Р Е Ш Е Н И Е
№104
гр. Каварна
12.08.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и
в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. № 643 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от И.И.Г., чрез адв. Г.В. ВАК, против „***” ООД, ЕИК ***, иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде осъден
ответникът, да заплати на ищеца сумата от 1038.00 лева, представляваща законна
лихва за периода от 06.03.2017 г. до 03.01.2019 г., върху присъденото с решение
№ 59/08.06.2017 г. по гр. д. № 138/2017 г. на КРС, обезщетение за оставане без
работа, поради незаконно уволнение в размер на 5593,99 лв.
В
исковата молба ищецът излага, че с решение от 08.06.2017 г. по гр. д. № 138/2017 г. по описа на КРС, влязло
в законна сила на 26.11.2018 г. ответното дружество е било осъдено да му
заплати сумата от 5593,99 лв. представляваща обезщетение за времето, в което
ищецът е останал без работа, поради незаконно уволнение в периода 09.01.2017 г.
– 25.05.2017 г. Твърди, че с исковата молба, по която е образувано гр. д. №
138/2017 г. на КРС е направил искане за присъждане на законна лихва върху
дължимото обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение от
датата на подаване на исковата молба – 06.03.2017 г. до окончателното плащане.
По това искане съдът не се е произнесъл, поради което не е налице процесуална
пречка за претендиране на дължимата законна лихва в отделен исков процес.
Твърди още, че на 03.01.2019 г. ответникът му изплатил присъдената с решението
сума, но не му заплатил законната лихва върху същото от датата на подаване на
исковата молба. Твърди, че исковата молба има силата на покана за плащане,
поради което и от датата на подаването й ответникът е изпаднал в забава и дължи
законна лихва в размер на 1038.00 лв., за периода от 06.03.2017 г. до
03.01.2019 г.
В отговор на исковата молба,
депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът заявява, че на осн. 237 от ГПК признава предявения иск. Твърди се, че ответното
дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело. С оглед направеното
признание и извършеното плащане на претендираната
сума се моли за отхвърляне както на иска, така и на искането за присъждане на
сторените от ищеца разноски за производството. Претендира се присъждане на
сторените от ответното дружество съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът
чрез процесуалния си представител в депозирана писмена молба заявява, че признава
направеното от ответника в хода на процеса плащане на търсената сума в размер
на 1038 лв., като моли горното да бъде съобразено от съда при постановяване на
решението на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК. С оглед
обстоятелството, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане
на делото, т.к. не е извършил плащане на претендираната
още с исковата молба по гр. д. № 138/2017 г. законна лихва, а едва след
образуване на настоящото дело, моли за присъждане на сторените в процеса
разноски.
Ответникът в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител също моли за постановяване на
решение съобразно направеното признание на иска и извършеното плащане на претендираната сума, като настоява за присъждане на сторените
от него разноски в производството с мотива, че той с поведението си не е станал
повод за завеждане на иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и 4 ГПК, че с решение № 59 от 08.06.2017 г. по гр. д. № 138/2017 г. по описа на КРС, влязло
в законна сила на 26.11.2018 г. ответното дружество е било осъдено да заплати
на ищеца сумата от 5593,99 лв. представляваща обезщетение за времето, в което
ищецът е останал без работа, поради незаконно уволнение в периода 09.01.2017 г.
– 25.05.2017 г., както и че посочената сума е платена от ищеца на ответника на
03.01.2019 г.
Видно е
от приложения по делото препис от искова молба вх. № 837/06.03.2017 г., че
ищецът И.Г. е претендирал за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставане без
работа, поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. В постановеното решение №
59 от 08.06.2017 г. съдът уважавайки предявения иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ, не се е произнесъл по искането за присъждане на претендираната законна лихва.
Установява се от представеното от
ответника преводно нареждане № П20434361, че на 02.06.2020 г. „***” ООД е
превело по сметка на И.И.Г. сумата от 1038.00 лв., с
посочено основание – лихва върху обезщетение по Гр.д. № 643/2019 г. по описа на
КРС. Посоченото плащане е признато от ищеца, чрез пълномощника му адв. Г.В., която в депозираното по делото писмено становище
е заявила, че посоченият превод представлява плащане на претендираната
от ищеца в настоящото производство сума в размер на 1038.00 лв.
С
извършеното в хода на производството плащане ответникът е признал конклудентно основанието и размера на иска, поради което се
явява безпредметно обсъждането на основателността му. С оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите настъпили след
предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. Решението на съда следва да отразява фактическото
положение към момента на приключване на устните състезания, отчитайки
настъпването на правопогасяващи факти, в случая
плащането на процесната сума. Следователно, към
приключване на съдебното дирене процесната сумата не
се дължи на ищеца, тъй като му е платена. Съобразно
изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен в
пълния предявен размер, поради извършено в хода на делото плащане.
По
разноските:
С
исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на разноски по делото, размерът
на които е конкретизирал в списък по чл. 80 ГПК, в общ размер 350,00 лв., от
които 50,00 лв. заплатена държавна такса и 300,00 лв. адвокатско
възнаграждение. Ответникът също е направил искане за присъждане на направените
от него разноски в размер на 300.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Отговорността за разноските в
гражданския процес се определя в зависимост от изхода на спора и от поведението
на ответника по правилата на чл. 78, ал. 1
– ал. 4 ГПК
и поначало е обусловена от резултата от предявения иск, но и от установеното в чл. 3 ГПК
изискване за добросъвестно упражняване на процесуалните права на страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следва да се има
предвид, че страната в процеса дължи разноски, доколкото с контролирано от нея
необосновано от правна гледна точка поведение е станала причина насрещната
страна да понесе имуществена вреда. Предпоставките визирани в разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и
да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във
връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че
ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито
е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени
правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се
освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата
предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В настоящия случай съдът намира, че не е
изпълнена първата от двете кумулативно посочени предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно липсва поведение на ответника, с което той не е дал повод за
завеждане на исковата молба в съда. Искането за присъждане на законна лихва
върху дължимото обезщетение е направено от ищеца още с исковата молба въз
основа на която е образувано гр.д. № 138/2017 г. по описа на КРС, но ответникът
не е извършил плащане на претендираната законна лихва
при изплащане на присъденото обезщетение. Именно това поведение на ответника е
станало причина за иницииране на настоящото производство.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът с предприетото от него пасивно поведение
е станал повод за завеждане на делото, поради което и независимо от направеното
с отговора на исковата молба признание на исковата претенция и извършеното
плащане в негова тежест следва да бъдат възложените сторените от ищеца разноски.
По изложените съображения съдът намира, че в полза на ищеца следва да се
присъдят направените от него разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, приложен на л. 68 от делото, а именно: сумата от 50,00 лв. за заплатена държавна
такса и сумата от 300,00 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.Г., с ЕГН **********,***,
против „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Шабла,
ул. „***”, представлявано от управителя Д.И.А., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1038.00 лева,
представляваща законна лихва за периода от 06.03.2017 г. до 03.01.2019 г.,
върху присъдено с решение № 59/08.06.2017 г. по гр. д. № 138/2017 г. на КРС,
обезщетение за оставане без работа, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради извършено
плащане на сумата в хода на производството.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Шабла, ул. „***”, представлявано от управителя Д.И.А., да заплати на И.И.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 350,00 лв.
(триста и петдесет лева), представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ………………….