Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 13.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти
първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 13.05.2018г. в състав:
Председател: Ивайло Георгиев
при
секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско
дело № 34 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на Т.Б.Л. срещу П. на Р. Б.. Ищцата твърди, че на 15.05.1995 г. постъпила
на работа като данъчен инспектор в Софийско данъчно управление към МФ с
месторабота ДС- Костинброд. На 22.04.1998 г. била привлечена като обвиняема по
сл.д. № 242/1997 г. на ОСлС, пр. преписка № 2401/1997
г. по описа на ОП- Б., за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК. Била
задържана за срок от 24 часа, след което й била наложена мярка за неотклонение
„парична гаранция” в размер на
5 000 000 неденоминирани лева. Впоследствие на ищцата било повдигнато
и обвинение по чл. 212, ал. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, като й била наложена забрана да
напуска пределите на страната, продължила до 18.12.2008 г. Във връзка с
воденото наказателно производство, ОП- Б. внесла обвинителен акт в съда, по
който било образувано НОХД № 1224/2004 г. по описа на ОС – Б.. Делото
приключило с постановяване на присъда № 134/09.09.2010 г., с която ищцата била
призната за невиновна. По протест на ОП- Б., Софийският апелативен съд отменил
присъдата и върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, който,
от своя страна, върнал делото на П.. На 14.11.2011г. бил внесен нов обвинителен
акт, по който било образувано НОХД № 561/2011г. по описа на ОС – Б..
Впоследствие същото било прекратено и изпратено по подсъдност на ОС- София,
където било образувано под № 668/2011г. Делото приключило с постановяване на
присъда № 134/09.09.2010 г., с която ищцата била призната за невиновна по
повдигнатото й обвинение по чл. 212, ал. 4, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Същата била
потвърдена с Решение № 128/08.04.2016г. на САС. По протест на САП, пред ВКС
било образувано КНОХД №865/2016г. С решение № 250/23.02.2017г. ВКС потвърдил
решението на САС, с което оправдателната присъда, постановена от СОС, влязла в
сила.
Ищцата поддържа, че в законния шестмесечен
срок след това, подала заявление пред ИВСС за нарушаване на правото й за
разглеждане и решаване в разумен срок на воденото срещу нея наказателно
производство. Било й предложено обезщетение от 3700 лв., което ищцата не
приела, считайки го за прекалено занижено. Изтъква, че наказателното
преследване срещу нея продължила 18 години, 10 месеца и един ден, като още след
повдигането на обвинението животът й се променил коренно – била принудително
преназначена на друга длъжност, уронени били престижът и доброто й име в
обществото и пред колегите й; била обект на обидни коментари; претърпяла
негативни психически изживявания, които влошили здравословното й състояние и
започнала да изпада в депресия. Била възпрепятствана да пътува в чужбина, което
се отразило на пълноценното прекарване на почивките със семейството й, а това
довело до влошаване на семейните й отношения и накърняване на родителския й
авторитет пред двете й деца, които от своя страна били подложени на подигравки
и обидни подмятания, и довело до отчуждението им. Ищцата твърди, че търпяла
упреци от децата си и от съпруга си за неудобството, което им е причинила.
Изпитвала страх и притеснения от изхода на делото, тъй като я заплашвали тежки
наказания. Поддържа, че, независимо от оправдателната присъда, поддържаното
обвинение й причинило трайни отрицателни емоции, чиито последици търпи и
понастоящем. Не били възстановени честта, достойнството и доброто й име. Счита,
че продължилото повече от 15 години наказателно производство било извън
всякакъв разумен срок, като необоснованото му забавяне не било провокирано от
нея. Претендира обезщетение в размер на 200000 лв. за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, уронване на
доброто й име, засягане на честта и достойнството й, както и разпад на
семейството й. Претендира и обезщетение в размер на 10000 лв. за забавено
разглеждане на делото извън разумните срокове за това. Претендира разноски.
Представя доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът – П.
