Р Е Ш Е Н И Е
№ 260110
Гр.Троян, 24.09.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, втори състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и шести август, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ИВАНОВА
При секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от
съдията - И. гр. дело № 1116 по описа за
2021 год., за да се произнесе - съобрази:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
В Троянски районен съд е образувано горното дело
по предявен от „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представител М.Г.А.–
изпълнителен директор, пълномощник адв. Р.И.Д. / с предишно наименование
„КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***, преобразувано чрез промяна на
правната форма/ против И.М.В., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** иск с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК. Претендира се установяване съществуването на
вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 800/2020г. по описа на Районен съд гр.Троян.
В исковата молба се
твърди, че между кредитора и ответника
е съществувал и
валидно е действал Договор за потребителски кредит на граждани
без поръчителство „Екстра“ № 87242 сключен на 16.05.2019 г. между „Кредит Инс”
АД и И.М.В.. От приложените към ИМ доказателства, съдът приема, че
сключеният договор за потребителски
кредит е при условията на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР.
Излага се, че първата вноска с
падеж 16.06.2019г. е изцяло погасена от длъжника. По втората вноска с падеж
16.07.2019г. е осъществено частично плащане в размер на 26.07лева. Поради
неплащане от страна на ответника-кредитополучател на останалите дължими месечни
вноска, последната с падеж 16.05.2020г. ищецът кредитор, на 11.08.2020г. е
подал заявление по реда на чл.410 от ГПК,
въз основа на което е образувано ч.гр.д.№800/2020г. по описа на РС-Троян
и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Претендира се заплащане
на посочените в заявлението суми,
направените в настоящото производство разноски, както и разноските в
заповедното производство. В
подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е ангажирал писмени
доказателства, които са допустими и относими към спора. В
съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява представител и не се
представлява.
При проведената процедура по реда на чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор и е взел становище за
недопустимост и неоснователност на иска, като не е ангажирал доказателства.
Прави възражение за нищожност на клаузата в договора
за потребителски кредит за начисляване на възнаградителна лихва в размер на 36%
и на такса „Гарант” в размер на 70%, като счита, че нищожността ѝ
произтича от нормата на чл.21, ал.1 ЗПК.Моли предявената искова претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна. В
съдебно заседание, ответникът, редовно призован, се явява лично. Поддържа
становището си обективирано в отговора на исковата молба. По делото е реализирана
ССчЕ, по която е изготвено заключение, не оспорено от страните и прието като
доказателство по делото, като обективно, компетентно и безпристрастно.
Троянският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните, намира за установено следното: Вземането по процесната заповед № 260028 от 05.10.2020г. по ч.гр.д.№800 от
2020г. по описа на РС-Троян е за сумата
от916.67 –
деветстотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки, представляваща
дължима главница по Договор за потребителски кредит на граждани без
поръчителство „Естра“ № 87242 сключен на 16.05.2019 г. между „Кредит Инс” АД и И.М.В.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.08.2020 г. до
окончателното й изплащане, сумата 303,93 – триста и три лева и деветдесет и три
стотинки, представляваща договорна лихва
за периода 16.07.2019 г. до 16.05.2020 г.; сумата 660.00 – шестстотин и
шестдесет лева, представляваща договорна такса „Гарант“ за периода от
16.07.2019 г. до 16.05.2020 г., сумата 104.40 – сто и четири лева и четиридесет
стотинки, представляваща законна лихва за забава за периода от 17.07.2019 г. до
11.08.2020 година, сумата 39,70 –
тридесет и девет лева и седемдесет стотинки, представляваща разноски по делото
за платена държавна такса, както и сумата 300,00 – триста лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Неоснователни
са възраженията на ответната страна по делото за нищожност на облигационната
връзка между страните по процесния договор за кредит-разменената електронна
кореспонденция, несъпроводена с електронен подпис, нередовно подписан договор.
Договорът за заем е реален и поради този характер на връзката се счита сключен
не от момента на постигането на съгласието, респективно от подписването на
договора, а от момента на предаването на сумата. Създаденият на хартиен носител
документ-договор не е за валидност, а само за доказване/аd probationem/.
Не е оспорена по делото приетата като доказателство разписка №0700009055821866 от
17.05.2019 година за изплатената по договора сума от 1000.00
лева от „Изипей“ АД-утвърдил се на пазара доставчик на платежни
услуги, от наредителя „Кредит Инс“ на ответника по делото И.М.В.. Не е оспорено и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, че кредитът е активиран и сумата по
него е получена. На 27.06.2019г. е
последвало плащане от кредитополучателят в размер на 200.00 лева, с която сума
са погасени: Главница по първа вноска с падеж 16.06.2019 г. в размер на 83.33 лв.;
лихва по първа вноска с падеж 16.06.2019 г. в размер на 30.00 лв.
;гаранция по първа вноска с падеж 16.06.2019 г.
в размер на 60.00 лв. и лихва за
забава – 0.60 лв., като с остатъка от сумата 26.07 лева, частично е погасена и
втора вноска с падеж 16.07.2019 г. Ето защо съдът приема, че между страните е постигнато съгласие за сключване на
представения от ищеца договор и последният е изправна
страна по него. След плащането, понастоящем задължението при
кредитора възлиза на сумата916.67лв.
главница; 303.93 лв. договорна лихва; 660.00 лв. договорна такса „Гарант"
и сумата 104.40 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
17.07.2019 г. до 11.08.2020г.
Процесният
договор за потребителски кредит № 87242 от 16.05.2019г. е в размер на 1000.00 лева, с погасителен план към него и общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на „Кредит инс“ ООД
/понастоящем „Кредит Инс“АД, ЕИК ***, преобразувано чрез промяна на правната
форма/ с договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредит от 25.10.2014 г. с „***“ ООД, рег. №:155538 от
23.10.2014 година. Срокът за изпълнение по договора е 12
месеца от датата на подписване на договора.
Основателно по делото е другото възражение на ответната
страна за наличието на неравноправни клаузи и нарушение на Закона за
потребителския кредит/ЗПК/ и Закона за защита на потребителите/ЗЗП/. Спрямо
договор за потребителски кредит № 87242 от 16.05.2019 г. приложение намират съответно разпоредбите на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, както и на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/. Няма спор с оглед качеството на заемателя, че е налице договор с
потребител по смисъла на пар. 13 от ДР от ЗЗП,т.к.същият се явява потребител и
по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗПФУР.
Съгласно чл.
9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази
недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в
чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло. Ответника е направил изрично възражение,
че кредитора не е спазил условията на чл. 11, ал. т. 10 от ЗПК /задължително
в договора за потр. кредит трябва за бъде включен годишният процент на
разходите/, като е цитирал разпоредбата на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК от
Закона за потребителския кредит.
При така
наведеното възражение за нищожност на процесния договор за кредит, съдът е
длъжен да обсъди дали са спазени императивно посочените законови изисквания. В
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено, че договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения начин.
Ищецът, който
носи доказателствената тежест не е ангажирал доказателства, от които да се
установи, че уговорките по договора за потребителски кредит са постигнати в
момента на сключване на договора и че ответникът е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, поради което съдът намира, че постигнатите по договора
уговорки не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително,
представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, заемателят
като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Следва да
бъде споделено възражението на ответника за неоснователност и на претендирата
такса „Гарант”. Същата се претендира въз основа на сключен между „КРЕДИТ
ИНС" ООД и „***" ООД Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити 25.10.2014г., по силата на който „***" ООД в
качеството на дружество гарант се задължава да гарантира вземанията на
кредитодателя по отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени Договори за
потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция
е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за
отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2,пр.последно от
сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити,
кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството
гарант сумата, представляваща таксата „гарант" от кредитополучателя. В
чл.1 ал.3 е предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по
просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски
кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на
добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в
срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.
Видно е, че
страни по сключения договор за предоставяне на гаранция са „КРЕДИТ ИНС"
ООД и „***" ООД, но не и кредитополучателя, така че за него не е
възникнало задължение към „***" ООД, а
задължението за заплащане на възнаграждение на гаранта е за
кредитодателят. От представената заявка за отпускане на кредит е видно,
че ответникът е посочил, че желае банкова гаранция, а в предоставения по делото
договор е посочено, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира
дружество гарант за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се
е съгласил да заплати в полза на кредитодателя такса „Гарант”, разсрочена към
месечните му вноски, съгласно погасителния план. Налице е нарушение на чл. 11,
ал. 2 от ЗПФУР, доколкото информацията за договорните задължения, която е
предоставена на ответника-потребител преди сключването на договора, не
съответства на задълженията по оформения впоследствие договор - във формуляра
за заявка е посочено, че клиентът иска банкова гаранция, а вместо това в
договора е вписвано, че същият иска ангажиране на дружество-гарант, като от
доказателствата по делото е видно, че ангажираното впоследствие дружество не е
банкова институция. Т.е. липсва съвпадение между изразеното от потребителя
желание за обвързване с конкретна договорна клауза и отразеното в договора.
На следващо
място, при тези обстоятелства, за това дружество заплащането на такса „гарант”
е разход по кредита, който няма пречка да се възложи в тежест на
кредитополучателя, но следва да бъде включен в ГПР по сключения договор за
кредит.
За
настоящият съдебен състав е безспорно, че методът на изчисляване на годишния
лихвен процент(ГЛП) - фиксиран на 36.00 % е неясен. По правило той трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща: вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти-пазарни индекси и/ или индикатори. Неясен
се явява и метода на изчисляване на годишният
процент на разходите/ГПР/ по кредита, който е формиран от лихвени и нелихвени
разходи и фактори, специфични и публично недостъпни, поради което субективният
елемент не може да бъде изключен. годишният
процент на разходите/ГПР/ по кредита е
предвиден с договора в размер на 49.70 % . От заявеното от вещото лице в
проведеното на 26.08.2021г. открито съдебно заседание се установява, че при
изготвяне на заключението експерта се е запознал с приложените по делото
доказателства и същият е категоричен, че
от приложения
погасителен план не става ясно как е определен ГПР. При извършени от вещото
лице изчисления в с.з. установи, че при
главница от 1000 лева, при срок за погасяване на кредита от 12 месеца и при
месечна анюитетна вноска – 173.33 лева се получава ГЛП в размер на 162.81% и
ГПР в размер на 360.31 %, което само по себе си е
в противоречие с изискването за добросъвестна търговска практика и потребителят
не би могъл да направи никаква прогноза или самостоятелни изчисления за
стойността на лихвения процент по договора.
По
изложените по-горе съображения Договор за потребителски кредит „Екстра"№
87242 от 16.05.2019 г., следва да се счита за нищожен, като на осн. чл. 23 от ЗПК, ответнка дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, без
лихва или други разходи по кредита. Ето защо, главният установителен иск по
делото, за сумата от 916.67 лева следва да бъде уважен изцяло, а останалите
установителните искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и
недоказани.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските по делото, съобразно уважената част от
исковата претенция.
С оглед
приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Съгласно представения списък на
разноските ищеца претендира сумата в размер от 339.70 лева за заповедното
производство и сумата от 339.70лв. за исковото производство, които следва да се
редуцират от съда съобразно изхода на делото, като по заповедното се присъдят
156.26лв., и съответно същата сума се присъди и по исковото производство. Ответникът не е претендирал
заплащане на разноски и не е представил доказателства за реално извършени
такива, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани.
Мотивирано от горното и на основание чл.
235 от ГПК, Троянски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.В., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***23, ЧЕ
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 19, вх.
В, ет. 1, ап. 6, представител М.Г.А.– изпълнителен директор за сумата 916.67 –
деветстотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки, представляваща
дължима главница по Договор за потребителски кредит на граждани без
поръчителство „Естра“ № 87242 сключен на 16.05.2019 г. между „Кредит Инс” АД и И.М.В.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.08.2020 г. до окончателното
й изплащане, която сума е част от издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260028 от 05.10.2020г. по
ч.гр.д.№800 от 2020г. по описа на РС-Троян, като ОТХВЪРЛЯ изцяло останалите установителни искове по делото.
ОСЪЖДА И.М.В., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:*** да заплати на „КРЕДИТ
ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис ІІІ“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представител М.Г.А.– изпълнителен
директор направените по делото разноски за
уважения главен иск в настоящото производство в размер на 156.26 /сто петдесет
и шест лева и двадесет и шест стотинки/ лева и сторените в заповедното
производство по ч.гр.д.№800/2020г. на ТРС разноски в размер на 156.26 /сто
петдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/ лева, съобразно
уважената/отхвърлена част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Ловеч.
Районен
съдия :