РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. гр.Мадан, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100273 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от АН. СТ. ЮГ., ЕГН **********, с адрес гр.Р., ул. В.
Л. № *бл.*, ет. 1, ап.*, чрез пълномощника адв. М.В. М. против „В. К.“ ООД, ЕИК: ***със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. * бул. Д. Н. № *, бл. * „С.“, ет. ., ал. офис *,
представлявано от Д. С. Д. и С. П. П., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата
съдържаща се в Договор за паричен заем № **сключен между страните, която предвижда
заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 881.40 лева и
клаузата съдържаща се в Договор за паричен заем № **, сключен между „В. К.“ ООД, която
предвижда заплащането на неустойка в размер на 587.70 лева, са нищожни на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по страна по договор за паричен заем
№ ** от **, сключен с „В. К.“ ООД. Съгласно договора за паричен заем, ищцата е получила
сумата по кредита в размер на 1 200.00 лева, при което следва да върне сумата от 1 547.40
лева, при ГПР 49.50%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при
срок на кредита от 15 месеца. Съгласно чл.1 ал.3 от договора, ищцата трябва да заплати
такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на
881.40 лева. Наред с това в чл.5 ал.2 от договора било предвидено и заплащането на
неустойка в размер на 587.70 лева. По този начин общата сума, която ищцата следва да
заплати е в размер на 3 016.50 лева.
Счита, че клаузата съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № **,
сключен между ищцата и В. к. ООД, която предвижда заплащането на такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 881.40 лева и клаузата съдържаща се в чл. 5 ал. 2,
която предвижда заплащането на неустойка в размер на 587.70 лева, са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на
чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Посочва, че в
глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за
кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на
1
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно
договорите за потребителски кредити. Твърди, че с процесиите клаузи предвиждащи
заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи“ и „неустойка“ в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение в размер на над размера на
отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни
услуги били неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите били
необосновано високи. Основната цел на така уговорената клаузи била да доведат до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената
главница.
Твърди, че с предвиждането за заплащане на „такса за експресно разглеждане на
документи“ и „неустойка“ се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като с уговорките
за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на уговорките за
заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства
на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните
представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите. Законът не допускал събирането на допълнителни такси
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Чрез заплащането на „такса за експресно разглеждане
на документ“ в размер на 881.40 лева, се стигало до заобикаляне на ограничението на чл. 19,
ал.4 от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите и било в явно
противоречие с чл. 10а от ЗПК. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в
българското законодателство с§ 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. По изложените съображения моли за
уважаване на молбата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. К.
ООД, ЕИК ***, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва се,
че на *** г. между страните бил сключен Договор за предоставяне на паричен заем *** и по
силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на 1200 лв. С подписване на договора
ищецът се е задължил да върне заемната сума на 15 равни месечни вноски, всяка в размер на
161.92 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва
допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката. Както изрично е
посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Процесният договор бил сключен от разстояние при спазване
на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Закона за
потребителския кредит. Преди сключване на договора на заемателят му е предоставен
стандартен европейски формуляр, съдържащ информация, касаеща финансовата услуга от
разстояние по смисъла на чл.8 от ЗПФУР. С подписването на договора, заемателят е
декларирал, че се е запознал с предоставената му информация. Съгласно разпоредбата на чл.
5 от Договора, ищецът се е съгласил и задължил в срок до три дни от подписването му да
предостави едно от двете обезпечения, подробно описани в него. За кредитора не
съществувала забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени, като в
процесния случай дори е дадено право на избор на заемателя кой вид обезпечение да
предостави в зависимост от възможностите му. Ищецът навеждал голословно твърдение, че
неустойката била уговорена в нарушение на добрите нрави, без да навежда аргументи какъв
конкретен морален принцип е бил накърнен.
Сочи, че в настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на
обезпечение поставяло Дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от
страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Посочва, че за разлика от
2
много други финансови услуги, които се предлагат на пазара, тази, която ищецът избрал, не
изисква от него предварителното осигуряване на обезпечение, което му създава удобството
бързо да получи и ползва парична сума в немалък размер, като рискът бил изцяло за сметка
на заемодателя. Дружеството било поело значителен риск, че при евентуално неизпълнение
от страна на заемателя, то няма да може да събере дължимото си вземане. Неустойката била
предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни
задължения. Поемайки по-голям риск, кредиторът имал правото да поставя изисквания за
обезпечаването му по своя преценка и в случай че потребителят не ги намира за резонни, то
той на свой ред има пълното право да не полага подписа си под тях. Посочва, че всеки
заемател по договор за потребителски кредит разполагал с гарантираната от чл. 29 от ЗПК
възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, за която ищецът също е бил
информиран чрез СЕФ и от текста на самия Договор. В случай че упражни правото си, той
би дължал връщане единствено на получената в заем главница и не би дължал начислената
му поради непредоставяне на обезпечение неустойка. Ищецът обаче не е сторил това, от
което следва, че той е решил да ползва кредита и да изплати начислената му неустойка. На
следващо място оспорва твърденията, че с поставянето на изискване за предоставяне на
обезпечение се целяло заобикалянето на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и било
заблуждаваща търговска практика, както и твърдението, че уговорената с чл. 5, ал. 2 от
Договора неустойка представлявала скрита лихва и следвало да се включи при калкулацията
на ГПР. В настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намирала приложение и не
било налице нарушение на нейните изисквания. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че
между „В. К.“ ООД и ищцата А. С. Ю. е сключен договор за паричен заем № *** г., по
силата на който ответното дружество се задължило да предостави сумата от 1200 лева,
платима на 15 месечни погасителни вноски в размер на 161,92 лева всяка при фиксиран
годишен лихвен процент 40,32% и ГПР 49,50 %. В чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от договора е
уговорено предоставянето на допълнителна услуга от страна на заемодателя по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, за която се услуга от
заемополучателя се дължала такса в размер на 881,40 лева, платима разсрочено, на равни
части включени в размера на всяка погасителна вноска. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от
договора размера на погасителната вноска възлизал на 161,92 лева, в която били включени
част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. В чл. 5 от договора е
уговорено задължение за заемателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му: поръчител -
физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не
по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изискавания: да е
навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален
стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на
1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен
регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30
дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател или банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, посочено в чл. 3, ал. 1, т. 7,
валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. При неизпълнение на посоченото
задължение съобразно чл. 5, ал. 2 от договора заемателят следва да заплати неустойка в
размер от 587.70 лева, платима на равни части към всяка от погасителните вноски, като в
този случай дължимата вноска възлиза на 201,10 лева, а общото задължение по договора
3016,50 лева.
Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с нарочен
установителен иск за прогласяване на недействителност на договор, съдът е обвързан от
3
основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата молба. В настоящия случай
ищецът въвежда възражение за нищожност на описаните по-горе клаузи, с които за
заемополучателя е уредено задължение за заплащане на сума в размер на 881,40 лева – такса
за експресно разглеждане на документи и сумата от 587.70 лева – неустойка. Посочва се, че
предвидената в договора неустойка е нищожна поради установяването й в противоречие с
добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави
на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Предвидената неустоечна клауза в процесния
договор за паричен заем излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредотодателя от
неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Въведените в договора изисквания за
вида обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото
се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се
кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този
начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Основната цел на
така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума,
поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна,
поради противоречие с добрите нрави.
По отношение на таксата за експресно разглеждане на документите съдът намира за
основателно въведеното от ищеца възражение, че същата е уговорена в нарушение на
забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С оглед характера на услугата, същата е свързана с
разглеждане на заявката на потребителя и усвояването на кредита, респективно – с
основното задължение на ответника по договора да предостави заемната сума.
Следователно, е налице нарушение на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК на ответника да събира
такава такса. Същата се дължи еднократно, но заплащането на таксата от потребителя е
разсрочено, като сумата се включва в ежеседмичната вноска. С това допълнително плащане
се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да
бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид сегашния му размер,
съотношението между главницата, таксата, която възлиза на 73% от размера на отпусната
главница и възнаградителна лихва за срока на договора от 15 месеца. Предвид изложеното
посочената клауза съдържаща се в Договор за паричен заем № 5699242 сключен между
страните, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в
размер на 881.40 лева е нищожна като заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК и противоречаща на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК. С оглед изложеното предявените искове следва да бъдат уважени.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа
такива в размер на 59 лева - платена държавна такса, която ще се присъди изцяло, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за
ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.М. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави
4
безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и
настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл.7, ал.2, т. 2 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв.
М.М. в размер на 332,83 лева, която сума следва да бъде присъдена в полза на
пълномощника на ищцата. Възражението за прекомерност на адвокатското възражение на
ищеца, направено от ответника в отговора на исковата молба е неоснователно, доколкото
възнаграждението е определено съобразно предвидения в Наредбата минимум, с оглед
материалния интерес по делото.Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. С. Ю., ЕГН **********, с
адрес гр.Р., ул. В. Л. № * бл.*, ет. 1, ап.*, чрез пълномощника адв. М.В. М. и „В. К.“ ООД,
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л., бул. Д. Н. № .., бл. ...“, ет. 2, ..,
представлявано от Д. С. Д. и С. П. П., че клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем
№ *** от ***г. предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 881,40 лева е нищожна като заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК и противоречаща на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. С. Ю., ЕГН **********, с
адрес гр.Р., ул. В. Л. № * бл.*, ет. 1, ап.*, чрез пълномощника адв. М.В. М. и „В. К.“ ООД,
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л., бул. Д. Н.№**, бл. **
представлявано от Д. С. Д. и С. П. П., че клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем
№ *** от ** г. предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 587.70 лева е нищожна
на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради установяването й в противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „В. К.“ ООД, ЕИК: **със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л.,
бул. Д. Н. № ***, представлявано от Д. С. Д. и С. П. П. да заплати на А. С. Ю., ЕГН
**********, с адрес гр.Р., ул. В. Л. № ***, чрез пълномощника адв. М.В. М. сумата от 59
лева (петдесет и девет лева) – деловодни разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „В. К.“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
Л., бул. Д. Н. № ***, представлявано от Д. С. Д. и С. П. П. да заплати на адв. М.В. М., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. П., бул. П. № ** сумата от 332,83 лева (триста тридесет и два
лева и осемдесет и три стотинки) – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв., за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 273/2021 по описа
на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5