Р Е Ш Е Н И
Е № 260095
гр. Пловдив, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети май две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря
Габриела Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15204 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от
И. С. Л., ЕГН **********, адрес:
*** против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, като правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин-10“, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“ ет.2, офис 4,
с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от които главните за признаване
на установено в отношенията между страните, че Договор за заем „****” № ******
от ****** г. и Договора за допълнителни
услуги към договор за заем „****” № ***** от ***** г., сключени с „МИКРО
КРЕДИТ” АД, ЕИК *********, вземанията по които са прехвърлени с Приложение № */*****
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *****
г. са нищожни поради неспазване на
изискваната от закона форма, заобикаляне на закона, морала и добрите търговски
практики и нарушение на императивни законови разпоредби и предявените при
условията на евентуалност искове за признаване на установено в отношенията
между страните, че клаузите на чл. 2, ал.1 от Договор за заем „****” № ***** от
****** г. и на чл. 3 и чл. 4 от Договора за допълнителни услуги към договор за
заем „*****” № ****** от ******* г., сключени с „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК
*********, вземанията по които са прехвърлени с Приложение № */***** г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ****** г. са нищожни на основание противоречие и
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Ищецът посочва, че на ****г. е
сключила Договор за заем „*****“ № ******* в офис на
“Микро Кредит” АД при следните условия: размер на отпуснатия заем-3 300 лева; размер на
погасителната вноска- 394.25 лева; число за плащане - 10-то число; посочен
годишен лихвен процент-40.47%, ГПР – 48,90 %, брой вноски -10, дата на първо
плащане – 10.04.2020г. и сума за плащане 9342,50 лв., като към договора е
приложен и погасителен план.
При подписване на договора за заем, ищецът посочва, че й е бил даден и друг
договор за подпис, с който тя се запознала по – късно и не й бил разяснен от
служителите. Акцесорният договор, който е подписала посочва, че е такъв за
допълнителни услуги към договора за заем, като е сключен при следните условия,
които не са индивидуално договорени, а именно: срок -10 месеца, вноска 192.52
лв., дата на вноската – 10 – то число, услуга „връщане в 30-дневен срок” с цена
на същата 182,16 лв. и начин на плащане – приспадане от предоставената в заем
сума. Посочва, че към договора за
допълнителни услуги е приложен и погасителен план, в който е отразено, че
плащанията става в размер на 586,77 лв., което включва и графа, наименована
„услуги” с месечни плащания от по 192,52 лв.
В началото на месец ноември **** г. ищецът посочва, че е получила уведомление за прехвърляне на вземанията с
договора за цесия на ответника.
Твърди се, че при изготвяне на договора за заем не са спазени императивните
законови разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
Сочи се нарушение, на разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗПК, като не е спазен
законоустановения минимален размер на шрифта на договора.
Твърди се нарушение и на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК, тъй като отразеният в
договора за заем общ размер на плащанията не отговаря на действителния такъв.
Ищецът посочва, че при уточняване на параметрите на заема е коментирана само
исканата сума и месечната вноска, но не и подписване на договор за допълнителни
услуги.
Сочи се нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9а ЗПК, тъй като в
договора не е посочено как се определя и изчислява лихвеният процент, липсва
методология.
Ищецът сочи, че е налице нарушение и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
посочения в чл. 2 ГПР не отговаря на реалния такъв и на общата сума, която
следва да се върне в действителност. Освен това се твърди, че неправомерно се
използва съкращение „ГПР” вместо да се изписва изцяло какво представлява така
отразения процент. Не е изпълнено задължението на търговеца да представя
информация по разбираем за потребителя начин.
Твърди се, че е нарушена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, като в Договор за заем „****“ №
№ ***** от *****г. в чл. 2, ал.1 т.2, която препраща към чл.19 от Общите
условия, които ищцата сочи, че не
получила, е отразено, че може да се възползва от правати си по чл. 29 ЗПК, като не е възпроизведено съдържанието на тази разпоредба. Ищецът посочва,
че по никакъв начин служителят на "Микро Кредит“ АД не я е информирал, че има право да се откаже
от този договор за заем, в какъв срок и какви биха били последиците за нея,
което обуславя липса на предвидената в закона форма.
Твърди се
нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗПК, тъй като ищецът не се е подписала
на всяка страница на Договора, погасителния план и Общите условия, които не са й представени, с което е нарушена
изцяло разпоредбата на чл147а от ЗЗП, което от своя страна сочи, че води до нищожност на целият Договор
за заем „****“ № *****
от ******г., защото не е спазена изисканата от закона форма.
Освен на специалните основания по чл. 22 ЗПК,
ищецът счита, че договорът за заем е нищожен и на основание чл. 26, ал.2, пр. 4 ЗПК поради неспазване на предписаната от закона форма. Твърди се, че
недействителността на главния договор за заем обуславя недействителност и на
акцесорния такъв за допълнителни услуги.
При
условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че договорите не са изцяло
недействителни на сочените основания, то се сочи недействително на клаузи от
договорите, като неравноправни такива на основание чл. 146 ЗЗП. Твърди се, че
освен вноска, сума и период за връщането не е договаряла индивидуално нито една
друга клауза от договора. Твърди се,
нарушение на добрите нрави, доколкото в акцесорния договор за услуги се
предвижда прекомерно висока сума за услуги, които не са получени от ищеца,
както и за такива, които финансовата институция следва по закон да предостави.
Липсата на разясняване от страна на служителите на финансовата институция, предоставила
заем на ищеца относно точните параметри
на договорите и правата и задълженията на кредитополучателя се сочи, че
представлява нарушение на добрата търговска практика.
Прави
възражение за нищожност на основание чл. 143, т. 5 във вр. с чл. 146 ЗЗП на
клаузата на чл. 2, ал.1 от договора за
заем, тъй като в нея са посочени разходи, за които няма формирана сума или поне
посочена методология, по която се
начисляват, както и на клаузата на чл. 4 от договора за допълнителни услуги,
тъй като в нея са посочени разходи и суми без да има реално предоставена услуга
от ответника, а само задължение за плащане от страна на ищеца, което я поставя
в неравноправно положение спрямо кредитора. Моли исковете да се уважат.
Претендира разноски.
Ответникът не оспорва сключването на посочения в
исковата молба договор за заем с отразените параметри на същия, както и че
вземанията по договора са му прехвърлени с договор за цесия, за което ищецът е
уведомена.
Оспорва исковете, като неоснователни и недоказани
по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Твърди, че липсват доказателства за по делото за
неспазване на разпоредбата на ЗПК, уреждаща минималните размери на шрифта на
договора. Сочи, че на ищеца са връчени
общи условия при сключване на договора за заем, като тя е подписала всяка
страница от тези общи условия. Излага
възражения относно твърдения, касаещи размера на възнаградителната лихва,
каквито не са изложени в исковата молба. Сочи, че същата е съобразена с обективните
критерий за добросъвестност и не е налице противоречие с добрите нрави. Счита, че са спазени законовите изисквания,
като на ищцата са разяснени правата и задълженията й по така сключените
договори, като ГПР е съобразено с параметрите на договора и законовите
изисквания, касаещи включените в него компоненти. Посочва, че елементите на дълга са ясно,
точно и константно дефинирани, а договорът не съдържа възможности за промяна на
ГПР.
Твърди,
че посочването от кредитора при сключването на договора на непроменливите
параметри на лихвения процент и годишния процент на разходите по прозрачен и
недвусмислен начин, ведно с фиксирането им в погасителния план, е именно
действие по избягване на всякакви съмнения на потребителя, че би възникнало
каквото и да е изменение или увеличение на първоначално определения лихвен
процент. Индивидуализирането на елементите на кредита, с ясно разписани размери
в съдържанието на договора, е базата, въз основа на която още преди сключването
на договора, кредитополучателят изчерпателно се е информирал за стойността на
всички плащания, които се очаква да извърши за срока на действие на договора,
като съшият е имал законовата възможност да вземе самостоятелно и информирано
решение дали кредитът съответства на неговите потребности и на финансовите му
възможности да го обслужва. Посочва, че именно с оглед защитата на правата на
потребителите в гражданския оборот, кредиторът е предложил стойност на годишния
процент на разходите, напълно отговаряща на изискванията на закона, съответно
подаването от кредитополучателя на собственоръчно попълнено Искане за заем
обосновава съгласието на потребителя с посочените в договора фиксирани условия.
Моли да
бъде взето предвид, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК поставя знак
за равенство между общите разходи по кредита и годишния процент на разходите,
който представлява процентно изражение на същите тези разходи за потребителя. С
оглед на изложеното но-горе, записаният в договора за кредит размер на ГПР е
реално прилагания такъв спрямо отпуснатия кредит, като е недопустимо същият, бидейки
предвиден изцяло в рамките на закона, да бъде определяй като „нелоялна
търговска практика".
По
отношение на допълнителната услуга пакет „****" и възражението за
недължимост на същата твърди, че вт .2 в Договор за заем № *****. кредиторът се
е задължил да предостави допълнителен пакет в услуги в полза на
кредитополучателя срещу съответното възнаграждение. Сочи се, че при сключването
на процесния договор за заем, кредитополучателят е изразил информирано
съгласие, изразявайки желание да получи услугите единствено като допълнение към
подписания договор за заем, като същите не са задължителна предпоставка за
сключването му и получаването на заемната сума.
Твърди се, че договорът за
допълнителни услуги е сключен въз основа на изрично искане от страна на ищцата,
обективирано в Искане за допълнителни услуги към заем ****
№ *****. Оспорва, като неоснователно
твърдението на ищеца, че допълнителната
услуга има за цел да заобиколи изискването на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. В
синхрон с гореизложеното становище, отбелязвам, че договорът за заем и
договорът за допълнителни услуги са напълно отделни облигационни
правоотношения, като в случая, кредиторът е поел допълнително задължение,
вземайки под внимание изричното искане на кредитополучателя да се ползва от
допълнителни преференциални условия.
С влязло в сила Определение от *****
г. е заменен на основание чл. 228 ГПК
ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* с ответник
„МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК *********, като е прекратено производството по отношение
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********.
Ответникът
Микро Кредит АД оспорва исковете, като неоснователни и недоказани по изложените
в отговора на исковата молба съображения.
На първо
място оспорва, като невярно твърдението, че ищцата се е запознала по – късно с
договора за допълнителни услуги, като сочи, че същата сама е поискала да се
възползва от тях. Твърди, че липсват
доказателства за по делото за неспазване на разпоредбата на ЗПК, уреждаща
минималните размери на шрифта на договора. Посочва, че в договора ясно и точно
е посочен общият размер на кредита. Ответникът твърди, че са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т.7, чл. 11, ал. 1, т. 9а, 10, т.
20, чл. 11, ал. 2 ЗПК и всички императивни законови изисквания към договорите
за кредит. Сочи, че на ищеца са връчени
общи условия при сключване на договора за заем, като тя е подписала всяка
страница от тези общи условия. Оспорва
твърденията за неравноправност на клаузите.
Счита, че са спазени законовите изисквания, като на ищцата са разяснени
правата и задълженията й по така сключените договори, като ГПР е съобразено с
параметрите на договора и законовите изисквания, касаещи включените в него
компоненти. Посочва, че елементите на
дълга са ясно, точно и константно дефинирани, а договорът не съдържа
възможности за промяна на ГПР.
Твърди, че допълнителните услуги са реално
предоставени.
Цитира
съдебна практика в подкрепа на твърденията си.
Моли исковете да се отхвърлят. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Не се оспорва, че е сключен
процесния договор за заем и договор за допълнителни услуги при посочените
параметри.
В тежест на ищеца е да докаже
наличието на правоотношение по договор за паричен заем и договор за
допълнителни услуги, които не отговарят на твърдените законови изисквания, при
което са налице пороци, водещи до тяхната недействителност, като докаже всички
елементи на фактическите състави на отделните основания за това, както и
наличието на предпоставки за нищожност на оспорените клаузи, изрично посочени в
исковата молба – противоречие на добрите нрави, заобикаляне на закона, накърняване на договорното
равноправие между страните и нарушение на императивните изисквания към
договорите за кредит относно същественото им съдържание и формата.
Ответната страна следва да опровергае твърденията за недействителност на
договора и клаузите му на сочените основания, да проведе насрещно доказване и
да установи твърденията и възраженията си в отговора на исковата молба. При
условията на пълно и главно доказване, ответникът следва да установи наличие,
че е налице сключен договор за заем и
договор за допълнителни услуги, съответстващи на клаузите на закона за
потребителския кредит, ЗЗП и ЗЗД, че оспорените клаузи са съобразени със законовите императивни изисквания
и изискванията за съответствие с добрите нрави, както и че условията по
договора за заем са уговорени индивидуално.
На ***** г. ищцата е депозирала искане за заем за сумата в размер на 3 300 лева; размер на
погасителната вноска- 394.25 лева и срок на договора 10 месеца за оборотни
средства, закупуване на стока. На същата дата
е подписано и искане за допълнителни услуги към заема – пакет „****“ –
услуга „Връщане в 30 –дневен срок“. В искането са описани допълнителните
услуги, както и размер на вноска 279,02 лв. – срок на изплащане 10 месеца и
цена на услугата „Връщане в 30 –дневен срок“ – 264 лв. В искането са описани
услугите, като е отразено, че услугата пакет „****“, а именно: посещение вкъщи
или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на клиента по банкова сметка ***, безплатно внасяне на вноска
директно в офис на заемодателя, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема,
разглеждане до минути, преференциално обслужване и право на участие в промоции.
Относно услугата „Връщане в 30 –дневен срок“ е посочено, че същата осигурява
възможност за връщане на заема без лихва в този срок.
Подписана е и Тарифа за допълнителни услуги.
Не се оспорва и от приетите
писмени доказателства се установява, че на *****г. между ищцата и ответника е
сключен Договор за заем „*****“ № ***** в офис на “Микро Кредит” АД при следните условия: размер на отпуснатия заем-3 300 лева; размер на
погасителната вноска- 394.25 лева; число за плащане - 10-то число; посочен
годишен лихвен процент-40.47%, ГПР – 48,90 %, брой вноски -10, дата на първо
плащане – 10.04.2020г. и сума за плащане 9342,50 лв., като към договора е
приложен и погасителен план.
На същата дата е подписан и договор за допълнителни услуги, в който не е
посочена обща дължима сума по пакет комфорт, а вноската се различава от тази посочена
в искането – посочва се вноска 192,52 лв. и срок 10 месеца, както и цена на
услуга „Връщане в 30 –дневен срок“ – 182,16 лв.
Подписани са и общи условия към договора за заем.
От приетото по делото заключение на
съдебно – техническата експертиза се установява, че размерът на шрифта на
процесния договор, както и на договора за допълнителни услуги се установява, че
текстът на договора за заем е с шрифт от 10,3 pt навсякъде, а текстът на договора за допълнителни услуги е с различен шрифт
– в първата страница е 10,3 pt, а във втората страница на документа шрифта е 9,2 pt. Общите условия са изписани с шрифт 11,2 pt. Вида на шрифта, с който са изписани процесните
изследвани документи е безсерифен „Ариал“ (Arial). На определени места в текста, шрифтът е от описания тип и е удебелен.
От приетото по делото заключение на ССЕ се установява, че ищцата е
използвала услугата „Разглеждане до минути“ от услугите в пакет „****“, като не
е заплащала възнаграждение по този допълнителен пакет услуги. Искането й е
обработено и одобрено в срок малко над 120 минути.
Между
ищеца и ответника са възникнали
правоотношения по договор за паричен
заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
По отношение на договорите за потребителски
кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на
потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите
членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и
ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба
е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на
националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране
на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото
последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена
приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това
принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския
съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и
техните граждани.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по
вид с оглед на последиците й, визирани в
чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съгласно
чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер
на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по
кредита; годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
Съобразно изричната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
От
приетото заключение на вещото лице по изготвената СТЕ се установява, че
договорът за кредит, договора за допълнителни услуги и общите условия са изпълнени с различни
по размер шрифтове, като всички са под 12 pt. Дори втората страница на договора за допълнителни
услуги е изпълнена с шрифт 9,2 pt.
Предвид изложеното, то явно е, че нито
договора за
заем, нито този за допълнителните услуги и общите условия, приложими към
договора за заем, не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
На основание чл. 22 ЗПК, това обстоятелство
само по себе си води до заключение за недействителност на процесния договор за
заем и договора за допълнителни услуги към него.
Следва да се посочи, че нормата на чл. 22,
вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК е императивна и след като договорът за кредит не отговаря
на формалното изискване да е съставен в шрифт не по- малък от „12“, то това
винаги ще води до извод за неговата недействителност.
В тази връзка, без значение е
обстоятелството дали на ищцата й е предоставена преддоговорна информация и дали
тя се е запознала със съдържанието на договора и приложенията към него.
Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установена
изцяло в интерес на потребителя и законодателят е преценил, че неспазването й
всякога ще води до недействителност на сключения договор.
Отделно от гореизложеното, процесният
договор за заем и договор за допълнителни услуги към него страдат и от
допълнителни пороци, налагащи извод за тяхната недействителност. Съгласно чл.
22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.
7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 90 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по
какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид
предпоставките, при които стават изискуеми възнагражденията за „допълнителни
услуги“, то същите са с характер на сигурен разход за потребителя и следва да
бъдат включени изначално при формирането на ГПР.
Явно е и че същите не са включени, тъй като
съобразно отразеното в договора, ГПР от 48, 90 % е формирано при обща сума за
погасяване 3 942, 50 лв.
Съобразно договора за допълнителни услуги се дължат допълнителни суми в
размер на 192,52 лв. за 10 месеца т.е. 1925,20 лв. или
обща сума 5867,70 лв.
Гореизложеното поставя потребителя в
подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма
информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се
явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/
ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта
на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали
да го сключи.
На практика с договора за допълнителни
услуги се набавя печалба за кредитодателя, извън възнаградителната лихва, в
резултат от което общият разход по кредита за потребителя се завишава неколкократно. При положение, че възнаграждението за
допълнителните услуги представлява част от общия разход по кредита, то същото е
следвало да бъде прибавено към сумата в графа „Обща стойност на плащанията“ в
договора, но това очевидно не е сторено, което води до извод за некоректно
изпълнение на изискванията по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което некоректно
изпълнение е равносилно на пълно неизпълнение.
Предвид гореизложеното и
на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договора
за заем и договора за допълнителни услуги следва да се прогласяват за
недействителни.
По предявения
евентуален иск.
Доколкото се
уважава предявеният главен иск, то не е настъпило вътрешнопроцесуалното
условие, обуславящо необходимост от разглеждане на предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, с който се претендира да бъде
прогласена недействителността на клаузите на чл. 2, ал.1 от Договор за заем „***” и на чл. 3 и чл. 4 от Договора за допълнителни
услуги към договор за заем „****” поради противоречие или заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави и неспазване на предписаната от закона форма.
По отношение на
разноските:
Съобразно изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски, съобразно приетия списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
извършването им.
В рамките на настоящото
производство, ищецът е представил доказателства и
претендира присъждане на разноски в общ размер от 1629,71 лв., като съдът счита искането му за
изцяло основателно. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 1629,71 лв., включващи сумата от 1200
лв. за адвокатско възнаграждение, 234, 71 лв. за
държавна такса и 195 лв.- внесен депозит за изготвяне на
експертиза.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК
недействителността на Договор за заем „*****” № ***** от *****
г. и Договора за допълнителни услуги към
договор за заем „****” № ****
от ****** г., сключени между И.С.Л., ЕГН **********
( заемател ) и „Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* ( заемодател ), поради това че
са съставени в шрифт по-малък от „12“, както и че в договора и допълнителното
споразумение към него не е посочен действителният годишен процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
ОСЪЖДА
„Микро Кредит“ АД, ЕИК ********* да
заплати на И.С.Л., ЕГН ********** разноски по делото в общ размер на 1629, 71 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПОС с частна
жалба.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Секретар: