МОТИВИ
към присъда по НОХД № 740 по описа на Карловския
районен съд за 2017год.
Районна Прокуратура –
Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимите:
Н.Л.Ч. за това,
че на 03.12.2017г. в с.И., обл.П., след предварителен
сговор в немаловажен случай с И.Ц.Ч. ЕГН ********** и А.Н.Л. ЕГН ********** ***,
е отнел чужди движими вещи, а именно - 130 броя домашни конски луканки
равняващи се на 37.263 килограма на обща стойност 782.52 лева и 80 броя метални
консерви със свинско месо на обща стойност 480 лева, всички вещи на обща
стойност 1262.52 лева от владението на З.Г.М. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т.5 във
вр. с чл.194, ал.1 от НК.
И.Ц.Ч. за това, че на 03.12.2017г. в с.И., обл.П., след предварителен сговор в немаловажен случай с Н.Л.Ч.
ЕГН ********** и А.Н.Л. ЕГН ********** *** е отнел чужди движими вещи, а именно
- 130 броя домашни конски луканки равняващи се на 37,263 килограма на обща
стойност 782,52 лева и 80 броя метални консерви със свинско месо на обща
стойност 480 лева ,всички вещи на обща стойност 1262,52 лева от владението на З.Г.М.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във вр. с чл.194,
ал.1 от НК.
А.Н. Л. за това, че на 03.12.2017г. в с.И., обл.П., след предварителен сговор в немаловажен случай с И.Ц.Ч.
ЕГН ********** и Н.Л.Ч. ЕГН ********** *** е отнел чужди движими вещи, а именно
- 130 броя домашни конски луканки равняващи се на 37,263 килограма на обща
стойност 782,52 лева и 80 броя метални консерви със свинско месо на обща
стойност 480 лева, всички вещи на обща стойност 1262,52 лева от владението на З.Г.М.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление
по чл.195, ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и
предлага на подсъдимите Ч. и Л. да бъде определено наказание лишаване от
свобода за срок от една година с отлагане на изпълнението по реда на чл. 66 ал.
1 от НК, а за подсъдимия Ч.- десет месеца лишаване от свобода, което да се
изтърпи ефективно.
Наказателното
производство е протекло по реда на глава 24 от НПК и няма конституиран
граждански ищец и частен обвинител.
Подсъдимите Ч., Ч. и Л. са се
признали за виновни по обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК
изцяло са признали фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и са заявили, че не желаят да се събират доказателства за тях. На основание
чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното самопризнание от
подсъдимите ще се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Изразяват пред съда съжаление и критичност. Защитникът на подсъдимите пледира за наказания под
минимума, предвиден за престъплението. Подсъдимите се солидаризират със
защитата си.
Съдът като обсъди на
основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото
доказателства – самопризнанията на подсъдимите, дадени в съдебно заседание,
обясненията им от досъдебното производство, подкрепено от прочетените и приети
на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите З.Г.М., И.Г.Т. и
Г.Л.Л., протокол за оглед на местопроизшествие от
04.12.2017г., ведно със снимков материал, протокол за оглед на веществени
доказателства със снимков материал, 3
бр. протокол за доброволно предаване от 04.12.2017г., справка за лице АИС БДС, справки
за съдимост и характеристични справки на подсъдимите, заключение на съдебно-
стокова експертиза, изготвена от вещото лице Р.М., намери за установено
следното:
Подсъдимият Н.Л.Ч.,
ЕГН ********** е
роден на *** ***.***. Работи в „****“ ЕАД като чистач. ***.
Подсъдимият И.Ц.Ч.,
ЕГН ********** е
роден на ***г***. ***Работи в „****“ ЕАД като чистач. ***, считано от
22.10.2012г./.
Подсъдимият А.Н. Л., ЕГН **********
е роден на *** ***, ****
Подсъдимите Ч., Ч. и Л. били близки приятели. На 02.12.2017г., в с.И., вечерта около 22:30 - 23:00 часа, тримата се
събрали в дома на подсъдимия Н.Ч., който тъкмо се бил прибрал от работа.
Започнали да обсъждат възможността по коледа да купят прасе, което да заколят.
В хода на разговора, подсъдимите Ч. и Л. коментирали, че пострадалият З.М. ***,
на тераса на втория етаж, домашни луканки, от които даже бил им давал, когато
ги наемал на работа. Последно двамата работили в двора на М. на 29.11.2017г. Подсъдимите
обсъдили ситуацията, а именно, че в дома на М. няма хора през нощта, тъй като
той нощувал на саята при животните, които отглеждал и
взели решение да отидат да откраднат луканките от дома му, вместо да купуват
прасе за коледа.
Около 03:00 часа на
03.12.2017г., тримата подсъдими отишли до къщата на З.М. ***, за да реализират
решението си. Убедили се, че в къщата няма хора, и тримата се качили на покрива на стара сая, долепена до западната страна на къщата, като по него
стигнали до западен прозорец на втория етаж на дома на пострадалия. Там с
помощта на керемида успели да разклатят и извадят пирончета, които държат
стъклото в дървената дограма на едно от крилата на прозореца. По този начин
свалили стъклото на прозореца. През образувалия се отвор в дограмата, тримата
влезли в тази северозападна стая на втория етаж на къщата и от там стигнали до
източната тераса. Там на два дървени и едни метален пръти, пострадалият М. бил
наредил за сушене 130 бр. домашни луканки от конско месо. Подсъдимите,
помагайки си един на друг, свалили всички луканки и ги поставили в
предварително приготвената чанта. След което
тръгнали да излизат от къщата по същия път, по който влезнали. В
северозападната стая на втория етаж, пострадалият М. съхранявал общо 80
бр.консерви със свинско месо. Подсъдимите ги видели и помагайки си един на
друг, веднага взели всички консерви, след което напуснали къщата през същия
прозорец. Сваленото стъкло на този прозорец изхвърлили с цел да не бъде изследвано за следи и по
този начин да бъдат разобличени. Тримата занесли отнетите вещи до дома на Н.Ч.,
където си разделили луканките и консервите със свинско месо по равно. Същият
ден, подсъдимите и семействата им изконсумирали част от отнетите инкриминирани
вещи.
Пострадалият З.Г.М.
установил липсата на инкриминираните вещи на 03.12.2017г около 17.00 часа. За
извършеното престъпление сезирал полицията на 04.12.2017г. сутринта. Били
предприети неотложни действия по разследването и ОИМ, при които били установени
авторите на деянието. С протоколи за доброволно предаване от 04.12.2017г., подсъдимите
предали неизконсумираните вещи, а именно : подсъдимият Ч. предал 35 бр. домашни луканки и 15 бр.
консерви; подсъдимият Ч. предал 15бр. домашни луканки и 17 бр. консерви; подсъдимият
Л. предал 17 бр. домашни луканки и 16 бр. консерви. Тези вещи били огледани,
претеглени и фотографирани, след което върнати на собственика им.
Съгласно заключението на
вещото лице Р.М. по изготвената стоковооценъчна
експертиза, пазарната стойност на отнетите вещи от владението на З.М. възлиза на 1262,52 лева, от тях 130 бр.
луканки от свинско месо с тегло 37,263 кг. на стойност 782,52 лв. и 80 бр.
метални консерви със свинско месо, всяка с тегло 0,600кг. на стойност 480 лева.
От това количество на
инкриминираните вещи не са възстановени на М. 63 бр. домашни луканки на
стойност 379,22 лв. и 32 бр. метални консерви със свинско месо на стойност 192
лева.
Така описаната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно
разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът
приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът
кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите З.Г.М., И.Г.Т. и Г.Л.Л.. Показанията на тези свидетели съдът възприема като
логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото
писмени доказателства. Между тях не съществуват противоречия относно главния
факт на доказване. Съдът възприема
обясненията на подсъдимите Л. и Ч. от досъдебното производство като съответни на кредитираните от съдебния състав
доказателства, логични и непротиворечиви помежду си. Обясненията на подсъдимия Ч.
от досъдебното производство не ползва само в частта им, в която отрича да е се
е уговарял да извърши кражба от дома на пострадалия с другите двама подсъдими,
както и да е влизал в дома на пострадалия. В тази им част обясненията му са
отречени от тези на подсъдимите Л. и Ч., които са последователни и
непротиворечиви едни с други, съответстват и на обстоятелството, че и той е
предал на полицията от процесните вещи, както и че
същите са поделени поравно между подсъдимите, което не би било логично, ако Ч.
само им е помагал да ги пренесат.
В съдебно заседание тримата
подсъдими правят пълно признание на фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което е съответно на цялата съвкупност от доказателства,
събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимите
намира опора, както в гласните, така и писмени доказателства, протокол за оглед
на местопроизшествие от 04.12.2017г., ведно със снимков материал, протокол за
оглед на веществени доказателства със
снимков материал, 3 бр. протокол за доброволно предаване от 04.12.2017г.,
справка за лице АИС БДС, справки за съдимост и характеристични справки на
подсъдимите, заключение на съдебно- стокова експертиза, изготвена от вещото
лице Р.М., което заключение съдът намира за изготвено с необходимите
професионални знания и го кредитира.
В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е
приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на характеризиращите
деянието, за които е повдигнато обвинение, белези. Ето защо и съдебният състав напълно приема
фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни. При тези
доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият Н.Л.Ч. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195,
ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Същият на
03.12.2017г. в с.И., обл.П. след предварителен сговор
в немаловажен случай с И.Ц.Ч. ЕГН********** и А.Н.Л. ЕГН********** *** е отнел
чужди движими вещи, а именно - 130 броя домашни конски луканки равняващи се на
37.263 килограма на обща стойност 782.52 лева и 80 броя метални консерви със
свинско месо на обща стойност 480 лева, всички вещи на обща стойност 1262.52
лева от владението на З.Г.М. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият И.Ц.Ч. е
осъществил престъплението по чл.195, ал.1, т.5, във вр.
с чл.194, ал.1 от НК- на 03.12.2017г. в с.И., обл.П.
след предварителен сговор в немаловажен случай с Н.Л.Ч. ЕГН ********** и А.Н.Л.
ЕГН ********** *** е отнел чужди движими вещи, а именно - 130 броя домашни
конски луканки равняващи се на 37,263 килограма на обща стойност 782,52 лева и
80 броя метални консерви със свинско месо на обща стойност 480 лева ,всички
вещи на обща стойност 1262,52 лева от владението на З.Г.М. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият А.Н.Л. е осъществил
престъплението по чл.195, ал.1, т.5, във вр. с
чл.194, ал.1 от НК - на 03.12.2017г. в с.И., обл.П.
след предварителен сговор в немаловажен случай с И.Ц.Ч. ЕГН ********** и Н.Л.Ч.
ЕГН ********** *** е отнел чужди движими вещи, а именно - 130 броя домашни
конски луканки равняващи се на 37,263 килограма на обща стойност 782,52 лева и
80 броя метални консерви със свинско месо на обща стойност 480 лева, всички
вещи на обща стойност 1262,52 лева от владението на З.Г.М. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимите са извършвали
отнемане на вещи, върху които са установили своя трайна фактическа власт, като са
отнели възможността на владелеца да се
ползва от тях, отдалечавайки ги от местопрестъплението и са установили своя
такава.
Престъплението е
извършено от тримата подсъдими, след като са се сговорили предварително за това
и същото не представлява маловажен случай, поради което следва да се
квалифицира по чл. 195 ал. 1 т. 5 от НК. Тримата са взели съвместно решение за
осъществяване на деянието. Предшестващото престъплението поведение на
подсъдимите води до извода, че същите предварително са съгласували волята си за
извършването му, взели са решение за това известен период от време преди
осъществяването му, в сравнително спокойно състояние и при обсъждане на
мотивите „за” и „против”. И тримата подсъдими са осъществявали действия за
отнемането на инкриминираните вещи, осъществявали са елементи от изпълнителното деяние на престъплението
„кражба”. Предвид стойността на инкриминираните вещи, обстоятелството, че
деянието е извършено през нощта, когато бдителността на собствениците е
занижена, съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
От субективна страна
престъплението подсъдимите са извършили умишлено със съзнавани и целени общественоопасни последици. Подсъдимите са съзнавали, че
движимите вещи, които отнемат са чужди, че действат съвместно и при предварителна
уговорка, предвиждали са, че ще прекъсне фактическата власт върху тях на лицето,
което е оправомощено да я упражнява и че ще осъществят
своя такава и са целели този резултат.
Налице е и особения
субективен елемент на деянието – намерението у подсъдимите да своят предмета на
престъплението. Те са искали да се разпоредят с него в свой интерес, което са
сторили, като са си разделили вещите след отнемането им.
Предвид изложените
съображения съдът призна подсъдимите за виновни в извършване на престъплението,
в което са обвинени.
При индивидуализация
наказанието на подсъдимите съдът съобрази, че за престъплението по чл.195,
ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, в което е обвинен всеки от подсъдимите предвиденото
наказание е лишаване от свобода от една до десет години.
Относно определяне на
наказанието на подсъдимите, съдът, с оглед приложението на процедурата по
чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивността на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а. В
случая според съда следва да се прилага разпоредбата на чл. 58а ал. 4 от НК,
във вр. с чл.55 от НК. При индивидуализация
наказанието на подсъдимите съдът прецени, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при наличието на които и най – лекото предвидено в
закона наказание - от една година лишаване от свобода се явява несъразмерно
тежко, с оглед обществената опасност и на деянието, и на дейците, поради което
определи наказанието при приложението на чл.55 от НК. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на
подсъдимите, младата им възраст, добрите им характеристични данни, признанието
на вината още на фаза досъдебно производство, съдействието им за разкриване на
обективната истина, имайки предвид и, че престъплението е разкрито следствие на
признанието им и доброволното предаване на отнетите вещи, както и
добросъвестното им процесуално поведение. За подсъдимия Ч. съобрази, че макар и
да е реабилитиран, то осъждането е било в отдалечен период от време, през
2011г., когато същият е бил непълнолетен. Тези обстоятелства мотивираха съда да
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, който в случая е и по-благоприятен
за дейците и да наложи на всеки от подсъдимите наказание, по т. 1 от
разпоредбата, под предвидения най-нисък предел от една година в близък до минималния предвиден размер за
наказанието, а именно шест месеца лишаване от свобода, но не и в минималния
имайки предвид, че деянието е било внимателно планирано, а и е извършено нощно
време.
Така определените наказания
на подсъдимите съдебният състав счита за справедливи и способстващи за
изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и по-специално
ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимите към извършване
на престъпни деяния в бъдеще.
По отношение
изтърпяването на така определеното
наказание на подсъдимите съдебният състав е на становище, че не следва да
постанови реалното изтърпяване. Подсъдимите не са били осъждани към момента на
извършване на престъплението и са налице формалните основания на чл.66, ал.1 от НК, като съдът счита, че не се налага за поправянето им да се постанови реално
изтърпяване на наказанието. Ето защо и същото бе отложено с изпитателен срок от
три години.
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди
всеки от подсъдимите да заплати в полза на държавата, по бюджетна сметка
на ОД на МВР, сумата от 17.63 лв., представляващи разноски, направени в
досъдебното производство и в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Карлово сумата от 13,33 лева, представляващи
разноски по делото, направени в съдебната фаза.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.