Р Е Ш Е Н И Е№731/23.11.2017г.
23.11.2017
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 14.11 2017 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Х.
при секретаря И. П.
като разгледа докладваното от съдия Х.
гражданско дело № 405
по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се води по
предявена от М.Й.А. против К.Г.К. и И.Ж.К. искова молба и уточнения, с която са предявени искове по чл. 124,ал.1 от ГПК да бъде признато
за установено по отношение на
ответниците, че не са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. С., на ул.“*** представляващ ПИ с
идентификатор 69660.501.2015, с площ 567 кв.м., със стар идентификатор УПИ ***
в кв. ***, при посочени граници, както и осъждане на ответниците
да предадат на ищцата собствеността и владението върху ¾ ид.ч. от имота, включително искане по чл. 537,ал. 2 от ГПК
за отмяна на КНА №*** год.
В исковата молба и уточненията се твърди, че след
смъртта си бащата на ищцата оставил в
наследство процесния недвижим имот, от който след
смъртта на майка си ищцата притежавала ¾ ид.ч.
, а брат й /син на майка й от предходен брак/- ¼ ид.ч.Никога
не се били дезинтересирали от имота, обработвали го,
прекарали сонда, питейна вода, редовно заплащали данъците. През 2015 год. ищцата
разбрала, че първият ответник се е снабдил с НА по обстоятелствена проверка за
имота, по време на брака си с втората ответница.Не била налице изтекла в полза
на ответниците придобивна
давност върху имота.
Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на
разноски в производството.
В законоустановения срок , ответниците са депозирали отговор , с който оспорват
допустимостта и основателността на исковете. Посочват, че не става ясно кой се
легитимира като собственик на имота, не се представяли и документи за
това.Липсвал правен интерес от предявяване на иск по чл. 124,ал.1 от ГПК, т.к.
от исковата молба не ставало ясно на какво се основава претенцията на ищцата.
По оношение иска по чл. 537,ал.2 от ГПК се твърди да
е недопустим , т.к. е предявен едва с допълнението към исковата молба. Излагат
се подробни съображения по съществото на исковете. Освен това ответниците били осъществили хипотезата на чл. 79,ал.1 от
ЗС по подробно изложени съображения. Заплащането на данъците за имота не
прекъсвало течението на давността.
Иска се отхвърляне на исковете, както и присъждане на
разноски в производството.
В с.з. исковата молба се поддържа от ищцата и
процесуалния й представител.
Ответникът К. оспорва исковете лично и чрез процесалния си представител.
Ответницата К. се представлява от особен представител,
чрез който оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и се
установява от приложения по делото НА №*** год., че на посочената дата
ответникът К.К. е бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ
се в гр. С., ул.“***, представляващ дворно място с идентификатор №69660.501.2052,
с площ 567 кв.м., стар идентификатор УПИ ***, при
посочени граници. По делото е приложено и копие от НД *** год. във връзка с
издаване на гореописания констативен нотариален акт.В същото е приложена скица
на имота, в която като собственик е вписано лицето Й. Д. Г.Приложено е и копие
от разписен лист.
Видно от приложеното удостоверение
за наследници на наследодателя Й. Д. Г. б.ж. на гр. С., поч.
на 09.05.1977 год., същият е оставил законни наследници – П. Н. Ж. – съпруга, поч. на *** год., Н. С. Н. син 1- ви брак и ищцата М.Й.А.-
дъщеря.
Представена е още приходна квитанция
от 14.05.2008 год. за заплатени за имот находящ се на
ул.“*** данък и такса битови отпадъци.
Приложен е и НА №*** год., видно от
който Г. и М. Г. са дарили на сина си К.К. , недвижим
имот, находящ се в гр. С., ул. „***.
Установява се от удостоверение от
20.06.2017 год., на отдел „ТСУИЕ“ при Община С., че Пи с идентификатор
69660.501.2052 по КК на гр. С. е на адрес – ул.“***. Съгласно разписния
лист на РП от 1995 год. имотът е записан
на Й. Д. Р.
Видно от приложеното удостоверение
за раждане ищцата М.Й. е родена на *** год. от баща Й. Д. Г. и майка П. Н. Д.
Приложен е акт за женитба, в който
бащата на ищцата е записан с имената Й. Д. И. както и копие от акта за раждане
на последния, в който е записано че Й. Д. И. – Г. е роден на *** год.
По делото са назначени и приети
първоначална и допълнителна СТЕ – зи.
Според първоначалната експертиза от
направените справки в Община С. и СГКК – гр. Я. ПИ с идентификатор 69660.501.2052
по КК е идентичен с УПИ ***
в кв. *** по РП и се намира на ул. „***, гр. С. През 1998 год. М.Й.А. е
декларирала в отдел МДТ УПИ *** в кв. ***, но на ул.“*** от където
и се получавало разминаването в номерата.Да посочения адрес се намирал друг
поземлен имот със собственик трето лице. Заключението на допълнителната СТЕ е,
че след като ищцата е декларирала имота през 1998 год., същата е заплащала
данъци за последния до 30.04.2010 год., а от 2011 го настоящия момент и е
начислена незаплатена сума. На 12.11.2012 год. ответникът К. е декларирал
имота, без документ за собственост, като тогава е заплатил и данък, за пет
години назад, като на вещото лице било обяснено, че процедурата е такава, т.е.
данъци за имота се събират от всяко лице, което го е декларирало. На 13.11.2014
год. К. е подал нова декларация, като и до настоящия момент заплаща данъци за имота
и няма неплатени задължения.От справка в СГКК по досието на имота се
установило, че по молба от 13.12.2013 год. на К. службата е издала скица за
имота на името на Й. Д. Г. след което въз основа на НА в КР за собственик на
имота е вписан ответника.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
В показанията си св. У. посочва, че
познава ищцата, както и баща й, които знаел като Д. Р.Той живеел през една къща
от имота на свидетеля.Имал ковашка работилница в двора. Имота не знаел да е
купуван или продаван, бил си негов.Когато починал собственик станала ищцата,
давала имота под наем. Имотът не бил изоставян. Свидетелят живял в съседство от
1967 год. до 1985 – 86 год., когато си купил друга къща.Не бил виждал никой от
семейството на К. в този имот, не ги бил виждал и да работят двора. Последно
двора бил работен от С.- полицай, може би преди пет шест години и от който
свидетелят си бил купувал краставици.Свидетелят ежедневно минавал покрай процесния имот, за да отиде и да се върне от работа.Преди
имало ограда, а сега мрежа. Виждал бил М. в този двор, да обработва земята, преди
да започне да го отдава под наем.
Св. Т. посочва, че е първа братовчедка на ищцата. Баща й се
казвал Й. и починал преди доста години, преди майка й. Имал имот в гр. С., на
ул.“***“.Имало къщичка и дюкянче.не го били продавали. Ищцата си заплащала
данъците, имало хора под наем които работили имот а- С. полицая. Имало вода, но
всичко рухнало. Родителите на К. притежавали къща до двора.Не били работили
двора на М. по никакъв начин.Миналата година ищцата видяла, че двора е изоран и
се учудила.Ходила при ответника и той й казал, че го е купил от наследниците.До
2013 год. ищцата плащала данъците, а след това останала без работа и не можела
да плаща.Там й казали, че имота е записан на К. След като С. освободил двора,
друг не бил влизал.Мястото било пустеещо.Свидетелката живеела в с. В. но почти
през ден ходела в С. като возела с автомобила си и ищцата.Почти всеки месец
наглеждали двора. Между къщата на К. и имота на М. имало ограда.Имало мрежа и
врата и М. имала ключ за вратата. Майката на М. живеела в този двор, но след
това всичко започнало да пада и отишла да живее във В. Починала преди 5-6
години.Имотът М. давала под наем на С. и тя взимала наема.
Св. У. посочва, че познава К. и
семейството му. Живеел на задната улица.Познавал и имотът им, като двора на М.
бил до негои той го ползвал и обработвал.Доста години, но не знаел колко точно.
Преди там живеел възрастен човек.Двора бил ограден и между него и къщата на К.
имало мрежа. К. през неговия двор влизал в съседния, мрежата била
разградена.Работел мястото, сеел го, като нямало ток и вода.Мислел, че
последните десет години нямало друг човек да работи двора.Познавал С.А. но не
го бил виждал в този двор.В годината свидетелят рядко минавал покрай двора.Не
знаел как К. е започнал да ползва имота.Не бил виждал нищо засято.Не бил виждал
нещо друго да прави, а да опъва мрежите.В двора живеел един възрастен човек,
който свидетелят не знаел какъв се пада на М..Може би дядо.
Св. Ц. – сестра на ответника К.
посочва, че родителите й закупили имота на номер 65 през 1982 год.,като
съседния имот, находящ се на номер *** бил пълен с
боклуци.Имало и купчини пръст от паднали постройки.Не знаели чий бил този
имот.Брат и от преди десет години, а преди това и баща й изчистили двора,
оградили го с тръни. Баща й си държал там каруцата, магарето, сено. След
смъртта му , 2009 год. брат й започнал да поддържа двора – да го коси, да го
оре, оградил го с мрежа. До него момент никой не казал да е негов.Преди много
години С. А. влизал в двора, може би една година гледал краставици там.Взимал
ток от баща и.Преди повече от 15 години.Не знаела а е плащал пари за този
двор.Брат й плащал данъци за имота – бая години.не помнела коя година взел
нотариален акт. Възрастна жена свидетелката не била виждала да живее в двора, а
1982 год. вече нямало къща там.Не била виждала ищцата да влиза в
двора.Свидетелката живеела на задната улица и постоянно била у майка си.Брат й
работел двора повече от десет години – просто чистел тревата и орял. Не бил сял
нищо. От пет, чест години братът на свидетелката бил в чужбина и когато си
дойдел орял двора, цялата зима си бил тук. Освен това си пускал кокошките да
пасат в този двор, както и кози.Между двата двора имало мрежа и вратичка, която
направил бащата на свидетелката.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл.
124,ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС, както и искане по чл. 537,ал.2 от ГПК.
По иска с
правно основание чл. 124 ГПК, съдът намира следното:
Така предявеният срещу двамата ответници
иск съдът намира за допустими, предвид следното:Съгласно Тълкувателно решение № 8 ОТ 27.11.2013 г.
по т.д.№ 8/2012 Г., ОСГТК на ВКС- Правен интерес
от предявяване на отрицателен устаноителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние
или има възможност
да придобие права, ако отрече
правата на ответника.В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът - фактите, от които
произтича правото му.В процесния случай ищцата твърди правният й
интерес да произтича от факта, че същата по силата на наследяване е
съсобственик на процесния недвижим имот, за който
ответникът К. се е сдобил с КНА през 2013 год., а ответниците
оспорват това й твърдение.
Освен горното, съобразно разясненията дадени в т. 2б
от ТР № 4//14.03.2016 год. на ОСГТК на ВКС - Основанието на
иска по чл.108 ЗС е твърденият от ищеца конкретен юридически факт, от който
според него е възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае
съществуването на това право на собственост и да се осъди ответникът да
възстанови неправомерно отнетото от собственика право на владение, като елемент
от неговото право на собственост. Основанието на отрицателния установителен иск е неосъществяването на юридическите
факти, от които според ответника е възникнало правото му на собственост, а
искането е да се установи, че това право не е възникнало и не съществува.
Предмет на делото по иска с правна квалификация чл.108 ЗС и на положителния установителен иск за собственост е претендираното
от ищеца право на собственост, докато предмет на отрицателния установителен иск е отричаното право на собственост на
ответника. Дори и когато тези права касаят един и същ имот, те са различни, тъй
като произтичат от различни юридически факти и имат различни титуляри.
С оглед на изложеното, съдът счита, че
за ищцата съществува правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск против ответниците.По същество съдът намира следното:
Ответниците К. и И. К. твърдят да са собственици на процесния
недвижим имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, а именно непрекъснато и необезпокоявано владение на имота за период
повече от 10 години / по – специално около 25 години, съобразно твърденията в
отговора на исковата молба/, като през 2013 год. това било констатирано
посредством обстоятелствена проверка. При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответниците
е било да установят собственическите си права на твърдяното от тях основание, в
случая придобивна давност, изтекла по време на брака
им. Тук е мястото да се посочи, че сключването на граждански брак, респ.
годините през които е съществувал той следва да бъде установено със съответното
удостоверение за сключен граждански брак, каквото въпреки указанията на съда, отвениците не са представили. Т.к. ответницата К. не
доказва по никакъв начин да е била в граждански брак с ответника К. /респ. не
са ангажирани доказателства същата да е осъществявала каквато и да е фактическа
власт върху имота/ иска по отношение на нея се явява основателен.
По отношение на другия ответник, съдът намира
следното:
Законодателят е уредил придобивната
давност като способ за придобиване на вещни права в чл. 79 ЗС. Нормата
регламентира фактическия състав на придобивната
давност при добросъвестно и недобросъвестно владение, включващ като елементи –
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.
68, ал. 1 ЗС, в хипотезата на чл. 79,ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и
юридическо основание в хипотезата на чл. 79,ал.2 ЗС.
Необходимо е владението да съдържа признаците, установени в чл.68
от ЗС и да е непрекъснато. Владението има няколко основни признака: На първо
място е обективния признак – упражняване на фактическа власт върху вещ -
владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт
върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата
вещ. Фактическата власт може да се упражнява не само лично от владелеца, но и
„чрез другиго“, т.е. от друго лице, но владелецът трябва да има намерението да
държи вещта чрез това лице, както и другото лице да има намерение да държи
вещта не за себе си, а за владелеца. Вторият субективен признак на владението е
намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това владението
трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно.
В процесния случай първият ответник
твърди да е упражнявал необезпокоявано и явно фактическа власт върху имота за
период от около 25 год., първоначално неговият баща, а в последствие и той.Съдът
като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства/показанията на св. Ц. и Т.
ценени при условията на чл. 172 от ГПК/, вкл. приетите експертизи, намира
горните твърдения за недоказани. Безспорно се установи, че от около 5-6 години
ответникът преимуществено работи в чужбина, както и че действително е
осъществил ползване на имота – оране и пускане на домашни животни в двора, но
липсват каквито и да е доказателства същият да е владял имота като свой и то с
именно такова намерение. Всички доказателства са в посока, че имотът е ограден,
че между имота на ответника и процесния има мрежа и
че ответникът е влизал да го ползва именно през тази мрежа.Категоричен е
незаинтересования свидетел Узунов, че имотът е ползван под наем от трети лица –
С.А. – полицай, както и че никога не е виждал К. и семейството му да обработват
имота. В същата насока са и показанията на св. С. У.Намерението за своене според съда ответникът е демонстрирал едва с деклариране на имота, а в последствие снабдяване
с КНА. Не без значение е и, че не се доказа обстоятелството владението да е
било явно , необезпокоявано. Според свидетелите У. и Т. ищцата е имала ключ за
двора, посещавала го е, отдавала го е под наем, минавала е да го наглежда.
В обобщение на горното, предвид обстоятелството, че предмет на настоящия
иск е доказване твърдението на ответниците, че те са собственици на имота, и т.к. по
делото не се доказа кумулативното наличие на предпоставките на чл. 79 ЗС, иска
като основателен следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС, собственикът
може да иска
своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи, без
да има основание
за това. При този иск ищецът
следва да докаже, че е собственик
на вещта, предмет на иска,
че същата се намира във
владение или държане на ответника
и че ответникът я владее или без
основание. Не е ли налице коя и да
е от тези три предпоставки, искът не може
да бъде уважен.
В процесния случай страните
не спорят, че имотът към настоящия момент се владее от ответниците,
първият от които се е снабдил и с КНА за собственост.
Ищцата твърди да е собственик на
¾ ид.ч. от имота по силата на наследяване,
т.к. имотът бил собственост на нейния баща Й. Г.В отговора на исковата молба
това нейно твърдение се оспорва, т.к. по делото не бил приложен нотариален акт
или друг документ за собственост, както и предвид факта, че ищцата е
декларирала имот с административен адрес
- ул.“***. По отношение характеристиките на имота, видно от назначените
по делото експертизи и приетото удостоверение от Община С. е, че декларирания
от ищцата имот е идентичен с имота , предмет на настоящия иск, като единствено
има грешка в административния адрес, т.е. имота се намира на номер 67. Освен
това до 2013 год., когато в КК въз основа на КНА като собственик е бил вписан Й.
Д.Г.От съвкупната преценка на всички събрани доказателства, съдът приема, че
посоченото лице е наследодател на ищцата – нейн баща,
който е бил познат в обществото и съответно вписван в различни документи с
различна фамилия – Р., Г. Р. Категорични са в показанията си трима от
разпитаните свидетели- С. У. С.Т. и С. У., че имотът е принадлежал на
наследодателя на ищцата, а след това на самата нея – С. У. – „дворът на бай Д.“,
С. Т. „Баща й имаше имот в С. на ул. „***7 или ***“, Ст. У. – „Дворът на М. е
до неговия, преди там живееше един възрастен човек, не знам на М. какъв се пада.“.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ищцата, в качеството си на наследник на
Й. Д. е собственик на процесния недвижим имот, който
видно от събраните по делото доказателства е бил собственост на нейния
наследодател, а след смъртта му там е живяла съпругата му и нейна майка.От
приложеното удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си
наследодателят е оставил двама наследници- ищцата и П. Н. – преживяла съпруга,
които получават равен дял от наследството или по ½ ид.ч.След
смъртта на П. Н. нейната идеална част се получава по равно от нейните наследници
– ищцата и Н. С. или ищцата установява да е собственик на ¾ ид.ч. от имота. Както беше посочено по-горе се установи, че
ответниците владеят имота без правно основание,
поради което и иска с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде уважен.
По
искането с правно основание чл. 537,ал.2 ГПК:Съгласно Решение №70/16.08.2017 по дело №3991/2016 на ВКС, ГК, II г.о.- Ако така предявения ревандикационен
иск е основателен същия може да бъде уважен в осъдителната част само за правата
на ищеца, като на основание чл.537, ал.2 ГПК издаденият
в полза на ответника констативен нотариален акт може да бъде отменен само за
тези права.В процесния случай претенцията на ищцата
касае ¾ ид.ч. от имота, поради което и КНА
следва да бъде отменен в тази част.
По
разноските:
Предвид уважаване на предявените
искове и съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.1 от ЗС ищцата има право на разноски
за настоящата инстанция в размер на общо 1768 лв.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на М.Й.А., ЕГН **********, че К.Г.К., ЕГН ********** и И.Ж.К., ЕГН **********
не са собственици на следния недвижим
имот ,находящ се в гр. С., ул.“*** представляващ
ПИ с идентификатор №69660.501.2052, с площ 567 кв.м., със стар идентификатор
УПИ *** в кв. ***, при граници на имота
– 69660.501.1974;
69660.501.1975;69660.501.1977;69660.501.1978;69660.501.1979;69660.501.2051;69660.501.2130.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на К.Г.К., ЕГН ********** и И.Ж.К., ЕГН **********, че М.Й.А., ЕГН **********
е собственик на ¾ ид.ч. от следния недвижим
имот-,находящ се в гр. С., ул.“***, представляващ
ПИ с идентификатор №69660.501.2052, с площ 567 кв.м., със стар идентификатор
УПИ XII.-1417 в кв.
126, при граници на имота –
69660.501.1974;
69660.501.1975;69660.501.1977;69660.501.1978;69660.501.1979;69660.501.2051;69660.501.2130
и ОСЪЖДА същите да й предадат
собствеността и владението върху ¾ ид.ч. от имота.
На
основание чл. 537,ал.2 от ГПК отменя в
частта му относно ¾ ид.ч. от имота нотариален акт №*** год. на нотариус Е. Щ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК К.Г.К., ЕГН **********
и И.Ж.К., ЕГН ********** да заплатят на М.Й.А., ЕГН ********** сумата от 1768 лв. -разноски
за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: