Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.12.2018г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното съдията гр.д. №5955/ 2018г., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ.
ИЩЕЦЪТ- Д.Г.И., ЕГН **********, твърди,
че на 24.06.2017 г. С. Д.Й. управлявала л. а. марка „Фиат”, модел „Пунто” с д.
к. № ****** по път I-6. При км 488+0, посока кв. Ветрен, водачът нарушил правилата
за движение по пътищата (чл. 5, ал. 1, чл. 16, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП), като навлязъл в насрещната лента за движение и
реализирал удар в движещия се лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“
с д. к. № *******, управляван от В.Е.А.. Твърди, че в резултат от
противоправното поведение на С. Д.Й. са отнети няколко човешки живота, сред
които и този на И. Г. В. - пътник в лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто” с
д. к. № ******, която е негова майка. Ищецът твърди, че в резултат от
внезапната смърт на майка му е претърпял изключителни болки и страдания. Тя
била активна жена, занимавала се е с различни дейности и била негова морална
опора. Излага, че загубата на родител представлява изключително тежка травма,
дори когато тя е настъпила поради естествения път на живота, но когато е
причинена от невниманието на един водач е трагедия, която е събудила у него
чувства на ярост, гняв, обезвереност и безутешна болка. Това е само частица от
дълбокия душевен срив, който преживява и не може да преодолее загубата й. Намира се в постоянен стрес,
чувства потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна
опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в
отношенията с другите и живота като цяло. Загубил е И. като емоционално
присъствие, опора в живота си и надежда за сигурност на бъдещето му. Това е
довело и до развитие на остра стресова реакция и душевно разстройство.
Доколкото за увреждащото МПС не е била налице валидна застраховка за риска
„гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на настъпване на ПТП,
намира, че следва да се ангажира отговорността на Г. Ф.. Твърди, че е сезирал
същия с искане за изплащане на обезщетение, но е получил отказ, предвид което
за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск. Претендира разноски
за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- Г. Ф., ***,
оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване
на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение у водача, причинно
следствената връзка между ПТ и настъпилите вреди. Заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата и излага, че
претендираното обезщетение е прекомерно.
Като трето лице
– помагач на страната на ответника по делото са конституирани
наследниците на деликвента С. Й., а именно: К.Й.Й., ЕГН-**********, и С.Й.Д., ЕГН**********,
които оспорват иска.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
По
делото не се спори относно настъпилото ПТП и това, че при процесното ПТП е пострадала(починала) майката
на ищеца.
Не се оспорва и че в
изпълнение на процедурата по чл.496 от
Кодекса за застраховането Ф.ът е отказал
да изплати обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.
Безспорно се установи по делото от СМЕ, че
смъртта напоченалата при процесното ПТП майка на ищеца е пряка и непосредствена
последица от получените в резултат на процесното ПТП травматични увреждания.
Вещото лице посочва, че с оглед
деформациите на автомобила, в който е пътувала И. В., механизма на ПТП и
характера и степента на травматичните и увреждания, може да се приеме, че
поставен предпазен колан не би могъл да предотврати травмите, довели до смъртта
й.
За установяване механизма на ПТП е прието
заключение на ATE, изготвена от вещото
лице инж. Е. З..Процесното
ПТП е настъпило на 24.06.2017г.,около 13:55ч., на ПП I - 6 при километър 488+000
( пътя от гр. Бургас към АМ „Тракия" - участъкът след разклона за
„Лукойл" в посока гр. София) между лек автомобил Фиат Пунто, per № ******, лек автомобил
Рено Меган Сценик, per.
№ *****и лек
автомобил Опел Корса, per. № *****. На 24.06.2017г. ,около 13:55ч., лек автомобил
Рено Меган Сценик, per.
№ *****се е движил
по ПП I - 6 в посока към кв. „Ветрен" на гр. Бургас. След разклона за
„Лукойл"се е наложило изпреварване на товарен камион натоварен със сено.
Пред този товарен автомобил се е движил лек автомобил Опел Корса, per. № *****. Лек
автомобил Фиат Пунто, per. № *****се е движил в посока към гр. Бургас, но по
платното за движение в посока към кв. Ветрен по лявата лента на това платно по
неизвестни причини с висока скорост. Настъпил е челен удар между лек автомобил
Рено Меган и лек автомобил Фиат. Следствие на удара, лек автомобил Фиат се е
отклонил на дясно спрямо посоката му на движение, възкачил се е върху
мантинелата, следствие на което се е обърнал по таван. От първия удар с лек
автомобил Фиат, лек автомобил Рено, въртейки се, се е отклонил на дясно спрямо
първоначалната си посока на движение, като се е озовал. Най вероятно, лек
автомобил Фиат Пунто е навлязъл върху платното за насрещно движение на пътен
възел „Ветрино" ( началото на АМ „Тракия"). Процесното ПТП не би
настъпило при положение, че водачката на лек автомобил Фиат е следвала
указателните табели и не е навлязла върху платното за насрещно движение. При
движението си след навлизането върху платното за насрещно движение, водачката
на л.а. Фиат е могла да осъзнае (да види насреща идващите автомобили) , че е
объркала платното за движение към гр. Бургас и да предприеме действия за
поправяне на грешката. Водачът на л.а. Фиат Пунто е трябвало да наблюдава
пътните знаци и маркировка на пътното платно. Трябвало е да съобрази, че не
трябва да има двойна мантинела отдясната и страна и път с движение в същата
посока. За да предотврати ПТП, водачката е трябвало да спре и да търси начин да
измести автомобила на безопасно място, за да не пречи на останалите участници в
движението. Вещото лице сочи, че анализът на ситуацията, при която е настъпило
процесното ПТП, налага извода, че основната причина за настъпване на процесното
ПТП е навлизането и движение в посока обратна на основното движение по платното
за движение към кв. „Ветрен". Вещото лице е отразило, че лек автомобил Фиат Пунто с VIN code ******е произведен в периода 1994 - 1997 г. и е оборудван
фабрично с предпазни колани на всички места в автомобила.
За установяване на причинените
неимуществени вреди на ищците са разпитани свидетели, както
и е допусната СПЕ, според която ищеца Д.Г.И. не е
търсил специализирана помощ. От самоотчета му може да се приеме, че е преживял остра
стресова реакция след узнаване на факта за смъртта на майка му в процесния
инцидент.
Представени са
писмени доказателства с исковата молба- акт за смърт и удостоверение за
наследници, удостоверяващи активната легитимация на ищеца.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Исковете са е основателни.
Всеки ищец твърди, че има вземане спрямо ответника, тъй
като същият е отговорен по силата на закона да обезщетява за неимуществени
вреди, когато неимуществената вреда е причинена
от водач на автомобил, за който
липсва застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Следователно искът се основава на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ. Реализирането на отговорността на ГФ се обуславя от установяването на две
групи факти: възникнали права на ищеца /срещу причинител на вредата на
основание на чл.45 ал.1 от ЗЗД – т.е. причинени от деликвента, с негово виновно
и противоправно поведение вреди, както и че пътнотранспортното произшествие е
причинено от водач на автомобил, за който липсва застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В производството се установи, че
във връзка със заведената извънсъдебна претенция от ищеца ответникът ГФ е отказал да изплати обезщетение за неимуществените ме вреди.
Не се оспорва и активната
легитимация на ищеца с оглед представените в тази насока с исковата молба писмени
доказателства- извлечение от акт за смърт
и удостоверение за наследници.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено
пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на
противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключениета на АТЕ.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника за
съпричиняване на вредосносния резултат от страна на майката на ищеца- в тази
насока не се събраха убедителни доказателства. Според заключението на СМЕ с оглед
деформациите на автомобила, в който е пътувала И. В., механизма на ПТП и
характера и степента на травматичните и увреждания, може да се приеме, че
поставен предпазен колан не би могъл да предотврати травмите, довели до смъртта
й.
