 279 от 21.02.1991 г., издадено от район „С.”.

          Жалбоподателката П.Р.С. /заедно с П. Р.с./ е наследник по закон на Д. П. Б., починал на 10.03.1990 г., чийто наследник е тяхната майка М.П.С., удостоверение за наследници № 941 от 01.08.1996 г.

          Жалбоподателката М.Б.Б. е наследник по закон на Б. И. П. /заедно с Л. Б. Д.

/, удостоверение за наследници на Б. С. П., № 5002 от 23.11.1992 г.,  издадено от район „С.”.

          Жалбоподателката З.Т.К. е наследник по закон на Б. С. П., удостоверение за наследници І 3169/02.12.1999 г., издадено от район „С.”.

          Жалбоподателите Т.Н.Г., Ц.Г.Д. и Г.А.Д. са наследници по закон на Д. Г.Д. и А. Г.Д..

          Жалбоподателката Е. Б. Б. /оттеглила жалбата си/ е наследник по закон на Г.а.в. /удостоверение за наследници № 92 а от 19.01.1998 г., издадено от район Т.”.

          И.М.С. претендира обезщетение на лично основание.

          Липсват доказателства относно правата на Д. Н. Д., починал в течение на процеса и заменен с наследницата му по закон М.Д.Г..

          /По делото са представени удостоверения за наследници на лица, които не са страни по настоящето дело, както и техни декларации, които съдът не обсъжда като ирелевантни по спора/.

          По доказателствата:

          В течение на настоящето производство е представен отчет и общ доклад на УС на осигурително дружество „Б. пожар и транспорт” за периода 01 януари до 31.12.1945 г./л.594 по делото/, баланс на дружеството /л.597-601/, отчет за 1947 г., представен на Общото събрание на акционерите, състояло се на 25.06.1948 г. /л.602/, общ баланс и сметки за „Печалби и загуби”. Доказателствата съдържат заверка на Държавния архив, с изкл. на л.606 и л.607 относно сметките.

          От представените по делото от заинтересова.та стра. Национална служба „Полиция” писмени доказателства с молба, л.388 и следв. по делото, се установява, че недвижимият имот, находящ се в гр.С., бул.”М. Л.” № 46 е актуван като публична държавна собственост /Акт № 468 от 30.03.1998 г. относно новоизградената административна сграда на МВР- ДНСП, СДВР и Дирекция „Миграция” при МВР/ . С тази молба, както и с молба от 11.05.2011 г./л.724 по делото/ е представена и преписката по разрешаване на строителството и изграждане на сградата.

          Изслушано е и прието от съда като компетентно изготвено заключение- основно и допълнително. От първото заключение, л. 608 по делото, се установява, че общият брой на заявените от Е. И. Г. акции от „Б. пожар транспорт” е 2 000 акции /1 000 + 1000 акции/, а от  „Б. живот” /не е предмет на делото/ е 4 847 бр. на обща стойност 945 800 лв. Относно последните притежателят им е поискал да му бъдат изплатени. От Е.П. от „Б. пожар транспорт” броят на заявените акции е 1 000 акции. В ревизионният акт /РА/ на „Б.” за периода 1944 г.-1946 г. няма акционери физически лица, а само търговски дружества /л.612 по делото/. След проверка на справката за изплатения акционерен капитал на ОДП „Б.” за периода 01.01.1947 г. до 30.06.1953 г. вещото лице П. констатира, че на преминалите към ДЗИ 16 бивши застрахователни дружества акционерния капитал към 31.12.1946 г. е възлизал на 4 827 900 нови лева и на преминалите към ДЗИ 2 презастрахователни дружества – 1 280 000 нови лв. Относно застрахователно дружество „Б. пожар транспорт” остатък на неизплатения акционерен капитал към 30.06.1953 г. няма, т.е. акционерния капитал е изцяло изплатен /л.613 по делото/. Относно преосигурително дружество „Б.” остатъкът от неизплатения акционерен капитал е 225 523,80 нови лева. Първото заключение освен по съдържащите се по делото доказателства е изготвено и след проверка в Държавния архив. Оста.лите цитирани от пълномощника на жалбоподателите документи /архивни номера/ не касаят процесните дружества. От представените по делото книги на акционерите, вещото лице П. е констатирало и посочило кои жалбоподатели, респ наследници на акционери имат вписани акции и какъв е броят им, както и номиналната им стойност/л.614-л.615 по делото/. В акционерните книги на дружествата „Б. живот” /не е предмет на делото/ и „Б. пожар транспорт”е наредено да не се плащат акциите на членовете на УС-Е. И.. Г., Е. И. Г. и Е. С.П.. За оста.лите акционери е записан номера на операционната бележка, с която е извършено плащането. След допълнителна проверка в Държавен архив/ДА/, вещото лице П. констатира, че книгата на акционерите на ЗД „Б. пожар транспорт”, която е по делото съответства на тази в ДА. При тази проверка са й били предоставени отчета и баланса на ОПД „Б.”  към 1943 г. В отчета на дружеството е посочено, че за 1943 г. капиталът му е 24 млн.стари лева. Имената на акционерите са посочени на с.8 от основното заключение /виж по-горе, л.612 по делото/. Броят на акциите, с които дружеството „Б. пожар транспорт” участва в ОПД „Б.” е 34 377 бр., но не е посочен дела, с който всеки от акционерите участва косвено в ОПД „Б.”. На експертизата не е представен баланс с посочени активни салда на ЗД „Б. живот” /не е предмет на делото/ и на ЗД „Б. пожар транспорт”.  При изслушване на заключенията /л.626 по делото/ вещото лице е уточнило, че в предоставените й ревизионни актове на ОДП „Б.” , на „Б. живот” и на „Б. пожар транспорт” се определят задълженията на тези дружества, няма актове, установяващи пасиви и активи.

