МОТИВИ по
НОХД № 3753/2018 год. по описа на
Районен съд-Варна, тридесет и седми наказателен състав.
По отношение на подсъдимия Ж.М.С., роден на *** ***,
ЕГН ********** е предявено обвинение от Районна прокуратура- Варна, за това,че: На 05.06.2015 г. в
гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, повредил противозаконно
чужда движима вещ – лек автомобил марка „Опел“ модел „Зафира“
с рег. № В 1188 НК, собственост на фирма „Г.“ ЕООД *** с управител Р.Д.М., като
повредата се изразява в счупване на задно панорамно стъкло и задно дясно стъкло
на лекия автомобил, като всички увреждания са на обща стойност 594,79 лева.
Престъпление по чл.216 ал. 1, вр. чл. 26 ал.
1 от НК .
Разпитан, в хода на досъдебното
производство, подсъдимия не прави волеизявления за вина и не дава
обяснения по случая.
Подсъдимият не се явява
в съдебно заседание лично. На посочения в
обвинителния акт адрес, подсъдимия е нередовно призован. Изискана е справка за
постоянен и настоящ адрес, които се оказват същите, като този посочен в обвинителния акт. Изискани са справки от
ОД МВР - Варна относно установяване на местоживеенето на
подсъдимия. От тези справки се установява, че същия е напуснал територията на Република България и живее по данни на
негови близки в Кралство Белгия на неустановен адрес.
В съдебно разпоредително
заседание, проведено на 17.10.2018 год. като защитник на подсъдимия С. се явява адвокат А.А.,
ВАК. В същото съдебно заседание е даден ход на делото в отсъствие на
подсъдимия, в условията на чл. 269, ал.3 от НПК.
Съдът е приел, че
подсъдимия се намира в чужбина и не може да бъде призован.
От името на своя
подзащитен, адв. А.А., ВАК заявява, че следва да се даде ход на делото.
Адвокат А., пледира, че
е установено, че неговия подзащитен е извършил инкриминираното
деяние и моли съда след като го признае за виновен да му наложи наказание лишаване от свобода в
минимален размер при приложението на разпоредбата на чл. 54 от НК.
В последната дума от името на своя подзащитен моли да
се наложи наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, което на
основание чл.66 от НК, да бъде отложено с три годишен изпитателен срок.
Представителят на
Районна прокуратура поддържа първоначалното обвинение.
Твърди, че подсъдимия е виновен за извършено престъпление по чл.
216, ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, така, както е описано в обвинителния акт. Пледира да бъде наложено
наказание лишаване от свобода над предвидения минимум в закона, тъй като такъв в текста няма, което наказание да бъде
отложено с подходящ изпитателен срок, на основание чл. 66, ал.1 от НК.
По делото, като свидетели са разпитани Б.Б., П.К. и П.Т..
Допуснат до разпит и
разпитан в съдебно заседание е и вещото лице – Й. Й., вещо лице по
назначена в хода на досъдебното, производство съдебно-оценителна експертиза. Заключението
на вещото лице е прието в съдебно заседание след разпита на Й..
Допусната до разпит и разпитана в съдебно
заседание е и вещото лице - д-р К., вещо лице по назначена в хода на досъдебното
производство тройна съдебно-психиатрична експертиза. Заключението на вещите
лица е прието в съдебно заседание след разпита на д-р К..
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Към 2015 год. св.Р.М.
бил собственик и управител на „Галант“ ЕООД – Варна. Към този период
фирмата била собственик на л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“
с рег. № В 11-88 НК. Към 05.06.2015 год. този автомобил бил оборудван за
извършване на таксиметрови услуги и бил предоставен за управление на св.Б.. Той
се познавал с подсъдимият по делото Ж.С. от началото на 2015 год. Двамата били
колеги и извършвали таксиметрова дейност за фирма „Омега такси“ в гр.Варна. Свидетелят
взел в заем пари от подсъдимият, които върнал със закъснение, за което С.
поискал „лихва“ за забавянето и започнал да притеснява Б., като му звънял по
мобилния телефон и му пускал гневни и заплашителни текстови съобщения.
На 05.06.2015 год. свидетелят бил на
работа и предоставял таксиметрови услуги, като управлявал л.а. марка „Опел“,
модел „Зафира“ с рег. № В 11-88 НК. Около 10.30 часа
се движел по ул.“Радецки“ в гр.Варна, като в автомобила като клиент се возила
св.Т.. Адресът на местоназначението бил № 11, на същата улица и малко преди
този номер на тротоара, Б. забелязал подсъдимият С.. Последният го видял и му
извикал да спре, но Б. го подминал, за да остави клиентката на адреса. Тогава
недоволен от случващото се С. взел един голям камък и го хвърлил след движещия
се автомобил, който счупил задното панорамно стъкло и паднал на задната седалка. Св.Т. бързо
платила сметката и слязла от автомобила, а св.Б. веднага откарал автомобила
пред Първо РУ при ОД МВР – Варна и подал сигнал за извършеното от С., където
бил разпитан по случая. Установен и разпитан бил и подсъдимият С., който се
заканвал на свидетеля. Когато излязъл от Първо РУ, Б. тръгнал към офиса на
фирмата, за да остави колата за ремонт, тъй като не можел да продължи да работи
с нея. Преминавайки по ул. “Д-р Пюскюлиев“ в
гр.Варна, той отново бил забелязан от подсъдимият, който вървял по тази улица. С.
носел със себе си малка брадвичка. Същата
той хвърлил по колата, управлявана от Б., с която ударил и счупил задното дясно
стъкло на автомобила. Без да спира Б. веднага отишъл в Първо РУ и обяснил за
случая. В РУ бил задържан подсъдимият С. със Заповед за задържане. Там от него
били иззети 3 бр. ножове, 1 бр. ножица и 1 бр. брадва.
Видно от заключението на
съдебно-оценителната експертиза, щетите нанесени на 05.06.2015 год. по
унищоженото и повредено имущество както следва: - 1 бр. задно панорамно стъкло
и 1 бр.задно странично стъкло, са на обща стойност – 594,79 лева.
Видно от заключението на тройната
съдебно-психиатрична експертиза, че подсъдимият е с личностово
разстройство, като с него е провеждано 6 месечно стационарно наблюдение. Лицето
разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките
си.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява, от събраните доказателства.
От субективна страна е
налице пряк умисъл, като форма на вината по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК.
Съдът приема за
установено, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.
216, ал.1 от НК. Квалификацията на извършеното от подсъдимият по
чл.26 ал.1 от НК се определя от факта, че е извършил две деяния, които
осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като това при последващото се явява от
обективна и субективна страна продължавано престъпление.
При определяне на вида,
размера и начина на изтърпяване на наказанието, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на извършителя и деянието, както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. Степента на обществена опасност на
извършителя, съдът преценява като невисока, с оглед неговото чисто съдебно
минало. Степента на обществена опасност на деянието, съдът преценява, като
завишаваща се, тъй като този вид деяния бележат ръст в последните години в
съдебния район.
Смекчаващо вината
обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия.
Отегчаващи вината
обстоятелства са лошите характеристични данни, дързостта на изпълнителното
деяние.
Според съда не са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, поради което не следва да се прилага
разпоредбата на чл. 55, ал.1 т.2
б.Б от НК.
Причина за извършеното
престъпление е употребения алкохол и незачитането на съществуващия правов ред.
Съдът счита, че
наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, над минимума предвиден в закона, тъй като конкретен минимум в
текста на чл.
216, ал.1 от НК не е предвиден. Наказанието следва да бъде
определено като размер под средата на предвиденото в текста.
С оглед изложеното и на
основание чл.
216, ал.1 във вр. чл. 54 от НК,
съдът с присъдата си признава подсъдимия С. за виновен и му налага наказание
Лишаване от свобода за срок от четири месеца, което наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК
отлага с изпитателен срок от три години.
Според съда за постигане
на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК
е достатъчно и справедливо да бъде приложен института на условното наказание, като
подсъдимия не изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода.
С присъдата си съдът
осъжда подсъдимия Ж.М.С. да заплати в полза
на ОД на МВР-Варна сумата от 535,30 лева.
С присъдата си съдът
осъжда подсъдимия Ж.М.С. да заплати в полза на ВРС сумата от 60 лева.
С присъдата си съдът на основание чл.53,
ал.1, б.“а“ от НК ВД, а именно 3 бр.ножове, 1 бр. ножица и 1 бр.брадва, които
са на съхранение в Първо РУ при ОД МВР – Варна, следва да бъдат отнети в полза
на Държавата и унищожени след влизане на присъдата в сила.
Водим от
гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: