№ 208
гр. Свиленград, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200914 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0351-000226 от
25.06.2024 година на ВПД Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на Н. С. Ч. с ЕГН ********** от град
**************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат И. Д., за нарушение
на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв., като на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни
точки.
Жалбоподателят Н. С. Ч. чрез процесуалния си представител – адвокат
Д., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил необоснован,
незаконосъобразен и неправилен. Сочи се, че липсвали обективният и
субективният признаци на нарушението, т.е. оспорва се НП. Твърди се, че не
било извършено нарушението. Претендират се от процесуалния представител
1
разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
(ЗА).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н. С. Ч., не се
явява. За него се явява адвокат И. Д., който пледира за отмяна на обжалвания
акт, тъй като било допуснато съществено процесуално нарушение, свързано в
обстоятелството, че не било посочено името на свидетеля по Акта, както и във
връзка с оспорването на НП сочи, че не било доказано нарушението предвид
невъзможността да се разпита свидетеля по Акта, тъй като не бил посочен.
Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - ВПД Началникът на Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 04.06.2024 година около 10.40 часа свидетелят Ж. Г. П. и колегата му
Д.Д. (служители в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково), при изпълнение
на служебните си задължения във връзка със специализирана полицейска
операция се намират на улица „Асен Златаров” в квартал „Гарата” на град
Свиленград, област Хасково, където спират за проверка моторно превозно
средство (МПС) – лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира” с държавен
регистрационен номер ********** – собственост на С.М.А. от град
Свиленград, област Хасково (видно от Справката за собствеността на
автомобила към датата на деянието) и управлявано от жалбоподателя Ч., като
още преди да го спрат виждат, че водачът е без поставен предпазен колан,
който се опитва да постави веднага виждайки полицейските служители, като в
2
хода на проверката установяват, че в автомобила има наличен предпазен
колен.
На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят Ж. Г. П. – Полицейски инспектор, V степен в Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против
жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) със серия GА и с бланков № 145903.
Актът е съставен в присъствието на полицейския служител Д.Д., но вместо
неговите имена и данни в съответната графа на Акта поради грешка са
вписани имената и данните на актосъставителя. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение,
свързано с неползване на обезопосителен колан, както и на обстоятелствата
по извършването и открИ.ето му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за
нарушена. Нарушителят Ч. е запознат със съдържанието на АУАН, т.е.
предявен му е, при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като отказва да го
подпише и да получи екземпляр от него, като сочи, че има възражения против
констатациите в Акта без да ги конкретизира. Отказите да подпише АУАН и да
получи екземпляр от Акта са удостоверени с подписа, трите имена и адреса на
лицето Константин Петев Чилингиров.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, ВПД Началникът на Група „Охранителна
полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП
№ 24-0351-000226 от 25.06.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв., като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012
година на МВР са отнети 10 контролни точки. НП е редовно връчено - лично
на жалбоподателя, на 25.10.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана
в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия
смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за нарушител и в
3
Картона на НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не
се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на ВПД Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(Н.й Анастасов Анастасов) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по
ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
година и Заповед № 1253з-160/30.05.2022 година, двете на Министъра на
МВР, вземайки предвид факта, че Ж. Г. П. заема длъжността „Полицейски
инспектор, V степен в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково” и Писмо с рег.№ 351000-7192 от 01.11.2024 година, видно
от което Н.й Анастасов Анастасов е назначен на длъжността „ВПД Началник
на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково” към датата на издаване на НП, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е
отбелязано че Ч. има наложени множество санкции с влезли в сила Фишове и
НП за различни административни нарушения на ЗДвП и на Кодекса за
застраховането, както и има наложена принудителна административна мярка.
Представена е и е приета Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, от която е видно че Ч. има две ненавършили пълнолетие
деца, няма доходи и не притежава недвижими имоти и МПС.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата на
депозирането й в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
4
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач,
от Писмо с вх.рег.№ 9779 от 06.11.2024 година и от Писмо с вх.рег.№ 10199 от
19.11.2024 година. Ето защо производството не подлежи на прекратяване
поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на
жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в
този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
Фактът, че при посочване на нарушената правна норма и изписването на
относимия текст, актосъставителят е смесил правната норма и текста й, респ.
разделил правната норма, не води до различни правни изводи, тъй като този
подход не засяга правото на защита на наказания, защото в АУАН се съдържат
конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв
автомобил е управлявал, какво е извършил). Тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
В съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗАНН отказът на нарушителя да
подпише АУАН и да получи екземпляр от него е удостоверен с подписа, трите
имена и адреса на лицето Константин Чилингиров.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1
от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 2.2.,
вр. т. 1.3.3. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейските органи, имащи задължения във
връзка с териториалното обслужване на населението, положили успешно
5
изпит за ползване на съдържанието на ЗДвП. В процесния казус е установено,
а и не е спорно между страните, че към 04.06.2024 година актосъставителят Ж.
Г. П. е заемал длъжността „Полицейски инспектор, V степен в Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е
полицейски орган, имащ задължения във връзка с териториалното обслужване
на населението, положил успешно изпит за ползване на съдържанието на
ЗДвП, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР.
Предвид изложеното актосъставителят Ж. П. безспорно се явява длъжностно
лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по
чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват
нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП – Н.й Анастасов Анастасов, е
заемало към момента на издаването му длъжността „ВПД Началник на Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелят е
категоричен, че именно Ч. е бил водач на процесното пътно превозно
средство, тъй като именно той го е управлявал и на него е съставен АУАН, при
което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно
възражение и в Жалбата си. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че
именно той е бил водач на процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от
самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че правилно е бил
определен субектът на административнонаказателната отговорност.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
привежда следващите правни съображения, идентични с тези, изложени от
адвокат И. Д. в Жалбата и в пледоарията му пред настоящия Съдебен
състав:
Настоящото производството е с административнонаказателен характер.
Установяването на нарушения по ЗДвП, издаването и обжалването на НП
става по реда на ЗАНН; а чл. 84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК
относно правилата за производството по разглеждане на Жалбите срещу НП.
6
Съгласно чл. 16 от НПК, подсъдимият, респ. нарушителят в настоящото
производство, се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен
начин. АНО следва в административнонаказателното производство да докаже
по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че описаното в
обжалваното Постановление нарушение е извършено от посочения като
нарушител и че същият го е извършил виновно. Ако АНО не докаже
твърдените от него факти по безспорен начин, то НП ще бъде
незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено. Съответно, за да бъде НП
законосъобразно, то при съставянето на Акта и издаването на НП следва да
бъдат спазени и съответните процесуални правила за това.
АУАН трябва да съдържа посочените в чл. 42 от ЗАНН реквизити, като за
актосъставителя възниква задължение да впише свидетелите с посочване на
техните идентификационни белези – имена, точни адреси и дата на раждане,
съгласно изискванията на т. 7 на ал. 1, чл. 42 от ЗАНН. Посочените данни
относно свидетелите са необходими с оглед тяхното индивидуализиране и
възможността за призоваването им, респ. разпита им относно обстоятелствата
по съставяне на АУАН и тези, свързани с нарушението. Т.е. реквизитите в Акта
по чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН са установени като изискване от законодателя не
само с оглед доказателствената стойност на Акта от гледна точка обезпечаване
на неговите реквизити, т.е. с оглед неговата законосъобразност, но и с оглед
възможността при евентуално оспорване на вписаните в Акта, респ. НП
констатации, да бъдат издирени и разпитани всички очевидци, за да може в
пълна степен за се гарантира разкрИ.ето на обективната истина по случая.
В настоящия случай административнонаказателното производство е
започнало със съставен при допуснато съществено процесуално нарушение
АУАН. В процесния АУАН вместо имената, адреса и датата на раждане на
свидетеля по Акта са посочени тези на актосъставителя. По този начин е
нарушена императивната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН.
Съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото
препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице. Но не
всяко нарушаване на разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН води до нередовност на
Акта или препятства издаването на НП. В случая обаче непосочването на
свидетел представлява съществено процесуално нарушение, доколкото това
води до затруднения при неговото идентифициране, респ. води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, защото то оспорва
7
констатациите на актосъставителя, респ. на АНО и тъй като в случая за
нарушителя не е ясно какво е твърдението на актосъставителя относно
свидетелите. В този случай Съдът е в невъзможност да призове, респ. разпита
свидетеля-очевидец, тъй като както за Съдебния състав, така и на
жалбоподателя е неясно кое е това лице, т.е. нарушението се явява и
недоказано от страна на АНО с оглед оспорването на субективния и
обективния елементи от състава му. Фактът, че актосъставителят – свидетелят
Ж. П., посочи поименно кое лице е било свидетел-очевидец не променя
горните изводи на Съда, тъй като пропуските в
административнонаказателното производство не подлежат на саниране на
фазата на съдебното такова, образувано във връзка с обжалване на НП, респ.
изложените в него констатации.
С оглед горното Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, довело до недоказаност на
административнонаказателното обвинение. Посоченото представлява
основание за отмяна на НП.
В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна
инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните
съображения:
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че обжалваното НП и
АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна и че не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура. Спазени биха били предвидената
форма и процесуален ред. Съдът би приел, че нарушението е описано по
начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение.
Правилна би била дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и
пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани.
8
Налице са твърдения и в АУАН и в НП относно всички признаци от обективна
страна на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към
отговорност, възведени като такива със съответната
административнонаказателна норма по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Не са налице
изключенията, посочени в ал. 2 на посочената разпоредба. Несъмнено
процесният лек автомобил е от категория М1 съгласно дефиницията на чл.
149, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДвП. Би се установило от показанията на свидетеля,
че жалбоподателят е управлявал, т.е. бил е в движение, лекия автомобил без
да е поставил обезопасителен колан при наличие на такъв.
Налице би бил субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, биха
се извели от обективните му действия.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция
на извършителя. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод, следващ по
аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците
на осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради
което не би съставлявало маловажен случай. Отделно от това съгласно чл.
189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
година на МВР правилно биха били отнети 10 контролни точки, тъй като за
неизпълние на задължението за използване на предпазен колан, е предвидено
да се отнемат 10 контролни точки. Действително в НП не е конкретизирането
по коя нормативна разпоредба се налага санкцията отнемане на контролни
9
точки, но това не би представлявало съществено процесуално нарушение. В
АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая нарушение, а именно:
неизпълнението на задължението за използване на предпазен колан, както и
точно е посочена санкционната разпоредба – чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение
първо от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за
нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както
следва: т. 18 - за неизпълнение на задължението за използване на предпазен
колан (чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП) – 10 контролни точки.
Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на
административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от
наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание.
Административното наказание би било правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би
съществувала предвид фиксирания размер на санкцията. Така наложеното с
обжалваното НП административно наказание, Съдът би намерил за
необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
За да достигне до този извод, Съдът би кредитирал показанията на
разпитания в съдебно заседание, проведено на 26.11.2024 година свидетел Ж.
Г. П.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил
същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на
Ж. Г. П.. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство. Съдът би дал вяра и на другите, налични по делото писмени
доказателства, тъй като не са в противоречие с кредитираните такива.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
10
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението и осъжда
другата страна да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие от 25.10.2024 година, сключен между Н. С. Ч. и
адвокат И. Д., изрично е посочено, че договорените правна защита и
съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38 от ЗА, т.е. като безплатна
за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
11
по Жалба на санкционираното лице Н. С. Ч., който е бил представляван по
делото от надлежно упълномощения адвокат И. Д., а оспореното от него НП е
отменено от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатското възнаграждение са налице, поради което следва
да се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
Чл. 36, ал. 2 от ЗА сочи, че размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Същевременно в Решение от 25.01.2024 година на Съда на Европейския съюз
(СЕС) по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че националните
съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, т.е. Съдът вече не е обвързан с минималните
размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата. Ето защо и
настоящият Съд не е обвързан с прилагането на тази Наредба. В настоящия
случай като съобрази действителната фактическа и правна сложност на
делото, която е типична за подобен род дела и е изключително ниска, с ниския
размер на санкцията, както и вида на осъществената адвокатска защита и
съдействие, а именно: не само изготвяне на Жалбата и представяне на
доказателство, но и реално представителство в открито заседание, Съдът
намира, че справедлив и обоснован размер на адвокатския хонорар е 200 лв.
Съдът не намира, че хонорар в този размер (200 лв.) е непропорционален на
целта на закона.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Дирекцията, е отговаряла ОДМВР
- Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице
и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото
12
лице, в структурата на което е административният орган), Съдът намира, че
следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото
производство разноски – по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
В случай на потвърждаване на НП искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение
би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и
ал. 3, т. 1 и т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0351-000226 от 25.06.2024 година на ВПД Началник
Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Н. С. Ч. с ЕГН
********** от град **************************, за нарушение на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50
лв., като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са
отнети 10 контролни точки.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. Д. от Адвокатска колегия - Хасково, сумата от 200
лв. (двеста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатска защита и съдействие на Н. С. Ч.
по АНД № 914 по описа на Свиленградския Районен съд за 2024 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13