Решение по дело №184/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е срещу решение № 98/11.04.2025 г., постановено по АНД № 1777/2024 г. на Районен съд - Видин по касационна жалба, подадена от Дирекция "Инспекция по труда"-Видин (ДИТ-Видин), с която се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателно постановление (НП) № 05-2400176/09.12.2024 г., издадено от директор на ДИТ-Видин, с което на основание чл. 75а, ал. 5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на „ВИП 2002 Видин” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за нарушение по същия текст. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора оспорва първоинстанционното съдебно решение като неправилно по описаните в жалбата съображения и моли да бъде отменено, като бъде потвърдено издаденото НП.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава становище за неправилност на първоинстанционното решение, респ. за основателност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд - Видин приема за установена следната фактическа обстановка: с обжалваното решение Районен съд - Видин е отменил НП № 05-2400176/09.12.2024 г. директор на ДИТ-Видин, с което на „ВИП 2002 Видин” ЕООД, за нарушение на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ, на основание същия текст е наложена имуществена санкция от 2000,00 лева. Установено е, че при извършена проверка на място на 11.09.2024 г. около 11:08 ч. в кулинарна къща „Вида”, находяща се в гр. Видин, бул.”Панония” № 21, стопанисван от ответното дружество, служителите на ДИТ-Видин установили да работи в кухнята на обекта, да приготвя заготовки и да реже зеленчуци лицето У. З. У. О., [ЛНЧ], гражданин на Узбекистан. По време на проверката лицето попълнило декларация (на руски език, който е един от официалните в страната на произход на същото лице), в което описало, че работи в обекта, стопанисван от ответното дружество от 21.08.2024 г., като трудовите му задължения включват изработване на заготовки и приготовление на ястия. Посочва, че ползва почивен ден в понеделник, а работното му време е 8 часа дневно, от 06:00 ч. до 14:00 ч., с дневна почивка от 1 час. Посочва още, че размерът на договореното трудово възнаграждение е 300,00 лева.

Проверяващите извършили проверка по документи на 25.09.2025 г., при която установили, че лицето У. З. У. О., гражданин на Узбекистан, има предоставен достъп до пазара на труда, както и разрешение за пребиваване от 24.09.2024 г.

При така установеното проверяващите приели, че „ВИП 2002 Видин” ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал лицето У. З. У. О. да извършва трудова дейност без да има достъп до пазара на труда, за което съставали акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който послужил за издаването процесното НП, което било оспорено пред ВРС.

Първоинстанционният съд приел, че жалбата е основателна, а атакуваното НП е незаконосъобразно, поради което го отменил, с мотиви, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в обстоятелството, че ответното дружество е наказано в качеството си на „местен работодател” по смисъла на §.1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, докато приложимата разпоредба на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е адресирана към работодателите по смисъла на §.1, т.1 от ДР на КТ. Приел също, че в хода на производството не е доказано повдигнатото обвинение.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния четиринадесет дневен срок по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Видно от установената по делото фактическа обстановка, от касатора е извършено именно нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност: чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, тъй като лицето У. З. У. О., гражданин на Узбекистан, е било установено в кухнята на стопанисвания от ответното дружество обект, да извършва трудова дейност по изготвяне на заготовки и рязане на зеленчуци, без за същия да има издадено съответното разрешение.

Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ, право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които имат виза за краткосрочно пребиваване в Р. България, освен в случаите на сезонна работа по чл. 24, ал. 3 от същия закон, а съгласно т.2 такъв достъп нямат и лица, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България. Санкционната норма на чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ предвижда, че наказанията по ал. 1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда. А.. 1 санкционира чужденец-гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, с глоба от 500,00 до 5000,00 лева. А.. 2 предвижда, че наказанието по ал. 1 се налага и на работодател-физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци-граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател-юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000,00 до 20000,00 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че качеството на работодател по смисъла на §.1, т.1 от ДР на КТ и на местен работодател по смисъла на §.1, т.11 от ДР на ЗТМТМ са приложими само алтернативно. Напротив, няма никакво законово ограничение за това едно и също лице да бъде квалифицирано и като местен работодател, и като работодател. Безспорно в настоящия случай санкционираният правен субект е имал качеството на работодател по смисъла на §.1, т.1 от ДР на КТ и на местен работодател по смисъла на §.1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, по отношение наемането на лицето У. З. У. О., гражданин на Узбекистан, на което е възложено изпълнението на трудови функции в кухнята на кулинарна къща „Вида”, стопанисвана от дружество „ВИП 2002 Видин” ЕООД.

Описаното нарушение и неговата правна квалификация съответстват на фактите по делото, противно на приетото от съда. Безспорно е установено, че се предоставя работна сила от лице, което е чуждестранен гражданин, без съответното разрешение, което всъщност е получило такова, но на по-късна дата.

Предвид изложеното наказателното постановление е законосъобразно. Наказаното лице е извършило вмененото му нарушение, като при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Предвид изложеното жалбата е основателна. Решението на ВРС, с което е отменено наказателното постановление, като неправилно, следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което наказателното постановление следва да се потвърди като законосъобразно, по изложените по-горе съображения.

При този изход на производството основателно е искането на касатора за присъждане на разноски за всяка от инстанциите, надлежно поискани, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин за всяка от инстанциите сумата от 130,00 лева, или общо сумата от 260,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в минималния размер съобразно наредбата.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд - Видин,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 98/11.04.2025 г., постановено по АНД № 1777/2024 г. по описа на Районен съд – Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 05-2400176/09.12.2024 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда"-Видин.

ОСЪЖДА „ВИП 2002 Видин” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Христо Ботев” № 2, вх.Б, ет.5, ап.23, представлявано от управителя И. П. Б., да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, сумата от 260,00 (двеста и шестдесет) лева, представляваща разноски за процесуално представителство по делото за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.