Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 12.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                    Мл. съдия  ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                      МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в. гр. дело № 3804 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

    С Решение № 265784 от 05.11.2019г.,  постановено по гр.д. № 52708/2018г. по описа на СРС, 76 състав, допълнено с Решение № 279858 от 20.11.2019г.  осъжда ответникът О.Е.Е., ЕГН ********* да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 150 Е и чл. 86 от ЗЗД, следните суми:  459.99 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г. ведно със законната лихва, считано от 09.08.2018г. до окончателното й изплащане; 138.17 лв. , мораторна лихва за периода от 15.09.2015г. до 05.12.2017г. както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8  от ГПК сумата от 427.50 лв. , сторени деловодни разноски  и юрисконсултско възнаграждение;

   С посоченото решение е осъден ответникът О.Е.Е., ЕГН ********** да заплати на ищеца на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 150 Е и чл. 86 от ЗЗД, следните суми: 261.13 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия  за периода от 14.09.2015г. до 30.04.2016г. ведно  със законната лихва, считано от 09.08.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния претендиран размер от 759.99 лв., както и за периода от 01.05.2014г. до 13.09.2015г. като погасен по давност; 33.81 лв. , мораторна лихва за периода от 15.09.2015г. до 05.12.2017г. като отхвърля иска за горницата до пълния претендиран размер от 427.50 лв. като неоснователен., както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 и ол. 3 от ГПК сумата от 138.25 лв., сторени деловодни разноски  и юрисконсултско възнаграждение , съобразно уважената част от иска.

Горепосоченото решението е постановено при участието на привлечено от ищеца „Т.С.” ЕАД трето лице помагач „Нелбо Инженеринг“ ЕАД.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените исковете срещу ответника О.Е. за сумата над 759.99 лв. до пълния предявен размер ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането и срещу О.Е. за сумата над 261.13 лв. , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплаащне на вземането и за сумата над 33.81 лв., представляваща мораторна лихва както и в частта за разноските е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“  ЕАД.  Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Оспорва часттта, в която част от исковата са отхвърлени като погасени по давност. В нея се твърди, че първоинстанционния съд не е съобразил, че сумите по обща фактура, публикувана на 15.08.2014г. за което има издаден констативен протокол. Твърди, че в раздел VII от ОУ  - „Заплащане на ТЕ“, чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ, в това число и ответника  са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ: а именно в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.  Сочи, че от този текст може да се направи изводът, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е  най- късно до края на текущия месец, следващ на месеца на доставка на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава за тази сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците по жалбата О.Е.Е. и О.Е.Е. не вемат становище по депозираната въззивна жалба.

Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Нелбо Инженеринг“ ЕАД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД  от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответниците О.Е.Е. и О.Е.Е..

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Обжалваното решение е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представените по делото писмени доказателства е установено несъмнено, е ответниците  О.Е.Е. и О.Е.Е. са съсобственици при равни права на процесния имот - апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда, бл. 137, вх. Г, ет. 1, аб. № 126226. Имотът е придобит от двамата чрез наследавяне по закон на покойния им баща Емил Е. Георгиев, ЕГН *********, починал на 14.10.2010г. Това обстоятелство се установява въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото -  Нотариален акт за собственост върху жиилище, построено върху държавно място от ЖСК „******в  ж. к. „Надежда“ от 1990г.  според което процесния имот е изцяло лична собственост на общия им наследодател; Справка в НБДН за наследници по закон на удостоверение за наследници за Емил Е. Георгиев; списък на етажните собственици, неразделна част от проведено на 2003г.  Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда и формуляри за отчет и констативни портоколи за отчет. В изброените и приложени към първоинстанционното производство документи наследодателят на ответниците – покойният им баща е декларирал  съответно, че е собственик на имота и титуляр на клиентска партида с № 126226 - посочените документи по своето правно естество са частни свидетелстващи и доколкото са подписани от наследодателят на ответниците и истинността им нито е била оспорена, нито е била надлежно опровергана в настоящото производство, то следва да се приеме, че се ползват с доказателствена сила – чл. 180 ГПК; същите обективират извънсъдебно признание, че е ответниците са съсобственици при равни права на жилището, което при осъществената по реда на чл. 175 ГПК преценка с оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че отговаря на истината. Ето защо при липсата както на твърдения, така и на данни, че ответниците О.Е.Е. и О.Е.Е. са се  разпоредили с правото на собственост или че върху имота е било учредено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице, за което ищецът е бил уведомен /а доказателствената тежест в тази насока е била на ответницзците/, настоящият съдебен състав приема, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 13 от ДР на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – ЗЕЕЕ /отм./, респ. § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, въззивният съд приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

 Основният спорен във въззивното производство въпрос е свързан с дължимия размер на претендираните от ищеца вземания и дали част от тях са погасени по давност. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото – индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, че през исковия период не е бил осигуряван достъп в имота, видно от приложените от ищеца констативни протоколи. Вещото лице е установило, че делът на ответниците за топлинна енергия, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, а при начисляване на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е бил спазен чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Технологичните разходи били отчислявани ежемесечно от ищеца, като общият топломер в абонатната станция бил преминал през периодични метрологични проверки, което се установява от приложените към делото констативни протоколи.

Следователно въззивният съд приема, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология. Следва да се посочи, че съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане – при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. В този смисъл неоснователни са възраженията на ответницата, че дяловото разпределение е било извършвано неправилно.

Доказано е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводната експертиза, което следва да бъде кредитирано /при преценката му по реда на чл. 202 ГПК/, че за периода от 01.05.2014 год. до 30.04.2016 год. стойността на доставената топлинната енергия за целия имот е в размер на 1519.98 лв., Обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 15.07.2014 год. до 20.06.2017 год. върху главницата, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, възлиза на 276.34лв.,

Спорният между страните въпрос по същество във въззивното производство, въведен с въззивната жалба е свързан с това дали вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, които се отнасят за периода от 01.05.2014 год. до 13.09.2019г. са погасени по давност. С оглед на обстоятелството, че само ответникът О.Е.Е. е направил възражение в срок, с отговора на исковата молба, първоинстанционният съд е отхвърлил само по отношение на претендираните от него суми  като главница като погасени по давност. 

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т.ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.

По отношение на процесните задължения за главници въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради следните съображения:

Съгласно действалите през процесния период Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. 

Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия по отношение на заплащането на услугата дялово разпределение/, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването на правото.

В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване /изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода/. Т.е. в частност тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за вземанията за периода от м. май 2014 год. до 13.09.2015год. е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец, респ. от изготвянето на индивидуалната справка /виж чл. 3 от раздел ІV от представения по делото договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ/ и е изтекла преди депозиране на исковата молба пред СРС на 09.08.2018г., както законосъобразно е приел и СРС. Следователно процесните главни вземания, претендирани от ищеца за плащане от ответника О.Е.Е. се явяват погасени по давност.

Следващият спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали ответниците са в забава по отношение на задълженията си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно действалите през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.

Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.

Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. Следователно и доколкото страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните от СРС  изводи.

В разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд счита, че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне, както е приел и първоинстанционният съд.

С оглед на изложеното при установеното облигационно правоотношение между страните, при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, както и на обема на отговорността на ответника първоинстанционният съд е приел, законосъбразно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед на изложеното въззивната жалба следва да бъди оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваните му части, като правилно.

С оглед изхода на делото не се дължат разноски на жалбоподателя. Въззиваемата страна не е представила доказателство за сторени разноски във въвзззивното производство, с оглед на което такива не следва да й се присъждат.

 

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                     

                                  Р    Е    Ш    И    :  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 265784 от 05.11.2019г.,  постановено по гр.д. № 52708/2018г. по описа на СРС, 76 състав, допълнено с Решение № 279858 от 20.11.2019г. , в обжалваните му части.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н. И.“ ЕАД гр. София.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1/                              2/