Определение по дело №11994/2020 на Районен съд - Варна

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …….. / 22.10.2021 г. , гр.Варна

 

 

Варненският районен съд, ХІ състав в закрито заседание на, в състав:

 

Районен съдия: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11994  по описа за 2020  год., взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявена от ищцата  Я.В.В. ЕГН ********** *** срещу ответника  Д.   Н.   ВАНЧЕВ, ЕГН ********** , с адрес: с. Любен Каравелово, кв. „Веселин", община Аксаково искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за постановяване на решение по въпросите за упражняването на родителските права, местоживеенето, дължимата издръжка и режима на лични контакти с родителя, който не упражнява родителските права по отношение на децата Н.Д.Н., ЕГН ********** и В.Д.Н., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са живели на семейни начала 10 години, като от съвместното им съжителство имат родени две деца: Н.Д.Н., ЕГН ********** и В.Д.Н., ЕГН **********. В продължение  на три години живели в дома на ответника в с.Любен Каравелово , но после решили да заминат да търсят по-добър живот в Ирландия. Там ответникът се променил и това принудило ищцата на 12.09.2017г. да си събере багажа и да се прибере в България, дома на родителите си, като ответникът не й разрешил да вземе децата със себе си. Ищцата излага, че от четири години не е виждала децата си, а от две години не ги е чувала , дори и по телефона. Ищцата счита, че притежава необходимите възпитателски качества за правилното отглеждане и възпитание на децата си , поради което предявява исковата молба.

Ответникът Д.   Н.   ВАНЧЕВ, ЕГН ********** , с адрес: с. Любен Каравелово, кв. „Веселин", община Аксаково , чрез назначения му особен представител, релевира възражение за некомпетентност на българския съд ,като счита, че Районен съд - Варна не е международно компетентен да се произнесе по исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 СК, депозирани от Я.В.В. срещу Д.Н.Б.. Сочи се, че обстоятелството, че двете деца на страните живеят отдавна в Ирландия, заедно с баща си, където се предполага, че ходят на училище й баща им полага труд в Ирландия определя обичайното им местопребиваване в Ирландия и международната подведомственост на предявения иск на ирландските съдилища, при неосъществено по делото някое от приложимите към предявения иск за родителска отговорност, изключения на чл. 9, 10 и 12 Регламент (ЕО) № 2201/2003. Счита се, че Районен съд - Варна не е международно компетентен да разгледа и реши исковете за родителска отговорност и на основание чл. 12, ал. 3 от Регламента.  По изложените по - горе съображения, се излага, че производството по гр.д. № 11994/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 11 състав следва да бъде прекратено.

С оглед релевираното възражение от ответника за некомпетентност на българския съд , съдът с Определение № 265487/13.08.2021 г.  е предоставил възможност на ищцовата страна да изложи обстоятелства относно обичайното местопребиваване на двете деца; Да изложи изрично обстоятелства за обичайното местопребиваване на децата Н.Д.Н. и В.Д.Н., в период 6-месеца преди датата на подаване на исковата молба в съда и към момента, както и да  представи доказателства във връзка с твърденията си за обичайното местопребиваване на децата Н.Д.Н. и В.Д.Н., в период 6-месеца преди датата на подаване на исковата молба в съда и към момента, като е указал в тази връзка, че такива доказателства могат да бъдат удостоверение от детско заведение, социални служби или друг документ относно децата.

Във връзка с горепосочените указания на съда , обективирани в Определение № 265487/13.08.2021 г.  ,  ищцата в представено по делото становище излага, че българският съд е компетентен, тъй като става въпрос за български граждани, с български лични документи, регистрирани в адреси в България, временно работещи и пребиваващи в европейска държава. Не се оспорва обстоятелството , че двете деца продължават да живеят заедно със своя баща в Ирландия от 2017г. , като се твърди, че майката не може да осъществи контакт с тях.

Съдът с Определение № 265487/13.08.2021 г.  е конституирал Дирекция “Социално подпомагане” - гр. Варна  и е дал възможност да извърши социално проучване и изготви социален доклад , на основание чл.21 от ЗЗДт, като посочи какви са родителските качества на всеки един от родителите, има ли емоционална връзка между родителя и децата, при какви условия живее всеки родител , къде живеят и учат децата през последните години и към настоящия момент. Във връзка с горепосочените указания на съда , обективирани в Определение № 265487/13.08.2021 г.  , Дирекция “Социално подпомагане” - гр. Варна   в постъпило по делото становище уведомява, че   „след проведен разговор с г-жа Я.В.В. е потвърдена информацията, че децата Н.Д.Н. и В.Д.Н. не живеят на територията на Р България от 2017 г. Във тази връзка Дирекция "Социално подпомагане"-Варна не може да участва като контролираща страна в производството по горепосоченото гражданско дело и да извърши социално проучване касаещо интересите на гореспоменатите непълнолетни деца.“

Видно от служебно изготвените справки от НБД Население , се установява, че децата Н.Д.Н. и В.Д.Н. са с постоянен и настоящ адрес *** , но и за двете деца няма данни за документ за самоличност , а същите вече са навършили 14-годишна възраст и следва да им бъде издаден такъв документ. Съдът е изискал справка от  ОДВР на МВР-Варна, сектор Български документи за самоличност, справка относно напускането на РБългария и влизането на децата Н.Д.Н. и В.Д.Н. от 2016 г. до момента, като видно от постъпилата справка е , че няма данни за двете деца, т.к. от 01.01.2007г. Република България е член на ЕС и съгласно Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. гражданите на съюза се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки и българските граждани се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска“ , в резултат на което данните за пътуванията са непълни след тази дата.

Въз основа на гореизложеното, се установява, че ищцата не оспорва обстоятелството , че децата Н.Д.Н., ЕГН ********** и В.Д.Н., ЕГН ********** от 2017г. живеят в Ирландия.

Искането с правно основание чл.127, ал.2 СК, с което е сезиран съдът попада в обхвата на Регламент № 2201/2003 /ЕО/ на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Съгласно  чл.1 , б.”б” от Регламента същият се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателният орган по граждански дела отнасящи се до определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност. Терминът „родителска отговорност“ означава всички права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект, като терминът включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето – чл. 2, пар.7 от Регламента. Терминът „право на упражняване на родителски права” включва правата и задълженията за полагане на грижа за личността на детето, и по специално на правото да се определи мястото на пребиваването му – чл.2, пар.9 от Регламента.

Общото правило за определяне на компетентния съд се съдържа в чл.8 от Регламента, който урежда основна привръзка – сезираният съд ще бъде компетентен   по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран, с изключение на случаите по чл. 9, 10 и 12. В настоящото производство се установява, че децата имат за свое обичайно местопребиваване Ирландия, където е обичайното им местопребиваване и съобразно правилата на чл.8 от Регламента именно съд в посочената държава-членка би бил компетентен да се произнесе по спора, ако не са налице изключенията по чл.9, 10 и 12 от Регламента. От изложените в искова молба твърдения не се установява наличие на някое от изключенията по чл.9, 10 и 12 от Регламента – обичайното пребиваване на детето е във Ирландия от 2017г. (много преди тримесечния срок по чл.9 от Регламента), не се касае за отвличане на дете (чл.10 от Регламента) и страните не са сключвали брак и производството не е за развод (чл.12 от Регламента).

Обстоятелството, че двете деца на страните живеят отдавна в Ирландия, заедно с баща си, определя обичайното им местопребиваване в Ирландия и международната подведомственост на предявения иск на ирландските съдилища, при неосъществено по делото някое от приложимите към предявения иск за родителска отговорност, изключения начл. 9, 10 и 12 Регламент (ЕО) № 2201/2003. /В този смисъл е съдебната практика, обективирана в Определение № 6/07.01.2013 г., по ч.гр.д. № 636 по описа на ВКС за 2012 г., 3-то г.о. и в Решение № 552/06.03.2013 г. постановено по гр.д. № 1671 на ВКС, Определение 496/10.11.2015 г. по ч.гр.д. 1988/2015 г. на ВКС, I г.о., постановено след преюдициално запитване, решение от 19.11.2015 г.по гр.д. № 181/2015 г., III г.о. на ВКС, определения по ч.гр.д. № 2224/14 г. на III г.о. на ВКС, определение по ч.гр.д. № 4818/13 г. на IV г.о. на ВКС и решение по гр.д. № 42/2013 г. на IV г.о. на ВКС./

Пророгация на компетентност по чл. 12, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. също няма, тъй като не е налице условието по б. Б – тя да е приета от страните недвусмислено към момента на сезирането на българския съд. В тази връзка следва да се има предвид тълкуването в решение от 21.10.2015 г. по дело С-215/15 на Съда на Европейския съюз, съгласно което съгласно чл.12, параграф 3, б. Б във вр. с чл.16 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. съдилищата на държавата – членка могат да основат компетентността при условие, че се установи наличие на изрично или поне недвусмислено съгласие с нея между всички страни в производството най – късно към датата на подаване на исковата молба или равностоен документ в избрания съд, като е посочено в тази връзка решение L, C-656/13 EU:С:2014:2364, т.56. Нещо повече, изрично е прието, че условието за недвусмислен характер на приемането на компетентността на сезираните съдилища от всички страни в производството трябва да се тълкува стриктно. В настоящото производство това условие не е изпълнено към момента на подаване на исковата молба, като приемането на компетентността от страните към релевантния момент – датата на подаване на исковата молба не може да се презюмира от съда. От друга страна, не е изпълнено и следващото условие - използването на пророгацията не може в никакъв случай да противоречи на интереса на децата – чл. 12, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г., а най-вече в интерес на детето е решението по спорните въпроси между родителите му да бъде постановено от съдът, където е обичайното му местопребиваване, защото този съд ще може да събере сведения от социалните служби. Тези действия биха затруднили производството пред българския съд, в която връзка от твърденията в исковата молба е видно, че децата се намират в Ирландия, поради което съответната Дирекция „Социално подпомагане“ не би могла да извърши проучване и състави доклада си , съобразно изискванията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, защото децата и бащата, с когото живеят, не се намират на територията на Република България.

Съгласно разпоредбата на чл.17 от Регламента, когато пред съд в държава – членка е заведено дело по което той, по силата на същият регламент не е компетентен, а компетентността принадлежи на съда на друга държава - членка, съдът, пред който е заведено делото служебно прогласява, че не е компетентен. След като обичайното местопребиваване на децата е на територията на страна-членка, различна от Република България към датата на депозиране на исковата молба и след като не са налице предпоставки за прилагане на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от Регламента, съдът намира, че следва служебно да прогласи, че не разполага с компетентност да разгледа така искането по чл. 127, ал. 2 СК.

Мотивиран от гореизложеното , съдът  

 

                    ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРОГЛАСЯВА , че  Районен съд гр.Варна не е компетентен да разгледа и реши споровете в исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 11994/2020 г. по описа на ВРС, на основание чл.17 вр. чл.8 от Регламент № 2201/2003 /ЕО/ на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 11994/2020 г. по описа на ВРС – ХІ състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

                                                                   

 

 

 

  

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: