№ 20061
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110112371 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу А. Г. М. за
признаване за установено, че дължи сумата от 1106,76 лева, представляваща сбор от
главници, а именно: 1081,13 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода м.05.2017г. - м.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ап.,, инсталация № **********, аб. № 329984, 25,63 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 07.2017г. до 04.2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 11.09.2020г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 150,82 лева, представляваща сбор от мораторни лихви, от които 145,80
лева, представляваща мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 31.08.2020г., както и 5,02 лева, представляваща мораторна лихва върху цена
на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2017г. до 31.08.2020г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.09.2020г. по ч.гр.д. № 43941/2020г. по описа на СРС, 161 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответникът не бил упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него били влезли в
сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила били ОУ, одобрени с Решение от 2016г.
на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща
сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по
общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно
1
чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответникът бил използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Във
възражението по чл. 414 ГПК длъжникът е посочил, че не дължи претендираните суми от
1998г. Сочи, че отоплението и топлата вода били спрени по негова молба с акт на „Т. С.“
ЕАД. Уредите били пломбирани и бил заплатил пломбите.
Извън срока /на 28.09.2021г./ е постъпил отговор на исковата молба, с който е
посочено, че в имота не е доставяна топлинна енергия за отопление, сградна инсталация и
БГВ и не се дължала такава. Било налице влязло в сила съдебно решение по гр. дело №
69327/2019г. по описа на СРС, 50-ти състав, касаещо същите страни, но за предходен
период. Сочи, че щрангът за доставяне на топлинна енергия за БГВ бил затапен, респ.
водомерът за топла вода бил демонтиран. Поддържа, че ищецът не бил извършил доставка
на топлинна енергия и БГВ за процесния период. Недължима била и сумата за дялово
разпределение, както и акцесорните вземания за лихви. Твърди, че част от процесната сума
била и погасена по давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Т. С.“ ЕООД, с молба от 13.11.2023г., е
посочил, че не оспорва така предявения иск, като намира същият за основателен и доказан.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
2
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай с определението от 26.07.2023г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 16.11.2023г., съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че ответникът е собственик на процесния имот.
Горното обстоятелство се установява и от приетия като доказателство договор за
покупко- продажба на жилище, рег. № 114, том ХХХII, сключен по реда на чл. 9а от Указа
за създаване на жилищен фонд при МНО, видно от който на 24.06.1993г. А. Г. М. е закупил
новопостроено жилище №, вх., етаж, посторена върху държавна земя, местност Д., гр. С.,,
състоящо се от три стаи и кухня на площ от 114, 08 кв.м. застроена площ, заедно с
припадащите се избено помещение № и 2,7690 идеални части от общите части на сградата,
както и правото на строеж върху мястото.
Т.е. по делото е установено, че ответникът е собственик на процесния имот, като съдът
намира, че с придобиването на собствеността върху процесния имот е възникнало
облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия и
именно ответникът е пасивноматериално легитимиран да отговоря за задълженията към
топлопреносното дружество.
В конкрения случай спорен между страните е въпросът за доставката на топлинна
енергия в процесния имот и период. По този въпрос са събрани следните доказателства:
Представен е Акт за изключване на отопление и топла вода за процесния имот, както и
фактура от 20.10.1998г. издадена от „Т. С.“ ЕАД на А. М. за „8 бр. пломб.“ на стойност
17940 лева.
Представена е неподписана декларация от 03.11.1998г. от А. М. за аб. № 329984, в която
е посочено, че пломбираните радиатори на 21.10.1998г. след пускането на отоплението са
студени.
От приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира на основание чл.
202 ГПК като пълно и компетентно изготвена се установява, че отоплението и топлата вода
в процесния апартамент № е изключено, като бил съставен Акт за изключването, като за
услугата било заплатено от А. М. и била издадена фактура № **********/21.10.1998г.
Вещото лице е посочило, че отоплението в стълбището на проц. бл., вх., било изключено на
01.12.1999г. и бил съставен акт за изключването. Експертът е уточнил, че през исковия
период в целия блок не се е подавала топлинна енергия за отопление на имотите. От
заключението се установява, че „Т. С.“ ЕООД е разпределяла топлинна енергия за ап., за
БГВ по норма за разход 140 л/денонощие за един обитател като в изравнителните сметки
било посочено „клиенти без водомери… № 329984“.
