№ 3854
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100503626 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителя Д. С. Г., чрез упълномощената
адв. И. В. от САК, срещу съдебно решение № 2552 от 17.02.2025г., постановено по гр.
дело № 62042/2024г. по описа на СРС, 117 състав, с което е отхвърлена молбата за
защита от домашно насилие и е отказано издаването на заповед за защита, с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Решението се
обжалва изцяло.
В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост
на фактическите изводи. Иска да бъде отменено решението и се уважи молбата за
защита от домашно насилие на Д. С. Г. срещу Д. П. Г.. Не се сочат нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, лично и чрез
представителя си по пълномощие поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна Д. П. Г. не е подал отговор
на въззивната жалба. Не сочи нови доказателства.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
1
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно
по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивният съдебен състав, участвал в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира,
че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение и не
е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба от Д.
С. Г. с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Д. П. Г. с
твърдението, че страните са съпрузи, а актът на домашно насилие е осъществен на
18.10.2024г. в дома им с адрес: гр. София, ж.к. ****. Изложени са твърдения, че актът
на домашно насилие се изразява в нанесени удари по главата с пакетиран хляб,
отправяне на обиди, цинизми и заплахи, които не са конкретизирани в молбата до
съда.
Ответникът е оспорил твърденията за осъществено домашно насилие.
С решението, постановено по гр. дело № 62042/2024г. по описа на СРС, 117
състав, съдът е отхвърлил молбата на Д. С. Г., за издаване на заповед за защита на
молителя срещу Д. П. Г., по повод твърдения акт на домашно насилие, като е отказал
да издаде заповед за защита.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
Страните не спорят, че въззивикът Д. С. Г. и въззиваемия Д. П. Г. са съпрузи,
които са в процес на съдебно производство за прекратяването на брака с развод.
Последното се установява и от представената искова молба с правно основание чл. 49
от СК, предявена от Д. П. Г. срещу Д. С. Г., като няма данни по делото това
производство да е приключило с окончателен съдебен акт. Следва извод, че молителят
има право да търси защита по ЗЗДН, тъй като ответникът е лице, което попада в
хипотезата на чл. 3, т. 1, предл. 1 от ЗЗДН.
2
Въззивният състав приема, че молбата за защита е депозирана пред районния
съд в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от пострадало лице, което е видно от
датата на входящия номер на регистратурата в съда, като молбата е постъпила на
21.10.2024г., а твърденията са за акт на домашно насилие от 18.10.2024г. Следва, че
първостепенният съд валидно е сезиран от процесуално легитимирана страна.
Възраженията във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни правни изводи въз основа
на доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение е правилно.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (в приложимата
редакция обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., доп., бр. 69 от 2023 г.)
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Домашно насилие може да бъде прието за установено при доказване
кумулативното наличие на двете предпоставки: 1) осъществен от съответното лице -
ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от
формите, описани в чл. 2, ал. 1 и/или ал. 2 от ЗЗДН, насочен спрямо друго лице –
молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място
на извършване, и 2) наличие между двете лица (търсещият защита и ответника) на
правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН. Соченият с
молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно) – по
време, място, начин на извършване и авторство.
Като допълнение към изложените от районния съд мотиви и с оглед
възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи, че съдът в настоящото
производство не установи несъответствие между фактическите констатации и
събраните по делото доказателства. Не се установи да са събрани доказателства от
които да се формират изводи за осъществени актове на домашно насилие на
18.10.2024г., от въззиваемия срещу въззивника, описани в молбата за защита. Не се
събраха годни доказателства от които да се формира извод, че на 18.10.2024г. в дома
на страните с адрес: гр. София, ж.к. ****, Д. П. Г. е осъществил домашно насилие под
формата на физическо насилие – удряне с предмет (опакован хляб) по главата, нито
психическо насилие, като е отправил конкретни обиди, цинизми и заплахи срещу Д. С.
Г..
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че изводите на
първоинстанционния съд са неправилни, тъй като не са обсъдени многобройните по
делото доказателства. Действително първостепенният съд не е изложил подробни
мотиви по отношение на правния анализ на събраните по делото доказателства, но от
последното не следва, че изводите на първоинстанционния съд не са правилни.
Останалите доводи във въззивната жалба касаят практиката на ЕСПЧ, която в
случая е неприложима при недоказан акт на домашно насилие. Трайно влошените
отношения на страните ще бъде предмет на изследване от съда в производството по
3
чл. 49 от СК, но за настоящия спор е от значение дали е доказан конкретния акт на
домашно насилие.
Неоснователни са възраженията на пълномощника на въззивника, поддържани
в хода на устните състезания, че има вътрешно противоречие в мотивите на
първостепенния съд. Според настоящия въззивен състав от съвкупната преценка на
събраните доказателства се установи, че страните са в конфликтни отношения от
няколко години, което по своето естество е психическо насилие, осъществявано от
другия съпруг. Но за настоящото производство има правно значение доказването на
конкретния акт на психическо насилие на 18.10.2024г. от въззиваемия срещу
въззивника, както е описан в молбата за защита. Такива доказателства не са събрани.
Съобразно изложеното въззивният съд приема, че описаните действия в молбата
за защита, които следва да изпълват фактическия състав по чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, не се
установени пълно и главно от въззивника - молител, а за съда недоказаният факт е
неосъществил се факт - аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК. Доколкото доказването на
релевантните факти не е осъществено по делото, то изводите на първоинстанционния
съд за неоснователност на молбата за защита са обосновани и съответстват на
събрания по делото доказателствен материал.
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН. Предвид нормата на чл.
17, ал. 6 от ЗЗДН въззивният съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
По разноските съдът приема следното:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът осъжда въззивника Д. С. Г. да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер от 12.50 лв. за
въззивното производство, както и държавна такса от 25 лева за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Въззиваемият претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК
(лист 28 от делото). Другата страна не е въвела възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и
съдът осъжда Д. С. Г. да заплати на Д. П. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в
общ размер от 1600 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 2552 от 17.02.2025г.,
постановено по гр. дело № 62042/2024г., по описа на Софийски районен съд,
117 състав.
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, на
4
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 37.50 (тридесет и седем
лева и петдесет стотинки) лева – държавни такси по въззивно гр. дело №
3626/2025г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати на Д. П. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ****, сумата от 1600 (хиляда и шестстотин) лева –
разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело № 3626/2025г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав и по гр. дело № 62042/2024г., по описа на Софийски районен съд, 117
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5