на Р. Б. – е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Счита, че оправдателната присъда не е достатъчно основание
за ангажиране отговорността на държавата, а е необходимо и доказване на
претърпени вреди, както и връзката им с повдигнатото обвинение. Счита, че
ищцата не сочи доказателства за такива обстоятелства. Изтъква, че ищцата е
претендирала обезщетение за същите неимуществени вреди от воденото срещу нея
друго наказателно производство, което е предмет на гр.д. № 434/2018г. по описа
на ОС- София. Счита, че паралелното водене на две наказателни дела води до
невъзможност да се разграничат вредите по всяко от тях. Намира, че взетата
спрямо ищцата мярка за неотклонение „парична гаранция“ не е довела до
ограничаване на правата й. Изразява становище, че размерът на исковата
претенция е силно завишен и не е съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
съдебната практика. Позовава се на ППВС № 4/1968г. Изразява становище за
недопустимост на иска по чл. 2б от ЗОДОВ поради непредставяне на доказателства
за липсата на сключено споразумение по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. По същество,
счита този иск за неоснователен, тъй като обезщетението за забавено правосъдие
се включвало в обезщетението за причинени болки и страдания от
незаконосъобразно повдигнато обвинение. Намира, че са били налице обективни
причини за голямата продължителност на производството. Подчертава, че
претендираните от този факт неимуществени вреди също не може да се разграничат
от вредите, които са предмет на гр.д. № 434/2018г. на ОС- София. Счита, че
всички действия на П. са били законосъобразни и не са причинили вреди на
ищцата. Моли съда да отхвърли исковете.
В открито съдебно заседание ищцата – лично и чрез процесуалния си
представител адв. Н. – поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи.
Ангажира доказателства. Счита за доказани всички факти и обстоятелства, описани
в исковата молба, с което исковете са доказани по размер и основание, и моли
съда да ги уважи в пълен размер. Претендира разноски в размер на адвокатски
хонорар, определен по Тарифа № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В открито съдебно заседание ответникът
се представлява от прокурор М. и прокурор Т., които оспорват исковата молба и
намират, че искът е недоказан и многократно завишен по размер. Считат за
недоказани действително претърпени вреди в резултат на воденото наказателно
производство и незаконно обвинение. Изразяват становище, че мярката за
неотклонение „парична гаранция” и наложената забрана за напускане на пределите
на страната на ищцата, не са довели до ограничаване на нейните права. Не били
установени действително търпени неимуществени вреди от страна на ищцата като
пряк резултат от повдигнатото обвинение, по което впоследствие е била
оправдана. Наказателното дело е било с фактическа и правна сложност, което е
обусловило и голямата му продължителност. По гр.д. № 434/2018 г. на СОС ищцата
твърди да е търпяла вреди за един и същи период от 1997 до 2004 г. по едно и
също следствено дело - № 242/1997 г., т.е. от образуването на наказателното
производство, до разделянето му по двете наказателни дела през 2004 г. Представителите
на П. изразяват становище, че за едни и същи вреди през този период, ищцата не
следва да бъде обезщетявана двукратно. Искането за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар намират за неоснователно, тъй като делото по ЗОДОВ не е с
фактическа и правна сложност, поради което хонорарът следва да е в минимален
размер.
Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.
Видно от заверено копие от трудов договор № 3676/15.05.21995г. (л. 63 от делото), ищцата е била назначена на длъжността „данъчен инспектор“ при ДС- Костинброд, считано от 12.06.1995г. (л. 63 от делото).
С постановление от 22.04.1998г. на следовател при РСлСл – Б., ищцата е била привлечена като обвиняема по сл.д. № 242/1997г. за извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 93, ал. 1, т. 1, б. „а“ от НК, и й била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 3000000 неденоминирани лева (л. 127 от делото).
С допълнително споразумение № 35507/15.10.1998г. ищцата е била преназначена на длъжността „главен счетоводител“ към МФ-ТУДА „София –окръг“ (л. 62 от делото).
С постановление от 10.02.2004г. на следовател при ОСлСл – Б., ищцата е била привлечена като обвиняема по сл.д. № 242/1997г. за извършване на престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, и й била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 3000000 неденоминирани лева (л. 120 от делото). На същата дата Б. е била разпитана като обвиняем.
С постановление от 23.02.2004г. на прокурор при ОП – Б., от сл.д. № 242/1997г. са били отделени в самостоятелно производство материалите, касаещи обвиненията срещу девет обвиняеми във връзка с четири случая на фиктивен износ и възстановен ДДС.
