РЕШЕНИЕ
№ 2083
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110213031 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 513р-68380/ 13.08.2021
г. на директор на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което
на С.Т. Стоянов, на основание чл.209а, ал.4, пр.2, вр. ал.1 от Закона за
здравето /ЗЗ/ и чл. 53, ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/, е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/
лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Жалбоподателят в жалбата излага доводи за отмяна на атакуваното
наказателно постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно, както
и за наличие на основание за приложение на института на маловажност на
случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител
жалбоподателят поддържа жалбата. Подробно аргументи за отмяна на НП
изнася в писмени бележки. Претендира заплащане на адвокатски разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание пледира
за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като
законосъобразно и правилно. Развива съображение за това писмено. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
1
страна:
На 28.07.2021 г. около 08.40 ч. свидетелят Е.. Н. Н., старши полицай от
сектор „Общинска полиция“-СДВР, извършила проверка при слизане от
транспортно средство за обществен превоз трамвай с инв. № 672 по линия 12,
закрито обществено място, в което се обслужват или имат достъп
гражданите, в гр.С., кв.“Т.“, на СМГТ „кв.Т.“ № 1776. Тя констатирала, че в
условия на обявена в Р България извънредна епидемична обстановка с РМС
№ 325 и удължена с РМС № № 378, 418, 482, 525, 609, 673, 855, РМС № 72/
26.01.2021 г., РМС № 395/ 29.04.2021 г. и решение на МС № 426 от
26.05.2021 г., жалбоподателят не изпълнява противоепидемична мярка,
въведена на основание чл.63, ал.4 от ЗЗ със заповед на министъра на
здравеопазването № РД 01373/ 27.05.2021 г., т.7, с която всички лица, които
се намират на закритити обществени места, са задължени да носят защитна
маска за лице за еднократна и многократна употреба, като не носи носят
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, покриваща
носа и устата.
Във връзка с горното е съставен АУАН и е издадено процесното
наказателно постановление, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2, вр. ал.1
от ЗЗ и чл. 53 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в
размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Възприетата фактическа обстановка по-горе се установява посредством
събраните по делото писмени и гласни доказателства – АУАН, удостоверения
за компетентност, показанията на св.Е.. Н.. Съдът цени показанията на
свидетеля, разпитан в съдебно заседание, който по същество потвърждава
установеното от него и описано в АУАН, то кореспондира със събраните
писмени доказателства. Съдът кредитира писмените доказателства по делото,
приобщени по предвидения в закона ред.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е
основателна.
Когато разглежда дела по оспорени наказателни постановления,
районният съд е винаги инстанция по същество по аргумент от чл.63, ал.1 от
ЗАНН, като следва да провери законността, дали е правилно приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, по смисъла на чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В настоящия случай съдът намира за необходимо да коментира
характера на заповеди № РД-01-143/20.03.2020 г. и № РД-01-154/26.03.2020 г.
2
на министъра на здравеопазването. Както ноторно е известно,
административните актове са общи, нормативни и индивидуални. Несъмнено
не се касае за индивидуален административен акт, затова следва да се
приведат съображения за това, дали този акт (заповед) е общ или нормативен
по своята природа. Съгласно чл. 65 АПК, общи са административните актове
с еднократно правно действие, с които се създават права и задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.
Коментираните заповеди не са общ административен акт и това е така, тъй
като като общият административен акт е властническо волеизявление на
орган на държавно управление или на друг овластен за това орган или
организация, издадено въз основа, в изпълнение и в рамките на закона, което
едностранно предизвиква правни последици в сферата на изпълнителната
дейност и при необходимост може да бъде приведено в изпълнение с
помощта на държавната принуда. Характеризира се със специфични
характеристики - еднократно правно действие и неопределен брой лица, към
които е насочен. Достатъчно е да възникнат правните последици от общия
административен акт, за да може да се счита, че е осъществено
дефинитивното еднократно правно действие, при конкретна фактическа
обстановка в обективната действителност, спрямо която е насочено
властническото въздействие на компетентния орган. Съдържащите се правила
не са правни норми, те пораждат еднократно правни последици.
Нормативните актове пораждат правни последици винаги при възникването
на фактите и обстоятелствата от хипотезата, независимо колко пъти ще се
проявят тези факти и обстоятелства в обективната действителност, докато
общите нормативни актове пораждат правните последици еднократно, така се
изпълнява диспозитивът на правната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал.11 от ЗЗ, заповедите са общи административни актове, които се издават по
реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, публикуват
се в интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно
на интернет страницата на регионалната здравна инспекция, и подлежат на
предварително изпълнение; те са не с еднократно, а с многократно действие.
Следва да се отбележи, че норма от общ административен акт не може да
попълва бланкетната разпоредба на законов текст, с който се санкционира
поведението на даден субект по наказателен или административно-
наказателен път. Това е така, тъй като бланкетна законова норма може да бъде
попълнена само с разпоредба, която има нормативен характер и която
въвежда задължително правило за поведение по отношение на неограничен и
неопределен кръг субекти. Именно затова тези нормативни актове не са
породили своето правно действие - не са обнародвани в Държавен вестник,
съобразно нормата на чл. 78, ал.2 от АПК и нормата на чл. 5, ал.5 от
3
Конституцията на Република България и така не е завършен фактическият
състав по приемането на тези нормативни актове, за да се превърнат те в
задължителни за всички субекти на територията на страната. На следващо
място, от изнесеното писмено в АУАН се установява, че на жалбоподателя е
вменено нарушение за това, че при наличие на обявено в Р България
извънредна епидемична обстановка той не изпълнява противоепидемична
мярка на закритито обществена място - в нарушение на задължението да носи
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, без да има
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба,
докато от НП се извежда, че същият не носи не носи защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата. Не е
налице идентитет между отразеното в акта и в наказателното постановление,
което нарушава правото на жалбоподателя да разбере административното
обвинение, респективно да организира адекватно защитата си, доколкото в
наказателното постановление са въведени нови факти, неотразени в акта.
Отделно от това, административнонаказващият орган /АНО/ не е привел
съображения касателно наличие или липса на предпоставки за приложение
на института на чл.28 от ЗАНН – маловажен случай - като отграничи
настоящия случай от случаите, визирани в чл.6 от ЗАНН, с оглед правилното
приложение на закона.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид претенциите за заплащане на разноски и във връзка с изхода на
делото, искането на жалбоподателя следва да бъде уважено, а това на
въззиваемата страна - отклонено. От договор за правна защита и съдействие,
приложен по делото, че чете заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00 лв. Затова следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
именно в този размер, а искането на въззиваемата страна за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение – да бъде отхвърлено като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 513р-68380/ 13.08.2021 г. на
директор на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на
С.Т. Стоянов, на основание чл.209а, ал.4, пр.2, вр. ал.1 от Закона за здравето
/ЗЗ/ и чл. 53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/, е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на С.Т.
4
Стоянов сумата от 300.00 лева, представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение.
НЕ УВАЖАВА искането на вззиваемата страна за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му пред Административен съд София- град по
реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5