№ 28347
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110134249 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ срещу Е. Ф. М., с което е
поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за
вземания, произтичащи от запис на заповед, издадено като обезпечение по
договор за потребителски заем № 79793 от 08.12.2022 г. и договор за
предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за
потребителски заем № 79793 от 08.12.2022 г./ чл. 7, ал. 1/. Безспорно е, че
записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 от
Търговския закон. Въпреки това от твърденията в заявлението и приложените
писмени доказателства, е видно, че той е издаден, тъй като ответникът-
заемател се е задължил по договор за заем, който е обезпечен с процесния
запис на заповед, ето защо съдът приема, че е потребител по смисъла на
Закона за защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност, а съгласно § 13а, т. 9 от ЗЗП със същия са въведени в националното
ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно практиката на
1
Съда на Европейския съюз по посочената директива качеството "потребител"
следва да бъде признато на всяко физическо лице, което като страна по
договорите, предмет на същата, участва поради интереси, които са извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. В този смисъл е и
практиката на ВКС- Решение № 38 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. №
2754/2015 г, I т. о.; Решение № 84 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1934/2015
г., I т. о. Ето защо, следва да се приложи уредената в чл. 113 от ГПК местна
подсъдност.
Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 2 ГПК заявление срещу потребител се
подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е
подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.
От служебно изготвените за целите на производството справки за
адресите на длъжника се установява, че настоящият адрес на Е. Ф. М. е на
територията на ***********. Ето защо и делото следва да се изпрати на
местнокомпетентния да го разгледа съд.
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ч.гр.д. № 34249/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 166 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на ***********.
Определението подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба в
едноседмичен срок от връчване на препис пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2