          По искане на адв.Г.      , пълномощник на част от жалбоподателите е изготвено заключение за установяване на пасивите и активите на преосигурително дружество „Б.” въз основа на РА за периода 01.01.1946 г.- 27.09.1948 г.; съставена е таблица № 1. Видно от тази таблица сградата на бул.”М. Л.” № 46 фигурира в акти. на това дружество. Общият сбор на салдата на активните сметки към 31.12.1946 г. е 233 006 847 лв., а към 27.09.1948 г.- 271 176 858 стари лева. Общият сбор на пасивните сметки към 31.12.1946 г. е  217 185 981 лв., а към 27.09.1948 г.- 246 721 023 стари лева с печалбата. Според вещото лице привлечените средства, тъй като са чужди средства и подлежат на връщане, следва да бъдат отнесени към паси. на баланса. В тази сметка следва да бъдат включени и задълженията към трети лица, чиято стойност към 31.12.1946 г. възлиза на 37 355 957 стари лева, а към 27.09.1948 г.- 34 205 695 стари лева. В този случай разликата между салдото по активните сметки, намалено със задълженията към трети лица е в размер на 195 650 890 стари лева към 31.12.1946 г., а към 27.09.1948 г.- 236 971 163 стари лева. От представения по делото баланс на преосигурително дружество „Б.”, съставен към 31.12.1945 г. се установява, че общият сбор на салдата на активните сметки към 31.12.1945 г. е 313 244 191 стари лева. Толкова е и сумата на пасивните сметки на баланса, заедно с печалбата, отразена в паси. на баланса. Общата сума на задълженията /към 31.12.1945 г./ към трети лица, които задължения следва да бъдат отнесени към паси. /виж по-горе/ е 44 518 065 стари лева. В този случай разликата между салдото по активните сметки, намалено със задълженията към трети лица е в размер на 268 726 126 стари лева. Относно „Б. пожар транспорт” по РА към 31.12.1946 г. и 30.06.1946 г. изчислено по идентичен начин, общата сума на активните сметки възлиза на 137 601 111 стари лева към 31.12.1944 г., а към 30.06.1946 г.- 167 150 229 стари лева. Общият сбор на пасивните сметки – 112 450 646 стари лева към 31.12.1944 г. и към 30.06.1946 г.- 165 239 191 стари лева. След отчитане на задълженията към трети лица, разликата между салдото по активните сметки, намалено с тези задължения, е 126 828 913 стари лева – към 31.12.1944 г. и в размер на 148 088 139 стари лева – към 30.06.1946 г. Въз основа на представения протокол № 28 на Общото годишно събрание на акционерите в ОПД „Б.” вещото лице е изготвило таблица, л.8 от заключението, относно акционерите, броя на техните акции –лични и по пълномощие. Въз основа на описа на ценните книги на „Б. пожар транспорт” е съставена таблица относно акциите в дружеството, от която таблица се установява, че акциите принадлежат на търговски дружества, а не на физически лица. За това дружество въз основа на описа на депозити, гаранции и др. също е съставена таблица, л.9 по делото.

          По делото са представени справки за наследствените права в имуществото на бившето издателство „Мир”; списък на бившите акционери в бившето АД „Ф.”, което е акционер в дружеството „Б.” и списък на акционерите в „Българска т.б.” АД.

    Относно другият претендиран недвижим имот - сграда заедно с място-

то, находящо се в гр.С., пл.”А. І” № 5-разрушено и на негово място е построен бившия Партиен дом, сега сграда на Народното събрание  в течение на процеса не бяха ангажирани никакви доказателства. Обществено известно е, че понастоящем бившия Партиен дом се ползва за нуждите на Народното събрание на Р България, поради което сградата по арг. от  чл. 2,ал.2,т.4  от ЗДС е публична държавна собственост.

          Относно правото на обезщетение:

          Съгласно чл.3, ал.2 ЗВСОНИ когато юридическите лица не съществуват при влизането на този закон в сила, правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон. Когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху имотите по чл.1 и 2, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон.

          Следователно, жалбоподателите могат да претендират реституция, респ. обезщетение по ЗОСОИ, само за непосредствено притежаваните от техните наследодатели акции в процесните дружества, но не и за притежаваните от други търговски дружества акции на „Б.” и „Б. пожар транспорт”, независимо от това дали наследодателите на жалбоподателите са били акционери и в тези други /различни от процесните/ търговски дружества. Това е така, защото чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ предвижда, че правоимащи по отношение на правото на възстановяване на собствеността върху конкретен имот са или юридическото лице – бивш собственик на този имот или неговите членове /респ. техните наследници/, но не и членовете на друго юридическо лице, което е било член на първото юридическо лице – бивш собственик на имота, още повече, че при тази втора хипотеза не е законово уредено и как ще се изчислят правата на членовете на второто юридическо лице спрямо дяловото участие в първото юридическо лице, а от там – и спрямо правото на възстановяване на собствеността.

          ЗОСОИ е издаден на основание чл.3, ал.3 ЗВСОНИ. Принцип на реституцията по ЗВСОНИ е, на лицата на които са отнети имущества да им се възстановят, а в случаите, в който това не е възможно, да получат  заместваща облага, вж. решение № 4/98 г. по кд.№ 16/97 г. на КС на РБ.

          В разпоредбата на чл.4 от ЗВСОНИ е посочено в кои случай  не се считат за обезщетени бившите собственици, а именно: получаване на облигации, извършване на прихващане.

          За да се признае правото на обезщетение по ЗОСОИ е необходимо освен това имуществата да са отнети въз основа на законите, посочени в чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ или същите да са отнети без законово основание, последното по арг. от разпоредбата на ал.1 на чл.3 ЗОСОИ.

          Действително, ЗДЗИ, обн.ДВ, бр.143/27.06.1946 г., е включен сред законите по чл.2, ал.1 от ЗВСОНИ, допълнението, обн.ДВ, бр.107/97 г.

          В конкретния случай дружеството „Б. пожар транспорт” за чийто капитал се претендира обезщетение, е национализирано по реда на Закона за ДЗИ- чл.7 от ЗДЗИ, изм., обн.ДВ, бр.223/1948 г. във връзка с чл.1 от същия закон.

          Не се спори по делото, а и с оглед характера на дружеството, капиталът му е бил разпределен в акции:

          “АД има основен капитал, който е съвършено отделен от имотите на отделните акционери и който представлява една предварително цифрено изразена величина пари, която представлява сбора на номиналните вноски на всички акционери; от създаването на дружеството, трябва поне отчасти да бъде внесена и да е на разположение на отделната юридическа личност; назначението на основния капитал е да гарантира кредиторите и да отвори възможността за реализиране целите на дружеството.От основния капитал на дружеството трябва да различаваме дружественото имущество.Дружественото имущество представлява притежаваните в даден момент от АД стопански блага. Докато капиталът на дружеството е една постоянна величина, съставляваща сбора от номиналните вноски на отделните акционери, дружественото имущество е една променли. величина, която е в зависимост от операциите на дружеството.Така, например при загуба дружественото имущество стои по цифра под основния капитал, а при печалба дружественото имущество ще бъде по-голямо от основния капитал.Тия две величини са еднакви само в един момент – при учредяването на дружеството, т.е.преди дружеството да е започнало да действува.

          Основният капитал е разделен на еднакви части, наречени акции.При АД отговорността за съдружниците-акционери е ограничена върху номиналната стойност на акциите.Акцията е ценна книга, която материализира всички права и задължения на акционера, свързани с членуването му в АД: 1- като част от основния капитал, акцията материализира съответната част от разделения на еднакви акции основен капитал; 2- като участие в дружеството, акцията материализира членството, т.е. всички права и задължения, които акционерът има като член на АД; 3- като документ, акцията материализира само упражнението на членството, а не и съществуването на това право на членство, тъй като въобще съществото на ценната книга е да материализира упражнението на едно право, а не самото негово съществуване.” /Систематичен курс по българско търговско право, ІV издание, проф.К.к., ДП”Г.Д.”***, 1990 г., с.191-195./

          Съгласно ал.4 на чл.7 от ЗДЗИ, отм. на акционерите на национализираните презастрахователни дружества се връща внесеният от тях основен капитал, в размер на номиналната стойност на акциите, от ДЗИ.

          Следователно по смисъла на чл.4 от ЗВСОНИ бившите акционери в дружеството за чийто капитал, вж. в заявлението изрично е посочено, че се претендира % от капитала на дружеството, се търси обезщетение по ЗОСОИ, са били вече обезщетени, така и в решение № 1902/04.03.2003 г. по ах.д.№ 10594/02 г. на ВАС на РБ, 5-членен състав.

          Правото на съразмерна част от дружествения имот или т.н. право на ликвидационна квота, противно на онова, на което може да ни наведе текстът на закона – чл.171, ал.1 ТЗ, 1897 г., не е реално право, вещно право или право на съсобственост в дружествения имот, а е само едно облигационно право на съответна част от ликвидирания вече имот.Този характер на това право на ликвидационна квота се пояснява от чл.212 ТЗ, 1897 г., където е посочено, че имотът на прекратеното дружество, след изплащането на дружествените дългове, се разделя между акционерите съразмерно с акциите им, вж. Систематичен курс по българско търговско право, ІV издание, проф.К.к., ДП”Г.Д.”***, 1990 г., с.265.

          В случая от деня на влизане на ЗДЗИ в сила, ал.2 попр.ДВ, бр.257 от 1948 г., изм.бр.194 от 1950 г., активите и пасивите на презастрахователните дружества, както и презастрахователните им портфейли преминават изцяло и по право към ДЗИ, т.е. налице е едно универсално правоприемство без да е предвидена ликвидация на влялото се дружество. 

          Следователно, имаме прекратяване на едно дружество, поради вли.нето му в друго, без ликвидация.        

          Съгласно чл. 10, ал.1 ЗДЗИ-1946 г. - на акционерите от акционерни застрахователни дружества (български и чуждестранни) Държавният застрахователен институт връща внесения от тях основен капитал в размер на номиналната стойност на акциите им. На акционерите ще се изплати номиналният капитал на притежаваните от тях акции: първите 30 000 лева в пари, а оста.лите - в облигации, издавани от държавата- ал.5.

          От друга стра., по силата на ал. 2 от чл. 10, ал.1 ЗДЗИ-1946 г., ако връщането на капитала закъснее повече от една година, на акционерите се плаща лихва в размер на лихвата, плаща. от Б.и.б. по спестовните влогове. Правото върху стойността на акциите се изсрочва в три години от деня, в който институтът обяви изплащането- ал.3 от същия член на ЗДЗИ-1946 г.

          Освен това Държавният застрахователен институт има правото да прихваща от капитала, който дължи на акционерите на бившите акционерни застрахователни и презастрахователни дружества, суми за покри.не на щетите, причинени на института от неправилните действия на общите събрания, управителните съвети и служителите на акционерните застрахователни и презастрахователни дружества- ал.4.

          Както беше вече коментирано по-горе, установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по отношение на „Б. пожар транспорт” акционерния капитал е бил изплатен изцяло.

          Настоящата инстанция приема, че е недопустимо в производството по съдебен контрол на индивидуални административни актове, особено на мълчаливи откази, лицето сезирало административния орган да променя искането си, да добавя нови искания, респ. да отстранява в съдебната фаза на производството, допуснати от това лице грешки при сезиране на орга..

          Както беше вече посочено,    жалбоподателите са сезирали ответника с искане да им изплати % от капитала на двете дружества-„Б.п.-т.” и преосигурително дружество „Б.”, за които се твърди, че двата процесни недвижими имота се намират в него – в гр.С., ул.”М. ***, пл.”А. І” № *.

          Относно „Б.-ж.” съдът приема, че не се доказа тези два конкретни имота да са вписани в баланса на това дружество. Освен това видно от с.2 на заявлението /л.5 по делото/ относно процесните имоти са посочени съответно „Б.п.-т.” и преосигурително дружество „Б.”.

          Следва да добавим, че арг. за това, че акциите са изплатени на техните притежатели е обстоятелството, че същите не бяха представени по делото в оригинал. Относно необходимостта от представяне на акциите в оригинал за доказване правото на обезщетение виж решение № 9355 от 21.10.2003 г. по адм.д.№ 1174 от 2003 г. на ВАС на РБ, 5-членен състав, постановено по идентичен случай.

          С реституционните закони не може и не е допустимо да се създават повече права, отколкото бившите собственици са имали към деня на одържавяване на имуществото, за което се претендира обезщетение.

          Нормите на чл.3, ал.3 ЗВСОНИ и чл.3, ал.1 ЗОСОИ са императивни и не подлежат на разширително тълкуване, така и в решение № 7297/99 г. по ах.д.№ 3714/99 г. на ВАС на РБ, ІІІ отд.

          Жалбата е неоснователна по отношение на претенцията за обезщетение досежно преосигурително дружество „Б.” и на друго основание – съгласно чл.7 от ЗДЗИ-1946 г. тези дружества не се засягат от разпоредбата на чл.6 и продължават да съществуват под надзора на института, т.е. относно тези дружества е изключена възможността за изплащане на обезщетение по ЗОСОИ, тъй като не попадат в обхвата на ЗДЗИ, така и в решение № 5859 от 13.06.2003 г. по адм.д.№ 1174 от 2003 г. на ВАС на РБ, 5-членен състав.

          Ето защо мълчаливият отказ на Областния управител е законосъобразен. /виж и решение № 1948 от 21.02.2006 г., постановено по адм.д.№ 6122 по описа за 2005 г. на ВАС на РБ, ІІІ-то отд. по идентичен случай/. Затова и  жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

          По разноските:

          При този изход на спора на жалбоподателите разноски не се следват.

          Ответникът не претендира разноски, поради което и съдът не му ги присъжда.

          Заинтересованите страни не претендират разноски, поради което съдът не им присъжда таки..

 

                   ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от И.М. м.ф., А.Е. Ш. и А.Б. Р.ш., Н.С.П.-Я., М. Н. Ф.к., Н.Н.Р., А.м. Б. Д. М., С.Л., Ф.К.И.Р., А.А.М., Н.П.Р., А.М.Б., А.М., Б.Н.И.Р., К.К.Р., Ф.Ф.И.Р., Е. Р.е. Р. П., А.П. Х., Е.С.С., М.С.С., И.нна Г.С., Т.Т.М., Г.Т.М., А. С.Г., Л.К.В., А. П.М., И.н С.М., П.Р.С., М.Д.Г., А.С.Й., П.В.П., Л.Е.Н., М.А.Н., Н.И. Т.а, С. Г.а В., М.б..б., З.т.к., Ц.* Р.д, Т.н.г., Ц.* Г.д., Г. А.ов Д., Д.б.х.д., Л.а.д. и Л.а.д., срещу мълчаливия отказ на  Областния управител на гр.С. по искането им за обезщетение за участието им в капитала на бившето застрахователно дружество „Б.п.-т.” и преосигурително дружество „Б.”, по заявление № РД-97-00-6043/19.11.1998 г. относно недвижим имот:

-         представляващ пететажна сграда, находяща се в гр.С., ул.”М.я Л.” № **- в размер на 45,28 % от капитала на преосигурително дружество „Б.”/;

-         сграда заедно с мястото, находящо се в гр.С., пл.”А. І” № *- в размер на 33,33 % от капитала на  бившето застрахователно дружество „Б.п.-т.”,

като НЕОСНОВАТЕЛНА.

         

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Р България, в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: