Решение по дело №237/2017 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 август 2018 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20171710100237
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 67

гр. Брезник, 10.08.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Брезник първи състав, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОМАН НИКОЛОВ

 при секретаря МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 237 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства П.П.Т. ***, с ЕГН: ********** и съдебен адрес *** офис партер чрез процесуалните си представители – адв. С.Г.М. и С.Г.Л. от САК е предявила искове срещу А.М.Б. с ЕГН: **********,***, Р.С.К. с ЕГН: **********,***, М.Д. Й. с ЕГН: **********,***, Г.Д. с ЕГН: **********,*** и Е.Б.К. с ЕГН: ********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да обяви Договор за дарение на идеални части от следните недвижими имоти находящи се в землището на село ****, община Брезник: 1. НИВА с площ от 26.874 дка., пета категория, в местносттаПод Божия глава“, имот с № 037012 по плана на землището, при граници на имота по скица № 035007; 035009; 035010; 037019; 037014; 037013; 037010; 037009; 035005 и 035006; 2. НИВА с площ от 4.875 дка. пета категория в местността „Типча“, имот с № 039035 по плана на землището при граници на имота по скица № 000061; № 039036; 039036 и 039031; 3. НИВА с площ от 2.970 дка. пета категория в местносттаРазкръсие“, имот с № 044007 по плана на землището при граници по скица № 044006; № 044005; № 000143 и 044008; 4. НИВА с площ от 2.044 дка. девета категория в местносттаБърдарци“, имот с № 025004 по плана на землището при граници по скица № 025003; № 025017; № 025005 и № 025007; 5. НИВА с площ от 3.800 дка. пета категория в местносттаГерен“, имот с № 03211 по плана на землището, при граници на имота по скица 049022; № 032010; 000166 и 032012; 6. ЛИВАДА с площ от 1.399 дка., девета категория в местносттаКлисура“, имот с № 041015 по плана на землището и граници по скица № 041014; № 041009; № 041006 и № 074024 и 7. ЛИВАДА с площ от 4.580 дка., пета категория, в местността „Илиен Кладенец“, имот с 042006 по плана на землището и граници по скица № 000125; № 038045; № 042007; № 042004; № 042005 и № 042010, сключен между Р.С.К., Т. Б. А. и Е.Б.К., за нищожен поради заобикаляне на закона, евентуално поради липса на основание.

Моли съда да отмени Нот. акт № 43, том II, рег. № 915, дело № 119 от 2014 г. на нотариус И. М. – Нотариус вписан в Нотариалната камара под № 602, вписан в СВ с вх. № 1084 от 16.05.2014 г. акт № 108, том IV-ти дело, 318/2014 на Служба по вписванията гр. Брезник.

Моли съда да постанови ищцата или съсобствениците заедно или един от тях, при условията на чл. 33 от ЗС да закупи процесиите идеални части от недвижимите имоти по пазарна цена определена от съдебно-оценителна експертиза.

Моли съда да прогласи нищожност на Договора за аренда сключен между А.М.Б. и Р.С.К., като сключен от несобственик, евентуално да прогласи недействителност на Договора за аренда спрямо ищцата. Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована не се явява, представлява се от упълномощени защитници – адв. М. и адв. Л., които от името на доверителката си поддържат заявените претенции по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 от ГПК, на ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата към нея, придружени с разпореждане, в което са указани правата и задълженията им.

В предвидения срок е представен писмен отговор от М.Д. Й., Г.Д. П. и Е.Б.К., с който молят исковата претенция да бъде оставена без уважение. Оспорват като невярно твърдението на ищцата, че е налице симулативна сделка за дарение, заобикаляща разпоредбата на чл. 33 от ЗС. Твърдят, че нито една от дарителките не е получавала от Р.К. пари или друга насрещна престация и че сделката е безвъзмездна. Не е налице нито прикрита продажба, нито договора за дарение е сключен без основание. Напротив, двете дарителки напълно съзнателно са извършили този дарствен акт, предвид приятелските си отношения с ответника К. и желанието им да подпомогнат семейството му. Заявяват, че е неоснователна и претенцията за обявяване на нищожност на договора за аренда, сключен между отв. К. и отв. Б.. Посочената разпоредба на чл. 32, ал. 1 от ЗС била неотносима към настоящия казус. По отношение на земеделските имоти и отдаването им под аренда, действие има специалния закон за арендата в земеделието. Съгласно чл. 3, ал. 4 от закона, преди изм. с ДВ, бр. 13 от 2007 г., в сила от 7.02.2017 г. , всеки един от съсобствениците на имота може да сключи договор за аренда за целия имот, като отношенията му с останалите съсобственици се урежда по реда на чл. 32, ал. 3 от ЗС.

 В съдебно заседание не се явяват, представили са писмени бележки, в които поддържат становището си в депозирания по делото отговор.

 В предвидения по реда на чл. 131 от ГПК срок, А.М.Б. и Р.С.К., чрез процесуалния си представител – адв. Б. В. от АК Перник представят писмени отговори, в които излагат становище за допустимост, но неоснователност на претенциите. Оспорва като невярно твърдението на ищцата, че е налице симулативна сделка за дарение, заобикаляща разпоредбата на чл. 33 от ЗС. Твърди, че разпореждането чрез дарение на посочените в нотариалния акт идеални части от недвижимите имоти е била именно действителната воля на страните по сделката и чрез него по никакъв начин не са целели прикриване на покупко-продажба.

 Моли съда да постанови Решение по настоящото дело, с което да отхвърли ищцовата претенция. Претендират за заплащане на съдебно -деловодни разноски.

 В съдебно заседание, редовно призовани се явява само А.Б. и се представляват от упълномощен защитник – В. от АК Перник, който поддържа изложените в отговора съображения за неоснователност и недоказаност на предявените искови претенции. Аргументите си излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

Като трето лице помага на ищцата е конституиран Т. Е. А., който в съдебно заседание поддържа предявените искове.

 Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

 От представеното по делото у-ние за наследници изх. № 59 от 17.09.2014 г. на Общ. Брезник, Кметство ***** се установява, че ищцата и М.Д., Г.Д. и Е.К. са наследници на А. А. П. б.ж. на гр. София, починал на 26.10.19**** г., който е притежавал недвижими имоти - гори и ливади, правото на собственост, върху които е възстановено с Решения47/28.03.1997 г., 47-1/28.03.1997 г. и 926/10.06.2001 г. на ПК Брезник.

 Представен е нотариален акт за дарение на недв. имот № 43, том II, рег. № 915, дело № 119 от 2014 г. на нотариус И. М. – Нотариус вписан в Нотариалната камара под № 602, вписан в СВ с вх. № 1084 от 16.05.2014 г. акт № 108, том IV-ти дело, 318/2014 на Служба по вписванията гр. Брезник, от който е видно, че Т. Б. А. (майка и наследодателка на М.Д., Г.Д.) и Е.Б.К., даряват на Р.С.К. собствените си – първата – 1/15 идеална част, а втората – 2/15 идеални части от описаните по-горе имоти.

От показанията на свидетелите Г. П. А. – брат на ищцата и Б. Е.А. – братовчед на ищцата се установява, че и двамата знаят, че Т. е продала описаните по-горе имоти. От показанията на свидетеля Г. А. се установява, че е взимал рента, обаче братовчедка му Т., дошла един ден при него и му казала, че е продала земята, като даже и парите е взела. Това го разбрал през лятото на 2014 г., когато Т. му казала, че е продала на Р. земите. През 2016 г. сестра му (ищцата П.Т.) дошла в Брезник свидетелят и казал, че земята е продадена. С показанията си свидетеля удостоверява, че братовчедка му не му е давала пари за земята, не е видял никакви документи.

От показанията на свидетеля Б. А. се установява, че той е разбрал през 2014 година че Т. е продала земите, когато случайно я срещнал в Брезник. След като се видял с Т., никой не му е давал пари или продукция, не е виждал документ и никой не му е показвал такъв. Свидетелят заявява, че тези земи преди 2014 година ги е обработвал брат му.

От показанията на свидетелите С. К. И. (баща на ответника Р.К.) и Р.  А. И. се установява, че на 10.04.2014 г., били на рожден ден на дъщеря им и поканили гости в механата. По едно времена С. И. му звъннал телефона като му се обадила една жена, с която много добре се познавал – Т., която го попитала кога може да се срещне със сина му Р.. Свидетелят й обяснил, че са на сбирка и може веднага да се видят. Т. дошла след около 15-20 минути в механата с още една жена Е., седнали и започнали да разговарят с Р.. К. разбрал, че искат да му дарят имоти, тъй като имотите ги ползвали и други хора и тяхна сестра, не взимали нищо и нищо не ползвали от имота и искат да му направят дарение. Разбрали се да си съберат документи, те да си извадят документи за това нещо и някъде средата на май месец, когато свидетеля и сина му Р. тръгнали по работа ответникът казал, че трябва да отидат до нотариуса. Там С. И. видял тези две жени и чул, че нотариуса прочел, че Т. и Е. даряват имот на Р.С.К.. Свидетелят е категоричен, че не е виждал да се плащат пари, нито дума не е споменавана за пари или заменки. Когато идвали април месец не е ставало дума за пари, разговора не е тръгвал в тази посока. Жените казали, че не са ползвали земята. За продаване не е ставало дума. Свидетелят заяви, че е виждал документа и в него пише, дарение, както и че, жените са си извадили документите за сделката. Р. не е имал ангажимент с това. Те са си плащали всичко.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи:

 Предявеният иск за прогласяване нищожност, като привиден на договор за дарение обективиран в нотариален акт Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том II, рег. № 915, дело № 119 от 2014 г. на нотариус И. М. – Нотариус вписан в Нотариалната камара под № 602, вписан в СВ с вх. № 1084 от 16.05.2014 г. акт № 108, том IV-ти дело, 318/2014 на Служба по вписванията гр. Брезник, прикриващ действително съглашение между страните за покупко-продажба е неоснователен. Според правилото на чл. 17 от ЗЗД, ако страните прикрият сключено между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, стига изискванията за действителност на прикритото да са налице. Привидното съглашение по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. последно от ЗЗД е нищожно. Когато с договор, чиято нищожност се претендира поради привидност, прикрива съглашение, което е сключено в предвидена от закона форма, привидността обуславя нищожност на привидната сделка, и действителност на прикритото с нея съглашение. Основният спорен въпрос по делото е каква е била действителната обща воля на страните при сключване на договора за дарение, респ. налице ли е относителна симулация. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожни са привидните договори, а ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност (чл. 17, ал. 1 от ЗЗД). Привидна (симулативна) е тази сделка, при която е налице взаимно съгласие на съконтрахентите, че не желаят правното действие на външно обективираните волеизявления, т.е. налице е съзнателно несъответствие между желаното и изразеното.

 В правната доктрина и съдебната практика се приема, че симулацията може да бъде абсолютна, когато страните не желаят нито последиците на привидния акт, нито въобще някакъв резултат, в случая прехвърляне правото на собственост, или относителна, при която привидното основание прикрива действителното.

 Прикрита сделка е тази, сключена от страните с желание тя да породи целеното правно действие, но то да не стане достояние на третите лица, като за да породи тя действие, трябва да бъде сключена редовно и да отговаря на всички законни изисквания за позволено и законосъобразно съдържание. Тук следва да се посочи, че за доказването на симулативна сделка и това, че волята на страните е различна от обективираната в съглашението, става с обратно писмо (контралетр), в което страните заявяват, че не желаят настъпването на следващите от договора правни последици. В случаите на относителна симулация обратното писмо може да съдържа и тяхната действителна воля, т.е. да обективира дисимулативната сделка. Симулацията може да бъде разкрита и чрез свидетелски показания, по арг. от чл. 165, ал. 2 от ГПК, ако е налице т. нар. начало на писмено доказателство – документ, изходящ от ответника, от който може да бъде заключено, че симулацията вероятно е налице. Този документ не я установява пряко, но съставлява предпоставка за нейното разкриване посредством свидетелски показания като така се преодолява и забраната по чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК за опровергаване съдържанието на нотариалния акт като официален документ, разполагащ с материална доказателствена сила относно обстоятелството каква е била волята на страните, изразена при нотариалното изповядване на сделката.

 В настоящото производство е в тежест на ищцата, която твърди, че сключената сделка е привидна и прикрива договор за покупко – продажба да докаже симулацията. Ищцовата страна, не е ангажирала никакви писмени доказателства, изходящи от ответниците, както и изявления направени пред държавен орган от страните, с които те да изразяват волята си да не настъпят предвидените в закона правни последици на договора за дарение. Предвид изложеното, събирането на устни доказателства с цел доказване на относителна симулация е недопустимо, поради което съдът не следва да обсъжда и кредитира показанията на свидетелите, които също не доказват плащане на суми по договора за дарение. Самата ищца в ИМ и в хода на производството, чрез процесуалните си представители навежда доводи за извършена симулативна сделка – дарение, с която се прикрива действителна сделка покупко-продажба. По делото не се установи при условията на пълно и главно доказване, че волята на страните при изповядване на дарението е била друга, освен дарствена, което прави иска недоказан, тъй като съдебното решение, не може да се крепи на индиции и предположения, а единствено на факти, доказани по несъмнен и категоричен начин, което по делото не е направено.

 Тук трябва да се добави, че в обстоятелствената част на исковата молба са изложени факти и обстоятелства покриващи разпоредбата на чл. 33 от ЗС, според която: Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.

 Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.

 Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.

 За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че срокът по чл. 33, ал. 2 от ЗС не е спазен. С решение № 72 от 1.VII. 1959 г. по гр. д. № 48/59 г. на ОСГК, което е задължително за съда, е прието, че когато на съсобствениците не е била отправена покана да купят имота при същите условия или когато подписите им на отправената покана бъдат подправени от връчителя или друго лице, началото на срока по чл. 33 ЗС трябва да бъде отнесено до момента на узнаване на продажбата от тях. Следователно моментът, от който ищцата е можела да упражни правото си за изкупуване на имота, респ. моментът, от който е започнал да тече преклузивният срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС, е моментът, в който тя е узнала за сключения договор, т.е. в края на 2016 г., който факт се признава от проц. представители на ищцата в началото на исковата молба, която е депозирана в РС-Брезник на 11.07.2017 г., т.е. такъв иск би бил недопустим поради липса на правен интерес.

 С оглед изводите на съда и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците А.М.Б. и Р.С.К. направените от тях разноски, в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляващи реално заплатено възнаграждение по договора за правна защита и съдействие.

 Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.П.Т. ***, с ЕГН: ********** и съдебен адрес *** офис партер чрез процесуалните си представители – адв. С.Г.М. и С.Г.Л. от САК, иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 43, том II, рег. № 915, дело № 119 от 2014 г. на нотариус И. М. – Нотариус вписан в Нотариалната камара под № 602, вписан в СВ с вх. № 1084 от 16.05.2014 г. акт № 108, том IV-ти дело, 318/2014 на Служба по вписванията гр. Брезник, прикриващ действително съглашение между страните за покупко-продажба на имоти, против А.М.Б. с ЕГН: **********,***, Р.С.К. с ЕГН: **********,***, М.Д. Й. с ЕГН: **********,***, Г.Д. с ЕГН: **********,*** и Е.Б.К. с ЕГН: ********** ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА П.П.Т. ***, с ЕГН: ********** и съдебен адрес *** офис партер да заплати на А.М.Б. с ЕГН: **********,***, Р.С.К. с ЕГН: **********,***, сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Перник.

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:___________________