№ 60
гр. Пазарджик , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500371 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК. С решение №
260018/10.02.2021 г., постановено по гр.д. № 318/2020 г. Панагюрският
районен съд е приел за установено по отношение на „Фаиър“ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., ж.к. Индустриален
парк Оптикоелектрон, че „Копекс и Ко“ ЕООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. Пирин № 91, ет. 3, офис
4, е носител на парично вземане в размер на 4900 лв. - остатъчна главница по
договор за покупко-продажба на движими вещи, за което в издадена фактура
№ ********** от 22.01.2015 г., ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба – 04.02.2020 г. до окончателното изплащане на същата, както
и сумата в размер на 1491.90 лв. - представляваща лихва върху главницата от
4900 лв. за периода от 03.02.2017 г. до 03.02.2020г., като е отхвърлил иска с
правно основание чл. 422 ГГ1К във вр. с чл. 86 ЗЗД над сумата от 1491,90 лв.
до предявения размер от 2921,28 лв. както и за периода от 21.01.2015 г. до
16.02.2017 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 88/2020г. по описа на Районен съд -
П..
Обезсилил е Заповед № 22 от 05.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 88/2020 г. по описа на Районен съд- П., в частта в
която е разпоредено длъжникът „Фаиър“ ООД да заплати на заявителя
„Копекс и Ко“ ЕООД сумата над 4900 лв. до размера от 8400 лв. - главница по
1
договор за покупко-продажба на движими вещи, както и в частта за сумата
над1491.90 лв. до размера от 2921,28 лв. представляваща лихва за забава.
Осъдил е „Фаиър“ ООД, ЕИК *********, да заплати на „Копекс и Ко“
ЕООД ЕИК *********, сумата в размер на 455,17 лв., представляваща
разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на
228,54 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
Осъдил е „Копекс и Ко“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Фаиър“
ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 230,83 лв. разноски направени пред
настоящата инстанция.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от „Фаиър“ ООД чрез процесуалния пълномощник адв.Г. М.
от АК-Пазарджик с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата
се твърди, че неправилно районният съд е приел за неоснователно
възражението за изтекла погасителна давност, тъй като извършеното
частично плащане в размер на 3500 лв. от длъжника не прекъсвало давността,
защото не включвало волеизявление за заплащане на останалата част от
процесната сума. Показанията на свидетеля на ищеца пък не следвало да
бъдат кредитирани, тъй като същият бил заинтересован от изхода на спора, а
и не бил присъствал на подобни уговорки.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника „Копекс и Ко“ ЕООД.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като като взе предвид становищата,
изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК,
прие за установено следното:
В исковата си молба против „Фаиър“ ООД ищецът „Копекс и Ко“ ЕООД
е твърдял, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на 2 бр.
пясъко разпръсквачи и 1 бр. прикачено гребло за сняг, обективиран във
фактура № ********** от 22.01.2015 г. Доколкото посочените суми не били
заплатени в срок се твърди, че се дължало заплащане и на сумата в размер на
4292,64 лв. - мораторна лихва. Искането е след установяване на твърденията в
исковата молба да бъде прието за установено по отношение на ищца, че
ответникът дължи посочените суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 88/2020 г. по
описа на Районен съд - П.. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, в
който се твърди, че исковата претенция е неоснователна, тъй като
оборудването е заплатено изцяло с два броя платежни нареждания на
11.09.2015 г. и на 06.12.2016 г. Освен това се твърди, че по отношение както
2
на главното вземане, така и за лихвите е изтекла погасителната давност. Моли
да бъде постановено решение, с което да се отхвърлят предявените искове.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че на
22.01.2015 г. от „Копекс и Ко“ ЕООД като доставчик е издадена фактура №
********** за доставката на 2 бр. пясъкоразпръсквачи и 1 бр. прикачено
гребло за сняг с получател „Фаиър“ ООД. Общата цена на описаните вещи е в
размер на 8400 лв. с ДДС. Във фактурата липсва подпис за получател, но
съгласно чл.7, ал.1 от ЗСч, чл.114 от ЗДДС и чл.78 от ППЗДДС печатът и
подписът не са задължителни реквизити на фактурата.
От заключението на назначената и приета пред първата инстанция
счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура е осчетоводена и
от двете страни по съответните счетоводни сметки през м. януари 2015 г.
Вещото лице е установило, че по същата фактура купувачът е направил две
плащания по банков път – съответно на 12.09.2015 г. и на 06.12.2016 г. в общ
размер на 3500 лв., а останалата неплатена част от фактурата е в размер на
4900 лв.; законната лихва върху посочената главница е в размер на 2921,28 лв.
за периода от 21.01.2015г. до 03.02.2020 г. Това заключение не е оспорено от
страните и е прието от първоинстанционния съд, поради което настоящата
съдебна инстанция го кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно
изготвено.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допуснат до
разпис свидетелят К.Б., който установява, че работи в ищцовото дружество от
2001 г. и отговаря за техническото обслужване на фирмата, поддръжка на
машините и ремонта им. Свидетелят е заявил, че през 2015 г. бил сключен
договор за покупко-продажба с ответника за 2 бр. пясъкорапръсквачка и
гребло, които били предадени на ответника в гр. П., като страните постигнали
уговорка за заплащане на продажна цена от около 8000 лв. Свидетелят
пояснява, че ответникът имал финансови затруднения, поради което били
водени разговори за отлагане на плащането, но не знае дали е постигната
конкретна уговорка за отлагане, както и не е запознат със срока на плащане
посочен във фактурата. Свидетелят посочва, че машините били предадени в
добро състояние.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Доколкото страните по сделката са търговци по смисъла на чл.1, ал.2 от
ТЗ, то следва да се приеме, че с договора от 22.01.2015 г. между страните е
3
сключен договор за търговска продажба /по аргумент от чл.286, ал.1 от ТЗ/,
която следва да се подчинява на правилата на чл.318 и сл. от ТЗ. Тъй като
ищецът твърди, че е налице отрицателен факт – липса на плащане, тежестта
на доказване, че е платил, пада върху ответника. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че по договора е извършено частично
плащане в общ размер на 3500 лв., като незаплатена е останала част от
главницата в размер на 4900 лв.
Неоснователно е възражението, че по отношение на главницата и
присъдените лихви е изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 327, ал. 3 ТЗ
относно сроковете на плащане на продажната цена по търговски сделки се
прилагат правилата на гл. 21 ТЗ. а разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ от своя
страна предвижда, че ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на
фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато
фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или
услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на
стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това. От събраните по делото доказателства не се установява между
страните да е налице конкретна уговорка по отношение на срока за плащане,
поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ.
В конкретния случай от заключението на счетоводната експертиза се
установява, че фактурата е осчетоводена в ответното търговско дружество
през м. януари 2015 г., респ. следва да се приеме, че това е станало на датата й
на издаване - 22.01.2015 г., поради което задължението за заплащане на
продажната цена е станало дължимо на 06.02.2015 г. - 14 дни след получаване
на фактурата, от който момент е започнала да тече 5 годишната погасителна
давност, която изтича на 06.02.2020 г. съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД. От
приложеното към делото ч.гр.д. № 88/2020 г. по описа на РС-П. се установява,
че заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е подадено пред съда
на 04.02.2020 г., т.е. 2 дни преди изтичане на общата 5-годишна погасителна
давност, поради което възражението за погасяване на останалата незаплатена
част от главницата се явява неоснователно.
По отношение на изтеклата лихва за забава районният съд е приложил
правилно нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, приемайки за установено, че се
дължи такава само за период от три години преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, поради което решението е правилно и в тази
своя част.
При липса на доказателства за пълно плащане на цената по договора от
22.01.2015 г. преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
следва да се приеме, че предявеният иск е основателен до размерите,
присъдени с решението на РС-П., поради което въззивната жалба се явява
4
неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В писмения отговор на въззивната жалба от ответника е направено
искане за присъждане на разноски за въззивна инстанция, но доказателства за
направени такива не са представени до края на устните състезания пред
въззивния съд /независимо, че в писмения отговор е записано, че се представя
адвокатско пълномощно/, поради което искането за присъждане на разноски
се явява неоснователно. Тъй като цената на иска е в размер под 20 000 лв., на
основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява окончателно
и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260018/10.02.2021 г., постановено по гр.д. №
318/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5