№ 1588
гр. Пазарджик, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220101702 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.108 и чл.109 ЗС.
Ищецът А. А. А. с ЕГН ********** от с** твърди, че на основание
договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт №151 от 16.12.2022г., том ІV,
рег. №8605, нот. дело №666/2022г. по регистъра на Таня Дъбова – нотариус с
рег. №422 в НК, е собственик на незастроено дворно място, представляващо
поземлен имот с идентификатор ** по КККР на ** площ 1395 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 601, кв. 51, парцел – Х,
при съседи: имот **, имот 86074.501.601, имот 86074.501.816 и имот
86074.501.341. Твърди, че първия ответник А. К. Г. от **, който е собственик
на съседния от юг поземлен имот **, владее реална част от неговия имот с
площ около 45 кв.м. Поддържа, че според предвиждането на регулационния
план тази реална част се придава към имота на ответника, но същата не е
заплатена в срока по §6, ал.2 ПР на ЗУТ и затова отчуждителното действие на
плана е прекратено. Въпреки това ответникът я владее и отказва да я отстъпи.
Освен това, през 2016г. той заедно с втория ответник Е. Ш. Е. с ЕГН
1
********** от с. ** са построили върху тази реална част масивна ограда с
площ 78 кв.м. /след допуснато изменение на иска/, която е съсобствена на
ответниците, тъй като заедно са я строили и живеят в имота на семейни начала
повече от 15 години /вж. уточнителната молба от 26.07.2023г./. Твърди още, че
оградата му пречи да ползва своя имот според неговото предназначение, тъй
като влияе неблагоприятно на бъдещото му застрояване, на осветяването и
проветряването на имота и освен това е разположена в него.
При тези твърдения ищецът е предявил срещу ответника А. К. Г.
осъдителен иск по чл.108 ЗС за собственост и предаване на владението върху
реалната част с площ 45 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ** по КККР
на с. *, а срещу ответниците Е. Ш. Е. и А. К. Г. е предявил осъдителен иск по
чл.109 ЗС за премахване на построената от тях масивна ограда с дължина 35
м., която попада в неговия поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с.
*. Претендират и заплащане на съдебни разноски от всички ответници.
Ответникът А. К. Г. оспорва допустимостта и основателността на
исковете при твърдение, че той не претендира да е собственик и не владее
спорната реална част от 45 кв.м., тъй като имотът с идентификатор **, към
който тя е присъединена, както и всички постройки в него, вкл. процесната
ограда, принадлежат на ответника Е. Ш. Е., с която живее на съпружески
начала. По негова молба и на основание чл.219 ГПК последната е
конституирана като трето лице-помагач по ревандикационния иск. И двамата
оспорват надлежното предявяване и съединяване на исковете и молят
производството да се прекрати. Оспорват претендираното от ищеца право на
собственост върху процесната реална част, като отричат прехвърлителния
ефект на договора за продажба, който го легитимира като собственик, при
твърдение, че и неговия праводател Благой Александров Консулов не е бил
собственик на тази част. Твърдят, че тази част винаги е владяна от ответника
Е. Ш. Е. и от нейните праводатели, като част от УПИ ХІ-606, кв.51 с площ
1495 кв.м., а местоположението на оградата между имотите не е променяно
при строителството през 2016г., тъй като новата ограда съвпада със старата.
Твърдят да е налице грешка в кадастралната карта, в която материализираната
на место граница не е нанесена правилно. Молят исковете да бъдат
отхвърлени и претендират съдебни разноски.
Районният съд въз основа на събраните по делото доказателства и на
2
закона прие от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл.108 ЗС.
Искът е допустим, а възражението на ответника А. К. Г. е
неоснователно. Допустимостта на иска се определя от твърденията на ищеца в
исковата молба, съгласно които ответникът А. К. Г. владее без основание
реална част от неговия поземлен имот. Тези твърдения съответстват на вида на
търсената защита – да бъде осъден ответника да предаде на ищеца спорната
реална част. Обстоятелството дали ответникът действително владее същата и
дали е собственик на имота, в чийто граници тя опада, подлежи на
установяване в хода на съдебното дирене и е от значение за основателността
на иска. Ето защо искът следва да бъде разгледан.
За основателността на иска по чл.108 ЗС ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване фактите, от които произтича
претендираното право на собственост върху процесната реална част от
поземления имот, както и че същата се владее от ответника А. К. Г..
При установяване на горното ответникът следва да докаже
основанието, което му дава право да владее частта от имота на ищеца.
Не е спорно, установява се и от представения от ищеца нот. акт №151
от 16.12.2022г., том ІV, рег. №8605, нот. дело №666/2022г. по регистъра на
Таня Дъбова – нотариус с рег. №422 в НК, че ищецът е собственик на
поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с.*. От юг имотът на ищеца
граничи с поземлен имот с идентификатор **, който е собственост на
ответника Е. Ш. Е., което се установява от представения нот. акт №66 от
10.04.2014г., том І, рег. №887, нот. дело №61/2014г. по регистъра на Юлия
Ваклинова – нотариус с рег. №436 в НК.
Видно от заключението на СТЕ и приложената към него скица от
действащия план за регулация, вътрешната регулационна линия между двата
имота не съвпада с имотната граница, каквото е изискването на чл.17, ал.1
ЗУТ, а по цялата дължина /от лицето до дъното на имотите/ двете са
разположени една до друга, като регулационната линия се намира северно от
имотната граница, т.е. попада изцяло в имота на ищеца.
Първият спорен въпрос между страните е дали предвиждането на
регулационния план има пряко отчуждително действие и дали е приложено,
респ. коя е вярната граница между имотите.
3
Видно от отбелязването върху скицата, планът за регулация на с. * е
утвърден със заповед №102 от 25.01.2001 г., т.е. при действието на ЗТСУ (отм.
ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.). Дворищно-регулационните
планове, приети при действието на чл.110, ал.1 ЗТСУ (отм.), имат
непосредствено отчуждително действие, т.е. собствеността върху
придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава
значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена,
тъй като до тогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна
нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите - чл.33,
ал.1 и ал.2 ЗТСУ. От горното следва извод, че регулацията е приложена от
момента, когато настъпи трансформацията на регулационните линии в имотни
граници при условията на чл.33 ЗТСУ /в т. см. т.1 от ТР№ 3 от 15.07.1993 г. по
гр.д. №2/1993 г., ОСГК на ВС/. За целта е необходимо да е изпълнено едно от
следните изисквания: 1. придаваемите имоти да са били заети по законен ред,
било чрез доброволното им отстъпване по реда на чл.111 ЗТСУ или чрез въвод
във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за
собственост по регулация на новия собственик по чл.134, ал.2 ЗТСУ или 2. да
е заплатено паричното обезщетение за придаваемите части, респ. вземането да
е погА.о по давност съгласно чл.134, ал.3 ЗТСУ. Приема се още, че планът е
приложен и когато придаваемите части са фактически заети без да е спазен
законоустановения ред и са владени в продължение на десет години – т.2 на ТР
3/93г.
При спор за собственост върху част от имот, за която се поддържа, че е
била придадена по регулация към съседен имот, в тежест на страната, която
твърди, че регулацията е била приложена, е да докаже това. Твърдението може
да бъде доказано чрез представяне на писмени доказателства за заплащане на
дължимите суми за придадените към имота части, чрез изслушване на
експертиза за установяване на този факт, както и чрез свидетелски показания,
ако се поддържа, че върху придадената част е била упражнявана фактическа
власт повече от 10 години.
Ответникът не твърди и не представя доказателства, че придадената по
регулация реална част от имота на ищеца е заплатена или е заета по законен
ред.
От показанията на свидетеля Благой Александров Консулов се
4
установява, че той е предишният собственик на имота, който сега принадлежи
на ищеца. Между този имот и съседния имота на ответника Е. Ш. Е. не е
имало ограда преди тя да го закупи. За граница между двата имота е служело
едно лозе. След като Е. Е. закупила съседния имот свидетелят направил ограда
от дървени колове и бодлива тел.
Според заключението на СТЕ тази стара ограда съвпада с имотната
граница, отразена в кадастралната карта. Към 2016 г., когато е изработвана
кадастралната карта не е имало никаква ограда по регулационната линия и
регулационният план не е бил приложен. ВЛ обосновава извода си с факта, че
ако такава ограда е имало, тя е щяла да бъде нанесена в геодезическото
заснемане на имотите. От това заснемане обаче е видно, че към 2016 г.
оградата е била паянтова, както твърди свидетеля, и тя е преминавала по
имотната граница, а не по регулационната линия.
Въз основа на тези доказателства следва да се направи извод, че
придаденото по регулация място не е било заето към 2016 г., поради което не е
налице 10 – годишно давностно владение на върху него от страна на
собственика на УПИ, към който е придадена частта, и следователно
регулационният план не може да се счита за приложен.
Въпреки това по продължението на регулационната линия между двата
имота е построена масивна плътна ограда с дължина около 35 м. и площ 78
кв.м. в резултат на което 42 кв.м. от имота на ищеца попада в имота на
ответника Е. Е. /вж. заключението на СТЕ/. Следователно именно ответникът
Е. Е. владее процесната реална част от имота на ищеца в качеството на
собственик на имота, към който тя фактически е присъединена посредством
нейното ограждане. Ищецът обаче иска владението върху спорната част да му
бъде предадено от ответника А. Г., който не упражнява фактическа власт
върху нея. С иска по чл.108 ЗС собственика може да иска предаването на
владението върху своя имот само от лицето, което го владее без основание, но
не и от трето лице. Ето защо ревандикационният иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
По иска с правно основание чл.109 ЗС:
Съдът прие за установено, че процесната масивна ограда с дължина
около 35 метра и площ 78 кв.м. изцяло попада в имота на ищеца.
Построяването на масивна плътна ограда в чужд имот представлява
5
неоснователно действие, което пречи на съсобственика на имота да упражнява
в пълен обем своето право на собственост. Ето защо този, който го е извършил
следва да бъде осъден да преустанови действието и да премахне оградата.
От показанията на свидетелите н Д. х и ** ха се установява, че те са
строителите, които са построили оградата. Работата им е била възложена и
заплатена от ответника Е. Е., която се представила за собственик на имота,
който следвало да се огради. С нея живеел на семейни начала и ответникът А.
Г., но с него те нямали уговорка.
Установява се, че неоснователните действия, които пречат на ищеца да
упражнява правото си на собственост, са извършени от ответника Е. Е., която
следва да бъде осъдена на ги преустанови като премахне оградата. По
отношение на ответника А. Г. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Е. Е. следва да заплати на
ищеца съдебни разноски за уважения срещу нея негаторен иск в размер на 805
лв., от които 50 лв. – държавна такса, 500 лв. – адвокатско възнаграждение и
255 лв. – възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника
А. Г. съдебни разноски за отхвърлените срещу него искове. Същият е
представил списък по чл.80 ГПК и писмени доказателства за направени
разноски в размер на 2702 лв., от които 2500 лв. – адвокатско възнаграждение
и 202 лв. – възнаграждение за вещо лице. Ищецът е поискал адвокатското
възнаграждение да бъде присъдено в по-малък размер на основание чл.78, ал.5
ГПК. Възражението обаче е неоснователно, тъй като възнагражденията и за
двата иска са определени в минималния размер по чл.7, ал.5 и чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
На основание чл.77 ГПК ответникът Е. Е. следва да бъде осъдена да
заплати в полза на РС – Пазарджик допълнителна държавна такса за иска по
чл.109 ЗС. Искът е оценяем, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 4 от
6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, а неговата цена е равна на
паричната оценка на разходите, необходими за премахването на оградата.
Същите са в размер на 5246 лв., съгласно заключението на ВЛ. При тази цена
на иска размерът на държавната такса по чл.1 Тарифа КПК е 209.84 лв., от
6
които ищецът е внесъл 50 лв. Разликата от 159.84 лв. следва да се събере от
ответника Е. Е..
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ЗС, предявен от А. А. А. с ЕГН **********
от с** против А. К. Г. от ** за установяване между страните, че ищецът е
собственик на реално обособена част с площ около 45 кв.м. от поземлен имот
с идентификатор ** по КККР на ** площ 1395 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), номер по предходен план 601, кв. 51, парцел – Х, при съседи: имот
**, имот 86074.501.601, имот 86074.501.816 и имот 86074.501.341, и за
осъждане на ответника да му предаде владението върху нея.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.109 ЗС, предявен от А. А. А. с ЕГН **********
от с** против А. К. Г. от ** за осъждането на ответника да премахне
построена от него масивна ограда с площ 78 кв. м. в имота на ищеца с
идентификатор ** по КККР на ** площ 1395 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м.), номер по предходен план 601, кв. 51, парцел – Х, при съседи: имот **,
имот 86074.501.601, имот 86074.501.816 и имот 86074.501.341.
ОСЪЖДА Е. Ш. Е. с ЕГН ********** от с. **, на основание чл.109 ЗС,
да премахне построената от нея масивна ограда с площ 78 кв.м в имота на
ищеца А. А. А. с ЕГН ********** от с**, с идентификатор ** по КККР на **
площ 1395 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план
601, кв. 51, парцел – Х, при съседи: имот **, имот 86074.501.601, имот
86074.501.816 и имот 86074.501.341.
ОСЪЖДА А. А. А. с ЕГН ********** от с** да заплати на ищеца
А. К. Г. от ** съдебни разноски в размер на 2702 лв.
ОСЪЖДА Е. Ш. Е. с ЕГН ********** от с. ** да заплати на А. А.
А. с ЕГН ********** от с** съдебни разноски в размер на 805 лв.
ОСЪЖДА Е. Ш. Е. с ЕГН ********** от с. ** да заплати в полза
на Районен съд – Пазарджик допълнителна държавна такса в размер на 159.84
7
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8