Решение по дело №3354/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 996
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330203354
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 996
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330203354 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж. А., ЕГН/ЛНЧ:*** с адрес – ***, в
качеството му на ***, срещу електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №
4459481 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата и е наложена
глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен. Посочва,
че описаното нарушение не е извършено от него, а същото МПС е било
предоставено на Й. Ч. – грежданин на ***, за което е представил и
декларация. Също взема становище, че наказващия орган не е доказал
съответствието на мястото на нарушението, нарушителя, отразен в
документа, както и че във фиша не е отразено точното местоположение на
използваната система за видеоконтрол. Предлага обжалвания електронен фиш
да бъде отменен.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
1
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен. Поддържа, че при издаване на електронния фиш са
спазени изискванията, залегнали в чл.189, ал.4 от ЗДвП, правилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, както и че в електронния фиш
правилно е посочено, че е извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и е
пределен размерът на глобата. Взема становище, че техническото средство, с
което е установено нарушението е от одобрен тип, както и че е представен
законосъобразен протокол от неговото използване. Предлага жалбата да бъде
оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 07.04.2021г. - видно от
представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР
– Пловдив на 20.04.2021г., съгласно отразения входящия номер, по
преписката липсват данни за направено писмено възражение по реда на
чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш. Жалбата също така е подадена
от легитимиран субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния
съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
2
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 04.02.2021г., в 16:48 часа, в
град Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе“ до № 20, в посока към
гр.Асеновград, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с №
MD1196 било заснето движение на лек автомобил марка „Тойота Корола
Версо 2.0 ТД“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 78 км./ч.,
същата – над максимално разрешената за движение 50 км./ч., като
превишението било в размер на 28 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 81 км./ч. – превишение с 31 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 04.02.2021г. и час - 16:48:55ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Ж. А..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
3
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно - гр.Пловдив, на
бул.„Асеновградско шосе“ до № 20, в посока към гр.Асеновград, като
съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на
скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 21 km/h до 30 km/h
- с глоба в размер на 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора на
Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства с съоръжения“
при Български институт по метрология, същото техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
„CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46.
Съгласно Протокол № 10-С-ИСИС от 21.02.2020г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
4
за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в
лабораторни условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, от дата 04.02.2021г. от
който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че
посоката движение на контролираните МПС е от север към юг.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „Тойота Корола Версо 2.0 ТД“ с
регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни
КАТ от която е видно, че последното е собственост на дружество ***.
Съгласно общодостъпния Търговски регистър – *** на последното дружество
е жалбоподателя Ж. А..
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП - когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
В случая няма данни жалбоподателя да се е възползвал от правото си по
чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало товарен автомобил марка
„Тойота Корола Версо 2.0 ТД“ с регистрационен номер „***“ към момента на
нарушението – 04.02.2021г..
С оглед на горното, съдът намери за неоснователни възражението на
жалбоподателя, че описаното нарушение не е извършено от него, а същото
МПС е било предоставено на Й. Ч. – грежданин на ***, за което е представил
и декларация. В случая не се установява жалбоподателя А. да се е
възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, доколкото съгласно
Констативен протокол Рег. № 317р-5719-27.04.2021г., макар в ОД МВР –
Пловдив да е получено писмо от дружество ***, то в същото липсват
приложени декларации. Отделното от горното, не се установява, нито
жалбоподателя изобщо твърди, да е приложил копие от свидетелството за
управление на МПС на лицето, на което сочи, че е предоставил за управление
МПС. Последното изцяло препятства възможността за ангажиране
5
отговорността на трето лице, дори своевременна декларация в този смисъл да
бе установена като подадена от жалбоподателя.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че наказващия орган не
е доказал съответствието на мястото на нарушението, нарушителя, отразен в
документа, доколкото в електронния фиш съвсем ясно за посочени както
времето и мястото на нарушението, така и самоличността на нарушителя, а
също и качеството, в което е ангажира отговорността му.
Също неоснователно е и възражението, че във фиша не е отразено
точното местоположение на използваната система за видеоконтрол. Съгласно
посоченото в чл.189, ал.4 от ЗДвП, в електронния фиш следва да се посочи
мястото на извършване на нарушението, липсва изискване за вписване
мястото на мястото на разположение на техническото средство. Последният
въпрос е такъв по доказателства и същото място в случая се установява от
приложения Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, от дата 04.02.2021г..
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание с
кратка продължителност, както и процесуалното представителство се
изразява единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред
съда. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
6
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4459481 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Ж. А., ЕГН/ЛНЧ:*** с адрес – ***, в
качеството му на ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3
от Закона за движението по пътищата и е наложена глоба в размер на 100лв.
/сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата.
ОСЪЖДА Ж. А., ЕГН/ЛНЧ:*** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР - Пловдив
сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7