Вещото лице е извършил и оглед на процесния имот и е установил, че в имота има два
водомера за топла вода, които имат поставени пломби на холендровите съединения, а
спирателните кранове преди водомерите били в затворено положение, ръкохватките били
3
свалени и пломбирани с предпазителни пломби тип „кутийка“. В имота не можело да се
ползва топла вода от сградната топловодна инсталация. От заключението се установява, че
прогнозните суми за БГВ, начислени по фактури от „Т. С.“ ЕАД за ап., през исковия период,
както и извършеното дялово разпределение на топлинна енергия от „Т. С.“ ЕООД за
процесния имот е неправилно.
При така събрания доказателствен материал съдът намира следното:
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
От представените по делото доказателства и заключението на вещото лице се установи,
че с нарочен акт за изключване на отопление и топла вода същото е било изключено за
процесния апартамент, като през исковия период в целия блок не се е подавала топлинна
енергия за отопление на имотите. Т.е. по делото се установява по категоричен начин, че в
процесния имот и период не е ползвана, респ. начислявана, топлинна енергия за отопление и
сградна инсталация.
В конкретния случай фирмата за дялово разпределение е разпределяла топлинна енергия
за процесния имот само за БГВ по норма за разход 140 л/денонощие за един обитател поради
липса на водомер /в този смисъл и документите, представени от третото лице-помагач/.
Съгласно чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването,
отменена с Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., но действащата през процесния период
/05.17г.- 04.19г./, количеството топлинна енергия, определено по чл. 68, се разпределя между
клиентите въз основа на изразходваните от тях количества гореща вода. Изразходваното
количество гореща вода в отделните имоти се разпределя: 1. по показанията на
индивидуалните водомери за топла вода – когато на всички отклонения от сградната
инсталация за горещо водоснабдяване към имота на клиента са монтирани индивидуални
водомери за топла вода и са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4; 2. при
норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие –
когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за
топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.
Съдът намира, че настоящата хипотеза не попада в приложението на цитираната
разпоредба от Наредбата, доколкото вещото лице –топлоинженер е установил, че в
процесния имот са налице водомери, както и че на същите има поставени пломби на
холендровите съединения, спирателните кранове преди водомерите са били в затворено
положение със свалени ръкохватки и пломбирани с презпазителни пломби. Т.е. не са налице
предпоставките за прилагането на екстраполация по специфичен разход на сградата
съобразно установените в наредбата правила.
В случая за обосноваването на приложения специфичен метод за определяне обема на
доставената топлинна енергия, а именно при норма за разход на потребление на гореща вода
от 140 л на обитател за едно денонощие и начисляване на нейната стойност ищецът носи
процесуалното задължение да установи при условията на пълно и главно доказване
4
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици. По делото не се
ангажираха от ищеца доказателства, че в имота не е имало водомери, напротив, установи се
че в имота има два водомера, но и двата водомера, както и спирателните кранове преди тях
са пломбирани и не се потребява топла вода. С оглед изричните изводи на вещото лице, че
спирателните кранове не пропускат топла вода, доколкото са затворени и запечатани,
поради което в имота не може да се ползва топла вода от сградната топловодна инсталация
съдът намира, че в процесния имот не е имала техническа възможност за ползване на
отопление за топла вода, респ. начисляването на такава е било незаконосъобразно с оглед и
липсата на гореописаните предпоставки.
Поради гореизложеното, че в процесния имот не е могла да бъде извършена доставка на
топлинна енергия и не са налице предпоставките за начисляване на служебно количество на
топлинна енергия, предявените главни искове подлежат на отхвърляне.
Неоснователни са и обусловените искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът по делото, който е сторил
разноски за депозит за вещо лице в размер на 150 лева. Ответникът е бил представляван в
производството по реда на чл. 38 ЗАдв. безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.,
поради което на адв. Х. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което съдът
определи с оглед размера на предявените искове съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ на сумата
от 425,76 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:
гр. С, ул., №, срещу А. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., р., ул., №, ет., ап.,, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че дължи сумата от 1106,76 лева, представляваща сбор от
главници, а именно: 1081,13 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода м.05.2017г. - м.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С., ж.к., бл., вх., ап.,, инсталация № **********, аб. № 329984, 25,63 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 07.2017г. до 04.2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 11.09.2020г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 150,82 лева, представляваща сбор от мораторни лихви, от които 145,80
лева, представляваща мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 31.08.2020г., както и 5,02 лева, представляваща мораторна лихва върху цена
на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2017г. до 31.08.2020г., за които
5
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.09.2020г. по ч.гр.д. № 43941/2020г. по описа на СРС, 161 състав.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД да заплати на А. Г. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 150 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД да заплати на адв. С. И. Х., ЕГН **********, САК с личен №
**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ул., №,, партер, на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 425,76 лева, представляваща възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото на А. Г. М..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-
„Т. С.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6