РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. ХАСКОВО, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20245600500240 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на Д. Х. С. от гр. ***.
С Решение № 7 от 12.01.2024 г., постановено по гр.д. № 720/ 2022 г. РС Свиленград е
отхвърлил предявения от Д. Х. С. срещу С. П. С. иск за делба на следния недвижим имот:
Първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в
което тя е построена, който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изп. директор на
АГКК, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ по документ за
собственост: 116,00 кв.м., намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с адрес на имота: гр. ***, ул. ***, ведно с прилежащи части: 1/2 ид. част
от тавана, застроен на 116,00 кв.м. и съответни ид. части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над
обекта – ***.
Съдът е признал за установено, по предявения от С. П. С. против Д. Х. С. иск с
правно основание чл.21, ал.4 от СК, че придобитият по време на брака им възмездно
недвижим имот: Първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от
дворното място, в което тя е построена, който имот по кадастралната карта и кадастралните
1
регистри на гр.Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на
Изп.директор на АГКК, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:жилище, апартамент, с площ
по документ за собственост: 116,00 кв.м., намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор
***, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с адрес на имота: гр. ***, ул.***, ведно с прилежащи части: 1/2 ид. част
от тавана, застроен на 116,00 кв.м. и съответни ид. части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над
обекта – ***, е лична негова собственост и тя няма принос в придобиването му.
Съдът е допуснал съдебна делба по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф”, с рег.№ ***, с рама № ***, намиращ се в държане у С. П. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, ул. ***, която да се извърши между: Д. Х. С. и С. П. С. при
равни квоти от правото на собственост.
Съдът е осъдил Д. Х. С. да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград сумата
50,00 лв. – държавна такса по отхвърления иск за делба, а в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист – да заплати и сумата 5,00 лв. – ДТ.
Съдът е осъдил Д. Х. С. да заплати на С. П. С. сумата от 1636,48 лв. – разноски по
делото.
Недоволна от постановеното решение,в частта, в която съдът е приел,че процесният
недвижим имот е изключителна собственост на С. П. С. и е отхвърлил иска за делба между
страните на този имот, е останала въззивницата Д. Х. С., която обжалва в срок. Твърди,че
постановеното от РС Свиленград решение в обжалваната част е неправилно, поради
неговата необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът неправилно ценил събраните по
делото доказателства и достигнал до извода,че средствата, с които е закупен процесният
имот нямат характер на СИО и че съпругата няма принос в придобиването му. Представени
по делото били доказателства, видно от които е,че съпругата също е работила по трудово
правоотношение, а в годините, когато е отглеждала децата е получавала съответните доходи
за това. Ответникът, ищец по насрещният иск, не установил какви средства е заработвал в
Гърция и в Германия, както и че той единствено се е грижел за семейството и е осигурявал
средства за неговата издръжка. Изводите на съда,че процесният имот не бил придобит с
общи на съпрузите средства противоречал на извода,че лекият автомобил, допуснат до
делба, е придобит с общи средства на двамата съпрузи. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението на РС Свиленград в обжалваната част и постанови друго по
същество на спора, с което да отхвърли предявения от С. П. С. против Д. Х. С. насрещен иск
с правно основание чл.21 ал.4 вр. чл.23 ал.1 от СК и да допусне до делба процесния
недвижим имот при квоти ¾ идеални части за С. П. С. и ¼ идеална част за Д. Х. С. от ПИ с
идентификатор *** и при равни за страните квоти по отношение на самостоятелния обект в
сградата с идентификатор ***. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
2
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Й., пълномощник на С. П. С., с който
оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Свиленград решение в
обжалваната част е правилно и моли то да бъде потвърдено. Твърди,че именно С. С. е
титуляр на влога и този влог е формиран от спестяванията му от трудово възнаграждение.
Закупеният с тези средства недвижим имот бил изключителна негова собственост и в хода
на съдебното производство не се установило съвместен принос на съпругата за придобиване
на този имот. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивницата, чрез пълномощника си адв. С. поддържа
подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснованост на постановения съдебен акт.Моли
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззиваемият не се явява, не изпраща представител. С писмена
молба вх. № 3866/22.04.2024 г., подадена от адв. Й. се оспорва подадената въззивна жалба.
Поддържа се подадения писмен отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от РС Свиленград решение в обжалваната част е правилно и
следва да бъде потвърдено. Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски във
въззивната инстанция в писмения отговор и с оглед изхода на спора принципно такива му
се дължат. Същият обаче не е представил доказателства за сторени такива във въззивното
производство нито с представения отговор, нито с молба вх. № 3866/22.04.2024 г. Ето защо,
доколкото няма представени доказателства за направени от въззиваемия разноски във
въззивното производство то на същия не следва да бъдат присъждани такива.
РС Свиленград е сезиран с иск за делба, предявен от Д. Х. С. против С. П. С. на
недвижим имот и движима вещ, лек автомобил, придобити по време на брака между
страните.
В срока по чл.211 ал.1 от ГПК С. П. С. е предявил насрещен иск против Д. Х. С. с
правно основание чл.21 ал.4 вр. чл.23 ал.1 от СК относно Първи жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което тя е построена,
който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свиленград, одобрени
със Заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, представлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ по документ за собственост: 116,00
кв.м., намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на
имота: гр. ***, ул. ***, ведно с прилежащи части: 1/2 ид. част от тавана, застроен на 116,00
кв.м. и съответни ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – ***.
3
При разглеждане на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от
страните и относими към спора доказателства. Въз основа на тях е изградил изводи за
основателност на предявения насрещен иск с правно основание чл.21 ал.4 вр. чл.23 ал.1 от
СК, касаещ недвижимия имот, с оглед на което и е отхвърлил предявения иск за делба на
този имот. Съдът подробно е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените
от първоинстанционния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят изцяло от
настоящата инстанция.
Между страните няма спор,че процесният недвижим имот е придобит по време на
брака, сключен между страните, и че продажната цена от 10 000 лв. е заплатена по банков
път от личен влог на съпруга С. С.. Съдът е обсъдил съвкупно всички събрани по делото
доказателства, приложимите правни норми и съдебната практика и правилно е достигнал до
извода,че имотът е закупен с лични средства на съпруга С. С. и че същият не е съпружеска
имуществена общност. Този извод е правилен. Влогът е разкрит на 24.10.2017 г. /
удостоверение изх. № 1476-64000827/19.01.203 г./ при действието СК в сила от 2009 г. За
разлика от отменения СК от 1985 г., сега действащия СК не включва в обхвата на СИО
паричните влогове. Получаваното от съпруга трудово възнаграждение също представлява
лично имущество, доколкото за него приносът на другия съпруг изначално е изключен. И
когато изцяло с тези средства са придобити вещи, те също имат характер на лична
собственост / Р. № 123 от 29.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3357/2017 г., II г. о., ГК,№ Р. №
86 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 914/2016 г. на ІІ г. о./.
Жалбоподателката не ангажира доказателства, от които да може да се направи извод
за съвместен принос на съпрузите в придобиването на тези средства. От представеното и
прието като доказателство по делото извлечение от банковата сметка на С. С. се установява
постъплението периодично на различни суми във валута, а така също и периодично
извършвани вътрешно банкови преводи от сметката на С. по сметката на съпругата Д. С..
Представеното извлечение не е оспорено и не се установява по делото, че по тази сметка са
постъпвали суми различни от преводи за трудово възнаграждение. От същата тази сметка е
заплатена и сумата от 10 000 лв. на 14.05.2018 г. за закупуването на процесния имот. В
представения по делото нот.акт № 61 от 14.05.2018 г. е посочена покупна цена от 10 000 лв.,
която е заплатена по банков път на продавача. Съпоставени тези доказателства със
събраните гласни доказателства водят до извода,че средствата по този влог са лична
собственост на титуляра С. С. и че съпругата няма принос в придобиването им. Представен
е препис от трудовата книжка на ищцата, видно от която е,че същата е била трудово
ангажирана и е получавала трудово възнаграждение. Други доказателства, вкл. гласни
ищцата не е ангажирала. Само и единствено въз основа на представената трудова книжка не
може да бъде обоснован извод, различен от направения по-горе. Показанията на разпитаните
по делото свидетели – Г. С. и Ж. П., съответно сестра и майка на С. С., дават основание на
съда да приеме,че семейството е било материално осигурявано преимуществено от съпруга.
Тези показания не са оборени от други, събрани в производството доказателства. Не може да
бъде отречено изобщо, въпреки,че показанията на свидетелите са в тази насока,че ищцата е
4
полагала грижи за отглеждането и възпитанието на децата. Но доколкото се установява,че
семейството е било материално осигурявано преимуществено от съпруга и че средствата по
сметката са формирани изцяло от спестявания на съпруга от негово трудово
възнаграждение, то съвестният принос за придобиването на тези средства е изключен. Ето
защо следва да се приеме,че процесният имот, макар и закупен по време на брака, не е
придобит в режим на СИО и е лична собственост на придобилия го съпруг С. С..
Не съставлява противоречие в мотивите на съда, приетото от него,че движимата вещ
е придобита по време на брака с общи средства на съпрузите и че по отношение на нея
следва да бъде допусната делба. Не са ангажирани доказателства относно годината на
закупуване на автомобила и покупната му цена, но събирането на доказателства в тази
връзка не се налага, доколкото няма спор между страните,че този автомобил е придобит по
време на брака, в режим на СИО, няма спор относно квотите. Няма пречка по отношение на
конкретен имот или движима вещ да бъде установено,че е придобита по време на брака с
общи средства за двамата съпрузи, а по отношение на други имоти или вещи този съвместен
принос да бъде отречен.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7 от 12.01.2024 г. на РС Свиленград, постановено
по гр.д. № 720/ 2022 г. в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от Д. Х. С. срещу С.
П. С. иск за делба на следния недвижим имот: Първи жилищен етаж от двуетажна жилищна
сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което тя е построена, който имот по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свиленград, одобрени със Заповед №
РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ по документ за собственост: 116,00 кв.м., намиращ се на етаж 1
в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. ***, ул. ***, ведно
с прилежащи части: 1/2 ид. част от тавана, застроен на 116,00 кв.м. и съответни ид. части от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
няма, под обекта – няма, над обекта – *** и в частта, в която съдът е признал за установено,
по предявения от С. П. С. против Д. Х. С. иск с правно основание чл.21, ал.4 от СК, че
придобитият по време на брака им възмездно недвижим имот: Първи жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което тя е построена,
който имот по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Свиленград, одобрени
със Заповед № РД-18-107 от 13.12.2016г. на Изп.директор на АГКК, представлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение на
самостоятелния обект:жилище, апартамент, с площ по документ за собственост: 116,00
кв.м., намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна
5
сграда – еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на
имота: гр. ***, ул.***, ведно с прилежащи части: 1/2 ид. част от тавана, застроен на 116,00
кв.м. и съответни ид. части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – ***, е лична негова
собственост и тя няма принос в придобиването му.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6