№ 73273
гр. София, 22.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Частно гражданско
дело № 20231110135087 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 247, ал. 1, вр. чл. 411 ГПК.
Образувано е по инициатива на съда, след констатирана очевидна фактическа грешка
в издадена по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
допусната при изписване на година за крайния период, за който се претендира непогасена
главница по погасителен план.
Съдът, като взе предвид изложеното по-горе, намира следното:
Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по искане на страните или служебно може да
поправи допусната в своя акт очевидна фактическа грешка. Това му правомощие не е
обвързано от изрично искане на страните, което да е ограничено от процесуален срок, както
е в производствата по изменение или допълване на съдебен акт по реда на чл. 248,
респективно чл. 250 ГПК. Разпоредбата на чл. 247 ГПК намира приложение и в
производството по издаване на изпълнителни основание по реда чл. 410 и сл. ГПК. Предвид
изложеното и с оглед особеностите на производството по реда на глава XXXIV от
процесуалния закон, страните не следва да бъдат уведомявани, респ. да им бъде предоставен
срок за изразяване на становище по инициираното от съда производство за поправка на
допусната в издадената заповед за изпълнение на парично задължение фактическа грешка.
Заповедното производство е образувано по подадено от (ФИРМА) заявление, като
поради технически грешка при изготвянето на заповедта при изписване на година за
крайния период, за който се претендира непогасена главница по погасителен план от
длъжника е посочена „05.10.2018 г.“, вместо посочената от заявителя в заявлението
„05.10.2020 г.“ .
Констатираната очевидна фактическа грешка, съгласно задължителните указания
дадени с т. 7 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, подлежи на
отстраняване от съда по реда на чл. 247 ГПК. Актът, с който съдът се произнася по
поправка, представлява едно цяло с поправения акт – в случая става едно цяло със заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което не следва да се издава
„нова” такива, респ. да бъде обезсилена вече издадената, какъвто смисъл са изричните
указания дадени с т. 7 от посоченото тълкувателно решение – „…. при допусната очевидна
фактическа грешка или непълнота в заповедта същата следва да бъде поправена или
допълнена ...”.
По аргумент от разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
1
Предвид изложеното и на основание чл. 247, ал. 1, вр. чл. 411 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълненение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 22652/02.08.2023 г., издадена по ч. гр. д. №
35087/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, КАТО в частта, за дължима
непогасена главница по погасителен план ДА СЕ ЧЕТЕ следния период „05.08.2018 г. до
05.10.2020 г. “ ВМЕСТО „05.08.2018 г. до 05.10.2018 г. “.
ПРЕПИС от настоящия акт да се изпрати до страните за сведение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2