Претърпените
от ищеца вреди, изразяващи се в болки и страдания, и настъпването им в причинна
връзка от деянието, са установени по несъмнен начин от показанията на разпитания
свидетел и от заключението на СПЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване
на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение. По делото се установи, че претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, и
настъпването им в причинна връзка от ПТП, продължават. Житейски неоспоримо е, че
голяма е скръбта от загубата на родител. При това положение, отчитайки икономическите условия в страната,
съдебната практика, настоящият съдебен състав определя обезщетение
в размер на по 50 000 лв., за колкото
искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
Отговорността на Г. Ф. не е нито деликтна, нито договорна. Тя произтича от
законова разпоредба, израз на държавната закрила, давана при увреждане от лица, които не могат да бъдат установени в срока за разследване. Ф.ът е държавен орган
със социални функции и от него може да се търси само това, което е изрично
уредено в закона. Обезщетението, което Ф.ът е длъжен да плати, покрива само
вредите, но не и обезвредата за забава, която дължи деликвентът съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите за забава на Г. Ф. се изчисляват
и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ. Разпоредба та на чл. 497 КЗ, ал. 1 КЗ
предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията
към застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от три месеца от
предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ. Доколкото не се установява от ищците датата по чл. 497, т. 1 КЗ и доколкото ответникът
носи тежестта от непредставяне на изискани от съда /и ищеца/ доказателства
съгласно чл. 161 ГПК, то съдът приема за дата, определяща изискуемостта на
вземането за обезщетение, респ. пораждаща задължението за мораторни лихви, тази
по чл. 497, т. 2 КЗ - с изтичане срока по чл. 496 КЗ, т.е. с изтичане на
тримесечния срок от предявяване на претенцията. Няма спор между страните, че Г.т Ф. се е произнесъл по
подадената молба от ищците от 31.10.2017г.на 31.01.2018г. В случая се установява, че ГФ е отказал
да изплати обезщетение за предявения в настоящото производство размер. С оглед
на така изложеното, съдът счита, че лихвата върху обезщетението следва да бъде
определена от датата на изтичане на тримесечния срок за окончателно произнасяне
от страна на Ф.а или от 31.01.2018. до
окончателното изплащане на сумата, като претенцията за периода от 24.06.2017г. до 31.01.2018г.
е неоснователна и следва да се отхвърл и (В тази насока е и Определение № 893
от 20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г., ТК, ТО на ВКС, Определение № 105 от
27.02.2015 г. по т. д. № 1537/2014 г., ТК, ТО на ВКС и др.).
При този изход не делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Същят е освободен от внасяне на такси и разноски, поради което
и такива не са реализирани, за да му бъдат присъдени. При ищеца, видно от
данните по делото, размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7,
ал.2, т.4
от Н №1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 2030лв. Неоснователно е искането на процесуалния
представител на ищците за присъждане на ДДС върху адвокатския хонорар за
оказана безплатна помощ- не е осъществена сделка и няма доказателства, че
данъкът е платен, независимо, че адвокатът е
регистрирано лице по ЗДДС. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат
право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
иска. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответникът има право на 412.50лв. от 550лв( 300лв. възн. на в.лица
и 250лв.юриск. възнагр.).
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 2000лв., както и 600лв. разноски по възнаграждение
на вещи лица от бюджета на съда.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на Д.Г.И., ЕГН **********, адрес: ***, чрез А.Д.„Ч.,***,
БУЛСТАТ ********, със съдебен адрес:***, представлявано от С.С.Ч., САК, по иск с правно основание чл.557,
ал.1, т.2, б. „а“ КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 50
000 лв. /петдесет хиляди лева/, заедно със законната лихва върху тази
сума от 31.01.2018. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000 лв /петдесет хиляди лева/ до
пълния му предявен размер от по 200
000лв.(двеста хиляди лева), както и претенцията за законна лихва за
периода от 24.06.2017 г. до 31.01.2018 г.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на адвокат С.С.Ч.,
САК, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лв.(две хиляди и
тридесет лева).
ОСЪЖДА Д.Г.И., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Г. Ф., ***, направените разноски по делото в размер на 412.50лв.(четиристотин и дванадесет лева
и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2000лв.(
две хиляди лева), както и 600лв.(шестотин
лева) разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ответника Г. Ф. – К.Й.Й., ЕГН-**********,
и С.Й.Д., ЕГН**********.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок
от съобщаването на страните за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: