Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер      1548         Година  2016, 28.07          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 30.06.2016 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: Т.К.

                                     

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 234 по опи­са за 2016 година и като обсъди :  

 

                                      Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от К.В. *** срещу решение №2153-15-11 от 14.01.2016г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с кое­то е оста­вена без уважение негова жалба срещу разпореждане №**********/ПР-2140-15-390/23.11.2015г. на Ръководителя на “ПО” при същото поде­ле­ние, с което е отменено предходно разпореждане на пенсионния орган №97 от 26.06. 2000г. и всички последващи и е отказано отпускане на пенсия за оси­гурителен стаж и възраст по заявление от вх.№17435 от 18.04.2000г. на К..

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъоб­раз­ност, поради което настояват за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неос­нователна. Претендира разноски.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че във връзка с установената липса на пен­сион­ното досие на К. длъж­ност­ни лица от ТП на НОИ – Пловдив пристъпи­ли към неговото възстановява­не, вкл. и чрез събиране от пенсионера на нахо­дя­щи­те се при него документи, ре­ле­вантни към отпуснатата с разпореждане от 26.06.2000г. считано от 21.03. 2000г. лична пенсия за осигурител стаж и възраст на основание §4 ал.1 от ПЗР на КСО.

В резултат на посочената дейност и от прегледа на всички събрани пис­ме­ни доказателства било установено, че лицето не е удостоверило изискването за придобит от него осигурителен стаж до 2000г. от първа или втора категория в степен, че да отговаря на условията и предпоставките за отпускане на катего­рийна пенсия на основание §4 ал.1 ПЗР на КСО в съответната му редакция.

С оглед на това било прието, че на основание чл.99 ал.1, т.5 КСО следва да се отменят първоначалното, а и всички последвали го до 2015г. разпорежда­ния във връзка с отпуснатата от 2000г. пенсия на лицето, като се откаже отпус­кането и.

При осъщественото задължително административно обжалване пред от­вет­­ни­ка – Ръководител ТП на НОИ – Пловдив били събрани допълнителни пис­мени доказателства, но извършената от него повторна преценка по същество, не довела до изводи, различни от възприетите от долустоящия пенсионен ор­ган, поради което жалбата на К. била оставена без уважение.

Настоящият състав на съда счита, че оспореното решение се явява зако­носъобразно, поради следното.

Преди всичко следва да се посочи, че пенсионният акт, като вид индиви­дуален административен акт, се ползва със стабилност, но ста­билността на един пенсионен акт се разпростира винаги до момента, в който същият бъде из­менен или отменен, а това следва и може да се случи само на за­коново основа­ние.

В този смисъл стабилността на акта не може да се схване като непогре­ши­мост на същия, а това, че той не може да бъде изменян или отменян с ре­дов­ните начини на контрол, вкл. и съдебен. В тази насока законодателят е пред­­­видил в АПК хипотези, при което може един придобил задължителна (фор­мална) сила и станал стабилен административен акт да бъде изменен или обез­­силен при откриване на нови обстоятелства, които сочат на неговата неза­коносъобразност или неправилност.

В пенсионното производство тази възможност е намерила израз в пра­вилото на чл. 99 КСО, според което влязлото в сила разпореждане по чл.98 мо­же да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато бъде установе­но поне едно от изброените в ал.1 обстоятелства. Неправилното отпускане на пенсията е именно такова обстоятелство – чл.99 ал.1, т.5, предл. 1-во КСО. А това означава, че влязлото в сила разпореждане за определянето на пенсията може да бъде изменено, ако се установи, че пенсията е била неправилно от­пусната.

Последната хипотеза, за разлика от останалите в ал.1, е по-обща такава с оглед самата и формулировка, поради което под същата следва да се под­веждат факти от социалната действителност, попадащи в приложното и поле, кои­то не удовлетворяват никоя от хипотезите на останалите пет точки.

В този смисъл според настоящия състав като е приложил хипотезата на чл.99 ал.1,т.5 КСО ответникът, а и пенсионният орган, са приложили правилно закона.

В случая обаче не може да се приеме, че основанието е приложено, за­що­то е прието, че е изгубена пенсионната преписка на К.. Изгубването, респ. попълването е дало само повод да се установят факти, релевиращи въз­мож­на хипотеза на чл.99 ал.1, т.5 КСО, но тази дейност може да бъде пред­приета и без преписката да е била изгубена, респ. унищожена.

Изгубването на пенсионната преписка очевидно не е посочено като осно­вание в КСО, но и това няма как да бъде изисквано от законодателя – да посо­чи многообразните възможни хипотези, които до удовлетворяват възможните юридически факти, които ще се осъществят в правната действителност. Във все­ки случай, когато пенсията на лицето е определена в несъответствие със нормативноустановените към момента на отпускането и правила и това не пок­ри­ва друга хипотеза по чл.99 ал.1 КСО, пенсионният орган може, вкл. и служеб­но, да отмени и/или измени пенсионния акт.

В тази хипотеза въобще не е задължително този резултат да е по причи­ни в пенсионера/за разлика например от хипотезата по ал.1, т.3/. Това може да е резултат на допуснати грешки в самото развило се и приключило производст­во по първоначално отпускане, като например неправилна преценка досежно категорията на даден стаж или неговата продължителност.

По делото от пълната административна преписка е установено, че ведна­га след констатиране липсата на цялото пенсионно досие на лицето, паралелно с разследване причината за изгубването му заедно с още десетки пенсионни пре­писки, обработени през години от определени служители на ТП на НОИ – Пловдив, е предприето от поделението и тяхното попълване, като в тази връзка и К. е приканен да представи всички находящи се при него документи, уста­новили пенсионните му права към м. март 2000г./писмо от м. април 2013г. на л. 19 от делото/.

В резултат на служебната дейност на пенсионния орган и на база посоче­ните от лицето места, където то било работила, респ. събраните от там писме­ни доказателства/от негови бивши работодатели-осигурители/ Ръководител “ПО” постановил и административното си реше­ние от 23.11.2015г., с което уста­новил липсата на достатъчно осигурителен стаж от първа или втора категории, а общият осигурителен стаж на лицето е приет да е само в размер на 2г. и 20 дни.

При това положени бил формиран извод, че К. не е отговарял към момента на подаване на заявлението му от 18.04.2000г. на изискванията на §4 ал.1 ПЗР на КСО в съответната му редакция, тъй като не е имал не само изис­куе­мия се стаж от първа или втора категории, но и необходимия минимален сбор от възраст и осигурителен стаж.

С оглед на това е бил формиран извод, че пенсията му е била неправил­но отпусната на това посочено основание и в посочения размер, довел в крайна сметка и до извод – за отмяна на пър­воначалното/за отпускане/ и последвалите го разпореждания/за изменения или осъвременяване/. Вместо това е било отказано отпускането на лична пенсия на лицето. In fine на разпореждането от 23.11.2015г. пенсионният орган посо­чил, че на основание чл.114 ал.1 КСО неправилно изплатената на лицето сума за пенсия следва да се възстанови от същото, заедно с дължимата лихва.

Досежно последното следва да се посочи, че с оспореното решение на ответника, контролиращо разпореждането от 23.11.2015г., не се разрешават въп­росите по чл.114 ал.6 КСО, т.е. спора за добросъвестност на лицето.

При това положение следва да се посочи, че тъй като с оспореното ре­шение на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, постановено по контрол на раз­пореждането от 23.11.2015г., въпросите, свързани с добросъвестността на К., не са раз­решени по посочения в КСО начин, то същите не могат да бъ­дат предмет на разглеждане по същество и на това съдебно производство.

По отношение съществото на извода на ответника – за правилност на оспореното пред него разпореждане, то следва да се посочи, че при съдебното ди­рене се установи, че ответникът е преценил всички релевантни по въпро­са за отпускане на лична пенсия на К. доказателства.

Видно е от събраните такива при осъщественото задължително адми­нист­ра­тив­но обжалване, че допълнително са били установени осигурителни пе­рио­ди на К., както следва: при осигурителя “Стремон-95”ООД гр.Първомай, като правоприемник на СП “Агрострой” – Първомай в размер на 4г. и 2 месеца, положен и зачетен при условията на втора категория/К. е заемал длъж­ността “монтажник” – т.26 ПКТП/отм.//, а също така и общо 10 месеца като шо­фьор на товарен автомобил до 12 тона/така обр. УП.3 от осигурителя “Хебър­транс­порт”АД гр.Пазарджик, правоприемник на ДАП – клон Пазарджик. Или с ре­шението си ответникът установил общ осигурителен стаж от 8 г., 01 месец и 20 дни.

Въпреки тези нови установявания обаче, оспореното разпореждане на пен­сионния орган било в крайна сметка потвърдено, тъй като отново К. не изпълвал специалните условия на §4 ал.1 ПЗР на КСО, а и на общите такива, за отпускане на съответния вид пенсия.

При съдебното дирене не се събраха нови доказателства, относими към спора по същество.

По реда на чл.176 ГПК във вр. с чл.144 АПК, К. посочи в о.с.з. на 30.06.2016г., че не помни добре къде е работил, освен в ДАП – Пазарджик и “Агро­строй” – Първомай/осигурители, за които данни са били вече събрани в ад­министративната фаза на процеса/.

В тази връзка следва да се посочи, че при положение, че няма обективни данни, а и дори твърдения, за това че К. страда от някакво заболяване, което да е довело до трайни увреждания на паметта, то следва да се сподели общия извод, направен в множество решения по сходни казуси по дела на ТП на НОИ – Пловдив за същия период от време от състави на VІ-то отд. на ВАС на РБ, че стаж от втора категория трудно може да бъде забравен/така напр. Ре­шение №2179 от 25.02.2016г. по адм. дело №6763/2015г., Решение №5734 от 14.05.2016г. по адм. дело №8581/2015г. и Решение №7200 от15.06.2016г. по адм. дело №8588/2015г./ особено, ако той е бил с продължителност от цели поч­ти 26 години, от които сега К. напрактика сочи само около 4, а и от об­щия му осигурителен стаж/без превръщане/ са установени само около 8 години, при посочен в първоначалното разпореждане от 2000г. размер от над 35 годи­ни.

В обобщение следва да се посочи, че установеният реално стаж/дори и да се приемат за достоверни индициите и за стаж, придобит през летните месе­ци на 1959-1960 години по представеното Удостоверение от “Сити пропъртис” ЕООД гр.Пловдив на л.53 от делото/ не водят до извод, различен от възприетия от ответника, а и от пенсионния орган.

В тази връзка неоснователна е тезата на оспорващия, че не можело той да бъде каран отново да установява пенсионните си права, при положение, че веднъж те били установени през 2000г. с акта на Ръководител на “ПО” при съ­щото поделение на НОИ.

Консеквентно това обосновава и изводите на настоящия състав на съда – за неоснователност на жалбата на лицето, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

На ТП на НОИ – Пловдив се дължат разноски в размер на 350 лева за осъ­ществената защита от юрисконсулт.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В. *** срещу реше­ние №2153-15-11 от 14.01.2016г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с кое­то е оставена без уважение негова жалба срещу разпореждане №**********/ПР-2140-15-390/23.11.2015г. на Ръководителя на “ПО” при същото поде­ле­ние, с кое­то е отменено предходно разпореждане на пенсионния орган №97 от 26.06. 2000г. и всички последващи и е отказано отпускане на пенсия за оси­гурителен стаж и възраст по заявление от вх.№17435 от 18.04.2000г. на Кирев, ка­то НЕОС­НО­ВАТЕЛ­НА.

ОСЪЖДА К.В. *** да зап­ла­ти на ТП на НОИ – Плов­див с адрес гр.Пловдив, ул.“Любен Караве­лов”№7 сумата от 350/триста и петде­сет/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :  /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

ЯК