С постановление от 22.04.2004г. на следовател при ОСлСл – Б., ищцата е била привлечена като обвиняема по сл.д. № 242/1997г. за извършване на престъпления по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, от НК, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
На 03.05.2004г. бил изготвен обвинителен акт срещу обвиняемите (вкл. ищцата) за така повдигнатите обвинения (л. 83 – 114 от делото).
С молба изх. № 1361/30.10.2008г. на ТД на НАП – Б., подадена по НОХД № 1224/2004г. по описа на ОС- Б., е предявен граждански иск срещу Б. са сумата ********* неденоминирани лева.
С присъда № 134/09.09.2010г. по НОХД 1224/2004г. на ОС- Ботевград ищцата е била оправдана по повдигнатите й обвинения.
С Решение № 163/02.05.2011г. на Софийския апелативен съд, постановено по ВНЧД № 233/2011г., присъдата е била отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС- Б. (л. 69 – 82 от делото).
С присъда № 9/04.03.2014г. по НОХД 668/2011г. на ОС- София ищцата отново е била оправдана по повдигнатите й обвинения по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, от НК (стар), вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
Присъдата е била потвърдена с Решение № 128/08.04.2016г. по ВНОХД № 1006/2014г. на САС, което, от своя страна, е оставено в сила с неподлежащо на обжалване Решение № 250/23.02.2017г. на ВКС по НД №865/2016г. (л. 128 – 166 от делото).
По подадено от ищцата заявление е бил изготвен констативен протокол изх. № РС-17-345/14.12.2017г. на ИВСС, с който е изразено становище, че е нарушено правото на заявителката по чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС.
На настоящия съдебен състав е служебно известно, а и от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата Т.Л. е подала и друга искова молба вх. № 5797/23.07.2018г. в Софийския окръжен съд, с която е претендирала от същия ответник обезщетение от 200000 лв. за неимуществените вреди, претърпени в резултат от незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпления, по които е била оправдана с влязла в сила присъда № 136/05.05.2011г. по НОХД № 23/2009г. по описа на СГС, както и обезщетение в размер на 10000 лв. за прекомерна продължителност на това наказателно производство. По тази искова молба е било образувано гр.д. № 434/2018г. по описа на ОС- София, по което е постановено решение на 01.02.2019г., с което П. на Р. Б. е била осъдена да заплати на Т.Л.Б. общо обезщетение в размер на 45000лв., ведно със законната лихва върху от 13.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, а исковите претенции са отхвърлени за разликата над така присъдената сума до пълния предявен размер от 210 000 лева.
Съгласно съдебно удостоверение по гр.д. № 5935/2018г. на САС, към това дело е приложено НОХД № 668/2011г. на СОС, като следващото открито заседание по него е насрочено за 28.03.2019г. Поради това не е било възможно изискване и прилагане на същото наказателно дело по настоящото гражданско дело.
С протоколно определение от 13.05.2019г. е прието удостоверение от Министерството на правосъдието, съгласно което не е сключено споразумение с Т.Л.Б. въпреки подаденото от нея заявление № РС-17345/16.08.2017г. по описа на ИВСС, като процедурата по глава ІІІ-а от ЗСВ се счита за изчерпана.
Разпитан е свидетелят П. З. – колега на ищцата повече
от 20 г., който свидетелства, че тя винаги съвестно си е изпълнявала
задълженията като данъчен инспектор. Повдигнатото обвинение и поддържането му
около 20 г. попречило много на ищцата. Променило се съществено отношението на
колегите, включително и на началниците, към нея. Имало вероятност да бъде
уволнена от работа, въпреки че не била отстранена от съда. Била принудена да се
прехвърли на друга длъжност - счетоводител, на която работи и понастоящем.
Всичко това довело до проблеми. Почувствала се обидена и унизена и се влошило
здравословното й състояние. Променил се начинът й на живот. Отношенията й с
най- близките и хора се били изострили. Имало е още едно наказателно
производство, касаещо едни и същи проверки и една и съща дейност. Други наказателни
производства не били водени. И двете дела й се отразили еднакво тежко,
независимо че едното приключило по- бързо, а другото - по- дълго. Налагало се
да отсъства от работа, за да присъства на съдебни заседания. Според свидетеля,
към настоящия момент няма съществено възстановяване на отношенията й с
колегите, тъй като това, което е било в миналото, много трудно се променя. Като
цяло не е имала шансове за растеж в кариерата, независимо от професионалните й
качества. Наказателното преследване я променило и като човек. Станала затворена
и потисната. Имала и семейни проблеми.
От показанията на св. С. – семеен приятел на ищцата – се
установява, че преди проблемите й с правосъдието се виждали често и излизали
заедно. След това тя започнала да страни и станала по – затворена, което довело
до разреждане на контактите им. Имала проблеми със съпруга си, с децата си.
Много се променила като човек. Постоянно била под напрежение. Отношенията не се
възстановили в предишния си вид и понастоящем.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи.
Предявени са искове с
правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл.
2б, ал. 1 от ЗОДОВ.
Както е указано с доклада по делото, в тежест на
ищцата е да докаже повдигнато и поддържано от П. на
РБ обвинение срещу нея по чл. 212, ал. 4, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК за период от 22.04.1998г. до 23.02.2017г., отхвърлянето на
това обвинение с влязла в сила присъда, конкретни претърпени от нея неимуществени
вреди, както и причинната им връзка с воденото срещу нея наказателно
производство.
В случая, продължителността на
наказателното производство срещу ищцата се установява от съпоставка между
датите на първото постановление за привличането й като обвиняема (22.04.1998г.) и датата на постановяване на необжалваемото решение Решение № 250/23.02.2017г. на ВКС по
НД №865/2016г., с което е оставено в
сила Решение № 128/08.04.2016г. по ВНОХД № 1006/2014г., потвърждаващо
оправдателната присъда. Тази продължителност се потвърждава и от § 133 на
констативен протокол изх. № РС-17-345/14.12.2017г. на ИВСС, като при това
следва да се има предвид и крайният извод на проверяващия състав, че в случая е
нарушено правото на заявителката по чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС. Тези обстоятелства
обуславят основателност на иска по чл. 2б от ЗОДОВ и са част от предпоставките
за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Същевременно, от влязлата в сила присъда по НОХД №
668/2011г. на ОС- София, която обвързва съда на основание чл. 300 от ГПК, се
установява, че ищцата е била призната за невиновна по повдигнатите й обвинения по чл. 212, ал. 4, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и
причинната им връзка с процесното наказателно
производство, се доказват с показанията на св. З. и св. С., от които се
установява, че повдигнатото срещу нея обвинение и поддържането му й се е
отразило неблагоприятно в личен и професионален план. Променило се отношението
на колегите и семейството към нея. Била преназначена на друга длъжност и нямала
шансове за растеж в кариерата. Променил се начинът й на живот. Отношенията й с
най- близките и хора се изострили. Станала затворена, потисната и отчуждена.
Била под постоянно напрежение и се променила като човек.
С оглед гореизложеното, искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ също е доказан по основание.
По отношение на
размерите на обезщетенията по двата иска, съдът намира следното:
1.
По иска с
правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ
Настоящият съдебен състав намира, че този иск
е самостоятелен и отдлен от иска по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ, доколкото може да бъде уважен независимо от изхода на наказателното
производство, т.е. дали обвиняемият е бил оправдан или осъден по повдигнатото
обвинение. Това налага самостоятелното му разглеждане и – в случай на
уважаването му – присъждане на отделно обезщетение по него.
В конкретния случай, както се изтъкна по- горе,
наказателното преследване срещу Т.Б. във връзка с процесното
обвинение е продължило от 22.04.1998г. до 23.02.2017г., т.е. осемнадесет
години, десет месеца и един ден. Наистина, материалите от самото наказателно
производство (в неговата досъдебна и съдебна фаза) не са приложени към
настоящото дело. От наличните данни (заверени копия от постановления за
привличане на обвиняем, обвинителен акт, присъди, решения, констативен протокол
на ИВСС), обаче, може да се направи извод, че това производство се е
характеризирало с висока фактическа и правна сложност, наложила
преквалифициране на обвинението. На различни етапи от него, обвиняеми, респ.
подсъдими, са били между две и деветнадесет (според констативния протокол) лица,
живущи в различни населени места. Обвинението е било за усложнена престъпна
дейност - продължавано престъпление, извършено в съучастие. Разпитани са
множество свидетели, чийто брой (според § 137 от констативния протокол)
надхвърля 50. Извършени са множество процесуално- следствени действия. Предявени
са граждански искове. Всичко това донякъде оправдава голямата продължителност
на наказателното производство. Същевременно, по данни от констативния протокол,
не може да се приеме, че Б. е допринесла за тази продължителност, доколкото е
налице само един случай, в който ход на делото не е бил даден единствено поради
неуважително отсъствие на самата нея или на нейния защитник (§ 67 от
констативния протокол).
При тези данни съдът намира, че констатираната
продължителност на наказателното производство е прекомерна, като е наложила
тежък отпечатък върху живота на обвиняемото лице през съществена част от
съзнателния му живот, и то – не по негова вина, т.е. не е налице хипотеза по
чл. 5 от ЗОДОВ. Поради това справедливото обезщетение за неприключването на
наказателното производство в разумен срок следва да се определи в размер на
4000 лв.
2.
По иска с
правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
задължителната съдебна практика (т. 1 и т. 11 от ППВС № 4/1968 г.), на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, като при
определяне размера им следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, а в мотивите към съдебните решения обстоятелствата следва
да бъдат посочени конкретно, както и значението им за размера на неимуществените
вреди.
В съответствие с горните насоки, за да определи
справедлив размер на обезщетението в конкретния случай, съдът взе предвид
установеното от показанията на св. З. и св. С., че повдигнатото обвинение
довело до негативно отношение на колегите и началниците на ищцата към ищцата,
което не е преодоляно и към настоящия момент, като тя била принудена да заеме
друга длъжност (което се установява и от допълнително споразумение към трудовия
й договор) и това препятствало кариерното й израстване. Променил се характерът
й и начинът на живот; изпитвала напрежение и възниквали проблеми в семейството.
Следователно, налице са реални вреди, които ищцата е
претърпяла в резултат от повдигнатото й обвинение.
Също така следва да се има предвид, че обвинението е
било за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК (както при
първоначалната, така и при изменената квалификация), за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до осем години, респ. от три до пет
години. Към него е било възможно да се добави конфискация на имуществото и
лишаване от права. Срещу ищцата е бил предявен и граждански иск за голяма
парична сума - ********* неденоминирани лева. Всички тези обстоятелства
несъмнено са предизвикали основателен страх, дискомфорт,
напрежение и притеснение у ищцата, които дори не е необходимо да бъдат
конкретизирани и доказвани (арг. от Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 85/2012 г., IV г. о., ГК и Решение № 18 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2721/2013 г., IV г. о., ГК), доколкото „…
неизбежно следват по човешка презумпция“ (Определение № 737 от 26.10.2017
г. на ВКС по гр. д. № 2448/2017 г., III г. о., ГК).
Като ориентир за определяне на размера на
обезщетението за така установените болки и страдания може да се използва
актуалната съдебна практика, както следва:
·
С Решение № 61 от
27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3291/2017 г., III г. о., ГК, е присъдено
обезщетение от 23 000 лв. за повдигнато обвинение в извършване на престъпление
по чл.
212, ал. 4 вр.
ал.
1 от НК, по което подсъдимият е бил оправдан, като наказателното
производство е продължило повече от 16 години, а по отношение на подсъдимия е
била взета най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража"
за около 7 месеца, наказателното преследване е станало обществено достояние, а
ищецът е развил психосоматични симптоми и здравословното му състояние се е
влошило.
·
С Решение № 183
от 2.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2016 г., III г. о., ГК, е определено
обезщетение от 5000 лв. за продължило една година и два месеца обвинение в
престъпление по чл. 212, ал. 4 от НК вр.
ал. 1,
вр чл. 18,
чл.
26 от НК, като в хода на наказателното преследване ищецът е бил задържан под стража
в продължение на повече от два месеца и е настъпило рязко влошаване на здравето
му, а впоследствие е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.
·
С Решение № 323
от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2850/2015 г., III г. о., ГК, е присъдено
обезщетение от 7000 лв. за незаконосъобразно повдигнато обвинение по чл.
212, ал. 5 вр. ал.
1, във вр. с чл.
20, ал. 4, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, (преквалифицирано в такова по чл.
212, ал. 4 изр. 1 вр. ал.
1, във вр. с чл.
20, ал. 4, вр. чл.
26, ал. 1 от НК) в продължение на седем месеца (преди това продължение на
около три години ищецът е бил разпитван само като свидетел), като е имал
здравословни проблеми във връзка с обвинението, а и е бил изтормозен, притеснен
и разсеян.
· С Решение №
2166 на САС по в. гр. д. № 2926/2016 г. е присъдено обезщетение от 15000 лв. за
вреди от незаконосъобразно обвинение в извършване на тежки умишлени
престъпления по чл.
210, ал.1, т. 2 и т.
5 от НК, (като наказанието включва и задължителна конфискация на цялото или
част от имуществото) и по чл.
321, ал. 6 от НК, както и за престъпление по чл.
310, ал. 1 вр. чл. 308
от НК, като наказателното производство е продължило около осем години и
половина, при което най-голямата продължителност на производството е била по
отношение на най-леко наказуемото деяние, а относно най-тежко наказуемото
деяние - около три години и един месец. Освен това, на лицето е била наложена
най-тежката мярка за процесуална принуда "задържане под стража" в
продължение на три дни, а впоследствие - "Забрана за напускане пределите
на РБ". По този казус са установени сходни негативни последици, както в
настоящия.
· С Определение № 437 от 4.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
53/2019 г., III г. о., ГК, не е допуснато касационно обжалване на решение, с
което е определено обезщетение от 20000 лв. за наказателно преследване,
продължило четири години и касаещо обвинение по чл.
212, ал. 4, предл. първо във вр.
с ал.
3, вр ал.
2 от НК. Казусът е имал голям обществен отзвук, а воденото наказателно
производство е било оповестено и отразено в медиите с негативно засягане на
ищеца, който заболял от невротично хиподепресивен и
вегетативен синдром. Именно последното обстоятелство е дало основание на въззивния съд да определи толкова високо обезщетение за
неимуществени вреди.
Анализът на така цитираната съдебна практика показва,
че за сходни или идентични неоснователни обвинения (по смисъла на Решение № 830
от 20.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2009 г., IV г. о., ГК) са определяни
обезщетения в широк диапазон, вкл. и като се има предвид, че в част от случаите
обвиняемото лице е било задържано под стража и/или е развило заболявания в
резултат от незаконното обвинение, т.е. обстоятелства, които отсъстват в
настоящия случай. Процесният казус проявява
относително най- голяма степен на близост със случая, разгледан в Решение № 61
от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3291/2017 г., III г. о., ГК, от гледна
точка на правната квалификация на обвинението и продължителността на
наказателното производство, но, за разлика от него, в конкретния случай ищцата
не е била задържана под стража, нито е търпяла здравословни проблеми във връзка
с наказателното преследване. Тези специфики на случая обуславят присъждане на
обезщетение в по- нисък размер, отколкото с цитираното съдебно решение
(23000лв.).
Този извод се подкрепя от Решение № 53
от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК, съгласно което „при определяне на размера на обезщетението
следва да се вземе предвид съдебната практика, която определя среден размер на
обезщетение за незаконно обвинение за около 1000 лв. на година“, което,
отнесено към настоящия случай, означава определяне на обезщетение около 19000
лв. Същевременно, следва да се има предвид, че изводът от така цитираното
решение е направен при предположението, че става въпрос само за обичайните
неблагоприятни последици, изразяващи се в нервно напрежение, страх и дискомфорт от възможно осъждане. При това, обаче, със
същото решение е определено обезщетение от 10000 лв. за неимуществени вреди,
търпени в продължение на пет години и четири месеца (т.е. средно по 1900 лв. на
година), като допълнително са взети предвид и накърнените професионална чест и
достойнство на ищеца. Сходни вреди (макар и не с такъв интензитет) са налице и
по настоящото производство, доколкото свидетелските показания установяват известни
неблагоприятни последици за ищцата в нейната професионална сфера. Има данни
също така и за обтегнати отношения в семейството. Тези обстоятелства обуславят
относително по- висок размер на обезщетението.
От друга страна, относително занижение
на обезщетението се обуславя от факта, че в нито един момент и на нито една
инстанция не е била постановена осъдителна присъда срещу ищцата.
Друг фактор за определяне на размера на обезщетението са
обществено - икономическите условия и стандарта на живот в страната в периода
на наказателното преследване (арг. от Решение № 335
от 12.10.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2549/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 28 от 6.02.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1639/2017 г., IV г. о., ГК, Решение №
270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 61 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3291/2017 г., III г. о., ГК, Решение №
93 от 4.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3460/2017 г., III г. о., ГК). В случая
този период е от 1998 г. до 2017 г., като в неговите рамки минималната месечна
работна заплата е нараснала от 50 до 460 лв., а средномесечната
работна заплата – от 453 лв. до 710 лв. за периода от 2010г. до 2017г. (по
данни от НСИ). Като цяло, през по- голямата (началната) част от периода
благосъстоянието на населението не е било особено високо, а по- съществен негов
ръст се наблюдава през последните няколко години от този период.
От значение е също така, че в случая се присъжда
отделно обезщетение за неразумна продължителност на наказателното производство
(независимо от неговия изход) – по иска по чл. 2Б от ЗОДОВ.
На последно място, релевантен за определяне на
обезщетението в настоящия случай е и фактът, че през по- голямата част от
периода (до 13.08.2013 г.) срещу ищцата е водено и друго наказателно
преследване по идентично обвинение, приключило с оправдателна присъда, и за
вредите от което се претендира обезщетение по гр.д. № 434/2018г. на ОС- София.
Съгласно съдебната практика (т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г.
на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, и Решение №
449 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2011 г., IV г. о., ГК,) „…щом по едно и също време е имало
наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем,
причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с всички обвинения.
Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството,
опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и
честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са повдигнати в
едно, а в множество отделни дела“.
С оглед гореизложеното, съдът намира, справедливият
общ размер на обезщетението само по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
неимуществени вреди, претърпени от двете наказателни производства, водени срещу
ищцата, е 30000лв. С оглед цитираната по- горе съдебна практика и показанията
на св. З., че и двете дела са се отразили еднакво тежко на ищцата, съдът
намира, че размерът на обезщетението за процесните
неимуществени вреди само от обвинението, по което ищцата е била призната за
невиновна с влязлата в сила присъда по НОХД № 668/2011г. по описа на ОС- София,
е 15000лв.
По тези съображения, предявеният иск по чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ е основателен до размер от 15000 лв. и следва да бъде уважен за
тази сума, а за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв. – отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направеното от ищцата
искане, в нейна полза следва да се присъди част от направените разноски, пропорционална
на уважената част от иска. Такива се установяват в размер на 10 лв. – държавна
такса, от която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата 10*(15000/200000+4000/10000)=4,75
лв.
В същата пропорция следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в полза на адв. Н. и по двата предявени иска, а именно:
·
По иска с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ: 15000/200000 * (3530 + 0,02*(200000-100000))
= 0,075*5530 = 414,75лв.
·
По иска с правна
квалификация чл. 2Б от ЗОДОВ: 830*4000/10000=332лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Т.Л.Б. с ЕГН ********** и
адрес ***, сумата 4000 лв.,
представляваща обезщетение за нарушение на правото на Б. на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи, ведно със
законната лихва върху тази сума от 23.02.2017г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 2Б от ЗОДОВ за разликата до пълния предявен размер от 10000лв.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Т.Л.Б. с ЕГН ********** и
адрес ***, сумата 15000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от Б. неимуществени вреди във връзка
с повдигнато й и поддържано от ответника обвинение в извършване на престъпление
по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, от НК, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 4 от НК, по което била призната за невиновна и оправдана с влязла в сила на
23.02.2017г. присъда по НОХД № 668/2011 г. на ОС- София, ведно със законната
лихва върху тази сума от 23.02.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Т.Л.Б. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 4,75лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на адв.
Е.М.Н. от САК с адрес ***, сумата 746,75
лв., представляваща част от адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционална
на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Окръжен
съдия: