Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
гр. Трявна, 12.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на
двадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина
Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева ГР.Д. № 59 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
В исковата молба на С.Г.С.
против Прокуратурата на РБ се твърди, че ищецът е бил предаден на съд, като с
присъда по НОХД №115/2014г. по описа на Районен съд - Трявна е бил признат за
невиновен в извършване на престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение. В хода на досъдебното производство по отношение на подсъдимия била
наложена мярка за неотклонение „подписка“, като ищецът нямал право да напуска
населеното място гр. П.. По същото време ищецът живеел в гр. С.. Същевременно с
това, на 27.03.2014г. от страна на Районна прокуратура – Трявна била подадена
информация до кабелната телевизия в гр. Трявна, по която било излъчено
съобщение по вечерните новини, че е заловен „крадец на ел. ток“, с посочени
точни пълни имена, години и адреси в гр. С. и П.. Следствие на всичко това
здравословното състояние на ищеца се влошило. Получил хипертония, която се
лекувала с пожизнено медикаментозно лечение, както и силен стрес, тревожност,
безсъние и социално отдръпване. Също така било подронено и засегнато доброто
име и достойнството на ищеца.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с
което да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата 4700,00 лв., ведно със законната лихва до
окончателното заплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор,
чрез представител на прокурор от Районна прокуратура – Габрово. В него се взима
становище за неоснователността на предявения иск. Сочи се, че на 27.03.2014г. е
било образувано досъдебно производство срещу ищеца, за престъпление по чл.234в
ал.1 НК. По него спрямо обвиняемия е била взета мярка за неотклонение
„подписка“ на 21.05.2014г., с привличането му като обвиняем, като същата
продължила до 30.05.2014г. с внесения в съда обвинителен акт. Самата мярка не
довела до ограничаване правата на ищеца, който към датата на образуване на
досъдебното производство живеел в гр. П., кв. „С.“. В писмения отговор се прави
възражение за изтекла погасителна давност по чл.111 б.в от ЗЗД на претенцията
за законна лихва.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявеният от него
иск. Уточнява, че обезщетението за неимуществени вреди се претендира ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
07.11.2014г. Ответникът, чрез прокурор Б. ***, поддържа направеното в писмения
отговор оспорване на исковата молба.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, писмени и гласни, съдът намира
следното за установено от фактическа страна:
По делото няма спор, а
и се установява от приложените писмени доказателства, че срещу ищеца С.Г.С. е
било образувано досъдебно производство №ЗМ 41/2014г. по описа на РУ Трявна при
ОДМВР Габрово, по което с постановление от 21.05.2014г. същият е привлечен като
обвиняем в извършване на престъпление от общ характер – за това, че на
27.03.2014г. в кв. С., гр. П., Община Трявна, дом №**, е осъществил
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, собственост на
„Енерго – Про Мрежи“АД гр. Варна, чрез два броя мостови проводника тип ПВВ 4 Х
4 кв.мм., свързани към входящата линия СВТ 4 Х 6 кв.мм. преди СТИ, с което е
създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия –
престъпление по чл.234в ал.1 НК. С постановлението, по отношение на ищеца е
взета мярка за неотклонение „подписка“, който е задължен да не нарушава взетата
мярка, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Впоследствие,
по внесен от Районна прокуратура – Трявна обвинителен акт е постановена присъда
№46/05.08.2014г. по НОХД №115/2014г. по описа на Районен съд – Трявна, с която
ищецът като подсъдим е признат за виновен в това, че на неустановена дата в
периода 01.01.2011г. – 27.03.2014г. в гр. П., кв. С. №**, сам е осъществил
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, собственост на
„Енерго Про Мрежи“АД гр. Варна, чрез два броя мостови проводника тип ПВВ 4 Х 4
кв.мм., свързани към входящата линия СВТ 4 Х 6 кв.мм. преди СТИ, с което е
създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия, като на
основание чл.234в ал.1 НК вр. чл.55 ал.1 т.2 б.б е осъден на пробация. С влязла
в сила на 07.11.2014г. присъда №114/22.10.2014г. по ВНОХД №111/2014г. по описа
на Окръжен съд – Габрово така постановената присъда е отменена и подсъдимият
ищец признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.234в ал.1 НК.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди от обвинението, за което е оправдан, по делото са представени следните
писмени доказателства:
Видно от представеното
по делото уведомление от „ТВ Нет Сателит – К. и Сие“СД е, че на 28.03.2014г. в
емисиите новини на местната кабелна телевизия – Трявна ТВ от 18.30 часа до
20.30 часа е било излъчено съобщение относно „крадец на електрически ток“, в
което е прочетен материал от бюлетина на ОДМВР Габрово, според който: На
27.03.2014г. в РУП – Трявна е получен сигнал за неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа в кв. С.. От проведените оперативно-издервателни мероприятия
се установи, че извършител на деянието е 69-годишният С.Г. от гр. С.. По случая
е образувано досъдебно производство по чл.234в ал.1 НК.
Според амбулаторен лист №004171 от 29.05.2019г., издаден
от д-р В.Н., ищецът С.Г.С. е с регистрирана хипертонична болест и стенокардия
от 2004г. След силен емоционален стрес с оплаквания от тежест в прекордиума и
прилошавания. Назначена поддържаща терапия с рецидив на оплакванията при
емоционално напрежение. Съобщава, че от м. март е подложен на силен емоционален
стрес, което е влошило състоянието му с чести епизоди от сърцебиене, прескачане
на сърцето, безсъние, нежелание за социални контакти, постоянен страх.
Като свидетел по делото е разпитан Д.Г.Т., който сочи, че
има съседна къща до тази на ищеца в кв. С.. Преди време чул по телевизията за
извършена кражба на ток в техния квартал. По-рано предният ден свидетелят
видял, че е идвала полиция в къщата на ищеца, поради което свързал, че именно
за него става въпрос в излъченото по телевизията. Според свидетеля, ищецът е
прекъснал контактите си с хората в кв. С. след случилото се и не общува с тях.
При гореустановеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Въз
основа на събраните по делото доказателства безспорно се установи, че срещу
ищеца по делото е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.234в ал.1 НК, с постановление за привличане на обвиняем от 21.05.2014г.
Впоследствие, с постановена на 22.10.2014г. присъда на Окръжен съд – Габрово,
влязла в законна сила на 07.11.2014г., същият е бил оправдан. Налице е
следователно хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността
на Прокуратурата на РБ за причинените чрез нея от държавата неимуществени вреди.
В случая такива безспорно са нанесени. Съгласно установената съдебна практика,
негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, по което е
постановена оправдателна присъда, не се нуждаят от конкретни доказателства по
отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не символичен
еквивалент. За определяне размера на причинените неимуществени вреди са от
значение: продължителността на наказателното преследване; взетата мярка за
неотклонение; тежестта на повдигнатото обвинение; отражението в резултат на
воденото наказателно производство спрямо конкретната личност и начинът, по
който тя е преживяла случилите се събития и др.
При съобразяване с горните критерии съдът
счете, че справедливият размер на дължимото обезщетение по чл.52 от ЗЗД е
сумата от 1200,00 лв. Този размер съдът съобрази с това, че повдигнатото срещу
ищеца обвинение е било за умишлено престъпление, което не е тежко по смисъла на
чл.93 т.7 от НК, наказателното преследване спрямо него е продължило сравнително
недълъг период от време – около пет месеца и в хода на него е била взета
най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Следствие на воденото наказателно
производство ищецът е намалил социалните си контакти с хората. Няма данни и
доказателства по делото, от които да се направи извод, че наказателното
производство срещу него е довело до възникване на заболявания и проблеми със
здравословното състояние, каквито се посочват в исковата молба. Данните сочат,
че хипертонична болест ищецът е имал още преди образуване на наказателното
производство, а емоционалната му състояние след това е отчетено от съда при
определяне на размера на дължимото обезщетението. Що се отнася до излъчения
материал по местната кабелната телевизия относно „крадец на електрически ток“
данните по делото сочат, че в материала не са цитирани имената на ищеца, за да
се приеме, че с излъчването му са засегнати неговата чест, достойнство и
обществена оценка.
Съобразно
исковата претенция обезщетението за неимуществени вреди се претендира ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
07.11.2014г. Съгласно т.4 от тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.д.
дело №3/2004г. на ОСГК, отговорността на държавата за вреди от действия на
правозащитни органи възниква от момента, в който те се признават окончателно за
незаконни. В конкретната хипотеза на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, това е моментът на
оправдаването на ищеца с влязлата в сила присъда – 07.11.2014г. Оттогава
държавният орган е в забава, дължи лихва върху обезщетението и тече погасителна
давност за това вземане.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност
на вземането за лихви за времето три години преди подаване на исковата молба
/подадена на 19.02.2019г./. Възражението е основателно. Задължението за плащане
на законна лихва е без срок, поради което става изискуемо в момента на неговото
възникване – чл.69 ал.1 ЗЗД, откогато тече и давността. Затова спрямо задължението
за законна лихва, възникнало преди 19.02.2016г. е изтекла погасителната давност
по чл.111 б.в ЗЗД.
Поради
изложеното по-горе съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1200,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от обвинение в извършено престъпление по чл.234в ал.1 НК, по което е
оправдан, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
В останалата част за горницата над сумата от 1200,00 лв.
до претендирания размер от 4700,00 лв., както и за законна лихва за периода
07.11.2014г. – 18.02.2016г. предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане ответникът
следва да му заплати сумата от 10,00 лв. – направени разноски по делото, на
основание чл.78 ал.1 ГПК,
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РБ, адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ №2, да заплати на С.Г.С., с ЕГН **********,***, сумата от 1200,00 лв.
/хиляда и двеста лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение
в извършено престъпление по чл.234в ал.1 НК, по което е оправдан, ведно със
законната лихва, считано от 19.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над сумата от
1200,00 лв. до претендирания размер от 4700,00 лв., както и за законна лихва за
периода 07.11.2014г. – 18.02.2016г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РБ, адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ №2, да заплати на С.Г.С., с ЕГН **********,***, сумата от 10,00 /десет
лева/ - направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: