Мотиви към присъда по НОХД № 633/
2010 г. на НПРС
Подсъдимите С.Г.Р. и М.Р.Р.,*** са предадени на съд, за това че на
07.03.2010 г. в с. С., обл.Ш. в съучастие и като съизвършители,
противозаконно унищожили чужди движими вещи на обща стойност 270 лв., собственост
на Б. И. Х., престъпление по чл. 216, ал.1, с чл. 20, ал.2 от НК.
Подсъдимите в рамките на досъдебното производство не се признават за виновни по
предявеното обвинение и сочат, че не са участвали при посочения инцидент. В
рамките на съдебното следствие също отричат участието в посоченото
престъпление.
Съдът въз основа на събраните по
делото доказателства прие за безспорно и категорично установено следното:
Двамата подсъдими са от едно и също
село, живеят в относителна близост и се познават от преди датата на инцидента.
На 07.03.2010 г. вечерта в с.С. двамата подсъдими били в дома на техен съсед,
където имали празник и се черпели с алкохол. Пиели бира заедно с други техни
съселяни сред които били Р. с прякор “***”, С.и др. Вечерта, когато питиетата
свършили Р. слязъл до центъра на селото да купи още бира за пиене. Той отишъл в
селският магазин на магазинера Р. и поискал да купи нещо на версия, но той му
отказал. След това *** се обадил, че има проблем и тогава двамата подсъдими
слезли в центъра. Магазинера имал лек
автомобил, червен на цвят, марка “***”. Около 21,00ч. в селото се прибрал и св.
Б.Х.,*** и когато се прибрал в селото
паркирал колата си марка “***”, също червена на цвят на разстояние около
25-30м. от магазина и пеша отишъл до него. В магазина бил и св. Х.Ю., който по
поведението на *** след отказа на магазинера да му даде стоки на версия разбрал,
че може да очаква проблеми излязъл и преместил паркирания си наблизо лек
автомобил марка “***” в съседна улица, след което се върнал. В магазина освен
св.Б.Х., Х.Ю. имало и други мъже които играели карти. Около 22,30ч. мъжете чули
писък на аларма на автомобил и излезли на улицата да видят какво става. В този
момент двамата подсъдими се намирали непосредствено до автомобила на св.Б.Х.,
държели в ръцете си сопи и с тях чупели стъклата на автомобила. Подсъдимият С.Р.
бил до задното стъкло на автомобила, а М.Р. до предното стъкло. Сопите, с които
чупели стъклата били около 70см. дълги и около 5 см. дебели, приличали на
дървени сапове за лопати. Двамата подъсдими, когато
видели че от магазина излизат хора веднага хукнали по улицата надолу и хвърляли
камъни по колата.
В резултат на нанесените удари от
двамата подсъдими били счупени двете панорамни стъкла на автомобила на св.Б.Х..
Видно от заключението на вещото лице
причинената с деянието щета е в размер на 270,00лв.
От
така описаната фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: с
поведението си подсъдимите са унищожили двете панорамни стъкла на автомобил
марка “***”, собственост на св. Б.Х..
Двамата подсъдими отричат участието си в това деяние, но свидетелските
показания на всички разпитани свидетели са еднозначни и непоколебими както по
отношение на авторите на деянието, така и по отношение на начина на
извършването му, както и съвсем точно описват кой от подсъдимите къде се е
намирал спрямо автомобила и по какъв начин е извършено счупването на двете
стъкла. Показанията на всички свидетели преценени в съвкупност опровергават
тезата на двамата подсъдими, че не са извършители на посоченото престъпление.
Така
извършеното от двамата подсъдими осъществява обективните признаци на
престъплението унищожаване, т.к двамата чрез целенасоченото си поведение,
удряйки със сопи по стъклата на автомобила са ги направили напълно негодни за
използването им по предназначение. Унищожаването им е пълно.
От субективна
страна е налице пряк умисъл, т. к и двамата подсъдими са съзнавали противообществения характер на извършеното от тях и са
искали настъпването на тези последици. Това както се установи по делото чрез
свидетелските показания на св. Х.Ю. не е инцидентна проява, а често поведение
при преминаване на автомобил през тяхната махала на хора, които не живеят там.
Мотиви при извършване на
престъплението са ниското правно съзнание и
у двамата подсъдими и желание за саморазправа без дори да са засегнати
техни права или интереси.
Причини за извършване на
престъплението са от една страна изпития алкохол, а от друга влошените отношения
между жителите в селото и липсата на толерантност между отделните етнически
общности, живеещи в с.С., доколкото подсъдимите са от ромски
произход, а пострадалия и свидетелите, които са се появили на мястото в центъра
на селото са от турски произход. Такива деструктивни нагласи и прояви на младите хора са недопустими и както в настоящия случай води до
конфликт на възгледите, при което фактите от действителността придобиват други
измерения, различни от реалността и водят до взаимно огрубяване и ожесточаване,
което би могло да има и по – тежки последици.
Съдът намери, че извършеното от
двамата подсъдими не съставлява маловажен случай по см.на чл. 93 , т.9 от НК и
не са налице данни за прилагане на чл. 216, ал.4 от НК, въпреки не високата
стойност на причинената вреда от 270лв., т.к в случая е налице съизвършителство по см.на чл.20, ал.2 от НК, а това
улеснява извършването на престъплението, допълнително мотивира и окуражава
извършителите и то само по себе си води до по – значим обществено опасен
резултат
При определяне на вида и размера на наказанието, което
се следва на подсъдимите съдът се съобрази с наличието на смекчаващи вината
обстоятелства: чисто съдебно минало и за двамата, младата им възраст,
проявеното чувство на критична оценка на извършеното, изразено в последната им
дума пред съда, при което съдът намери, че е налице изключително смекчаващо
вината обстоятелства – много младата възраст на двамата извършители, което
налага замяна на наказанието по реда на чл.55, ал.1 т.2, б.”б” от НК, доколкото
липсва специален минимум на наказанието по чл. 216, ал.1 от НК. Съдът намери,
че при определяне на вида на пробационните мерки,
следва да се опредялят като такива тези по т.1, т.2 и
т.6 на чл.42а, ал.2 от НК за срок от 8 месеца по първите две мерки, а по т.6 да
се наложи на двамата подсъдими 100ч. поправителен труд в полза на обществото за
срок от 1 година. В този смисъл съдебният състав постанови подсъдимият да
изтърпи наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК и чл. 42б, ал.1 от НК: “задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично;
по чл.42а, ал.2, т.2 от НК : “задължителни периодични срещи с пробационния служител”
за срок от осем месеца и по чл. 42а, ал.2, т.6 от НК: безвъзмезден труд в полза на обществото от 100
/сто/ часа за срок от 1 /една/година. Наказанията и на двамата подсъдими са в
еднакъв размер поради еднаквата степен на участие в престъплението и еднаквият
им принос в настъпването на общественоопасния
резултат.
Подсъдимитте бяха осъдени да заплатят по равно направените по
делото разноски по сметка на МВР Ш. в размер на по 15,00лвза всеки един
поотделно и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Н.направените
по делото разноски в размер на 7,50лв. за всеки един поотделно.
Мерките
им за неотклонение “подписка” бяха потвърдени.
Съдът намери, че така постановената
присъда ще постигне желаната от закона превантивна роля по отношение на двамата
подсъдими и на останалите членове на обществото, като ги мотивира да се
въздържат от извършването на подобно противоправно
поведение.
Мотивите изготвени на 24.11.2010г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ..........................................