№ 2925
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100501475 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20013034 от 14.02.2022 г. по гр.д. № 8071/2021 г. по описа на СРС,
150 с-в е осъдена Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к. „*******, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „*******, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 2928.80 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******, абонатен номер 061125, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.02.2021 г. до окончателното
изплащане, сумата от 497.02 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 25.01.2021г. върху цената на топлинната енергия, сумата от 38.48 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
10.02.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен като неоснователен иска
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 8.60 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 02.03.2018г. до 25.01.2021г. върху цена на услугата дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Бруната“ ЕООД.
Решението, в частта на уважаване на исковете е обжалвано от ответника Д. Д. Д.,
1
с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и
неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е налице потребление на ТЕ
възлизащо на исковата стойност. Поддържаните от ищеца фактически доводи, че
имота е бил обитаван и ТЕ е била потребявана за исковия период намира за
неоснователни и недоказани. Поради това излага, че не следва да бъде ангажирана
отговорността му за заплащане на дължими суми към ищеца. Жалбоподателят отправя
искане за отмяна на решението в частта на уважаване на исковете, като моли за
отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от подпомагащата страна.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като единствен наследник на Д.И С. Д. е собственик на
топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Хиподрума“ бл. *******, аб.№
061125, поради което е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните
период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба
на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект
2
ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и на
такса за дялово разпределение, чиято стойност възлиза на исковата стойност.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявения по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства са установени описаните
предпоставки за уважаване претенцията на ищеца за главните вземания за потребена
ТЕ и за услугата дялово разпределение за исковия период.
В производството е установено, че праводателите на ответника Д. С.Д. и С.А. Д.
са придобили право на собственост именно върху имот, находящ се в гр.София, ж.к.
„Хиподрума“ бл. *******. Установено е и страните не спорят, че техен наследник по
закон е ответницата. С оглед това, съдът намира че ответницата Д. Д. Д. е собственик
на имота, за който е доставяна ТЕ през исковия период и се явява битов клиент на ТЕ
за процесния период за този апартамент. Доводите на въззивника- ответник в обратен
смисъл, съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
3
констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо
събрание на етажната собственост от 10.09.2001 г. и списък към него, договор от
25.10.2001 г., индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за отчет.
Чрез представените документи от ищеца и от фирмата за дялово разпределение,
както и чрез констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия
състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се установява, че сградата, в която се
намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване през процесния
период от м.10.2017 г. до м.04.2019 г., Топлофикация София ЕАД е извършвала
ежемесечно отчет на общия топломер, който е годно средство за контрол и измерване;
ФДР е извършвала дялово разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване
действащата законодателна уредба.
С оглед тези обстоятелства, съдът намира че за процесния период е начислено
потребление в имота за периода от месец октомври 2017 г. до месец април 2019 г.
съобразно действащата нормативна уредба и изискванията в нея. Както е посочено в
приетата пред СРС, съдебно-икономическа експертиза, чийто констатации настоящия
състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, стойността за потребена ТЕ в имота за
исковия период възлиза на сумата 2928.82 лева - главница.
Доводите на въззивника, че за посочения период имота не е обитаван и не се
дължи стойност за потребление на ТЕ, съдът намира за неоснователни с оглед
ангажираните пред първата инстанция доказателства, констатациите на СТЕ и ССчЕ,
които настоящия състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК и действащата и
приложима нормативна уредба.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС за двата отоплителни периода
потребителят не е осигурил достъп за отчет на уредите за индивидуално разпределение
на ТЕ, не е подал уведомление, че имота няма да се обитава.
С разпоредбата на чл.139, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Чрез представените пред първата инстанция констативни протоколи за извършен
отчет и констатациите на СТЕ е установено, че за имота на Д. за периода м.10.2017-
м.04.2019г. не бил осигурен достъп при нито една от осъществените проверка на
01.06.2018г., 09.06.2018г., 12.06.2019г и на 22.06.2019 г. При установяване, че в имота
са били монтирани 4 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО и 1 бр. щранг-лира без
възможност за поставяне на уред за измерване, както и 1 бр. водомер ищецът е
следвало да начисли потребление на основание чл. 70, ал. 4 от Наредбата за
топлоснабдяването- начислява се топлинна енергия като за отоплителни тела без уреди
4
/служебно/, а количеството потребена вода е следвало да се начисли по реда на чл. 69,
ал. 2 от същата наредба /служебно/. Последното представлява механизъм за определяне
на потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната
топлинна енергия. По този начин, както правилно е отбелязал СРС в своето решение, е
установен способ за определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е
налице обективна възможност за реалното и отчитане.
При неосигурен достъп от страна на потребителя, на същия се начислява
количество топлинна енергия по посочения в цитираните разпоредби начин служебно,
както е посочено и в Решение № 59/16.06.2016г. по гр.д.№ 4364/2015г. на ВКС, IV г.о.
постановено по реда на чл.290 ГПК, което становище се споделя от настоящия състав.
Въпреки това се установява, чрез констатациите на СТЕ, че начисленото
потребление за исковия период е в занижен размер от посочения нормативен ред за
определянето му в такива случаи на неосигуряване на достъп за отчет.
Доводите на въззивника, за това че имота не е бил обитаван през посочения
период са неоснователни. От една страна в производството не са представени
доказателства за установяването на това обстоятелство при пълно и главно доказване-
т.е. без съмнение. От друга- не са ангажирани доказателства, че това обстоятелство е
било сведено до знанието на ищеца и подпомагащата страна преди двата отоплителни
сезона. Освен това, в производството не са ангажирани доказателства ответницата да е
поискала на основание чл. 70, ал. 5 Наредбата да бъде извършен допълнителен отчет в
предвидения за това срок с оглед изложените от нея фактически доводи, че пребивава
постоянно на територията на друга държава.
Установено е, чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства и
констатациите на ССчЕ, която настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202
ГПК, че таксата за дялово разпределение за процесния период е в размер на 38.48 лева
за периода от м.01.2018г. до м.04.2019г., до който размер искът се явява основателен.
От страна на въззивника не се твърди, а и не се доказва плащане на процесните
суми - 2928.80 лева, представляваща главница за потребена в имота ТЕ за исковия
период и 38.48 лева, представляваща главница за такса за дялово разпределение на ТЕ
в сградата – ЕС, поради което исковете за заплащане на тези суми от жалбоподателя
следва да бъдат уважени.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
5
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20013034 от 14.02.2022 г. по гр.д. № 8071/2021 г.
по описа на СРС, 150 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъдена Д. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес в гр.София, ж.к. „*******, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*******, на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 2928.80 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2017г.
до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, абонатен номер
061125, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
10.02.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 497.02 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 25.01.2021г. върху цената на топлинната
енергия, сумата от 38.48 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 10.02.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к. „*******, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК сумата 50.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на “Бруната” ЕООД, ЕИК *********,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6